№ 8756
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110118757 по описа за 2024 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Л. А., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. София, ж.к. “,, чрез адв. Н. И. Я. от Старозагорската адвокатска
колегия.
В исковата молба се твърди, че между Г. А. и 20-то Основно училище
“,ов” ЕИК ,5 е сключен трудов договор от 09.02.2023г. на основание чл.68,
ал.1, т.4 КТ, а именно – за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за
времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Длъжността, за която е
сключен този договор е “ресурсен учител”, а служителката е назначена на 4-
часов работен ден с основна заплата 630 лева. Срочният договор бил
прекратен с назначаването на титуляр на длъжността след проведен конкурс.
Освен горния договор, между Г. Адамска и 20-то Основно училище “,ов”
е бил сключен и безсрочен трудов договор от 30.11.2020г. за длъжността
“училищен психолог” за 8 часа на ден. Възнаграждението по този договор е
1727 лв. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните на
05.09.2023г.
На основание чл.39, т.3 от Колективния трудов договор № ДО
1.269/06.12.2022г., служителката, като член на синдикална организация, имала
право на 56 работни дни годишен отпуск. За периода от 01.07.2023г. до
31.08.2023г. включително на служителката било разрешено ползването на
платен годишен отпуск в общ размер на 44 работни дни.
Прави претенция за заплащане на възнаграждението за ползван платен
годишен отпуск по допълнителния трудов договор: за м. юни 2023г. Г.
Адамска била полагала труд по срочния трудов договор по чл.68, ал.1, т.4 КТ,
1
за което е получила и дължимото трудово възнаграждение в уговорения
размер. Въпреки това за периода на платения годишен отпуск служителката не
е получила възнаграждението дължимо й на основание чл.177, ал.1 КТ по
срочния трудов договор, прекратен на 01.09.2023г. с постъпването на работа
на Мая С. след проведен конкурс на длъжност “ресурсен учител”. Твърди, че
ответната страна дължи на ищеца на основание чл. 177 от КТ възнаграждение
за времето на ползване на платения годишен отпуск по допълнителния трудов
договор за длъжността “ресурсен учител” за периода от 01.07.2023г. до
31.08.2023г. включително, в размер на 1576.44 лева.
Претендира заплащане на увеличението с 15% на основното трудово
възнаграждение по допълнителен трудов договор за длъжността “ресурсен
учител”. С АНЕКС № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № ДО 1-269/06.12.2022г.
се изменял чл.27, ал.2, т.3 от същия договор, с който се определя процента на
увеличение на основната работна заплата на педагогическия персонал с 15%,
считано от 01.01.2023г. Съответно за периода от датата на сключване на
срочния трудов договор – 09.02.2023г. до датата на неговото прекратяване –
31.08.2023г. на служителя Г. Адамска не е била изплатена от работодателя със
задна дата увеличението на основното трудово възнаграждение с 15%.
Същото е с размер на 754.75 лева за 6м. и 14 дни, представляващи 112.65 лева
за всеки пълен отработен месец и 78.85 лева за 14 дни от м. февруари 2023г.
Прави претенция за заплащане на дължимите суми за социално-битово
и културно обслужване по чл.292 и сл. КТ по основния трудов договор за
длъжността “училищен психолог” за периода от 01.01.2023г. до 05.09.2023г. и
по допълнителния трудов договор за длъжността “ресурсен учител” от датата
09.02.2023г. до 31.08.2023г. в общ размер на 800 лева.
Прави претенция за заплащане на дължимите суми за допълнително
трудово възнаграждение по основния трудов договор за длъжността
“училищен психолог”, дължимо по реда на Наредба М4/20.04.2017г. за
нормиране и заплащане на труда. Ищцата била представила до работодателя
попълнена карта за оценка, но не е получила обратно оценката от
оценителната комисия. Съответно не е имала възможността да се запознае
и/или да възрази на крайната си оценка. След като в нормативно определените
срокове не й е връчена корекция на поставената от нея оценка от 73 точки, то
следвало да се приеме, че тази оценка е приета и одобрена от колективния
орган. На подадената от Г. Тодорова оценка – 73т., следвало да й бъде
заплатена сумата от 1749.06 лева.
Моли съда да осъди ответника да заплати на Г. Л. А,ва:
Дължимото трудово възнаграждение за периода на платения отпуск от
01.07.2023г. 31.08.2023г. вкл. по допълнителен трудов договор за
длъжността “ресурсен учител” в размер на 1576.44 лева., заедно с лихвата
за забава, дължима от завеждане на исковата молба до датата на пълното
изплащане на главницата.
Увеличението с 15 % на основното трудово възнаграждение по
2
допълнителен трудов договор за длъжността “ресурсен учител” за
периода от 09.02.2023г. до 31.08.2023г. в размер на 754.75 лева,
представляващ сбор от сумите за 6 месеца и 14 дни, заедно с лихвата за
забава, дължима върху търсената сума от датата на завеждане на
настоящия иск до окончателното изплащане на главницата.
Сумите за СБКО по основния трудов договор за длъжността “училищен
психолог” за периода 01.01.2023г. до 05.09.2023г. и по допълнителен
срочен трудов договор за периода от 09.02.2023г. до 31.08.2023г. в общ
размер на 800.00 лева, заедно с лихвата за забава, дължима от завеждане
на исковата молба до датата на изплащането.
Възнаграждение по основния трудов договор за длъжността “училищен
психолог”, дължимо при условията на Наредба № 4/20.04.2017г. за
нормиране и заплащане на труда в размер на 1749.06 лева, заедно с
лихвата за забава, дължима от завеждане на исковата молба до датата на
изплащането.
Направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че на
ищцата е заплатено възнаграждение по време на ползване на платен годишен
отпуск по допълнителния трудов договор. Сочи, че не дължи увеличението в
размер на 15% по анекса към ДТД от 10.08.2023г. Намира претенцията за
заплащане на суми по социално-битово и културно обслужване за
недопустима, тъй като подобно решение може да се вземе само от общото
събрание на работниците и служителите. Сочи, че не дължи претендираното
допълнително трудово възнаграждение, тъй като част от него е прихваната със
стойността на загубения от служителя лаптоп, а другата част е платена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представено допълнително споразумение към Трудов
договор № 18/30.11.2020г. от 04.09.2023г., съгласно което основното месечно
трудово възнаграждение на ищцата се определя в размер на 1727.30 лева.
Представен е АНЕКС № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № Д 01-269 от
06.12.2022г. Видно от Анекса текстът на чл.27 от КТД се изменя, както следва:
“Чл.27.
2) За системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.,
както следва: /... / а. Ресурсен учител - 1709 лв. /... / (2) Осигурените средства
от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн.
лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г.,
на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за
3
увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата
на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се
разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /".
Представен е Трудов договор № 61/09.02.2023г. и длъжностна
характеристика към него на длъжност “ресурсен учител” с трудово
възнаграждение 751 лева, като трудовият договор се изпълнява при намалено
работно време на 4 часа работен ден. Трудовият договор е сключен на
основание чл.68, ал.1, т.4 КТ.
Представена е и Заповед № РД-11-1207/05.09.2023г. за прекратяване на
трудов договор № 18/30.11.2020г., сключен между Г. Л. А,ва, на длъжност
“психолог” и 20-то Основно училище “,ов.
По делото са представени и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) на
ВЛ В. С. С. и допълнителна такава, които съдът изцяло кредитира като
компетентно съставени, поради което ще основава следващата си
аргументация върху тях.
При така установената фактическа обстановка, след като прецени
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.177 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.291, вр. чл. 292 КТ, чл.128, т.2 КТ, вр.
чл. 24 и сл. от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на
труда.
По иска с правна квалификация чл.177, ал.1 КТ:
С оглед на така разпределената с доклада доказателствена тежест и
съгласно чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да
установи: наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово
правоотношение между страните за процесния период; ползването на платен
годишен отпуск за съответния период; размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10
работни дни. В тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните
суми.
Не е спорно между страните, а и от доказателствения материал по
делото се установява, че страните в настоящото производство са били
обвързани от трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
61/09.02.2023г. Същият е сключен на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ като срочен
договор с определяем срок – до заемането на длъжността “ресурсен учител”
въз основа на конкурс.
Спорен е моментът на прекратяването на посочения трудов договор,
4
както и размерът на дължимите и изплатените по него възнаграждения.
В депозираната искова молба се излагат твърдения, че горепосоченото
трудово правоотношение е прекратено на 31.08.2023г. Видно от представената
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза Трудов
договор № 61/09.02.2023г. е прекратен считано от 01.07.2023г., което
обстоятелство се установява от подаденото уведомление по чл.62, ал.5 КТ до
НАП с вх. № 22388233324324/06.07.2023г., както и от останалия
доказателствен материал по делото.
В своето заключение вещото лице посочва, че за периода от сключване
на трудовия договор – 09.02.2023г. до неговото прекратяване на 31.06.2023г.
ищцата е имала право на 22 работни дни платен годишен отпуск. Същата е
ползвала 8 дни, а разликата от 14 работни дни е изплатена като обезщетение
по чл.224 КТ през месец юли 2023г. Това обстоятелство се подкрепя и от
останалите доказателства по делото. Посочва се, че не се установяват
неизплатени суми за полагаем платен годишен отпуск по допълнителния
трудов договор.
С оглед на гореизложеното и при преценка на съвкупния доказателствен
материал, настоящият състав счита, че през периода от 01.07.2023г. до
31.08.2023г. между страните в настоящото производство не е съществувало
трудово правоотношение по силата на допълнителен трудов договор, а ищцата
не е престирала труд през посочения период.
С оглед на това не са налице и материалните предпоставки за
уважаването на предявения иск с правно основание чл.177, ал.1 КТ, поради
което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, съдът
намира следното:
Съгласно цитираната разпоредба, работодателят е длъжен да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Уважаването на предявения иск предполага установяване наличието на
трудово правоотношение между страните; ищецът да е полагал труд
съобразно уговореното в трудовия договор; че са налице предпоставките за
увеличаване на размера на основното му трудово възнаграждение; размерът на
увеличението. От своя страна ответникът следва да докаже наличието на
правопогасяващ юридически факт – в случая плащане на претендираната
сума.
Безспорно се установи в настоящото производство наличието между
страните на действително възникнало и съществуващо трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 61/09.02.2023г. за периода от
09.02.2023г. до 31.06.2023г. По силата на така възникналото трудово
правоотношение ищцата е престирала труд съобразно уговореното, което не се
оспорва от ответната страна.
По отношение на размера на увеличението, по делото е представен
5
АНЕКС № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № Д 01-269 от 06.12.2022г. Съгласно
чл.27, ал.2, т.2 от същия индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Видно от чл.27, ал.1 от
същия, страните са придали обратно действие на изменението, считано от
01.01.2023г.
Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл.20 ЗЗД, като
трябва търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са
се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е
длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване
на договора, поради което заявената от страните в производството
интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения
вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е
принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от
императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл.66, ал.2
КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените с колективния трудов договор – така Решение №
505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б,в, както и Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4413/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ем,в.
Воден от горното съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от
Анекса към КТД, в смисъл, който не накърнява правата на работниците и
служителите намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение с
ответника – работодател.
Съдът счита, че горепосочения текст следва да се разбира в смисъл, че
за лицата които са в трудово правоотношение към 01.01.2023г., намиращи
се в системата на предучилищното и училищното образование, се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Поради това
право да претендират увеличения размер на трудовото си възнаграждение
следва да имат всички лица, полагали труд по трудово правоотношение в
системата на предучилищното и училищното образование в периода от
01.01.2023г., до 10.08.2023г., независимо кога точно в този промеждутък е
възникнала договорната обвързаност. Така Решение № 2143 от 8.04.2025 г.
на СГС по в. гр. д. № 12774/2024 г. и Решение № 1502 от 13.03.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 1511/2024 г., които са влезли в сила.
Това съответства както на справедливостта в трудовоправните
отношения, така и на обстоятелството, че работникът/служителят се намира в
подчинено положения спрямо работодателя, тъй като е икономически по-
слабата страна, независимо, че трудовите правоотношения, като вид
граждански такива, се регулират от диспозитивния метод на правно
6
регулиране.
Положението следва да бъде същото, независимо че към датата на
приемане на Анекса – 10.08.2023г. трудовото правоотношение вече не е
съществувало, какъвто е процесният случай. Ако се приеме, че лицата,
работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода
от 01.01.2023 г. до 31.06.2023 г., нямат право на процесното увеличение
поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на
сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно
третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след
тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са
полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и
същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8,
ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по
правилата на формалната логика основание.
Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга
правното му положение към по-ранния момент на приложимост на промяната.
Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между
страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано
от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала
ищцата. Възприемане на противното би довело дo съществено увреждане на
правата и интересите на ищеца, който е полагал труд към 01.01.2023 г. както и
до постановяване на неправилен и несправедлив съдебен акт.
За пълнота на анализа, настоящия състав намира, че може да се приложи
по аналогия разбирането закрепено в чл.14 ЗНА.
Съгласно ЗНА: чл.14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Цитираната разпоредба
се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов
договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната
сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването (вж. РКС 3/2020 г. по к.
д. 5/2019 г. и РКС 22/1995 по к. д. 25/1995 г.).
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на
трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от
2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от
2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), която в § 3 предвижда, че
§ 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява
изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на
нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.
Посредством посочената Наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
7
обратно действие (stricto sensu), с което се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Настоящият съдебен състав счита, че при така изложените
обстоятелства с влизането в сила на посочената Наредба на министъра на
образованието и науката за ищеца е възникнала правна възможност да търси
защита на субективните си облигационни права посредством предявените
искове.
По отношение на размера на вземането:
В представеното по делото заключение, което настоящият състав
кредитира като извършено компетентно, обективно и добросъвестно, вещото
лице установява, че разликата между брутните трудови възнаграждения преди
и след актуализацията се равнява на 529.45 лева, дължими за периода
09.02.2023г. – 31.06.2023г. Това е и размерът, до който предявеният иск се
явява основателен, ведно с лихвата за забава от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане.
Доколкото за периода от 01.07.2023г. до 31.08.2023г. между страните не е
съществувало трудово правоотношение, тъй като същото е прекратено, искът
следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 754.75
лева (след допуснато от съда изменение на иска).
С оглед частичната основателност на иска, основателна се явява и
претенцията за лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
По отношение на иска с правно основание чл.291, вр. чл. 292 КТ:
Уважаването на същия предполага установяване наличието на трудово
правоотношение; взето решение на общото събрание на работниците и
служителите за използване, респективно за заплащане на работниците на
посочената от нея сума, както и размера на претенцията. При доказване на
тези обстоятелства, ответникът следва да докаже наличието на
правопогасяващ факт – плащане.
Средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците
се финансира със средства от работодателя и от други източници, а начинът на
използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и
служителя – чл. 292 и чл. 293 от КТ. Следва да се има предвид, че целта на
средствата за социално-битово и културно обслужване е да обезпечи сфери от
ежедневието на работника вън от трудовото правоотношение, но свързани с
него, които засягат пряко и непосредствено живота и бита му през времето,
когато престира труда си. Техният обхват е изключително разнообразен и
строго конкретен във всеки отделен случай. Именно заради това законодателят
ги е формулирал общо, като принцип, а не ги е изброявал изчерпателно.
Съгласно чл.293 КТ, единствено разпределението и ползването на средствата
е въпрос от компетентността на общото събрание на работниците и
служителите, като по този въпрос общото събрание следва да се произнесе
едва на база взето решение на работодателя за отпускането на средствата.
8
Дали работодателят може да отдели средства за социално-битово и
културно обслужване и в какъв размер е негово дискреционно право, а
разпределението и използването на средствата е въпрос от компетентността на
общото събрание на работниците и служителите.
Според съдът искът е неоснователен по следните причини:
На първо място, не се установява безпротиворечиво, че Общото
събрание на работниците и служителите е взело решение за разпределяне на
сумата събрана от Средствата за социално-битово и културно обслужване и
за заплащане на ищцата на сумата в размер на 800,00 лв.
На второ място, дори да се приложат последиците на чл. 161 ГПК, както
и да се вземе предвид изложеното от ответника в молба от 01.08.2024г. - че
средства за СБКО са били изплатени в края на 2023г. под формата на ваучери :
като това се тълкува като признание, че независимо, че не е налице решение
на общото събрание, на служители са изплатени суми - то претенцията отново
е неоснователна.
В конкретния случай разрешението на чл. 162 ГПК е неприложимо.
Дори да се приеме, че е налице решение или че суми от фонд СБКО са
заплащани на служители без решение, то от доказателствата по делото не
може да се изведе волята на общото събрание: каква сума е отредена, дали
плащането обхваща всеки служител и по-конкретно каква сума е отредена
да се заплати на Г. Л. А.. По делото не са представени и доказателства за
размера на заплатените суми на останалите работници и служители за
процесния период, от които съдът би могъл да направи обоснован извод
относно размерът на дължимата на ищцовата страна сума. Ищцата не е
представила доказателства, че общото събрание е изплатило от фонд СБКО по
800 лв. на служителите или че е следвало да изплати 800 лв. на нея.
В представеното по делото заключение вещото лице отбелязва, че
сумата за СБКО е начислена във ведомост/фиш за РЗ за м. септември 2023г. в
размер на 239.86 лева по основен ТД. Сумата за СБКО е включена в общата
сума на начисленията за работна заплата по основен трудов договор за месеца
– 2221.66 лева в брутен размер и 1445.41 лева в нетен размер, която сума е
заплатена на 26.09.2024г. Във връзка с последното, ищецът не представя и
доказателства, чрез които да обоснове извод, че има вземане в размер на 800
лв., извън заплатеното такова в размер на 239.86 лева.
Доколкото ищецът претендира заплащане на процесната сума, именно
той, а не ответната страна следва да докаже наличието на правопораждащия
вземането му факт – не само прието от страна на Общото събрание на
работниците и служителите решение за разпределяне на сумите за СБКО или
фактическо разпределение на сумите без решение, но и реалното
съществуване на вземане към момента на предявяване на иска, както и
размерът на същото.
С оглед на всичко изложено, и вземайки предвид разпределението на
доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, настоящият състав
9
счита, че ищецът не проведе пълно и главно доказване, чрез което да убеди
съда в наличието на правно основание за заплащане на претендираната сума за
СБКО в размер на 800 лева. Този извод се подкрепя и от представената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът счита за компетентно и
пълно изготвена.
При така изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 291, вр.
чл.292 КТ се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
По отношение на иска с правна квалификация чл.128, т.2 КТ, вр.
чл. 24 и сл. от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на
труда:
Съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредба №4/2017г. (1)
Допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда
през учебната година се изплаща на персонала в институциите с изключение
на директорите въз основа на оценяване за:
1. педагогическите специалисти - извършено по показатели (приложение № 4)
и критерии към тях, приети с решение на педагогическия съвет;
2. непедагогическия персонал - извършено по показатели и критерии към тях,
разработени в образователната институция и приети на общо събрание и
включени във вътрешните правила за работни заплати.
(2) При извършване на оценяването по реда на ал. 1, т. 1 броят на точките към
показателите в приложение № 4 може да се коригира с решение на
педагогическия съвет в зависимост от вида и спецификата на институцията по
чл. 1. Корекцията се извършва в рамките на общия брой от 100 точки и не
може да надхвърля 20 % за всеки отделен показател. Решението за корекция
на показателите се приема в срок до 30 септември на учебната година, за която
ще се извършва оценяването на постигнатите резултати.
Съгласно чл. 28. (1) Резултатите от труда на педагогическите
специалисти се оценяват чрез попълване на карта за всяко лице, съдържаща
показателите за оценка и критериите към тях. (2) Картата за оценка на
резултатите от труда се подписва от комисията по чл. 27, ал. 2 или 4, съответно
от директора - в случаите по чл. 27, ал. 1 и 3, и в 3-дневен срок от
подписването и се предоставя на оценяваното лице. (3) Запознаването на
оценяваното лице със съдържанието на картата за оценка на резултатите от
труда се удостоверява с подписа му. (4) Лицата, които не са съгласни с
дадената им оценка на резултатите от труда, могат да подадат писмено
възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието си с оценката.
От приетата по делото експертиза, както и от останалия доказателствен
материал се установява, че такава карта е съставена, като ищцата се е
самооценила на 79 точки, които впоследствие са редуцирани на 40 точки от
страна комисията. В своето заключение вещото лице посочва, че при този
резултат, дължимото допълнително възнаграждение се равнява на 897.20
лева.
10
С оглед пълнотата на представеното заключение и доколкото
работодателят има дискреционното право да определи резултата от труда на
педагогическите специалисти, което право не подлежи на контрол от страна на
съда, основата за определяне на дължимото допълнително възнаграждение
следва да са посочените 40 точки.
Следва да се посочи, че размерът на дължимото трудово възнаграждение
за постигнати резултати по чл. 24 и сл. от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017г. за
нормиране и заплащане на труда зависи от преценката на конкретни фактори,
свързани с естеството на полагания труд – качество на изпълнението,
експедитивност, продуктивност и пр. – критерии, чието оценяване предполага
задълбочени наблюдения над трудовия процес и индивидуалните качества и
особености на всеки работник и служител. Именно поради това преценката на
тези обстоятелства е предоставена на работодателя (в лицето на съответната
комисия), като същата не може да бъде контролирана от страна на съда в
рамките на настоящото производство.
Поради изложеното настоящият състав счита, че размерът на
допълнителното трудово възнаграждение, което е било дължимо на ищецът се
равнява на 897.20 лева, както следва и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
Видно от представената заповед № РД -10 – 156/24.10.2023г. дължимата
сума в размер на 897.20 лева е начислена. От същата е приспадната стойността
на невърнат от страна на ищцата лаптоп в размер на 698.75 лева, като е
извършено извънсъдебно прихващане, което обстоятелство не се оспорва от
страните. Остатъкът от сумата в размер на 198.45 лева е начислена в платежен
фиш за РЗ за м. октомври 2023г. и изплатена с платежно нареждане от
26.10.2023г., представено по делото.
По отношение на изложеното от ищцата твърдение, съгласно което не е
имала възможността да възрази срещу така съставената анкета, същото не се
доказа в настоящия процес. От друга страна, дори и да се приеме, че
действително анкетата не й е връчена, за да се запознае с нея и да възрази,
това би означавало, че не е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 24 и сл.
от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда и
следователно не е възникнало и основанието за заплащане на претендираната
сума.
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че ищецът не
проведе пълно и главно доказване на правопораждащите претендираното
вземане факти. От друга страна, доколкото в настоящото производство
безспорно се установи наличието на правопогасяващи факти – а именно
плащане и извънсъдебно прихващане, така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на производството право на разноски следва да имат
двете страни.
11
От страна на ищеца в настоящия процес се установиха разноски в размер
на 1600 лева адвокатски хонорар. Настоящият състав съди за тяхната
дължимост от представения договор за правна защита и съдействие, имащ
характера на разписка.
С оглед частичната основателност на релевираните претенции, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 280.56 лева.
`От страна на ответника се доказаха разноски в размер на 250 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, като на същият следва да бъде
присъдена сума в размер на 222.92 лева, пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
По отношение на претендирания от ответника адвокатски хонорар в
размер на 1000 лева, не се доказа в настоящото производство същият да е
заплатен. Липсва платежно нареждане, от което да е видно, че сумата е
заплатена на процесуалния представител на ответника. Не е представен и
договор за правна защита и съдействие. С оглед на горното не се дължи и
заплащането й от страна на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ 20-то Основно училище “,ов”,
ЕИК ,5, да заплати на Г. Л. А., ЕГН **********, сумата от 529.45 лева,
дължими за периода 09.02.2023г. – 31.06.2023г., представляваща увеличение с
15 % на основното трудово възнаграждение по допълнителен трудов договор
за длъжността “ресурсен учител” по силата на АНЕКС № Д01-
192/10.08.2023г. към КТД № Д 01-269 от 06.12.2022г., ведно с лихвата за
забава от датата на депозиране на исковата молба (03.04.2024 г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 754.75 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 177 КТ за осъждане
на 20-то Основно училище “,ов”, ЕИК ,5, да заплати на Г. Л. А., ЕГН
**********, трудово възнаграждение за периода на платения отпуск от
01.07.2023г. 31.08.2023г. вкл. по допълнителен трудов договор за длъжността
“ресурсен учител” в размер на 1576.44 лева., заедно с лихвата за забава,
дължима от завеждане на исковата молба до датата на пълното изплащане на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 291, вр. чл. 292 КТ
за осъждане на 20-то Основно училище “,ов”, ЕИК ,5, да заплати на Г. Л. А.,
ЕГН **********, сумата в размер на 800 лева, представляваща сума за СБКО
по основния трудов договор за длъжността “училищен психолог” за периода
01.01.2023г. до 05.09.2023г. и по допълнителен срочен трудов договор за
периода от 09.02.2023г. до 31.08.2023г.
12
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.
24 и сл. от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда
за осъждане на 20-то Основно училище “,ов”, ЕИК ,5, да заплати на Г. Л. А.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1749.06 лева за постигнати резултати,
заедно с лихвата за забава, дължима от завеждане на исковата молба до датата
на изплащането.
ОСЪЖДА 20-то Основно училище “,ов”, ЕИК ,5, да заплати на Г. Л. А.,
ЕГН **********, сторените в настоящото производство разноски в размер на
280.56 лева, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Л. А. ,ЕГН **********, да заплати на 20-то Основно
училище “,ов”, ЕИК ,5, сторените по настоящото производство разноски в
размер на 222.92 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му, която съдът е
съобщил на страните в осз – 15.05.2025 г.
Да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13