№ 419
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503442 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.04.2020г., постановено по гр.д. № 8142/2018г. на Софийски градски
съд, I - 7 състав ЗК “Лев Инс“АД е осъдено на осн. чл.432, ал.1 КЗ да заплати на В. П. М.
сумата от 22 500лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП на 04.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. до
окончателното изплащане и деловодни разноски, като искът над присъдения размер до
пълния претендиран от 35 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищцата В.М. чрез пълномощник в отхвърлителната му
част за сумата от 12 500лв, представляваща разликата между присъденото обезщетение от
22 500лв и претендираното от 35 000лв. Поддържа се неправилност на решението в
обжалваната му част поради нарушение на материалния закон чл.52 ЗЗД. Конкретните
доводи са насочени против размера на обезщетението, като занижен и несъобразен с
действително търпените вреди. В тази връзка се изтъква, че не са отчетени от съда
обстоятелствата относно вида и тежестта на травмата, търпените неудобства и остатъчните
последици за пострадалата във физически и психологически аспект- болки при натоварване
на глезена и промяна във времето, както и страх от автомобили вследствие на преживения
стрес. Посочва се още, че размерът на обезщетението е занижен и спрямо обществено-
икономическите условия на живот и завишените нива на застрахователните покрития. И на
края се поддържа, че неправилно съдът е приел наличието на принос на пострадалата по см.
1
на чл.51, ал.2 ЗЗД, като автомобилът се е движил зад нея в същата посока и при навлизане в
кръстовището е бил косо отзад към дясната й страна, до който момент не е имала
възможност да го види и реагира. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът в претендирания
размер.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от застрахователя –ответник,
с който се обжалва решението в отхвърлителната му част за сумата над размер от 12 000лв
до присъдената от 22 500лв с оплаквания за неправилност. Поддържат се конкретни доводи,
че размерът на обезщетението се явява прекомерен спрямо действително търпените вреди,
като в тази връзка се изтъква, че периодът на възстановяване е бил сравнително кратък
около 60дни и в рамките на същия ищцата се е възстановила от травмата без да са
установени неблагоприятни за нея остатъчни последици. На следващо място се поддържат
доводи против занижения в стойностно изражение принос на пострадалата по чл.51, ал.2
ЗЗД, който следвало да бъде поне в размер на 20%. Иска се отмяна на решението в
обжалваната осъдителна част и вместо това отхвърляне на иска над признатия за дължим
размер от 12 000лв до присъдения от 22 500лв.
В срок не са постъпили отговори на въззивните жалби от насрещните по тях страни.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е бил иск с правна квалификация
чл.432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди пряко от застраховател,
причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му
част до размер от 12 000лв./ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав на чл.432,ал.1 КЗ – наличие на валидна
застраховка по риска „ГО” със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на
пострадалата ищца- болки, страдания и неудобства от причинените увреждания на здравето,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите на страните оплаквания предметът на въззивен
контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени
вреди, наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на вредите и неговото
стойностно изражение спрямо вината на прекия причинител на увреждането.
2
От фактическа страна механизмът на пътното произшествие е напълно изяснен от
събраните по делото пред първата инстанция доказателства, като настъпило в гр.София на
04.02.2018г. между лек автомобил Фолксваген Кади с рег № ***, управляван от водача Б. Б.
и пострадалата ищца – жена на 61 години в светлата част на деня /около 13.00ч/. Лекият
автомобил се е движел по ул. Солун в посока от бул. Гоце Делчев, като на кръстовището с
ул. Пирински проход направил завой наляво по посока към ул. Подуево. Скоростта на
автомобила при маневрата, е била около 11,77 km/h, в който момент пешеходката е
пресичала ул. Пирински проход с посока на движение от ул. Гоце Делчев към ул. Борово на
разстояние около 1,40 m вляво от кръстовището с ул. Солун спрямо посоката на огледа.
Вещото лице инж. М. е посочила, че в района на произшествието няма обозначена
пешеходна пътека или хоризонтална маркировка, а вертикалната маркировка, отнасяща се за
превозните средства, движещи се по ул. Солун и приближаващи кръстовището с ул.
Пирински проход се изразява в монтиран върху електрически стълб пътен знак Б-3 („Път с
предимство“) и Г-5 („Движение само направо или наляво след знака“. В обобщаващите
изводи на експертизата е прието, че от техническа гледна точка ПТП би могло да се избегне
в случай, че водачът на л.а.Фолксваген е възприел опасността и съответно е реагирал със
своевременно спиране при навлизането на пешеходната на платното за движение, а
пешеходката преди да предприеме пресичане се е съобразила със скоростта и разстоянието
на приближаващия автомобил. Мястото на удара е определено от вещото лице по дължина
на ул. Пирински проход на около 1,40 m след кръстовището с ул. Солун по посока на ул.
Подуево (посоката на движение на л. а. „Фолксваген“), а по широчина на ул. Пирински
проход на около 3 m вдясно от левия бордюр. Допълнително е пояснено, че непосредствено
преди удара, пешеходката се е намирала пред преден ляв край на л. а. Фолксваген, затова
ударът е настъпил в долната част на десния й крак. Изяснено е също, че преди кръстовището
пешеходката е била позиционирана по такъв начин, че л.а. Фолксваген се е движил зад нея в
същата посока, и че при навлизане в кръстовището и предприемане на ляв завой, лекият
автомобил се е приближил косо отзад към дясната й страна, поради това пешеходката е
имала възможност да възприеме приближаващия автомобил, едва след навлизането му в
кръстовището, когато вече е бил в близост до нея. За разлика от водача, който е имал
възможност да я забележи от разстояние не по-малко от 20 метра, пешеходката е възприела е
приближаващия автомобил, едва след навлизането му в кръстовището и приближаването
към нея, т. е. на около 4 -5 м. В тази връзка в съдебно заседание вещото лице инж. М. е
допълнила, че скоростта на автомобила е била много ниска /около 10 км/ч/, защото улицата
е тясна, което налага автомобилите да я снижат преди да предприемат маневра завой
наляво, и че пешеходката е възприела автомобила едва след навлизането му в кръстовището
/когато се е изравнил с нея/, който преди това той е бил косо отзад към дясната й страна.
При тези идентично установени факти относно механизма на произшествието, не се
споделят от правна страна изводите на първата инстанция за принос на пострадалия по
чл.51, ал.2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
3
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. По делото не се установи
противоправно поведение на пострадалата пешеходка, която правомерно е пресичала в
участък на кръстовище /без хоризонтална пътна маркировка/, където продължението на
тротоарите и банкетите върху платното за движение се приравняват на пешеходни пътеки.
Становището на експертизата /оспорено в тази си част/, че принципно е можела да
предотврати пътното произшествие, ако е съобразила разстоянието и скоростта на
автомобила не се кредитира от настоящия състав. От констатациите на самата експертиза
става ясно, че мястото на удара е на разстояние около 3m вдясно от левия бордюр, т.е. след
като вече пешеходката е предприела пресичане, и че лекият автомобил се е движел зад нея в
същата посока косо отзад към дясната й страна. Именно затова пешеходката го е възприела
като опасност едва след навлизането му в кръстовището при крайно скъсена дистанция на
около 4м., когато вече не е можела да реагира. Посоченото изключва нарушение на
цитираните правила за движение, изискващи от пешеходците да съобразят разстоянието до
наближаващите пътни превозни средства /чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП/, защото обективно няма
как да го възприеме като опасност преди да навлезе в кръстовището /автомобилът се е
движел косо зад нея/, нито е била длъжна да предвиди нарушението на водача, който прави
ляв завой без да съобрази наличието вече пресичащ пешеходец на разрешено за целта място.
Поради това автотехническата експертиза ще следва да се цени в констативната си част /в
която кореспондира с показанията на свидетеля очевидец Н./, че автомобилът вече е
навлязъл в кръстовището, когато се изравнява с пешеходката и става видим за нея като
препятствие. Тези констатации влизат в противоречие и изключват обобщаващите изводи на
заключението /които не се кредитират от състава/ относно възможността пешеходката да
възприеме автомобила в по-ранен момент преди увреждащата маневра.
Въпреки различните правни изводи по този спорен въпрос /чл.51 ал.2 ЗЗД/ като краен
резултат решението ще следва да се потвърди в обжалваните му части. Действително няма
установен принос и съответно основание да се намали обезщетението на пострадалата, но
присъденият размер от 22 500лв отговаря на принципа по чл.52 ЗЗД за справедлива
компенсация на търпените от пострадалия вреди. Неоснователни поради това са доводите в
насрещната жалба на застрахователя, че обезщетението е прекомерно, заради пълното
функционално възстановяване на увредения крайник, така и оплакванията на ищеца за
наличие на остатъчни неблагоприятни последици, обосноваващи по- голям по обем и
интензитет вреди.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция медицинска експертиза на в.л. д-р
Б.Б. се установява, че в пряка причинна връзка с пътния инцидент пострадалата жена на
61години е получила счупване на десния фибуларен глезен, като е проведено консервативно
лечение с наместване на счупените фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация. Във
връзка с наличната медицинска документация – болнични листи за 60 дни и предвид
естеството и вида на травмата вещото лице е определило общо възстановителния период за
срок около 2 месеца. При личен преглед е установено, че конфигурацията и движенията на
дясна глезенна става са възстановени. Действително този период е в рамките на обичайния
4
за възстановяване от подобни травми, и е приключил благоприятно при липсата на
констатирани остатъчни последици. През целия този период, обаче пострадалата жена е
търпяла физически болки и страдания /с висок интензитет през първите 3-4 дни, с умерен и
променлив характер през следващите 2-2,5 месеца/, както и съществени неудобства. В
рамките на месец е била с гипсова имобилизация, в последствие почти до края на 2-рия
месец е ползвала помощни средства. От показанията на св. Н. /дъщеря на пострадалата/,
които следва да се ценят като кореспондиращи с изводите на медицинската експертиза, се
установява, че през периода на обездвижване е била постоянно зависима от чужда помощ за
всички елементарни битови нужди, изпитвала силни болки и приемала обезболяващи. Освен
физически страдания и неудобства, ищцата била силно травмирана от преживения стрес и
продължавала да изпитва страх от автомобили. Показанията на свидетелката не следва са
бъдат ценени в частта, в която сочат продължаващи болки в увредения крайник, тъй като не
кореспондират с изводите на медицинската експертиза за приключил благоприятно
възстановителен процес.
Обсъдените от значение обстоятелства като вида и характера на травмата, възрастта на
пострадалата, продължителността на възстановителния период и липсата на усложнения,
както и конкретно установените обективни трудности и негативни изживявания по повод
на инцидента, обосновават извод, че определеният от първата инстанция размер 22 500лв
/независимо от липсата на принос/ отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД. От една страна
отчита конкретните физически и психически страдания на пострадалата и търпените
неудобства в периода на възстановяване, както и обществено-икономическите условия към
релевантния момент на настъпване на увреждането /2018г/, а от друга благоприятния изход
на лечението и липсата на каквито и да било констатирани усложнения.
С оглед, че изводите на двете инстанции като краен резултат съвпадат решението в
обжалваните му части ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото няма основание да се ревизират присъдените от първата
инстанция разноски, нито поради неоснователност на жалбите да се присъждат разноски
пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.04.2020г., постановено по гр.д. № 8142/2018г. на Софийски
градски съд, I - 7 състав в обжалваните му /отхвърлителна и осъдителна/ части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
5
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6