№ 155
гр. Харманли, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ТТ.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. К. В., с ЕГН ********** адрес гр. Лъки,
ул. « *** против Наказателно постановление № 23-0271-000356 от 04.05.2023
г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с
което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50, 00
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в
законоустановения срок е постъпила жалба от В. К. В. чрез адвокат С. Ж. П.
от АК- Пловдив, с която моли съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно,
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие със закона. Отрича да е извършил описаното в НП
административно нарушение. Счита, че описаната в НП фактическа
обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание
незаконосъобразно и несправедливо. Сочи, че по отношение на първото
нарушение следва да се приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН. Претендира
направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят В. К. В., редовно призован, не се явява. Не се явява и
1
упълномощеният по делото адвокат С. Ж. П. от АК- Пловдив с молба-
становище с вх. рег. № 7314 от 18.09.2023 г. по описа на РС-Харманли, с
която се развиват изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 21.04.2023г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GА № 153324 от свидетеля П. А. П. на длъжност младши
инспектор при РУ-Харманли в присъствието на В. К. В., жалбоподател за
това, че жалбоподателката на 21.04.2023г. в 10,15 часа в гр.Симеоновград по
ул.*** управлява лек автомобил Опел Астра с рег. номер ***, лична
собственост, при проверка се установило, че управлява лек автомобил без да
ползва обезопасителен колан, не представя контролен талон към СУМПС, е
извършила: не носи контролен талон от свидетелство за управление, с което
виновно е нарушила чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП; водачът на МПС от категория
М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1
от ЗДвП.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан
без възражения от него. На същата дата – 21.04.2023г. на жалбоподателя бил
връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление №
23-0271-000356 от 04.05.2023 г. от Х.А.А. на длъжност началник група към
ОДМВР- Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 121з-1632 от
02.12.2021г., с което на В. К. В. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50, 00
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното
производство са събрани показанията на актосъставителя П. А. П. и на
свидетеля по АУАН В. В. Г.. В съдебно заседание, провело се на 28.09.2023г.,
свидетелят П. А. П. посочва обстоятелствата при извършване на
нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
още при приближаването на лекия автомобил и спирането му за проверка към
момента на движението на колата видял, че водачът е без обезопасителен
колан. Допълва, че при извършване на проверката е попитал
жалбоподателката дали има причина да не използва колан, при което тя
отговорила отрицателно. В хода на проверката жалбоподателката не
представила контролен талон.
2
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по
АУАН – В. В. Г..
Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с
описаната в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното
постановление. Жалбата е подадена на 29.08.2023г., а видно от представеният
оригинал на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено
лично на нарушителя на 22.08.2023 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на
обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно
са приложени процесуалния и материалния закон. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при
спазване на териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на
АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и
в техните териториални структурни звена /1.3.2/, с функционални задължение
по контрол на пътното движение, а наказателните постановления могат да
бъдат издавани от началниците на групи в РУ при ОДМВР на обслужваната
територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица,
притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
3
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок
от съставянето на акта.
На 21.04.2023 г. при извършване на проверка е установено както
нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на
нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият
тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен.
С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният
срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 04.05.2023г., с което е спазена
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в
шестмесечен срок от издаването на АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел едновременно присъствал на извършване на нарушението, на
установяването му и на съставянето на процесния АУАН. Свидетелят В. В. Г.
е бил автопатрул заедно с актосъставителя П. А. М.. Заедно спрели за
проверка процесния автомобил и установили, че водачът управлява без
обезопасителен колан. Пред тях жалбоподателя не представил КТ към
СУМПС. Свидетелят Г. присъствал и на съставянето на АУАН-а.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от
свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен
на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от
жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него,
като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване –
21.04.2023г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН
да направи допълнителни възражения.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 от
ЗДвП:
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в действащата редакция към ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019г., съгласно която водач на моторно превозно средство е длъжен
да носи контролния талон към свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория. Следователно от обективна
страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние – нося, както и
4
специален предмет –контролния талон към СУМПС.
Както вече беше посочено изискването за описание на нарушението
в АУАН и НП ще бъде изпълнено тогава, когато съдържа твърдения за
обективното осъществяване на всеки един от елементите от състава на
твърдяното нарушение.
В процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил на процесната дата и място. Следователно същият
е бил водач на моторно превозно средство по смисъл на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП – "водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
елитни животни или стада по пътищата". Като управляващ моторно превозно
средство по пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да носи
контролен талон към него.
Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи контролен талон към свидетелство за управление
на МПС от съответната категория. Задължение на водачите на МПС е при
извършване на проверка от контролните органи да представят контролен
талон към СУМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да
установи наличието му и съответно правилно стига до заключението, че не се
носи от водача на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на
нарушението по отношение на изпълнителното деяние в АУАН и НП е
достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с
посочването, че не представя и КТ към СУМПС. Същевременно следва да се
отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение "не носи КТ към
СУМПС".
Разпоредбата на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП в редакцията ДВ, бр. 51 от
2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г. в сила от в сила от 6.10.2023 г. е изменена, като
„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория”, като не
носенето на контролен талон не е инкриминирано. В случая следва да се
приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото след издаването на
НП на 04.05.2023г. е настъпила по-благоприятна за нарушителя промяна и
деянието не носи контролен талон към СУМПС не е въздигнато като
нарушение. НП № 23-0271-000356 от 04.05.2023 г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли и не е влязло в сила, поради
съдебното му обжалване и същевременно е настъпила промяна в закона.
Съобразно правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, влязла в сила на 06.10.2023г.,
следва да се приложи по-благоприятния за жалбоподателя закон, който е сега
действащия, поради което НП, с което на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се
отмени.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
5
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обжалваните АУАН и НП са
издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание по
отношение на това нарушение.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на
актосъставителя /П. П. М./,полицейски инспектор, който е натоварен с
функциите по контрол на пътното движение, датата на съставяне на АУАН
(21.04.2023 г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (21.04.2023
г.). В него е описано, че на 21.04.2023г. в 10,15 часа в гр.Симеоновград по ул.
*** жалбоподателя управлява лек автомобил Опел Астра с рег.номер ***,
лична собственост, като при проверката се установило,че управлява лекия
автомобил без да ползва обезопасителен колан.Същата е водач на МПС от
категория М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, и МПС е в движение, като не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е
нарушила чл.137А ал. 1 от ЗДвП е извършила нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за
което в присъствието на свидетеля В. В. Г. (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен
АУАН-а, като е записано, че няма възражения.
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е
издадено от Х.А.А. –началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли
на 21.04.2023 г. с номер 23-0271-000356 от 04.05.2023г. , въз основа на АУАН
№ GА №153324 от 21.04.2023 издаден от П. А. П. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т.
3 от ЗАНН.
Със същото на В. К. В. е наложено наказание "Глоба" в размер на 50
лева, (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (чл.
57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е
посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването
му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в
съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на
нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на
административнонаказващия орган да направи описание на извършеното
нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на
правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на
обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно
място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и
правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.,
6
постановено по тълк. д. № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че
изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са
изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно което водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства за
оборудвани.
В процесните АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано
нарушението, за което се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, така че да не бъде нарушено правото му на
защита и в частност да разбере в извършването на какво административно
нарушение се обвинява. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. В процесните АУАН и НП е описано, че
жалбоподателката на 21.04.2023г. в 10,15 часа в гр.Симеоновград по ул. ***
управлява лек автомобил Опел Астра с рег.номер ***, лична собственост,
като при проверката се установило, че управлява лек автомобил без да
ползва обезопасителен колан, че жалбоподателя, водач на МПС от категория
М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, тоест посочен е първият елемент от
обективна страна на нарушението – жалбоподателят да има качеството на
водач на пътно превозно средство. Съгласно съдържанието на АУАН и НП
жалбоподателят не е имал поставен предпазен колан, с какъвто е било
оборудвано процесното МПС.
В процесните АУАН и НП липсва конкретната категория, към която
се числи управляваното от жалбоподателя МПС, но изрично в дадените
описания на нарушението е посочено, че МПС представлява лек автомобил
марка Опел Астра с рег.номер ***. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "а" от
ЗДвП, категория М са моторни превозни средства, проектирани и
конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж, като категория
М1 са превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без
мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма
място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен
до едно (мястото за сядане на водача).
Така направеното описание е достатъчно за изясняване на
обстоятелството, че процесното МПС спада към някоя от подкатегориите за
категория М. Това от своя страна пък прави напълно ясно за наказаното лице,
че същото е длъжно, когато управлява такава категория ППС, да използва
предпазен колан, когато същото е оборудвано с такъв, а се установява по
делото и не е било спорно, че това е така. В този смисъл е постановено от
7
касационната на настоящата инстанция – решение № 176 от 15.03.2018 г. по к.
а. н. д. № 25 по описа за 2018 г. на Административен съд – Хасково.
Следователно може да се направи извод, че описанието на
извършеното нарушение съдържа всички обективни и субективни признаци
от състава му и е изпълнено изискването на ЗАНН за съдържанието на АУАН
и НП.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон при издаването
на обжалваното НП по отношение на това нарушение. Процесното НП е
законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
В процесния случай от доказателствата по делото по ясен и
категоричен начин се установява както извършването на нарушението, така и
автора му. Разгледани в своята съвкупност -събраните писмени и гласни
доказателства водят до единствено възможен извод за извършване на
твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се
поиска събиране на каквито и да е било доказателства, които да оборят
презумптивната доказателствена стойност на съставения АУАН. Напротив
събраните по делото гласни доказателства са единствено в подкрепа на
изложеното в процесния АУАН. Свидетелите имат ясен спомен за време,
място и начин на извършване на процесното нарушение. Показанията им са
последователни, подробни и непротиворечиви, поради което съдът им дава
вяра и ги постави в основата на доказателствените си изводи. От описанието
на извършената проверка, мястото на разположение на полицейски
автомобил, посока на движение на процесния, скоростта на движението му и
местоположението им на пътното платно един спрямо друг водят до извода,
че е било обективно възможно да се възприеме от полицейските служители
преди спиране за проверка на процесния автомобил дали жалбоподателят е
бил с поставен обезопасителен колан или не. В тази насока са показанията на
свидетеля М. и свид. Г., които завяват, че на движещото МПС още в процеса
на движението му са възприели липсата на обезопасителен колан, поставен от
водача.
Ето защо при тази доказателствена съвкупност и липсата на
опровергаване на доказателствената стойност на процесния АУАН следва да
се приеме, че извършването на процесното административно нарушение и
неговото авторство се установят по ясен и категоричен начин.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв.
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
8
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за размер. Правна възможност за
намаляване на наложеното административно наказание не съществува,
предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание за процесното
нарушение се явява правилно определено съгласно чл. 27 от ЗАНН и
справедливо предвид извършеното нарушение.
С оглед на изложените мотиви НП следва да се потвърди по
отношение на това нарушение.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се
предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни
постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ, а според ал. 3 на същата разпоредба когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай предвид отмяната на наказателното
постановление досежно едното нарушение и потвърждаване по отношение на
другото нарушение страните имат право на разноски, но такива са били
поискани единствено от процесуалния представител на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя
е възникнало право на разноски. Според задължителното указания за
прилагането на закона, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК, ВКС,
приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези разноски,
за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
400, 00 лева е платено "в брой" следователно договорът служи за разписка за
реалното му заплащане. Предвид частичната отмяна на наказателното
постановление разноски следва да се присъдят съразмерно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
районен съд Харманли,
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0271-000356 от
04.05.2023г. , издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Харманли, в ЧАСТТА, с която на В. К. В., с ЕГН ********** с адрес гр. Лъки,
ул. « *** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, пр.2, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0271-000356 от
04.05.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Харманли, в ЧАСТТА, с която на В. К. В., с ЕГН ********** с адрес гр. Лъки,
ул. « *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50, 00 лева за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Хасково
да заплати на В. К. В., с ЕГН ********** адрес гр. Лъки, ул. « *** сума в
размер на 200, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен
съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10