№ 117
гр. Сливен , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500235 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с
чл.248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Д. Ц. чрез адв. И.Т. против
Определение №260895 от 09.04.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.
№2963/2020г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. Д.
Ц. за изменение на Решение №260170/04.03.2021г. по гр.д.№2963/2020г. по описа на
СлРС в частта относно присъдените в нейна полза разноски.
Жалбоподателката твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е изчислил разноските, които следва
да й се присъдят, съобразно първоначално заявената с исковата молба претенция.
Посочва, че по делото е направено изменение на исковата претенция чрез намаляване
размера от 1434,13лв. на 1113,85лв и разноските следва да бъдат определени въз основа
на намаления размер на иска. Направените от нея разноски възлизали на общата сума
от 761,41лв. и съразмерно с уважената част от иска е следвало да се присъдят такива в
размер на 437,94лв., а не 340,14лв. Безспорно на ответника се дължали по
съразмерност също разноски. Поради това, жалбоподателката моли съда да отмени
обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да измени
постановеното по делото решение като вместо 340,14лв. й се присъдят разноски в
размер на 437,94лв.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Дженерали
застраховане“ АД, гр. София, която е депозирала отговор в законоустановения срок
чрез юриск. Т.. С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли
1
съда да я остави без уважение. Посочено е, че обжалваното определение не страда от
сочените в жалбата пороци. Споделя мотивите на районния съд. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по гр.д.№2963/2020г. по описа на СлРС е било образувано въз
основа на исковата молба, подадена от Т. Д. Ц. против „Дженерали застраховане“ АД,
гр. София, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ в размер на 1434,13лв. и акцесорен иск за заплащане на
мораторна лихва върху главницата в размер на 101,19лв.
С протоколно определение от проведено на 01.03.2021г. открито съдебно
заседание, на основание чл.214 от ГПК районният съд е допуснал изменение на
размера на главния иск в размер на 1113,85лв., като е посочил, че изменя и доклада по
делото, като се счита за сезиран с иск в размер на 1113,85лв.
С Решение №260170/04.03.2021г. по гр.д.№2963/2020г. на СлРС са уважени
частично предявените от Т. Д. Ц. против „Дженерали застраховане“ АД, гр. София
искове, съответно в размер на 640,66лв. – главния иск за заплащане на застрахователно
обезщетение и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 45,20лв.,
като в останалата част над уважените до пълните претендирани размери, съответно от
1113,85лв. главния и 101,19лв. акцесорния – са отхвърлени.
С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни, като на
ищцата Ц. са присъдени разноски в размер на 340,14лв.
Видно от списъка по чл.80 от ГПК, направените от ищцата Т. Д. Ц. разноски
пред първата инстанция възлизат на общата сума от 761,41лв.
Решението е връчено на Т.Ц. на 15.03.2021г., като на 19.03.2021г. същата е
подала молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно
разноските, като й се присъдят разноски в размер на 437,94лв., вместо присъдените й
такива в размер на 340,14лв.
С обжалваното Определение №260895 от 09.04.2021г. по гр.д.№2963/2020г.,
СлРС е оставил молбата без уважение. В мотивите си е посочил, че правилно е
изчислил дължимите разноски на база първоначалния размер на двата иска, а не
намалените им размери, тъй като при изменението на иска всъщност е налице
оттегляне на претенцията за разликата и по отношение на нея също се дължат разноски
на ответника на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.
Определението е връчено на Т. Д. Ц. на 13.04.2021г. Частната жалба против него
2
е подадена на 26.04.2021г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което
частната жалба следва да се разгледа самостоятелно в настоящото производство.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд
в обжалваното определение относно начина, по който следва да се изчисли
съразмерната част от разноските, които следва да се присъдят на ищцата при частично
уважаване на исковите й претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се присъждат разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
След като е допуснал с нарочно определение изменение на главната искова
претенция и е приел, че същата е заявена в размер на 1113,85лв., то именно това е
размера на иска. Главният иск е разгледан именно в този размер. Именно до него, над
уважената част, районният съд е постановил и отхвърлителен диспозитив.
Следователно при определяне на дължимите в случая на ищцата разноски по
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК следва да се вземе размера на исковите претенции
след допуснатото от съда изменение в размера на главната искова претенция. Като е
определил припадащата се част от разноските на ищеца на база първоначалните
размери на исковите претенции, районният съд е процедирал неправилно.
Следва да се отбележи, че изложеният в обжалваното определение мотив на
районния съд - тъй като намаляването размера на иска е свързано с оттеглянето му над
изменения до първоначално заявения размер и за тази част ответника има право на
разноски по чл.78, ал.4 от ГПК, не се споделя от въззивния съд. Той е ирелевантен за
определяне дължимите на ищеца разноски. Разноските на ищеца се определят
съразмерно с уважената част от иска, който е в надлежно изменения и приет от съда
размер. Съдът не е сезиран с искане за изменение на решението относно присъдените
на ответника разноски, а само и единствено относно разноските на ищцата. Спор
относно начина на определяне на разноските на ответника и размера им няма.
При това положение, размерът на разноските, които следва по съразмерност да се
присъдят на ищеца по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК се определя на база размера на
3
двете искови претенции след допуснатото изменение – 1215,04лв. /1113,85лв. главен
иск и 101,19лв. – акцесорен иск/. Уважената част от исковите претенции възлиза на
общата сума от 685,86лв. При това положение от направените от ищцата разноски от
761,41лв., следва, съразмерно с уважената част от исковете, да се присъди сумата от
429,79лв. /761,41лв. х 685,86лв.: 1215,04лв./, при присъдена от районния съд такава в
размер на 340,14лв.
С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява основателна и
следва да се уважи.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като
вместо него въззивният съд измени Решение №260170/04.03.2021г. по гр.д.
№2963/2020г. по описа на СлРС в частта относно присъдените на ищцата разноски,
като й се присъдят такива в размер на 429,79лв., вместо първоначално присъдените
340,14лв.
На ответната по жалбата страна не се следват разноски за настоящото
производство.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260895 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№2963/2020г.
по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. Д.
Ц. за изменение на Решение №260170/04.03.2021г. по гр.д.№2963/2020г. по описа на
СлРС в частта относно присъдените й разноски, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №260170/04.03.2021г. по гр.д.
№2963/2020г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:
ОСЪЖДА ЗК „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********** да заплати на Т. Д. Ц. с ЕГН ********** от
************** сумата от 429,79лв., представляваща съразмерна част от направените
в първоинстанционното производство разноски, вместо първоначално присъдените
разноски в размер на 340,14лв.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5