РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Бургас, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100601259 по описа за 2021 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл. 313 и сл.
от НПК и е образувано по жалба на частната тъжителка С. Х. Ч. против
Присъда № 260037/23.09.2021 г., постановена по НЧХД № 1182/2019 г. по
описа на Районен съд – Несебър. С обжалваната присъда съдът е признал
подсъдимия А. Ф. за невиновен в това, на 26.06.2019 г., в студио № ****,
находящо се в гр. *********, да е нанесъл обида на тъжителка С. Х. Ч.,
наричайки я „мошеник“, по който начин да е накърнил честта и
достойнството й, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. С посочената присъда НРС е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от частната тъжителка
Ч. срещу подс. Ф. граждански иск за репарине на претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва. С
присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК районният съд е осъдил
частната тъжителка да заплати на подс. Ф. направенте от него разноски по
делото в размер на 460,06 лева.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
присъдата, като постановена в нарушение на материалния и процесуалния
наказателен закон. Посочва се, че първоинстанционният съд необосновано,
при неправилно тълкуване на доказателствата по делото и неправилно
установена фактическа обстановка е приел обективна и субективна
1
несъставомерност на вмененото деяние, за което с нарочна молба от
тъжителката било уточнено, че е извършено на 26.07.2019 г., а не както е
посочено в съдебния акт на 26.06.2019 г. В тази връзка се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на вмененото му във вина престъпно
деяние, с всички законни последици от това.
В съдебно заседание въззивницата се явява с редовно упълномощен
повереник-адвокат, като се поддържа въззивната жалба на изложените в нея
основания.
Въззиваемият А. Ф. се явява лично и с редовно упълномощен
защитник-адвокат. Оспорват основателността на депозираната жалба и молят
въззивния съд да я потвърди като правилна и законосъобразна. Подсъдимият
не се признава за виновен, като отбелязва, че не е извършил нищо.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с
правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество, се преценява като неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. На базата на анализ
на тези доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и
обосновани правни изводи. Според проверяващата инстанция правилно и
законосъобразно НРС приема за безспорно установено следното:
Тъжителката С. Х. Ч., подсъдимият А. Ф. – гражданин на ******** и
свидетелите Н. и И. Ч. били собственици на апартаменти в сграда, находяща
се в гр. **********. Тъжителката Ч. имала качеството на управител на
етажната съсобственост в сградата, като отказвала срещи с подс. Ф. и други
етажни собственици по повод на техни претенции. По тази причина
подсъдимият и други живущи в сградата решили да я принудят да свика общо
събрание, да бъде избран друг управител. За целта, на 26.07.2019 г. вечерта
подс. Ф., придружаван от св. Л. Б., св. А. Ш. и В. Н., решил да връчи на
тъжителката покана за свикване на общо събрание, като предварително се
уговорили срещата да бъде записана с мобилен телефон в случай, че Ч.
откаже да получи поканата. В този момент тъж. Ч. се намирала заедно със
свидетелите Н. и И. Ч. на външната тераса на студио, собственост на
посочените свидетели, находящо се на партерния етаж в сградата. Подс. Ф.
2
подходил външно към парапета на терасата, носейки въпросния документ-
покана. След него вървели св. Л. Б., св. А. Ш. и В.Н., като от този момент св.
Б. осъществила запис на срещата с мобилния телефон на Н.. В хода на
срещата бил воден разговор на руски език основно между тъжителката и
подсъдимия. Тъжителката отказала да подпише и получи поднесената й от
подсъдимия писмена покана. Отказът й бил удостоверен с подписите на
свидетелите Л.Б. и А.Ш., след което подсъдимият и придружаващите го лица
се оттеглили в обратна посока, като изготвеният видео и аудио-запис с
мобилен телефон приключва след оттеглянето им. Записът е бил обект на
изследване по назначена от първоинстанционния съд съдебна
видеотехническа експертиза, според заключението на която при изследване на
аудиозаписа и извършения превод от руски на български език на водения
разговор по време на срещата не се установяват обидни изрази и по-
конкретно думата „мошеник“ да е изговаряна от лицата, провеждащи диалога.
Безспорно е установено от експертизата, че записаната информация не е
манипулирана.
Приетата фактическа обстановка по делото въззивната инстанция
намира за безспорна. Решаващият съд при установяването й е обсъдил
подробно кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано
първата инстанция приема и кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като
същите изцяло кореспондират със заключението на техническата експертиза
на цифровия презапис, според който в нито един момент от срещата Ф. не е
изричал към тъжителката думата „мошеник“. Обясненията на подсъдимия
кореспондират и с показанията на присъствалия св. А.Ш., който също не е чул
никакви обиди нито от едната, нито от другата страна. Доколкото има
независим източник на данни – нагледни и озвучени кадри от видеозапис на
случая, изследван и обективиран в съдебно-техническата експертиза, вещото
лице по която не установява обидни изрази и по-конкретно думата „мошеник“
да е изговаряна от лицата, провеждащи диалога, правилно РС не е кредитирал
показанията на свидетелите Н. и И. Ч., като ги е преценил за напълно
недостоверни, необективни и като интерпретация в полза на тъжителката.
Приложеният по делото като веществено доказателство цифров
носител-флаш памет, съдържащ аудио и озвучен видеозапис на случая, не е
изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче
приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал.1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този
смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009 г. по н. д. №393/09 г., ІІ н. о. на
ВКС/. Въззивният съд лично и в присъствието на страните придоби
непосредствено впечатление от съдържанието на ВД чрез възпроизвеждането
му и също стигна до извод, че липсват обективни доказателства в
3
наказателното производство, подкрепящи фактическото обвинение в тъжбата
досежно поведение на подсъдимия, сочещо на механизъм на извършване на
деянието, при който той непосредствено след приближаването към терасата
да е треперел, размахвайки документи, да е крещял в лицето на тъжителката
да ги подпише, да я е сочил с пръст, викайки й „мошеник“. Такъв механизъм,
какъвто е посочен в частното обвинение, не се установява от въпросния
видеофайл на цифровия носител. Записът е в логическа последователност, без
прекъсване от първия до последния кадър на срещата, което дава основание
да се счита, че не са налице данни за правнорелевантни факти извън записа.
Същият обхваща хронологията на събитията преди започване и след
приключване на разговора, т. е. от приближаването на подс. Ф. до
отдалечаването му от тъжителката, за който период от време е частното
обвинение, поради което по оспорването на тъжителката пред двете
инстанции за „съкращение на записа“, въззивният съд потвърждава вече
направения от районния съд извод, че оспорването й касае моменти извън
заявената от нея фактическа рамка, когато и в които моменти проявни форми
на поведение дори не се визират в твърденията по тъжбата.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс. Ф. не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 146,
ал. 1 от НК, респективно на посочената от тъжителката дата в студио № ****,
находящо се в гр. *********, на приземен етаж, да е нанесъл обида на С. Х.
Ч., която да е накърнила честта и достойнството й, поради което правилно и
на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му частно обвинение.
Независимо, че в диспозитива на присъдата е изписан месец юни, вместо юли,
очевидно се касае за техническа грешка, а не процесуална такава, тъй като
няма спор, че случаят е същият съобразно събраните по делото доказателства,
като съдът се е произнесъл съобразно заявеното от тъжителката.
Обидата е престъпление против честта и достойнството на личността. За
да е налице престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, деецът следва да даде
своята негативна оценка за личността на пострадалия, като извърши нещо или
като каже нещо под формата на епитети, сравнения, квалификации, които
изрази или действия да са унизителни за честта или достойнството на
жертвата. В конкретиката на процесния случай разговорът между подс. Ф. и
тъжителката Ч. не съдържа думи и изрази от характера на горепосочените.
Предвид установената по несъмнен начин липса на един от елементите от
общия състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, вменено във вина на
подс. Ф., водеща до несъставомерност на последното, същото не е
осъществено и от субективна страна.
Предвид това, че подс. Ф. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение, правилно районният съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от страна на тъжителката Ч. срещу подсъдимия
граждански иск за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди.
Правилно и в съответствие с императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 от
4
НПК първоинстанционният съд е осъдил тъжителката да заплати на
подсъдимия направените от него разноски по делото в размер на 460,06 лева.
При извършената служебна проверка на правилността на присъдата на
РС – Несебър на основание чл. 313 от НПК, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното отменяне или
изменение, поради което счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен, постановен в съответствие с изискванията на
материалния и процесуалния закон и обоснован.
Направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски пред въззивния съд е основателно.
Съобразно представеното доказателство – договор за правна защита и
съдействие, тъжителката следва да бъде осъдена да заплати на подсъдимия
360 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260037/23.09.2021 г., постановена по
НЧХД № 1182/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА С. Х. Ч., с ЕГН **********, да заплати на А. Ф., с ЕГН
**********, сумата 360 лева, представляваща направени пред въззивния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5