Определение по дело №2781/2014 на Софийски градски съд

О    П    Р    Е    Д     Е     Л    Е     Н     И     Е

гр.София, …  октомври 2017 година

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. РАДЕВА

 

при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 2781 по описа за 2014 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.

 

Постъпила е искова молба от „А.П.“ ООД, с ЕИК *******, срещу „П.Б.(Б.)“ ЕАД с ЕИК*******, в която се твърди, че по силата на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2014 г., по ч.гр. д. № 2270/2014 г., по описа на СРС, 74 състав, „П.К.Б.(Б.)“ АД е осъдено да заплати на ищеца, сумата в размер на 543 516,63 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 134 154,10 лева, за периода от 20.08.2011 г. до 14.01.2014 г., както и сумата в размер на 33 553,41 лева - разноски по заповедното производство. Ищецът твърди, че със съобщение от 08.04.2014 г., Софийски районен съд му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Твърди, че вземането му срещу длъжника произтича от договор за цесия от 12.08.2011 г., с който „П.К.Б.“ АД прехвърлила на „Б.Н.С.” ООД вземането си от „У." ООД, П.изтичащо от Договор за прокредит Развитие № 050-397698/20.11.2007 г., като прехвърлителната сделка има за предмет вземането, включващо в себе си главница, лихви и всички принадлежности, в това число и лихви за изминал период. Твърди, че по силата на договора за цесия, цедентът е поел задължението да предаде на цесионера всички документи, удостоверяващи съществуването на вземането, както и оригинали, ако такива са налице и всички други документи, послужили като обезпечение по договора за банков кредит. В чл.9 от същия договор за цесия, цедентът се задължил в случай на неизпълнение на задължението за предаване на документите, да заплати на цесионера обезщетение в размер на обезпечението.Твърди, че и към настоящия момент  не му е предадена ценна книга, представляваща запис на заповед, издаден от длъжника за обезпечаване на вземането на цедента. Твърди, че записът на заповед, на стойност 283 008,56 евро, авалиран от Е. И. Н. и А.Н.Н., не бил предаден на цесионера, на предявяване. „Б.Н.С.“ ООД изпълнило условията по чл. 7 и чл. 8 от Договора за цесия на 19.08.2011 г., т.е. от тази дата „П.Б.(Б.)“ АД е в забава на изпълнение на задължението си по чл. 9 от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 12.08.2011 г. Записът на заповед бил издаден, като обезпечение на вземането на цедента от длъжника, за стойност, включваща главница и лихви и представлявал предварително условие за усвояване на суми по кредита. В договора за кредит, подписан между първоначалния длъжник „У.“ ООД и цедента „П.Б.(Б.)“ АД, изрично е записано, че „преди усвояване на суми по кредита и като обезпечение за вземанията на банката по този договор, кредитополучателят издава запис на заповед на предявяване, на стойност 283 008,56 евро, за целия срок на кредита“. Твърди, че процесният запис на заповед представлява обезпечение, което не е предадено на цесионера и същият не може да реализира права по него. Обосновава собствената си материалноправна легитимация с договор за цесия, сключен между него и „Б.Н.С.” ООД на 24.02.2014 година, за която сделка длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.З ЗЗД с нотариална покана от 25.02.2014 година, след издаване на заповедта за изпълнение, по цитираното гражданско дело, но в резултат на настъпилото правоприемство в хода на процеса, твърди, че разполага с необходимата активна процесуална легитимация да предяви установителната претенция по чл.422 ГПК. 

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът „П.Б.(Б.)“ ЕАД дължи на „А.П.“ ЕООД сума в размер на 543 516,63 лева - главница, представляваща част от дължимо обезщетение за неизпълнение на задължение за предаване на запис на заповед, ведно със законната лихва за периода от 16.01.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 134 154,10 лева, за периода 20.08.2011 г. - 14.01.2014 г., както и сумата в размер на 33 553,41 лева - разноски по заповедното производство. Претендира присъждане на разноски по настоящото дело.

В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта на исковете. Твърди, че същите са предявени от лице без активна процесуална легитимация и правен интерес. Възраженията си, относно допустимостта на предявените искове, обуславя с твърдението, че между праводателя на ищеца и трето, неучастващо по делото лице, „Б.И.е постигнато съгласие за прехвърляне на вземания, което е от дата 21.06.2011 година. Твърди, че този договор е вписан в Агенция вписвания преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на праводателя на ищеца, поради което самият той към момента на подаване на заявлението не е носител на правото, което е претендирал по особеното производство, поради което той не може да прехвърли същото на ищеца в настоящото производство. Оспорва и основателността на исковете. Твърди, че не е налице неизпълнение, поради което претендираното вземане, представляващо обезщетение от неизпълнение на договорно задължение не се дължи. Прави възражение за недължимост на претендираните мораторни лихви. Прави възражение за нищожност на договорена в договора за цесия от 12.08.2011 г. клауза за обезщетение поради П.тиворечието й с добрите нрави. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Твърди, че не е налице неизпълнение на договорно задължение и това е така, тъй като е предал на своя съдоговорител всички налични при него документи, касаещи договора за кредит, а последният от своя страна се явява самостоятелно годно изпълнително основание, въз основа на което може да се снабди с изпълнителен лист и заповед за изпълнение; твърди, че в договора, в частта, касаеща задължение за предаване на документи, същите са изброени изчерпателно и в това изброяване не е включена ценната книга, за която ищецът твърди, че не е предадена на неговия праводател. В тази връзка твърди, че дори липса съгласие за подобно нещо, с оглед характер на документа и предвидените в законодателството способи за прехвърляне на същия, поради характера на документа ценна книга от заповедните такива способът не е фактическото предаване, а посочения в ТЗ - джиро. Другото възражение, свързано с липса на основание на претенцията е, че вземането на ищеца няма установеност и като основание и като размер. Следващото възражение е свързано с липса на ангажиране отговорността на ответника, поради липса на забава на изпълнение и главното възражение е свързано с приложение на разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД, възражение и в същото време довод, основаващ се на противоречие с добрите нрави- нищожност. Оспорва основателност на предявените искове, поради наличие на цитираното противоречие с добрите нрави и това е така, тъй като претендираното обезщетение по своята същност представлява нарушение на забраната за неоснователно обогатяване; при условия на евентуалност на това възражение, от самостоятелно естество твърди наличие на прекомерност на претендираната обезвреда, тъй като е налице изпълнение, а сумата надхвърля вреди, ако такива въобще съществуват от неизпълнение на договорната връзка. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, респективно, в допълнителния отговор, страните навеждат доводи в подкрепа на първоначално заявените тези.

С определение , постановено в закритото заседание на 15.03.2015 г., е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Н.С.“ ООД с ЕИК*******.

В срока, даден му от съда, помагачът на ищеца и негов праводател по договора за цесия, поддържа тезата на страната, която подпомага.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По развитието на особеното производство по чл.417, т.3 ГПК.

На 16.01.2014година „Б.Н.С.“ ООД подава заявление с вх.№3102012 за издаване на заповед за изпълнение срещу „П.Б./Б.“ АД, за сумата от 543 516,63лв, произтичащо от договор за цесия от 12.08.2011година и за сумата от 134 154,10лв, представляващо лихва за периода от 20.08.2011г. до 14.01.2014г.

В дадените по т.12 от заявлението пояснения, заявителят е посочил, че се легитимира като титуляр на предявеното вземане от договора за цесия, сключен с „П.Б./Б.“ АД и поради липса на изпълнение на поетото задължение за предаване на документите, удостоверяващи съществуване на вземането, включително и на оригинал, касателно обезпеченията на договора за банков кредит.Поради неизпълнение от страна на цедента за предаване на документите, по т.5 от договора,  с който последният се е задължил да заплати на цесионера обезщетение, в размер на обезпечението, твърди, че има вземане за обезвреда в размер на 283 008,56 евро.предявява претенция за заплащане на част от това вземане, ведно с мораторна лихва за периода на забава и разноски в заповедното производство.

На 29.01.2014година, по образуваното въз основа на това заявление, ч.гр.д.№2270/2014г. 74-ти състав на СРС издава исканата заповед за незабавно изпълнение, за двете предявени вземания.

Заповедта за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение са връчени на ответника на 26.02.2014година и в срока по чл.414 ГПК последният е подал възражение.

По материално-правните връзки.

На 20.11.2007 г. ответникът и „У.“ ООД са сключили договор, по силата на който банката предоставя на дружеството кредит в размер на 200 000 евро, при годишен лихвен процент в размер на шестмесечния EURIBOR ПЛЮС 2.75 пункта надбавка. За обезпечаване на вземането на кредитодателя „У.“ ООД е учредил ипотека върху свой недвижим имот.Длъжникът по договора за кредит е издал и запис на заповед на предявяване на стойност 283 008,56 евро, авалиран от Е. И. Н. и А.Н.Н., по който факт страните в процесуалната връзка не спорят.

По делото е представен процесния запис на заповед, издаден от „У.“ ООД на 20.11.2007 г., с който се задължава да заплати на ответника, на предявяване,  сума в размер на 283 008,56 евро. Представено е копие на ценната книга, под което е написан саморъчно текста: „получих оригинала на този запис на заповед и нямам други претенции за връщането му“.

С молба от А.Н., в качеството му на управител на „У.“ ООД,  същият отправя до банката-ответник искане да бъде сменено обезпечението по договора за кредит с по-ликвидно, а именно негов поземлен имот.

Страните по договора за кредит от 20.11.2007 г. подписват на 11.09.2009 г. анекс, с който преструктурират кредита, като променят погасителния план. По делото е приложен и протокол за преструктуриране на кредит от 17.02.2010 г.

На 11.03.2010 г. „П.Б.(Б.)“ ЕАД и „У.“ ООД сключват нов анекс към договора за кредит от 20.11.2007 г., като изменят отново погасителния план, но крайният срок за погасяване на кредита се запазва – 21.11.2017 г.

На 12.08.2011 г. ответникът сключва с третото лице-помагач договор, по силата на който банката предоставя на дружеството кредит в размер на 165 000 евро при годишен лихвен процент в размер на шестмесечния EURIBOR ПЛЮС 7 пункта надбавка. Кредитополучателят се задължава връща заемните суми съгласно приложен погасителен план. За обезпечаване на вземането на ответника, третото лице-помагач е учредило ипотека върху два свои недвижими имота, а също така е издал и запис на заповед на предявяване на стойност 253 289,71 евро, авалиран от А.Н.Н.. По делото е представен нотариалния акт от същата дата, с който кредитополучателят е учредил ипотека върху свой недвижим имот в полза на банката.

На 12.08.2011 г. третото лице-помагач е издало запис на заповед в полза на банката-ответник, платим на предявяване, по седалището на кредитора, за сумата от 253 289,71 евро, като ценната книга е авалирана от А.Н.Н. на същата дата.

С договор за цесия от 12.08.2011 г., с нотариална заверка на подписите,  ответникът е прехвърлил на третото лице-помагач „Б.Н.С.“ ООД , вземанията си срещу „У.“ ООД по договор за кредит от 20.11.2011 г. в размер на 187 540,87 евро за цена от 185 000 евро, платима в деня на отпускане на кредит от цедента на цесионера.Страните са се съгласили, че вземанията, предмет на договора, се цедират заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Банката се е задължила да предаде на „Б.Н.С.“ ООД оригиналите на договора за банков кредит, анексите към него, оригинал на изпълнителен лист от 27.06.2011 г., заповед за незабавно изпълнение, оригинал на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, както и оригинали на всички други документи, послужили като обезпечение на договора за банков кредит.

На 19.08.2011 г. страните по договора за цесия са подписали протокол, с нотариална заверка на подписите, в който удостоверяват, че цедентът предава на цесионера договора за банков кредит, анексите към него, оригинал на изпълнителен лист от 27.06.2011 г., заповед за незабавно изпълнение, оригинал на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, копие от молба за образуване на изпълнително производство и оригинал на връчено на длъжника уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД.

По делото са представени два броя вносни бележки от 19.08.2011 г., съгласно които „Б.Н.С.“ ООД е внесъл за захранване на банковата си сметка в банката-ответник съответно 31 520 евро и 4000 евро.

Видно от вносната бележка за извършен вътрешен трансфер от 19.08.2011 г. „Б.Н.С.“ ООД е превел по служебна сметка на „П.Б.(Б.)“ ЕАД сумата от 185 000 евро като заплащане по договор за цесия от 12.08.2011 г.

С анекс от 19.08.2011 г. „Б.Н.С.“ ООД и „П.Б.(Б.)“ ЕАД са изменили сключения от тях на 12.08.2011 г. договор като новата дата за отпускане на кредита става 19.08.2011 г., поради което се приема и нов погасителен план.

На 06.07.2012 г. А.Н. кани ответника да му предостави запис на заповед, обезпечаваща изпълнението по договор за кредит от 20.11.2007 г., или да го унищожи или обезсили, като му представи доказателства за това пред нотариус Д.Б.на 09.07.2012 г. в 14:00 часа.

С констативен протокол от 09.07.2012 г. нотариус Д.Б.с рег. № 12 от НК е удостоверила, че до 14:23 часа на същия ден в кантората ѝ се е явил само А.Н., а банката-ответник не е изпратила свой представител във връзка с молбата на физическото лице до нея от 06.07.2012 г.

На 21.6.2013 г. третото лице-помагач е сключило с „Б.И.“ ЕООД договор за цесия, по силата на който първия прехвърля на втория вземанията си срещу „У.“ ЕООД в размер на 223 396,30 евро, придобити от самия него по договор за цесия от 12.08.2011 г. от ответника.

С договор за цесия от 24.02.2014 г. третото лице-помагач е прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответника, произтичащо от заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.01.2014 г., в размер на 711 2014,14 лв., от който 543516,63 лв. – главница, 134 154,10 лв. – лихва за периода от 20.08.2011 г. до 14.01.2014 г., 33 533,41 лв. – присъдени разноски и законната лихва върху главницата от 16.01.2014 г. до изплащане на вземането.

На 25.02.2014 г. нотариус А. Д.с рег. № 404 от НК е удостоверил, че „П.Б.(Б.)“ ЕАД е получило нотариална покана от „Б.Н.С.“ ООД, с която е уведомено за извършената цесия с договор от 24.02.2014 г. между ищеца и третото лице-помагач.

С анекс от 15.07.2014 г. „Б.Н.С.“ ООД и „Б.И.“ ЕООД са изменили договор за цесия от 21.6.2013 г., като цената за придобиване на вземанията става 20 000 евро, от които 6000 евро са заплатени, а останалите 14 000 евро следва да бъдат платени до 31.12.2014 г. Уговорено е, че при неплащане на цената цедентът има право да развали договора, без да дава допълнителен срок на цесионера.

С покана от 17.4.2014 г., връчена от нотариус П.М.с рег. № 478 от НК на А.Н., „Б.Н.С.“ ООД кани физическото лице в кантората на нотариуса на 05.05.2015 г. от 10:30 часа, за да отговори на въпроси свързани с издаването на запис на заповед, обезпечаващ договор за кредит от 20.11.2007 г.

На 08.05.2015 г. нотариус П.М.е съставила констативен протокол, в който е удостоверила, че в кантората ѝ са се явили „Б.Н.С.“ ООД и А.Н., като последният е заявил, че е издаден на 20.11.2007 г. запис на заповед от „У.“ ООД, авалиран от него и Е. Н., на „П.Б.(Б.)“ ЕАД за сумата от 283 008,56 евро. Ценната книга му е била върната на 18.07.2012 г. от банката-поемател.

На 07.05.2015 г. „Б.И.“ ЕООД е получил уведомление от „Б.Н.С.“ ООД,с  което му се съобщава, че третото лице-помагач счита договор за цесия от 21.06.2013 г., сключен помежду им, за развален от датата на получаване на уведомлението.

         На 26.05.2015 г. „Б.Н.С.“ ООД и „Б.И.“ ЕООД са съставили двустранно подписан протокол, съгласно който са се споразумяли, че сключеният между тях договор за цесия от 21.06.2013 г. и анекс към него са развалени поради неплащане на цената от цесионера. Последният връща на първия всички предадени му документи и се задължава да уведоми длъжника за развалянето.

         На 02.06.2015 г. „У.“ ЕООД е получило съобщение от „Б.И.“ ЕООД, че кредитор по вземането му срещу него е отново „Б.Н.С.“ ООД.

         По делото е представено извлечение от НБД „Население“ към ГРАО, от което се установява, че А.Н.Н. и Б.Н.Н. се намират в родствени връзки – братя са.

         От показанията на свидетеля А.Н.Н., се установява, че той е издал запис на заповед в полза на П.Б.за сумата от 283 000 евро. Ценната книга се намира в него, защото изпратил молба с писмо до „П.К.Б.“АД, с което го канел да му го предаде при нотариус Д.Б., за което е съставен констативен протокол, че не са се явили. Междувременно А.И., регионален мениджър на банката му се обадил, че ще му го предаде. Отишъл и му го предал, като на копието на записа на заповед, преди да му бъде предаден, направили копие и върху това копие написал, че го получава собственоръчно. Това е било гаранцията на кредитната сделка, обезпечението освен ипотеката която е учредил. За известен период имал затруднения и банката образувала изпълнително дело. Лично е написал върху документа следния текст: „на 18.07.2012г. получих оригинала на този запис на заповед и нямам претенции към връщането му - А.Н.“. За цесията знае, но договорите се предоставяли от банката и се подписвали от страните. Участвал е в преговорите между „Б.Н.С.” и „П.Б.“ АД  във връзка с договора за цесия. Към онзи момент брат му бил управител на „Б.Н.С.“. Държи оригинала на записа на заповед в себе си от датата, на която му бил предаден от И.. Ходил два пъти в полицията, където заявил, че записът на заповед се намира в него и това е протоколирано.

От заключенията на вещото лице В.Б. по допуснатата съдебно-графологична експертиза и на вещите лица В.Б., С.Б. и Д. В. по тройната съдебно-графологична експертиза, които съдът приема, се установява, че документите, представени на експертизата, съдържат компютърно генерирани и в последствие отпечатани текстове. Оригиналът на записът на заповед от 20.11.2007 г. с издател „У.“ ООД, представлявано от А.Н.Н., и електрографското му копие, на което има ръкописен текст, са отпечатани едностранно, а оригиналът на договорът за кредит от 20.11.2007 г. е отпечатан двустранно. Всичките са отпечатани върху бели нелинирани листове многофункционална (принтерна) хартия формат А4. И трите документа са отпечатани на печатащи устройства, работещи на принципа на електрофотографския печат.

Печатните текстове в оригиналите на записа на заповед и на договора са отпечатани на едно и също печатащо устройство.

Печатните текстове, ръкописният текст: „Днес 18.07.2012г. получих оригинал на този запис на заповед и нямам други претенции за връщането му“, имената „Ал.Н.“ и подписът над тях в копието на електрографският запис на заповед, са отпечатани на друго печатащо устройство.

Подписите за „Издател: „У.“ ООД” и за „А.Н.Н.” в оригинала на записа на заповед са положени с една химикална паста, подписът за „Е. И. Н.” в същия запис на заповед е положен с друга химикална паста. Ръкописният текст „Предал: А И.” и подписът под него в електрографското копие на записа на заповед е положен с трета, различна от горните химикална паста. Ръкописният текст „Предал: А. И.” и подписът под него са изпълнени от А.Г.И..

Според вещото лице отпечатъците от печат на „П.К.Б.“АД, положени върху копието на записа на заповед и върху договора за овърдрафт № 056-763697/13.07.2012г., представен като сравнителен материал, са положени от един и същ печат.

Съгласно заключението по единичната експертиза в копието на записа на заповед, последователността на полагане на печатното съдържание, отпечатъка от печат, ръкописния текст „Предал: А. И.”, подписа под него, ръкописния текст: „Днес 18.07.2012г. получих оригинал на този запис на заповед и нямам други претенции за връщането му”, имената „Ал.Н.” и подпис над тях е следната- върху неизвестно по ред електрофотографско копие на записа на заповед (обект по т.4.1.) със синя химикална паста са изпълнени ръкописния текст „Предал: А. И.” и подписа под него, след това е положен отпечатъка от тампонен печат на „П.К.Б.”АД и най-накрая е отпечатано изображението на ръкописния текст: „Днес 18.07.2012г. получих оригинал на този запис на заповед и нямам други претенции за връщането му”, имената „Ал. Н.” и подписа над тях.

Според заключението на тройната експертиза поредността на изготвяне на копието на записа на заповед, ръкописните записи, подписа и отпечатъка от печат е следната -върху неизвестно по ред копие на запис на заповед в рамка с ръкописен текст под нея - „Днес 18.07.2012 г. получих оригинала на този запис на заповед и нямам други претенции за връщането му” с изображение на подпис в долния десен ъгъл и под него на името - „Ал. Н.” са нанесени в следната поредност: със синя химикална паста в долната лява част на листа - ръкописен текст „Предал: А. И.” и съответния подпис под него; след което, върху тях е положен  със синьо тампонно мастило отпечатъкът от кръгъл печат с читаем текст по окръжност - „...К.Б.Б....” и неясно изображение в центъра.

                 При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:

             След съобразяване на фактите, касателно принадлежността на съдебно заявеното в заповедното производство право, изразяващи се в последователно прехвърляне на вземания, сочи на следното:

              С договор за цесия от 20.08.2011година банката- ответник прехвърля на „Б.Н.С.“, ООД, ЕИК*******, вземанията си произтичащи от договор за банков кредит, сключен с „У.“ ООД, ЕИК*******, сключен на 20.11.2007г., за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист на 27.06.2011г., издаден по ч.гр.д.№8830/2011г. по описа на РС- Варна, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, в това число- изтекли лихви.

                 На 21.06.2013година „Б.Н.С.“, ООД, ЕИК******* прехвърля вземането си, произтичащо от този договор за цесия, спрямо „У.“ ЕООД, на „Б.И.“ЕООД, ЕИК *********.

                 На 24.02.2014г. „БО Н.С.“, ООД, ЕИК******* прехвърля на „А.П.“ ЕООД, ЕИК *******, вземането си срещу „П.Б.(Б.)“ ЕАД, „произтичащо от заповед за незабавно изпълнение от 29.01.2014г.“ и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д.№2270/2014г. по описа на СРС, 74-ти състав.

                  Т.е. предметът на двете последващи цесии  е различен – по първата сделка предмет на прехвърляне е вземането, което „Б.Н.СТИЛ „ ООД е придобил в резултат на частно правоприемство от банката- настоящ ответник, а по втория договор за цесия предмет на сделката е вземането, което за „БО Н.С.“, ООД, ЕИК******* е възникнало от същия договор за цесия, но в резултат на неизпълнението на задължението на банката, посочено в чл.5 от договора за цесия, а именно право на обезщетение по чл.9 от договора „ в размер на обезпечението“.

                   Ето защо възражението на ответника в този процес, че заявителят и праводател на настоящия ищец, не е бил активно легитимиран да иска издаване за заповед за незабавно изпълнение, тъй като не е бил титуляр на вземането, поради извършеното разпореждане с него, с договор за цесия от 21.06.2013година, се явява неоснователно.

                   По виждане на състава основният въпрос по това дело е дали вземането, за което праводателят на ищеца е подал заявление, въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение,  може да бъде предмет на заповедното производство, а оттам и предмет на установяване в производството по чл.422 ГПК.

                   С разпоредбата на чл.5 от договора за цесия, сключен между праводателя на ищец и настоящия ответник, страните са уговорили, че в деня на подписване на договора цедентът следва да предаде на цесионера оригиналите на договора за банков кредит№050-387698/20.11.2007година и всички анекси към него, оригинал на изпълнителен лист от 27.06.2011година, заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д.№8830/2011г. по описа на ВРС, оригинал на нотариален акт№34933/20.11.2007г., акт9, том 27, дело №27170/2007г., както и оригинали, ако такива са налице, на всички други документи, послужили като обезпечение по договора за банков кредит, включително и молбата за образуване н изпълнителното производство.Съгласили са се, че при неизпълнение на това задължение от страна на цедента, за цесионера ще възникне право на обезщетение в „размер на обезпечението“ / чл.9 от договора/.

                   Съдебно заявеното вземане,  по реда на чл.417, т.3 ГПК, от цесионера се основава именно на разпоредбата на чл.9 от договора – обезщетение в общ размер 283 008,56 евро, предявена за част от тази сума – 543 516,63лв, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 20.08.2011г. до подаване на заявлението – 14.01.2014г. – в размер на 134 154,10лв.

                   Съгласно т.4а от РТ№4/20014г. на ОСГТК на ВКС по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.

                   Въпросът е дали документът, въз основа на който праводателят на настоящия ищец е претендирал вземането си, представляващо обезщетение за неизпълнен договор,  е предвидено в договора за цесия и неговият размер е определен, респективно определяем.

                   По виждане на състава това не е така.

                   Разпоредбата на чл.9 от договора, предвижда, че при неизпълнение на задължението по чл.5 от договора, касаещо предаване на документите, касателно вземането и неговите обезпечения от страна на цедента, последният има право на обезщетение в размер на обезпечението.

                   Ключовите изрази в това изречение са „има право на обезщетение“ и „в размер на обезпечението“.

                   По отношение на вземането в размер на 134 154,10лв, представляващо обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неизпълнение на договорна задължение –аргументите на настоящия състав са същите – недопустима заповед за незабавно изпълнение, с оглед на това, че вземането не е установено с формалната доказателствена сила на документа по чл.417, т.3 ГПК, поради което и тази претенция се явява недопустима.

                   Поради извод на съда за недопустимост на предявените положителни установителни искове, проведени по реда на чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.86 от същия закон, производството по делото следва да бъде прекратено, без да съществува необходимост от обсъждане на събраните по делото доказателства, касателно записа на заповед.

                   По разноските.

                   Съобразно нормата на чл.78, ал.4 ГПк ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.Ответната страна е направила искане за присъждането им, но не е представила списък на същите.поради това съдът следва да установи направените разходи от ответника, съобразно доказателствата за това, находящи се по делото. а именно- 5лв за съдебно удостоверение-лист 180 от делото; 500лв за единичната съдебна експертиза- лист 392от делото- общо сумата от 505лв.

                   Поради извод за недопустимост на предявените по реда на чл.422 ГПК искове съдът следва да отмени хода по съществото на спора и да обезсили издадените по ч.гр.д.№2270/2014г. по описа на СРС, 74-ти състав заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

                   При изложеното съдът

 

                   О     П     Р      Е     Д     Е     Л    И  :

 

                   На основание чл.253 ГПК ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание от 20.07.2017година, с което съдът е дал ход на производството  по съществото на спора.

                   ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2781/2014г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявените от „А.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.К., срещу „П.Б./Б./“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Е.Т., за установяване съществуване на вземане в размер на  543 516,63лв, представляващо част от вземане в общ размер от  283 008, 56 евро, представляващо обезщетение за неизпълнение на задължение на ответника по чл.5 от договор за цесия от 12.08.2011г., прехвърлено на настоящия ищец с договор за цесия от 24.02.2014г. от „Б.Н.С.“ ООД и обезщетение за забавено плащане на сумата от 543 516,63лв, за периода на забава от 20.08.2011 г. до 14.01.2014г., в размер на 134 154,10лв, за което праводателят на ищеца „Б.Н.С.“ ООД, се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2270/2014г. по описа на СРС, 74-ти състав, поради недопустимост на предявените искове.

   ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр. д. 2270/2014г. по описа на срс, 74-ти състав, заповед  от 29.01.2014г..2012 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК и изпълнителен лист,  в цялост, с  която е разпоредено на „П.Б./Б./“ ЕАД, ЕИК*******, в качеството му на длъжник, да заплати на „Б.Н.С.“ ООД, ЕИК*******, сумата от 543 516,63лв, обезщетение за неизпълнение на задължение на ответника по чл.5 от договор за цесия от 12.08.2011г . и за периода на забава от 20.08.2011 г. до 14.01.2014г., в размер на 134 154,10лв, както и разноски по делото в размер на 33 553,41лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК,  „А.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.К., да заплати на „П.Б./Б./“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Е.Т., сумата от 505лв, представляваща сторени от ответника разноски по делото.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.Н.СТИЛ“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес  на управление ***, в качеството му на помагач на ищеца „А.П.“ ООД, ЕИК *******.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

 

 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: