Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ивайловград, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 40/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
и съобрази следното:
Предявен е
иск от Х.М. *** с ЕГН ********** и
посочен съдебен адрес ***, офис 36, адв. Ю.М. срещу С.Х.М. с ЕГН **********, Д.А.М. с ЕГН **********,
Г.Д.А. с ЕГН ********** и Н.М.Х. с ЕГН **********,***. Искът е с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът твърди, че е наследник на М. Ю. Й. с ЕГН **********,
починал на 17.10.2013 г., б. ж. на с. Розино, Хасковска област. Останалите
наследници били майка му М. Х. Й., брат му А. М. Х. и сестра му Х. М.Х..
Ищецът, брат му и сестра му били собственици на по 1/8 ид. ч., а майка му
на 5/8 ид. ч., от останалия в наследство
от баща им недвижим имот: Дворно място с площ от 600 кв. м„ попадащо частично в
ПИ 53, ПИ 55, ПИ 56 в кв. 20 по плана на с. Розино, общ. Ивйловград, обл.
Хасково, одобрен със заповед № 4886/11.12.1933 год., ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 102 кв. м, при граници: от юг -
улица; от запад - ПИ 52 и от север - ПИ 70.
Наследодателят бил
придобил описания по-горе имот след като го е владял непрекъснато и
необезпокоявано повече от четиридесет години преди смъртта си. Владението върху
имота било установено на 08.06.1970 г., на която дата наследодателят сключил
договор за покупко-продажба за него с предишния собственик С. Е. С..
Независимо, че този договор не бил сключен в предвидената от закона нотариална
форма, именно от този момент родителите му започнали да стопанисват и
управляват имота, като открито са демонстрирали собственическите си права върху
него. На този имот същите били заявили и постоянния си адрес.
Ищецът живял в имота
до 1994 г., когато заминал за Република Турция. От 1994 г. до 2003 г. по силата
на договор за наем с родителите му, имотът се ползвал от М.М. Дауд.
Впоследствие с разрешение на баща му в имота се настанил ответникът С.Х.М. и
живеещите съвместно с него - ответницата Д.А.М., с която С.М. живеел във
фактическо съжителство, нейният син – ответникът Г.Д.А. и живеещата във
фактическо съжителство с Г.А., ответница Н.М.Х.. Уговорката между ответника С.М.
и бащата на молителя била да ползват имота, без да бъде заплащан паричен наем,
до момента, в който семейството им решяло да се завърне от Република Турция, за
да се установят за постоянно в с. Розино.
През 2018 г.,
ищецът придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и решил да се завърне в България. Поканил ответника
С.М. да освободи имота му, за да може да извърши ремонт, тъй като имал
намерение постоянно да живее там. Ответникът обаче, отказал да напусне, като
заявил, че ще освободи имота едва когато се премести в едно село до гр. Крумовград,
където бил закупил имот.
Ищецът прави следните
искания:
Моли да бъде уважен
предявения иск, като съдът признае за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 1/8 идеална част
от следния недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 600 кв.м.,
попадащо частично в ПИ 53, ПИ 55 и ПИ 56, в квартал 20 по плана с. Розино, общ.
Ивайловград, обл. Хасково, улична регулация одобрена със Заповед №
87/12.04.1932 год., дворищна регулация одобрена със със Заповед №
4886/11.12.1933 год., ведно с 1/8 идеална част от построената в него двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 102 кв. м., при граници: от юг - улица; от
запад - ПИ 52 и от север - ПИ 70.
Моли съдът да осъди
ответниците да му предадат владението върху имота, като му присъди и
направените по делото разноски.
Представя и моли да
бъдат приети като доказателства: Удостоверение за наследници № 3/12.03.2020 г.;
Договор за покупко-продажба от 08.04.1970 г.; Строително разрешение № 9 от
30.10.1964 г.; Скица № 81 от 21.05.2020 год., издадена от Община Ивайловград;
Удостоверение за данъчна оценка № **********/03.06.2020 г.; Договор от
01.04.1994 г.; Удостоверения за постоянен адрес; Удостоверение за идентичност
на лице с различни имена.
Моли да бъдат
допуснати гласни доказателства, като свидетелите щели да установят
обстоятелствата, свързани с осъществяваното владение върху процесния имот.
Ответниците С.Х.М. и Д.А.М., чрез
пълномощниците си адв. Д.И. със съдебен адрес *** и адв. В.К. *** дават отговор
на исковата молба, като същевременно предявяват насрещен иск, в който посочват
следното:
Двамата ответници
живеели във фактическо съжителство, заедно с децата си. Живеели в имота от 1998
г. Имотът представлявал: ПИ- 53, ПИ- 55 и ПИ -56, съгласно разписен лист към
ПУП на с.Розино, одобрен със Заповед №
87/ 12.04.1932 г. и Заповед № 4886/ 11.12.1933 г. -безстопанствени, и за тях
нямало отразен самостоятелен поземлен имот със съответните имотни граници. По
неодобрения кадастрален план на с. Розино от 1989 г., жилищната сграда и
допълващото застрояване, отразени в геодезическо заснемане от 2020 г. били
построени в УПИ VII-54 /урегулиран
поземлен имот седми, отреден за имот с планоснимачен номер петдесет и четири/
от квартал 20 /двадесети/ и попадали в ПИ-53/петдесет и три/, ПИ-55 /петдесет и
пет/ и ПИ -56/петдесет и шест/, с административен адрес ул. „Първа“ № 32,
с.Розино, общ. Ивайловград, обл. Хасково.
Имотът представлявал
дворно място от 600 кв.м. и в него били построени двуетажната полумасивна
жилищна сграда със застроена площ съгласно геодезическо заснемане - 132 кв.м.
/сто тридесет и два квадратни метра/, паянтова стопанска постройка с площ от
40,00 кв.м./четиридесет квадратни метра/, полумасивна стопанска постройка с
площ от 31.00 кв.м. /тридесет и един квадратни метра/,както и навес със
застроена площ от 43,00 кв.м./четиридесет и три квадратни метра/, при граници :
улица, ПИ-52,ПИ-70.ПИ-71 и ПИ-54.
За този имот
ответниците разбрали от техен близък М.. Собственикът на имота се върнал в
България едва през 2003 г. и дошъл в къщата, където останал 2-3 дни и
ответниците постигнали с него договорка да закупят къщата. Ответниците твърдят,
че са се разплатили със собственика М. Ю., който се бил установил в Турция и
оттогава като собственици, владеели имота за себе си. Цената, уговорена за
покупката на имота била 5000 лв., като постигнали договорка 4000 лв. да се платят
на момента и хиляда лева при окончателното прехвърляне на имота. Собственикът
им казал, че има нотариален акт и след като го донесял или изпрател, щели да
могат да прехвърлят окончателно имота. Ходили заедно в гр. Крумовград при съдия по вписванията, където направили договор за
извършеното плащане, заверен от съдията по вписване, но същият следвало да бъде
вписан в регистратурата, което не било направено и затова ответниците не могат
да го намерят.
Ответниците твърдят,
че платили на М. Ю. сумата от 4000 лева, преди да отидат в гр. Крумовград.
Плащането било извършено пред свидетели – бащата на отв. Д.А.М. и неуточнено
лице, наричано от ответниците „съседа“.
След като си уредили
отношенията, отв. С.М. започнал да прави ремонт на къщата, която била в окаяно състояние. Сменил
покрива, прекарал вода вътре в къщата, направил баня и тоалетна. Пред къщата
направил бетонна площадка. Сменил дограмата на къщата. От 2003 г. откакто били
в имота като собственици, очаквали да направят окончателна сделка. Само, че
собственикът не дошъл повече. Отв. С.М. сочи, че планът на селото бил много
стар, нямало нито една сграда нанесена в имота. Затова и на скицата било
отразено, че са безстопанствени. Отв. С.М. поискал да бъде направено,
геодезично заснемане на имота и поради тази причина вече на скицата
излизали и сградите и площта на целия
имот която е 3072,00 кв.м./три хиляди седемдесет и два квадратни метра/.
Отв./насрещен ищец С.М.
счита, че двамата с Д.А.М. са придобили имота по давностно владение повече от
10 години, а именно от 2003 г. до настоящия момент, което обстоятелство
обуславяло правният им интерес от предявяване на настоящата претенция. Молят да
бъдат призовани на съд и след като докажат твърденията си, посочени по - горе,
съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответника по насрещния иск Х.М. А. ЕГН **********, че ищците по насрещния иск С.Х.М. с ЕГН **********
и Д.А.М. с ЕГН ********** са изключителни собственици на поземлен имот с площ
от 3072 кв.м., ведно с паянтова
стопанска постройка с площ от 40,00кв.м./четиридесет квадратни метра/,
полумасивна стопанска постройка с площ от 31,00кв.м. /тридесет и един квадратни
метра/, както и навес със застроена площ от 43,00кв.м./четиридесет и три
квадратни метра/, представляващи част от ПИ-53, ПИ-55 и ПИ-56, съгласно
разписен лист към ПУП на с.Розино, одобрен със заповед № 87/12.04.1932 г. и
Заповед № 4886/11.12.1933 г., с административен адрес с.Розино, общ.
Ивайловград, обл. Хасково, ул. „Първа“ №32, съдържащ в себе си процесния имот
от 600 кв.м., ведно с построените двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ съгласно геодезическо заснемане 132 кв.м. /сто тридесет и два
квадратни метра/, при граници на целия
имот: улица, ПИ-52, ПИ-70, ПИ-71 и ПИ-54, на основание давностно владение
повече от 10 години, а именно-17 години.
Молят съда да приеме
като доказателство: Скица с описание на имота; Удостоверение за данъчна оценка;
Копие от личните карти на С.Х.М. и Д.А.М. от които било видно, че са адресно
регистрирани на адреса на процесния имот, копие от документ за плащане на данък
на имота за последните 5 години, документ за открита партида във „В и К“ и
справка за плащания към „В и К“ – дружеството за периода от 18.08.2005 г. до
16.07.2020 г.
Молят
да бъдат допуснати четирима свидетели, които щели да установят обстоятелствата, кога, как и при
какви обстоятелства са се разплатили за къщата е наследодателя на ищеца, от
кога владеят процесния имот за себе си, постоянно, непрекъснато, явно и
несъмнено, че владеят същия повече от 17 години, какви ремонти са извършили в
къщата, както и, че през 2019 г. за първи път ищецът Х.М. А. е предявил
претенции.
В
законоустановения срок ищецът/ответник по насрещния иск Х.М.А., чрез
пълномощника си – адв. Ю.М., дава отговор на насрещния иск, в който заявява, че
оспорва изцяло предявения насрещен иск, като счита, че същият е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Счита, че изложените твърдения от ищците по насрещния
иск, че са придобили процесния имот по давност, тъй като живели в имота от 1998
г., а през 2003 г. извършили сделка с наследодателя на ищеца по първоначалния
иск, независимо че тази сделка не била сключена в предвидената от закона нотариална
форма, не отговарят на действителната
фактическа обстановка, като моли в тази връзка да се имат предвид следните
доводи:
Съгласно чл. 79 от ЗС, право на собственост
върху недвижим имот се придобивало с непрекъснато владение в продължение на 10
години. В разпоредбата на чл. 68 от ЗС се съдържали определения за владението и
държането. Владението било упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а държането било упражняване
на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по
чл. 68 се характеризирало с два основни признака - обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещта и
субективен - намерението да се държи вещта като своя. Владението като
правна категория се различавало от собствеността - собствеността е право, а
владението - фактическо положение. Придобиването на имот по давност следвало да
стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което
фактическата власт се упражнявала с намерението той да се свои. Придобиването
по давност в този случай на имота можело да стане само ако се установи, че
държателят владее имота като свой с намерението да стане собственик и това
намерение е противопоставено на действителния собственик, който не е предприел
каквито и да било действия за защита на правото си на собственост. В този
смисъл била и постоянната практика на ВКС, която гласи, че при спор за
придобиване по давност на недвижим имот от едно или от няколко лица, следва да
се даде отговор на въпроса дали те владеят изключително за себе си имота и
откога. За да се придобие правото на собственост, държателите следвало да
превърнат с едностранни действия държането във владение.
В разглеждания случай и в контекста на
изложените по-горе доводи, безспорно било, че са налице елементите на
фактическия състав на чл. 79 от Закона за собствеността по отношение на
придобиването по давност на спорния недвижим имот от страна на ищците по
насрещния иск. През целия период след 2003 г. ищците по иска не са
осъществявали владение върху имота, като демонстрират открито собственическите
си права по отношение на ищеца Х.М. А., респ. по отношение на неговия
праводател, но липсвали данни, че са извършвали всички действия във връзка със
стопанисването и управлението на имота, в това число и заплащане на дължимите
данъци и други задължения, произтичащи от правото на собственост върху него.
Такива действия не били извършвани явно и необезпокоявано, нито насрещните ищци
открито са манифестирали намеренията си за своене на имота при явното
непротивопоставяне от страна на праводателя на първоначалния ищец, респ. и на
последния. Позоваването на придобивна давност, каквото се прави с насрещния
иск, не било елемент от фактическия състав на чл. 79 от Закона за
собствеността, а процесуално средство за защита на материалноправните последици
на давността, зачитани към момента на изтичане на десетгодишния давностен срок.
Поради което, моли да бъде
отхвърлен предявения насрещен иск като неоснователен със законните последици от
това.
Предвид гореизложеното в исковата молба в отговора по нея, предявеният
насрещен иск и отговора по него, съдът приема, че е налице правен спор за имот,
намиращ се в с. Розино, общ. Ивайловград, Хасковска област.
Съдът е указал на страните, че следва да докажат
обстоятелствата, които твърдят, както и е дал конкретни указания към страните
на осн. чл. 145, ал.2 от ГПК да конкретизират твърденията си. Ответниците по
първоначалния иск са конкретизирали твърденията си, като са уточнили петитума
на насрещния иск и молят съда да постанови решение с което да признае по
отношение на ответника по насрещния иск, че ищците С.Х.М. и Д.А.м. са
изключителни собственици не процесния имот, представляващ част от ПИ- 53,
ПИ- 55 и ПИ -56, с площ от 600 кв. м. съгласно разписен лист към ПУП на
с.Розино, одобрен със Заповед № 87/
12.04.1932 г. и Заповед № 4886/ 11.12.1933 г., ведно с построените Двуетажната
полумасивна жилищна сграда със застроена площ съгласно геодезическо заснемане -
132 кв.м. /сто тридесет и два квадратни метра/, паянтова стопанска постройка с
площ от 40,00 кв.м./четиридесет квадратни метра/, полумасивна стопанска
постройка с площ от 31.00 кв.м. /тридесет и един квадратни метра/,както и навес
със застроена площ от 43,00 кв.м./четиридесет и три квадратни метра/, с
административен адрес ул. „Първа“ № 32, с.Розино, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
при граници на целия имот: улица, ПИ 53, ПИ 55 и ПИ 56, на основание давностно
владение повече от 10 години, а именно 17 години.
В съдебно заседание ищецът по
основния иск Х.М. А.
се представлява от адв. Ю.М. от АК –
Ямбол, с пълномощно по делото. Ответниците С.Х.М. и Д.А.М. се представляват от адв. Д.И.
*** и адв. В.К., с пълномощно по делото.
В съдебно
заседание е извършен разпит на свидетелите Е. Х.М., О. Х.М., Ф. М. М., С. Н. Х.О.
и М. Х. Р.. Назначена е съдебно – геодезическа експертиза.
Приобщени доказателства:
Удостоверение
за наследници № 3/12.03.2020 г.; Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 08.06.1970 г.; Строително разрешение № 9 от 30.10.1964 г. ; Скица № 81 от
21.05.2020 г., издадена от Община Ивайловград; Удостоверение за данъчна оценка
№ **********/03.06.2020г.; Договор от 01.04.1994г.; Удостоверение за постоянен
адрес; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена; Скица № 80 от
21.05.2020 г.; Удостоверение за данъчна оценка
изх. № **********/16.06.2020 г.; Приходни квитанции; Заверено копие от
лична карта на С.Х.М.; Заверено копие от лична карта на Д.А.М.; Удостоверение
за факти и обстоятелства по териториално
и селищно устройство № 97/ 27.07.2020 г.; Удостоверение за факти и
обстоятелства по териториално и селищно
устройство № 110/ 13.08.2020 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/30.07.2020 г.; Писмо до С.М.Х.
за удостоверяване на партида от ВиК;
Справка за платени фактури от клиента С.М.Х. на ВиК; Геодезическо
заснемане с възложител С.Х.М.; Обяснителна Записка; Ръчна скица; Геодезическо
заснемане; Ситуация спрямо ПУП; Скица-проект за изменение на кадастралния план,
както и представените в днешно съдебно заседание Удостоверение изх. № 4/03.02.2021 г. Удостоверение №
45; Удостоверение № 46 и Удостоверение №
47.
Установена
фактическа обстановка:
От представените по делото
документи е видно, че ищецът Х.М. А. е
наследник на М. Ю. Й. с ЕГН **********, починал на 17.10.2013 г. От
Удостоверение за постоянен адрес от 31.05.2001 г. е установено, че постоянният
и настоящ адрес на М. Ю. Й. е с. Розино, общ. Ивайловград, Хасковска област, ул.
„Първа” № 34. От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. №
100 ОТ 19.08.2019 г. е установено, че М. Ю. Й., Г. И. К. и М. Ю.ОВ Х.ОВ са
имена на едно и също лице с ЕГН **********, починал на 17.10.2013 г. От договор
за покупко – продажба на недвижими имоти
в с. Розино от 08.06.1970 г. се установява, че С. Е. С. продава на М. Ю.ОВ
Х.ОВ къща за живеене на два етажа застроена върху 102 кв.м. заедно със 600
кв.м. дворно място при съседи Е. С. Е., път, К. Х. Х., Е. С. Е.. Със строително
разрешение № 9 от 30.10.1964 г. се
позволява на С. Е. С. от с. Розино да построи съгл. Пр. № 32 от 1964 г. жилищна
сград на два етажа върху 80 кв.м. от собственото си място, кв.20, парцел № VІІ
при съседи път, Е. С. Е. и Зекрия Х.. От представеното Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК № **********/03.06.2020 г. е видно, че ищецът Х.М.
А. се сочи за съсобственик на имот, с партиден номер 7602Н4103, находящ се в с.
Розино, ул. „Първа“ № 34, планоснимочен номер 53,55 от 1933 г., квартал 20, УПИ
парцел ІV-53, V -55, одобрен през 1932 г., без идентификатор и представляващ
обект – жилище, ет.2, с площ от 204 кв.м. и земя с площ от 600 кв.м. От Договор
за наем от 01.01.1994 г. за срок от 1 година между М. Ю. Й., сочен като
собственик на къщата и М.М. ДАУД, сочен като квартирант липсва каквато и да е
било идентификация на имота, който се отдава под наем. От приложена скица №
81/21.05.2020 г. се сочи, че ПИ -53, ПИ-55 и ПИ – 56 в кв.20 по плана за с.
Розино са записани по разписен лист като безстопанствени.
От представеното към предявения насрешен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК № **********/16.06.2020 г. към насрещния иск е
видно, че ответникът/насрещният ищец С.Х.М. се сочи за собственик на имот, с
партиден номер 7602Н5711, находящ се в с. Розино, ул. „Първа“ № 32, планоснимочен
номер 55 от 1933 г., квартал 20, УПИ парцел …………, одобрен през 1932 г., без
идентификатор и представляващ обект – жилище, ет.2, с площ от 264 кв.м.
От представеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК №
**********/30.07.2020 г. към насрещния иск е видно, че С.Х.М. се сочи за
собственик на имот, с партиден номер 7602Н5822, находящ се в с. Розино,
планоснимочен номер 53,55,56 от 1933 г., квартал УПИ парцел VІІ-54, одобрен
през 1932 г., без идентификатор и представляващ обект – жилище, ет.2, с площ от
264 кв.м., второстепенна постройка, ет.1, с площ 40 кв.м., второстепенна
постройка, ет.1 с площ 31 кв.м., навес с оградни стени , ет.1, с площ 43 кв.м.,
земя с площ 3072 кв.м.
От представено Удостверение за факти и обстоятелства № 110 от 13.08.2020
г., издадено на С.Х.М., в уверение на това, че жилищна сграда и допълващо
застрояване, отразени в геодезическо заснемане от 2020 г. са построени в УПИ
VІІ-54 от кв.20 и попадащи в ПИ -53, ПИ – 55 и ПИ – 56, за същите е установено
следното: Поземлен имот 53, поземлен имот 55 и поземлен имот 56 съгласно
разписен лист към ПУП на с. Розино, одобрен със Заповед № 87/12.04.1932 г. и
Заповед № 4886/11.12.1933 г. са записани безстопанствени. Поземлен имот 53,
поземлен имот 55 и поземлен имот 56 са при граници: улица, поземлен имот 52,
поземлен имот 70, поземлен имот 71 и поземлен имот 54.
От представено Удостверение за факти и обстоятелства № 97 от 27.07.2020 г.,
издадено на С.Х.М., в уверение на това, че жилищна сграда и допълващо
застрояване, отразени в геодезическо заснемане от 2020 г. са построени в УПИ
VІІ-54 от кв.20 и попадащи в ПИ -53, ПИ – 55 и ПИ – 56, за същите е установено
следното: Поземлен имот 53, поземлен имот 55 и поземлен имот 56 съгласно
разписен лист към ПУП на с. Розино, одобрен със Заповед № 87/12.04.1932 г. и
Заповед № 4886/11.12.1933 г. са записани безстопанствени и за тях няма отразен
самостоятелен поземлен имот със съответните имотни граници.
По неодобрения кадастрален план на с. Розино от 1989 г. жилищната сграда и
допълващото застрояване попадат в поземлен имот 27. Двуетажна полумасивна
жилищна сграда със застроена площ, съгласно геодезическо заснемане от 2020 г. е
132 кв.м. без режим на търпимост, към момента. Паянтова стопанска постройка със
застроена площ, съгласно геодезическо заснемане от 2020 г. е 40 кв.м. без режим
на търпимост, към момента. Полумасивна стопанска постройка със застроена площ,
съгласно геодезическо заснемане от 2020 г. е 31 кв.м. без режим на търпимост,
към момента. Навес със застроена площ, съгласно геодезическо заснемане от 2020
г. е 43 кв.м. без режим на търпимост, към момента.
От свидетелските показания на св. Е. Х.М. – брат на ответника С.Х.М., се
установява, че през 1996 г. дошли в с.
Розино от с. Аврен. Познава ищеца Х.М. А.. Тогава в тази къща живеел братовчед
им М., който им разправял, че има уговорка с М. К. да живее и де му плаща нещо.
Първоначално всички живели в къщата. След известно време братовчед им се изселил в
с. Върбово, общ. Харманли и С. се настанил в къщата. М. К. дошъл от Турция през 2003 година. През това
време брат му С. живеел в къщата. М. К. го съжалил, защото имал деца и му разрешил да живее в къщата
и да я пази. През 2013 г. ищецът Х. А., когото
свидетелят нарича Х. К. дошъл и му казал,
че иска да се върне и да живее в къщата на баща си и С. да я напусне. Баща му
бил починал в Турция. С. му казал, че има животни и след като продаде
животните, ще си вземе къща и ще освободи имота. След това свидетелят повече не
говорел с брат си С. и не го питал
повече. Когато бащата на ищеца А. дошъл през 2003 г. отседнал за една нощ в
къщата. Не бил чувал уговорки за продажба на къщата.
Свидетелските
показания на св. О. Х.М.– брат на ответника С.Х.М., потвърждават показанията на
св. Е. М.. От разпитите на двамата
братя е видно, че не поддържат добри отношения с брат си С..
От
показанията на св. Ф. М. М. се установява, че С. започнал да живее в къщата
след като се уволнил от казармата. След 2003 г., когато дошъл собственика на
къщата М., ответникът започнал да ремонтира. Свидетелят твърди, че е видял как С.
дава на собственика на къщата 4000 лв. Преди това къщата била занемарена „бил
паднал първия етаж”, а семейството на С. живеело на втория.
Обстоятелствата,
че към 2003 г. ответникът С.Х.М. е живял в къщата и той я е поддържал с ремонти се потвърждава и от
показанията на св. С. Н.
Х.О., който е
извършвал строително - ремонтните работи и св. М. Х. Р., който е живял три години в съседство. И двамата свидетели знаели, че ответникът е купил къщата,
но не са били свидетели на действия, свързани с покупко – продажба на имота. Старият
собственик бил дошъл само веднъж през 2003 г.
От
назначената съдебно техническа (геодезическа) експертиза се установява, че
имотните граници на процесното дворно място с площ 600 кв.м. не са
материализирани на място, не са нанесени на действащия КиРП, не са нанесени на
неодобрение план от 1989 г., не са нанесени на геодезическото заснемане от 2020
г. и не са нанесени на топографската карта в М 1:5000. Двуетажната жилищна
сграда е изградена в парцел VІІ-54 на кв.20 – съобразно строителното разрешение
и дадената строителна линия от 30.10.1964 г. С оглед на това може да се
предположи, че при изграждането й са били спазени изискванията към онзи момент
за допустими отстояния. Към заключението е приложена комбинирана скица, където
около жилищната сграда е нанесена зелена
пунктирана линия, образуваща контур от 600 кв.м., като е уточнено, че имотните
граници на претендираното по основния иск дворно място с площ от 600 кв.м. е възможно
да са били по този контур или близки до него като конфигурация. Предмет на
договора за покупко – продажба от
08.06.1970 г. е двуетажната полумасивна жилищна сграда, изградена и нанесена в
парцел VІІ-54 в кв. 20 по плана на населеното място. Сградата от строително
разрешение № 9 от 30.10.1964 г. е изградена в югозападната част на парцел VІІ – 54, отреден за дворно
място с планоснимачен номер 54. Към 1964 г. можело да се предполага, че
имотните граници по плана от 1932/33 г. вече са били изменени. Формално
погледнато сградата попадала в дворното място с нанесене два планоснимачни
номера 55 и 56. Претенцията по ревандикационния иск била за двуетажната
полумасивна жилищна сграда, изградена в парцел VІІ – 54 на кв.20 и прилежащата
й площ в р-р на 600 кв. м. Сградата е нанесена на геодезическото заснемане от
2020 г. със сигнатура 2пМЖ и площ 132
кв.м. За населеното място имало само един план – този одобрен през 1932/33 г.
Процесната сграда и допълващо застрояване са били нанесени на него на базата на
геодезическото заснемане от 2020 г. На неодобрения кадастрален план от 1989 г.
са нанесени полумасивната двуетажна жилищна сграда, но не е нанасен процесния
имот с площ от 600 кв.м. При извършена проверка в техническата служба на Община
Ивайловград е установено, че за дворни места с планоснимачни номера 53, 55 и 56
няма вписани имена за собственици. Друга документация за тях липсва. Административния адрес на имота е ул. „Първа“
№ 32. Поземлен имот с пл. № 55 в кв. 20 по плана на с. Розино, ведно с
построената в него сграда, посочени в Удостоверение № 46/22.02.2021 г. са актувани като държавна собственост с АДС №
1503/26.09.1988 г., изд. от ОбНС Ивайловград. Имотът е отписан от актовите
книги за държавна собственост със Заповед № ДС 13-151/27.12.2002 г. на Областен
управител – Хасково. Поземлен имот с пл.
№ 56 в кв. 20 по плана на с. Розино, ведно с построената в него сграда,
посочени в Удостоверение № 47/22.02.2021 г.
са актувани като държавна собственост с АДС № 1504/26.09.1988 г., изд.
от ОбНС Ивайловград. Имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост
със Заповед № ДС 13-151/27.12.2002 г. на Областен управител – Хасково.
Правни изводи
Искът за собственост по чл. 108 от ЗС представлява иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик.
Предявеният първоначален иск по чл.
108 от ЗС е допустим. Допустимостта на иска се преценява от гледна точка на
процесуалната легитимация. За да се легитимира надлежен ищец по ревандикационен
иск е достатъчно само негово твърдение, че е собственик на процесния имот.
Невладеещият имота собственик винаги има правен интерес от предявяването на
този иск, който се изразява в това, че посредством провеждането му, той ще си
възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. Съгласно
Определение № 113 от 22.06.20128 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1300/2018 г., І г.о, ГК Искът
с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен по своя характер. Ищците по
осъдителните искове винаги имат правен интерес от предявяването им. Той се
изразява в необходимостта да им бъде присъдена една дължима престация или вещ
/движима или недвижима/. Дори и когато от твърденията в обстоятелствената част
на исковата молба е видно, че ищецът не е собственик на претендирания имот,
искът по чл.108 от ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на
претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не
към допустимостта на иска.
За да бъде уважен този иск обаче,
следва да са налице кумулативно три предпоставки: 1. Ищецът да притежава право
на собственост върху имота; 2. Имотът да се намира във владеене от ответника; 3. Това владеене да е без правно основание. В
тежест на ищеца е да докаже първите два елемента от фактическия състав, а
ответника следва да докаже основанието на което владее.
В конкретния случай ищецът Х.М. А. не доказа по безспорен и категоричен
начин право на собственост върху имота. Съгл. чл. 18 от ЗЗД, договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, като изключение се
допуска съгласно чл.18 от ЗС (съобразено с редакцията към 1970 г.), че прехвърляне
правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот, в
случаите, предвидени в този раздел (за държавната и общинска собственост), се извършва
писмено. Нотариална форма не е необходима. В конкретния случай Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.06.1970 г. е сключен между фицзически лица и нотариалната форма е била
задължителна. Липсата на такава форма не може да легитимира наследодателя на
ищеца като собственик, а единствено да бъде индиция за начало на някакъв период
от който започва владеене на имота. В самия договор за покупко – продажба
липсва индивидуализация на имота, независимо, че населеното място, както бе
установено от приложените документи и назначената експертиза има улична и
дворищна регулация по плана от 1932/33 г.
В приложеното по делото от ищеца Удостоверение за данъчна оценка
по чл. 264, ал.1 от ДОПК № **********/03.06.2020 г. е видно, че ищецът Х.М. А.
се сочи за съсобственик на имот, с партиден номер 7602Н4103, находящ се в с.
Розино, ул. „Първа“ № 34, планоснимочен номер 53,55 от 1933 г., квартал 20, УПИ
парцел ІV-53, V -55, одобрен през 1932 г., без идентификатор и представляващ
обект – жилище, ет.2, с площ от 204 кв.м. и земя с площ от 600 кв.м., който е
различен от чисто физически спорния по делото имот, за когото се установи, че
се намира в УПИ VІІ-54 в кв. 20 на с. Розино, с административен адрес ул.
„Първа“ № 32.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав като отчита и чисто административните неточности и непълноти по
отношение на процесния имот, изяснение с назначената съдебно – техническа
(геоедезическа) експертиза счита, че искът по чл. 108 от ЗС не е основателен и
не следва да бъде уважен.
По отношение насрещния иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се
иска: съда да постанови решение с което да признае по отношение на ответника по
насрещния иск, че ищците С.Х.М. и Д.А.М. са изключителни собственици не
процесния имот, представляващ част от ПИ- 53, ПИ- 55 и ПИ
-56, с площ от 600 кв. м. съгласно разписен лист към ПУП на с.Розино, одобрен
със Заповед № 87/ 12.04.1932 г. и
Заповед № 4886/ 11.12.1933 г., ведно с построените Двуетажната полумасивна
жилищна сграда със застроена площ съгласно геодезическо заснемане - 132 кв.м.
/сто тридесет и два квадратни метра/, паянтова стопанска постройка с площ от
40,00 кв.м./четиридесет квадратни метра/, полумасивна стопанска постройка с
площ от 31.00 кв.м. /тридесет и един квадратни метра/,както и навес със
застроена площ от 43,00 кв.м./четиридесет и три квадратни метра/, с
административен адрес ул. „Първа“ № 32, с.Розино, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
при граници на целия имот: улица, ПИ 53, ПИ 55 и ПИ 56, на основание давностно
владение повече от 10 години, а именно 17 години.
С
предявеният насрещен иск се цели да се установи съществуването или
несъществуването на правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право,
предмет на първоначалния иск. Този иск се разглежда заедно с главния иск, като
съдът дължи произнасяне и по двата в решението си.
Така
заявената претенция е допустима – заявена от лице, което твърди, че е придобило
право на собственост на основание давностно владение, пред надлежния съд – по
местонахождение на имота.
Тази
претенция на ответниците по първоначалния иск С.Х.М. и Д.А.М. е основателна, защото за
да се твърди, че правото на собственост върху недвижимия имот е придобито на
основание давностно владение следва в условията на пълно главно доказване да се
установи в хода на процеса, че ищецът по този иск е установил своя фактическа
власт върху вещта, която фактическа власт е противопоставил на всяко трето лице
и освен това е осъществявал владението продължително – 10 години, спокойно и
необезпокоявано. Следва да е налице всеки един от елементите на давностното
владение, т.е. следва за основателността на този иск да се установи в хода на
процеса, че ищецът е установил върху вещта своя фактическа власт, представляваща
владение на имота, а не държане. Според легалната дефиниция на
чл. 68 от Закона за собствеността, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Съдебната практика приема, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като
логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт
и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение.
Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да
няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят
вещта. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой
и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението
на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да
осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни
действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът
ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика,
който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да
осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест
месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 от
Закона за собствеността.
Според настоящия съдебен състав от анализа на събраните доказателства се
налага извода, че ищците по насрещния иск С.Х.М. и Д.А.М. са установили
свое трайно владение върху имота, като факт от обективната действителност още
от 1998 г. Всички свидетелски показания са в насока, че оттогава, до
предявяване на първоначалния иск по делото, а и към настоящия момент те живеят
в този имот. От св. показания на свидетелите Ф. М. М. С. Н. Х.О. и
М. Х. Р., след 2003 г. С.Х.М. и Д.А.М. са
упражнявали физическа власт, демонстрирайки, че владеят имота като свой.
Без значение е дали свидетелите са знаели или видели, че С.Х.М. е дал сумата от 4000 лв. на наследодателя на
ищеца по първоначалния иск Х.М. А., М. Ю. Й.. Покупко – продажбата на недвижим
имот е формална сделка, съобразно аргументите, изложени по – горе и не може да
се доказва със свидетелски показания, независимо, че стойността й е под 5000
лв.
През това време никой не се
е противопоставил на това фактическо положение, като това не е правено и от
страна на ответника по насрещния иск Х. А. до момента на подаване на
първоночалния иск (или поне до 2018 г., както твърди в исковата си молба). През време на осъщественото владение, ищците по насрещния
иск са извършили редица необходими разходи, свързани с опазване и съхранение на
имота - както на самата жилищна сграда, така и в самия поземлен имот. Също така
ищците по насрещния иск са заплащали и всички данъци и разноски, свързани със
собствеността. Това налага и правния извод, че в тяхното поведение е налице
субективния елемент на владението – намерението да се държи вещта като своя –
animuss domini. С оглед гореизложеното, съдът приема за доказано по делото, че С.Х.М.
и Д.А.М. са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот по силата на давностно
владение продължило повече от 10 години, която е изтекла преди предявяването на
иска по чл.108 от Закона за собствеността – на 09.06.2020 г. от Х.М. А..
С оглед изхода на
делото, ищецът по първоночалния иск Х.М. А. следва и да понесе
направените от С.Х.М. и Д.А.М. съдебно- деловодни
разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение, както и сумата от
180.00 лв. определена с Определение №
260057 на РС – Ивайловград за довнасяне за възнаграждение за изготвяне на
експертно заключение и явяване в съдебно
заседание на вещото лице Д.К.Е..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.108 от ЗС, с който Х.М. А. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез процесуалния му представител
адв. Ю.М. ***, със съдебен адрес ***, офис
36 иска да бъде прието за установено по
отношение на ответниците С.Х.М. с ЕГН **********, Д.А.М. с ЕГН **********, Г.Д.А.
с ЕГН ********** и Н.М.Х. с ЕГН **********,***, че е собственик по наследство и
давностно владение на 1/8 идеална част от следния недвижим
имот, представляващ: дворно място с площ от 600 кв.м., попадащо частично в ПИ
53, ПИ 55 и ПИ 56, в квартал 20 по плана с. Розино, общ. Ивайловград, обл.
Хасково, улична регулация одобрена със Заповед № 87/12.04.1932 год., дворищна
регулация одобрена със със Заповед № 4886/11.12.1933 год., ведно с 1/8 идеална
част от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 102 кв.
м., при граници: от юг - улица; от запад - ПИ 52 и от север - ПИ 70, както и да
осъди ответниците да му предадат владението върху имота, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на Х.М. А. с ЕГН ********** с адрес ***, по предявеният насрещен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че С.Х.М. с ЕГН ********** и Д.А.М.
с ЕГН **********, са собственици по давностно владение,
продължило повече от 10 години, а именно 17 години на недвижим
имот, представляващ част от ПИ- 53,
ПИ- 55 и ПИ -56, с площ от 600 кв. м. съгласно разписен лист към ПУП на
с.Розино, одобрен със Заповед № 87/
12.04.1932 г. и Заповед № 4886/ 11.12.1933 г., ведно с построените двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ съгласно геодезическо заснемане -
132 кв.м. /сто тридесет и два квадратни метра/, паянтова стопанска постройка с
площ от 40,00 кв.м./четиридесет квадратни метра/, полумасивна стопанска
постройка с площ от 31.00 кв.м. /тридесет и един квадратни метра/,както и навес
със застроена площ от 43,00 кв.м./четиридесет и три квадратни метра/, с
административен адрес ул. „Първа“ № 32, с.Розино, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
при граници на целия имот: улица, ПИ 53, ПИ 55 и ПИ 56.
ОСЪЖДА Х.М. А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез
процесуалния му представител адв. Ю.М. ***, със
съдебен адрес ***, офис 36 да заплати на С.Х.М.
с ЕГН ********** и Д.А.М. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Х.М. А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез
процесуалния му представител адв. Ю.М. ***, със
съдебен адрес ***, офис 36 да заплати по
сметка на РС – Ивайловград сумата от 180.00 лв., определена с Определение № 260057 на РС – Ивайловград за
довнасяне за възнаграждение за изготвяне на експертно заключение и явяване в съдебно заседание на вещото лице Д.К.Е..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: