№ 5664
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511462 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Р. Б. К., съделител-ответник в
производството по чл.34 ЗС, срещу решение № 20023818 от 22.03.2022 г. по
гр.д.№ 12463 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 72 състав, постановено в
производство по чл.34 ЗС- делба, първа фаза по допускането.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение в
частта в която е допусната делбата на ап., находящ се в гр.София,
ул.“*******, първи надпартерен ентаж, с площ от 79,43 кв.м., както и се сочат
допуснати процесуални нарушения във връзка с допускането и обсъждане на
доказателствата по делото.
Неправилен бил извода на СРС, че имота, предмет на делбата, не бил
придобит от въззивницата по давност. Съдът не се бил съобразил, че
възражението за придобивна давност било направено в отговора по исковата
молба. Там били направени и доказателствени искания, които били допуснати
от СРС. Сочи, че делото било отложено като била дадена възможност на
1
страните да постигнат спогодба. След като такава не била постигната, то
следвало на въззивницата да бъде дадена възможност да изпълни
доказателствените искания, а не да се постанови решение. Счита, че по този
начин се накърнявали процесуалните й права.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
върне делото на СРС за ново разглеждане. Не се претендират разноски.
От съделителките ищци – С. Г. П. и А. П. П., не е постъпил отговор по
въззивната жалба. Не се претендират разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 29.09.2022 г.,
Въззивната жалба е подадена на 18.04.2022 г. Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, както и
правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
възражението на ответницата за изтекла придобивна давност е неоснователно.
По делото не били ангажирани никакви доказателства, установяващи
владелчески действия и поведение на ответницата, насочени към
придобиване на частта от имота, притежавана от ищците. Не бил налице нито
обективният, нито субективният елемент на владението. Не били налице
предпоставките на чл.79 ЗС. Затова и недвижимият имот, предмет на делбата
се явявал съсобствен между страните по спора поради което е допусната
делба. Квотата в съсобствеността по отношение на въззивницата е определена
на ½, а на всяка една от ищците – по ¼.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
2
следното:
Съдът е сезиран с иск за делба на апартамент, находящ се в гр.София,
ул.“*******, първи надпартерен ентаж, с площ от 79,43 кв.м. като от страна
на ищците се сочи, че жилището е в наследството на общия на страните
наследодател – П.П., починал на 02.08.2018 г. По този въпрос не е налице
спор между страните.
Спорно по делото е /и пред двете съдебни инстанции/ дали ответницата
/пред СРС/ - Р. Б. К. е станала изключителен собственик на апартамента,
предмет на делбата.
По възражението за придобивна давност:
Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като "упражняване фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го",
т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско-правните
субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата власт върху
вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само на
обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на
правото да си служат с вещта като своя.
Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и субективен
/animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като
фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна
възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/
поведение на владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini,
animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се
държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на
вещното право.
За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /
несъмнен/ начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт
по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на
владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да
упражнява фактическата власт единствено за себе си. Владението е спокойно
3
когато не е установено с насилие и е явно, когато фактическата власт се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК е прието, че
завладяването частите на останалите съсобственици и промяната в
намерението поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
Ответницата в срока по чл.133 ГПК с отговора по исковата молба е
направила възражение за придобиване на имота, предмет на делбата, по
давност; владяла била имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от
10 години. В подкрепа а това свое възражение е поискала допускане на гласни
доказателства.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от
27.08.2021 г., л.32 по делото пред СРС, в тежест на ответницата е възложено
доказването на осъществената от нея фактическа власт върху имота, както и,
че е манифестирала пред останалите съсобственици намерение за своене, вкл.
чрез отблъскване на собственическите им претенции в продължение на 10
години, считано до предявяване на иска за делба. Поисканите гласни
доказателства са й били допуснати.
Указанията по доклада са били съобщени на ответницата на 04.10.2021
г./л.36 по делото пред СРС/.
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание,
състояло се на 03.11.2021 г., процесуалният представител на ответницата е
поискал да му бъде дадена възможност да ангажира допуснатите на страната
на ответницата гласни доказателства. СРС е дал възможност за това като е
определил срок „до следващото съдебно заседание“, което е било насрочено
за 26.01.2022 г. Указани са й и неблагоприятните последици, а именно, че
делото ще бъде решено при наличните доказателства.
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание,
състояло се на 26. 01.2022 г. не се е явила нито ответницата, нито
процесуалния й представител. Не е била подадена молба, респ. не са били
твърдени обстоятелства поради които не може да бъде доведен допуснатия на
страната на ответницата, свидетел, респ. обстоятелства по чл.142, ал.2 ГПК.
Затова и СРС е заличил допуснатите на ответницата гласни доказателства.
4
Настоящата инстанция намира, че от СРС не са допуснати сочените от
въззивницата процесуални нарушения по допускане и събиране на
доказателствата.
При това положение изводът на СРС за недоказаност на възражението
за придобивна давност направено от ответницата, е правилен. Недвижимият
имот предмет на делбата се явява съсобствен и правилно е било допуснат до
делбата.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно в частта, в която е допусната
делбата следва да бъде потвърдено.
Въпросът за квотите в съсобствеността не се повдига с въззивната
жалба поради което въззивната инстанция не е сезирана с тази част на
първоинстанционното решение.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С определение от 21.06.2022 г. по реда на чл.248 ГПК съдът е отхвърлил
молбата на адв.Георгиев, пълномощник на ищците, за изменение на
решението в частта за разноските.
Определението като необжалвано е влязло в сила.
С определение от 29.08.2022 г. по реда на чл.248 ГПК СРС е изменил
така постановеното решение в частта за разноските като го е отменил относно
адв.възнаграждение, което Р. Б. К. е осъдена да плати на адв. Георгиев в
размер на 300 лв., тъй като не било доказано, че правната защита е
осъществена по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Определението като необжалвано е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемите разноски не са сторили и не им се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 20023818 от 22.03.2022 г. по гр.д.
№ 12463 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 72 състав, в частта, в която е
допусната делбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6