ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 314
гр. В**, 21.07.2022 г.
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВ* Ж. С*
Членове:Г* П. Й*
Н* Д. Н*
като разгледа докладваното от СВ* Ж. СТ* Въззивно частно гражданско дело
№ 20221300500189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А*я за с* на в*“ ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр.София, чрез юрисконсулт И* Н*, срещу
разпореждане № 774 от 04.05.2022г. по ч.гр.д. № 555/2022г. по описа на РС
В*. Излага се, че с обжалваното разпореждане РС В* е оставил без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че не са
изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности на същото.
Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
жалбоподателя и е образувано ч.гр.д №555/22г. по описа на ВРС, което
заявление ВРС е оставил без движение и е указал на заявителя да представи
доказателства за прехвърляне на вземането. Нередовностите не са отстранени
в срока, поради което с обжалваното разпореждане съдът е оставил без
уважение заявлението.
Поддържа се незаконосъобразност на акта, тъй като в европейското
законодателство и практиката се приема, с цел създаване на баланс в
отношенията между кредитори и длъжници, и с цел съдът да упражни
правомощията си на институция, служебно контролираща законността, че на
съда следва да се осигури достъп до основанието, от което е възникнало
вземането - договора между страните, но не и договора за цесия. Сочи се
1
съдебна практика по чл.290 ГПК, която приема изчерпателност на
изброяването в чл.410, ал.3 ГПК, и се поддържа, че същата е задължителна за
долустоящите съдилища, поради което незаконосъобразно се иска
представяне на доказателства за прехвърляне на вземането. Развиват се
доводи, че договорът за цесия не е договор с потребител и поради това не
попада в изброяването по чл.410, ал.3 от ГПК.
Иска се отмяна на обжалвания акт и произнасяне по съществото на
въпроса.
ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално
допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с
частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези,
които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът
изрично посочва. Обжалваното разпореждане е от категорията на вторите,
частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.
По същество е неоснователна, поради следното:
Видно от ч.гр.д.№ 555/22г. по описа на ВРС, подадено е заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „А* за с* на в*“ ЕАД
със седалище и адрес на управление в гр.С* против В* М* Г*. Образувано е
ч.гр.д №555/22г. по описа на ВРС, като е посочено от заявителя, че вземането
произтича от договор за кредит между длъжника и „У* К* Ф*“ЕАД на
11.05.2016г., като на 20.0.2018г. с договор за цесия вземането е прехвърлено
на заявителя. С разпореждане от №599 от 01.04.22г. по ч.гр.д. №555/22г. ВРС
е оставил заявлението без движение и е указано на заявителя в тридневен
срок от връчване на разпореждането да представи доказателства за
прехвърлено вземане.Същото е връчено на 15.04.2022г. на заявителя и не е
изпълнено. С молба от заявителя от 18.04.2022г. е направено уточнение,
задълженията на съда, касаещи охрана интересите на потребителите се
отнасят до договора, сключен с потребител, съгласно чл.410, ал.3 ГПК.
Всички други обстоятелства са извън предмета на производството, и
подлежат на установяване евентуално в производството по чл.422 ГПК.Целта
на производството по чл.410 ГПК е да провери дали вземането е спорно, като
е достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува.С обжалваното
разпореждане е отхвърлено заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК когато вземането
2
произтича от договор с потребител към заявлението се прилагат договорът,
ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения ,
както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.8 ЗЗД
договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди
или унищожи една правна връзка между тях .Съгласно чл.21 от ЗЗД същият
поражда действие между страните, а спрямо трети лица –само в предвидените
от закона случаи.
С договора за цесия ,съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът прехвърля
своето вземане към длъжника на нов кредитор, с което променя страна по
договора, като действието на цесията има действие спрямо длъжника от деня,
в който му е съобщено от цедента или цесионера.
Не може да се сподели разбирането, че договорът за цесия не се отнася
до задължителните приложения към заявлението по чл.410 , ал.3 ГПК.
Същата разпоредба е създадена именно с цел защита на потребителите и не
следва да се тълкува стеснително. В случаите, в които вземането е
прехвърлено, налице е промяна в една от страните по договора, сключен с
потребител, като новия кредитор като заявител в производството по чл.410
ГПК, следва да установи наличието на правна връзка с длъжника, която би
произтекла евентуално от придобиването на вземането, което следва да се
установи. Твърдението на жалбоподателя, че договорът за цесия няма връзка
с потребителския договор е несъстоятелно предвид обстоятелството, че със
сключването на същия и съобщаването му на длъжника, новия кредитор
придобива вземането и правата по потребителския договор.
Правилно сочи жалбоподателят целта на заповедното производство -да
провери дали вземането е спорно, но в случая заявителя изобщо не се
легитимира като кредитор, тъй като не е страна по представения
потребителски договор, а именно това е целта на разпоредбата на чл.410, ал.3
ГПК- да се установят страните по договора, както и правата и задълженията
им. При липса на установяване на едната от страните по договора правилно
ВРС е отхвърлил заявлението. Цитираната практика от жалбоподателя по
чл.290 ГПК е преди изменението на текста на ал.3 /ДВ бр.86/2017г./ , която
постановява, че решението на касационната инстанция по чл.290, ал.1 ГПК не
представлява задължителна съдебна практика.
На заявителя са дадени точни и ясни указания, които същият не е
3
изпълнил. С оглед изложеното съдът намира, че разпореждането на ВРС като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено,за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 774 от 04.05.2022г. по ч.гр.д. №
555/2022г. по описа на РС В*
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4