Р Е
Ш Е Н
И Е № 103
Гр. Шумен, 05.06.2020 г.
Шуменския
окръжен съд, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:
1. Р. Хаджииванова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. № 130 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл.278
във вр. с чл.538 ГПК.
Образувано е по постъпила
въззивна жалба от И.С.Т., настойник на К.Н.Т. /съпруга/, действащ чрез
пълномощника си адв.С.С. от ШАК, срещу решение № 87/31.01.2020 г. по ч.гр.д№
110/2020 г. на ШРС, в частта, с която е отхвърлена молбата му за издаване на разрешение
по реда на чл.130 СК за получаване на издадени по открити банкови сметки
дебитни карти и разпореждане ежемесечно със сумата от 400 лв. на К.Н.Т.
/поставена под пълно запрещение/. Излага, че за да изпълнява задължението си на
настойник прави разходи за издръжка на запретената , които не са по-малки от
400лв. всеки месец. Сочи, че бил пенсионер, с месечна пенсия в размер на 300лв.,
поради което не можел да отделя средства от собствените си доходи за издръжка
на запретената. Освен това, ежемесечното подаване на разрешение за теглене на суми било свързано
с време, разходи за държавни такси, евентуално за адвокатско възнаграждение.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и съдът му разреши да се разпорежда ежемесечно със сума
в размер на 400лв. от банковата сметка на запретената, до настъпване на промяна
в обстоятелствата, налагащи необходимостта от издръжка на запретената.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира
частната жалба за частично основателна, поради следното:
Молителят И.С.Т., е депозирал молба пред районния съд гр. Ш., с
искане съдът да постанови решение, по силата на което да му разреши, в
качеството му на настойник по право на пълно запретената К.Н.Т., да се
разпорежда ежемесечно със сумата от 400 лв. от банковата й сметка в „Райфайзенбанк“
- клон Ш., включително чрез снабдяване с дебитна банкова карта. Излага, че били
необходими средства за месечна такса, която се заплаща на Дома за пълнолетни
лица с деменция в гр. Русе, където съпругата му е настанена. Наред с това излага,
че били необходими и други разходи за удовлетворяване личните нужди на
съпругата му, както и за пътуване до гр. Р. поне един път месечно. Към молбата
е приложено решение по гр.д.№ 698/2015 г. на ШОС, за поставяне на Т. под пълно
запрещение, удостоверение от Община Шумен, от което е видно, че И.Т. има
качеството на законен представител – настойник на К.Т., решение по гр.д.№
2758/2018 г. на РС- гр. Русе, с което Т. е настанена в Дом за пълнолетни лица с
деменция – гр. Р. за период от 1г., считано от постановяване на решението
/25.06.2018 г./, а видно от служебна бележка от Дома за пълнолетни лица,
последната била настанена в дома на
17.04.2018 г. и към датата на издаването й -10.01.2018 г. продължава да
пребивава там. Представена е служебна бележка за банкова сметка *** „Райфайзенбанк“
ЕАД, с титуляр К.Н.Т., от което е видно, че са теглени суми от банкомат на
14.11.2019 г. – 400лв. и на 28.11.2019 г. – 200лв. Видно от приложеният
системен бон на 10.01.2020 г. е заплатена сумата от 286лв.- такса за К.Т.на
Дома за възрастни.
С атакуваното решение № 87/31.01.2020
г. постановено по гр.д.№ 110/2020 г., ШРС е отхвърлил молбата на настойника на
запретената К.Т., за издаване на разрешение по реда на чл.130 СК да получава по
открити банкови сметки, дебитни карти и разпореждане ежемесечно със сумата от
400лв. Със същото решение е разрешил разпореждането на И.С.Т. с принадлежащата
на К.Н.Т. сума от 400лв. по сметката й в „Райфайзенбанк“ ЕАД. Съдът е изложил
мотиви, че няма причина, нито необходимост от разрешение от съда за получаване
на дебитна карта на запретеното лице от неговия настойник, тъй като това не
представлява действие по разпореждане с движими вещи чрез формална сделка по
смисъла на чл.130 СК. Освен това текстът предполага преценка на всеки конкретен
случай на исканото разпореждане, т.е. изключва възможността разрешение да се
даде за в бъдеще неограничено във времето.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.130, ал.3 СК,
който е приложим в случая/чл.165, ал.4 от СК/, извършването на действия на
разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове
/какъвто е случая/, както и с ценни книги, се допуска с разрешението на
районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на лицето. Във всеки конкретен случай, въз основа на
представените доказателства по делото се изследва интересът на лицето от разпореждането и в зависимост от направените
изводи се издава индивидуално разрешение. Следва да се посочи още, че съгласно
чл.538, ал.3 ГПК решението, с което се отхвърля искането за издаване на искания
акт не обвързва молителя, който може да подаде повторно молба пред същия съд за
издаване на същия акт.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд, че в случая не може да бъде уважено
искане за издаване разрешение за периодично теглене, ежемесечно, неопределено
във времето, на пари от банковата сметка на запретената Т., а за всяко
разпореждане със суми по тази сметка следва да се иска индивидуално разрешение
от ШРС, по реда на чл.130, ал.3 СК, след съответна преценка на представените
доказателства. Това е така, тъй като няма как предварително да е ясно за какъв
период от време ще продължи пребиваването на Т. в Дома за пълноленти лица с
деменция, съответно необходимостта от средства и техният размер за заплащане на
такси, съответно задоволяване на други нейни нужди. Разрешението не може да
бъде принципно и за в бъдеще.
Доколкото
в случая, с оглед обявеното извънредно положение в страната, съответно
спирането на процесуалните срокове по съдебните производства, от депозиране на
искането от молителя е изминал значителен период от време, то настоящата инстанция
намира, че на същия следва да бъде дадено разрешение за разпореждането с принадлежащата на К.Н.Т. сума общо от 1600лв./по
400лв. за месеците февруари, март, април и май 2020г./по сметката й в
„Райфайзенбанк“ ЕАД.Такова разпореждане не противоречи на интересите на лицето.
Само за
пълнота, във връзка с изложеното относно затруднението респ. невъзможността ежемесечно
за заплащане на следващата се държавна такса от молителя при всяко искане, следва
да се посочи, че е налице възможност по реда на чл.83, ал.2 ГПК същият да
поиска от съда да бъде освободен от задължението за заплащане на такава. Освен
това, за улеснение на гражданите при депозиране
на молби с искане за издаване на разрешение за разпореждане със средства от
банкова сметка /***/, в деловодството на съда се предоставят подобни типови
бланки.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 87/31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 110/2020 г. на ШРС, само в частта, с
която е отхвърлена молбата на И.С.Т. ***, за издаване на разрешение по реда на
чл.130 СК, за разпореждане с
принадлежащата на К.Н.Т. сума общо от 1600лв./ по 400лв. за всеки от месеците
февруари, март, април и май 2020г./ по сметката й в „Райфайзенбанк“ ЕАД, като
вместо това, постанови:
РАЗРЕШАВА
на настойника по право на К.Н.Т. с
ЕГН********** – съпругът ѝ И.С.Т. с ЕГН : **********,***, разпореждането
с принадлежащата ѝ сума общо 1600 лева/по 400лв. за всеки от месеците февруари,
март, април и май 2020г./, депозирани по сметка № ..., водена от
Райфайзенбанк(България) ЕАД.
Потвърждава
решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.