Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 14.06.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 49 по описа на Добричкия районен съд за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.И.Д. ЕГН ********** срещу НП № 20 – 1717 - 000280 от 14.12.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Първо Районно управление – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 3 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 04.03.2020г. около 10.50 часа в гр. Д. на ул. „***“ пред МБАЛ – гр. Добрич, като водач на лек автомобил „***, негова собственост, паркира моторното превозно средство на спирка на превозни средства от редовните линии на обществен превоз на пътници.

Изложеното се установява от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

От приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. Определение № 260033 от 08.09.2020г., постановено по а.н.д. № 307/2020г., се установява, че Районен съд – гр. Добрич е оставил без разглеждане жалбата на Д.И.Д. против фиш серия Н № 0962928/04.03.2020г., прекратил е съдебното производство по делото и е изпратил препис от определението на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Добрич. След като жалбоподателят Д. е оспорил фиша, административнонаказващият орган е разпоредил на нарушителя да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, съобразно чл. 39 ал. 3 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Д.И.Д. е извършил нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 3 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП.

Преди да се произнесе по правилността на наказателното постановление, като провери дали жалбоподателят действително е извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение, съдът следва да се произнесе по направените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай не се спори, че нарушението е станало известно на наказващия орган още на 04.03.2020г., т.е. датата на откриването на нарушителя съвпада с тази на извършване на деянието. Следователно са били налице предпоставки за съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения 3 - месечен срок, което е изключило приложението на едногодишния срок. Това налага извод, че АУАН срещу жалбоподателя Д. е следвало да бъде съставен най - късно до 04.06.2020г. В конкретния случай АУАН е бил съставен на 04.12.2020г., установено от удостоверената дата на съставянето му, към който момент срокът за законосъобразното извършване на това действие не е бил изтекъл съгласно правилото на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.

За пълнота следва да се посочи, че срокът по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е императивен и при неспазването му като последица законодателят е предвидил забрана за образуване на административнонаказателно производство. Съгласно трайната и последователна съдебна практика ирелевантно е обстоятелството, че преди съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление е бил издаден фиш. Оспорването на фиша пред съда не оправдава бездействието на администрацията и пропуска й да спази сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая не е било необходимо да се изчаква производството пред Районен съд – гр. Добрич по жалбата срещу първоначално съставения фиш от 04.03.2020г., за да се състави акт за установяване на административно нарушение. Доколкото оспорване по съдебен ред на фиша, издаден в хипотезата на чл. 39 ал. 1 от ЗАНН, въобще не е предвидено, то и да бъде подадена жалба, същата не е годна да пренесе производството пред съда и за административнонаказващия орган не стои ограничение да състави акт за установяване на административното нарушение. От друга страна, оспорването по чл. 39 ал. 4 от ЗАНН представлява упражняване на потестативно право от лицето, срещу което е издаден фишът, чиито последици са две: 1) наложената глоба не може да бъде събрана, тъй като фишът като изпълнително основание се дисквалифицира и 2) за административнонаказващият орган възниква задължение да състави АУАН по реда на ЗАНН. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 186 ал. 2 от ЗДвП, от която е видно, че оспорването има сезираща функция за органа да издаде акт и НП. Разпоредбата на чл. 39 от ЗАНН препраща към правилата на раздел първи от същия закон, вкл. и чл. 34 от ЗАНН, който ангажира органа да състави АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 39 ал. 3 от ЗАНН не предвижда особени правила по отношение на началния момент, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН, независимо, че извършването на това действие предпоставя на първо място оспорване на нарушението или отказ за плащане на глобата. Законът ясно посочва, че и в този случай тримесечният срок за съставянето на АУАН тече от откриването на нарушителя, но не по - късно от една година от извършване на нарушението. Съдът счита, че извеждането на по - продължителен срок по тълкувателен път би довело до заобикаляне на закона и нерегламентирано утежняване на положението на административнонаказателно отговорните лица. Поради това в тежест на администрацията е било да организира дейността си така, че да съобрази наличието или не на обстоятелството по чл. 39 ал. 3 от ЗАНН и да пристъпи към съставянето на АУАН в рамките на 3 - месечния срок по чл. 34 ал. 1 изр. второ от ЗАНН. Още повече, че в случая независимо от провелото се съдебно оспорване на издадения фиш, същото е приключило преди изтичането на 3 - месечния давностен срок и преписката е била върната на наказващия орган, с което пречка за своевременното съставяне на АУАН не е имало и АУАН е съставен преди изтичането на 3 - месечния давностен срок. Това налага извод, че разгледаното възражение е неоснователно, а наказателното постановление не е незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен в рамките на 3-месечния срок по чл. 34 ал. 1 изр. второ от ЗАНН.

Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, и тези нарушения са основание за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност.

От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че в обжалваното НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, съобразно изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Съобразно нормата на чл. 42 т. 4 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Нормата кореспондира с нормата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, съобразно която, наказателното постановление, следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който е съставен, не съдържат ясно и пълно описание на извършеното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението не е описано и конкретизирано в степен, която да не нарушава правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и в обжалваното наказателно постановление не е посочено обозначена ли е с пътни знаци спирката на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и ако е обозначена, с какви пътни знаци е направено това. Пътните знаци, указващи зоната на спирка са "Д23" и "Д24", като единствената разлика, че "Д24" касае автобусна спирка, а "Д23" – тролейбусна спирка. Непосочването в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на пътен знак, указващ зоната на спирка, засяга същината на спора, доколкото не е установено дали се касае до "спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници", каквото е и изискването на чл. 98 ал. 2 т. 3 ЗДвП, поради което и това нарушение е съществено.

Поради изложеното съдът счита, че допуснатите съществени процесуални нарушения ограничават правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, и са основание за отмяна на наказателното постановление само на това процесуално основание.

Не без значение е и обстоятелството, че в първоначално издадения фиш е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 94 ал. 2 т. 3 от ЗДвП – такава не съществува, а в издадения АУАН и НП се сочи разпоредбата на чл. 98 ал. 2 т. 3 от ЗДвП.

Но дори и да се разгледа правният спор по същество, обжалваното наказателно постановление също се явява незаконосъобразно. Няма спор, че на 04.03.2020г. лек автомобил "*** е бил установен от полицейски служители в качеството им на орган за контрол и регулиране на движението спрял в гр. Д., на спирка пред МБАЛ Добрич. Спорно е дали автомобилът е бил паркиран или е престоявал, както и дали е бил паркиран или е престоявал на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. В тази връзка съдът следва да посочи, че легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 93 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93 ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно -разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" – освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на спирането следва да е – качване или слизане на пътници или извършване на товарно - разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите за контрол и регулиране на движението, и причината за спирането е била жалбоподателят да закупи лекарства от аптека „***“. Поради това, настоящият съдебен състав формира извод, че наказващият орган незаконосъобразно е приел, че на посочените в АУАН и в обжалваното наказателно постановление място, дата и час МПС-то е било "паркирано" по смисъла на закона. Освен това от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че автомобилът на жалбоподателя Д. е престоявал в зоната на пътен знак "Д23", респ. "Д24".

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ОТМЕНЯ НП № 20 – 1717 - 000280 от 14.12.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Първо Районно управление – гр. Добрич, с което на Д.И.Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 3 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/