Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.01.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти
декември
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 1547 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.Т.К. против М.НА О.и О.Х., с която
предявява пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и евентуално предявени искове със същото
правно основание с предпочитан ответник М.НА О., евентуален О.Х..
Ищецът твърди, че на 06.02. 2012
г. в село Б., О.Х., област Хасково, поради скъсване на язовирната стена на
язовир „И." (наричан още „Азмака” и „Ешмеджика“), е наводнено землището на
с. И.. Образувалата се огромна няколко метрова приливна вълна вследствие на
скъсаната язовирна стена за изключително кратко време е заляла изцяло землището
на с. Б.. Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с така настъпилото
събитие в с. Б. са починали 11 човека и са причинени имуществени вреди за милиони
левове. Голяма част от постройките в селото са съборени от придошлата водна
маса, а повече от 50 сгради са определени по надлежният законов ред като опасни
и впоследствие съборени. Твърди се, че жилището на ищеца, находящо се на адрес
в село Б., общ. **********, също е било тотално увредено от процесното
наводнение до степен на пълна негодност за ползване, като със заповед на кмета
на О.Х. № 207/29.02.2012 г., е наредено премахването на строежите-жилищната
сграда и стопанската постройка, находящи се в УПИ IX-100, кв. 11 по ПУП на с.Б.,
собственост на ищеца. Твърди се, че във връзка с настъпилото събитие е налице
висящо наказателно производство образувано като ДП № 17 по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Хасково за 2012 г., пр. пр. № 114
по описа на Р.П.Х., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
335, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, което понастоящем, на основание
постановление на главният прокурор се води от Районна прокуратура Пловдив под №
4509/2014г. и сл. дело № 208/2014г.
Ищецът твърди, че причината за
скъсването на язовирната стена е изключително лошото техническо състояние на
язовира и липсата на данни за извършването на каквато и да е поддръжка през
последните години. Твърди се, че с ПМС № 148/1961 г., имот № 000002 по КВС,
върху който е разположен около 2/8 от язовира ведно с цялата язовирна стена, е
предоставен за управление и ползване на М.НА О., с който акт реално надлежно се
учредява вещно право на ползване. Твърди се че, язовирната стена попада в
терена на корпусен учебен център „Корен”, който е актуван с Акт **** на М.НА О..
Твърди се, че М.НА О.е лицето ползвало язовир „И.” от 1961 г. до датата на
процесното събитие без прекъсване за обучение по подводно кормуване и
десантиране, и като единствено ползващо лице е отговорно за стопанисването и
поддръжката на това хидротехническо съоръжение по смисъла на Закона за водите
(съгласно чл. 139 и чл. 138а от Закона за водите, поддръжката и ремонтно -
възстановителните дейности на хидротеническите съоръженията. Твърди се, че с
Акт № 00527 на О.Х. е актуван като публична общинска собственост имот, в който
попада останалата 1/3 част от язовира.
Твърди се, че язовирната стена се е срутила единствено и
само поради лошото й стопанисване от лицата, отговорни за това съгласно закона,
т. е. срутването е поради неспазване на предписани от закона правила за
поведение във връзка с ползването на язовирната стена.
Твърди се, че и до настоящия
момент, вече повече от 4 години след настъпване на събитието, нито общината,
нито държавата в лицето на М.НА О.са заявили публично отговорността си за
процесното събитие, а наказателното производство е още на досъдебна фаза
предвид липсата на яснота, относно статута на процесния язовир и по-точно, чия
собственост е и кои са отговорните за стопанисването и поддръжката му лица.
Твърди се, че и до сега по-голямата част от пострадалите жители на село Б. все
още очакват обещаните им от Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет на Република България нови жилища, изградени
със средства от държавния бюджет. Твърди се, че вредите които ищецът търпи в
пряка причинно следствена връзка с настъпилото събитие и последиците от него
са, както имуществени, така и неимуществени. Твърди се, че ищецът е собственик
на имот, представляващ жилищната сграда и стопанската постройка, находящи се в
УПИ VII-63 кв. 11 по ПУП на с.Б., които сгради като последица придошлата водна
маса са увредени до степен на пълна негодност за ползване, като със заповед на
кмета на О.Х. № 207/29.02.2012 г., е
наредено премахването на строежите- жилищната сграда и стопанската постройка,
находящи се в УПИ IX- 100 кв. 11 по ПУП на с.Б., собственост на ищеца. Твърди
се, че имуществените вреди от така унищожените от събитието сгради са на
стойност 92 870 лева. Твърди се, че ищецът търпи и имуществени вреди от
настъпилото събитие, изразяващи се в увреда на собственото му движимо
имущество, находящо се в двете сгради и погинало от придошлата вода и подробно
описано в Списък № 2, приложен към доказателствения материал към исковата
молба, като общият размер на претърпените имуществени вреди вследствие
погиването на движимото имущество ищецът оценява на размер от 7 434 лв. Твърди
се, че ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи
се в страдания, шок, ужас, стрес и неудобства от загубата на дома му, всичката
му покъщина и движими вещи, находящи се в наводнената сграда. Поддържа се, че
ищецът сам е изградил погиналото жилище в този му вид, като имотът е бил
реновиран отвътре. Твърди се огромното неудобство от загубата на жилище, в
което си свикнал да живееш, изграждайки го така, че да ти носи уют и удобство.
Ищецът страда и от загубата на така традиционните за всяко българско семейство
- семеен домашен уют, любими вещи и места в дома, загубени спомени - снимки и
др. Поддържа се, че ищецът и семейството му губят всичко, за което са се борили
и което са постигнали с години усилия и честен труд, губят дома си, вещите си,
губят и вяра в държавата, която наместо да защити законните права и интереси на
гражданите си, вече 5 години бяга от отговорност. Вследствие събитието, ищецът
развива здравословни проблеми и до сега не е възстановен.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сумата от 92 870
лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
събарянето на увредения имот; сумата от 7 434 лв., представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди вследствие загубата на движимото имущество,
ведно със законна лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на
събитието - 06.02.2012 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и
съдебно-деловодните разноски сторени от ищеца за образуване и водене на
настоящото гражданско производство с включено адвокатско възнаграждение.
В условията на евентуалност и в
случай, че съдът прецени, че ответниците не отговарят солидарно за вредите
претендирани от ищеца, то ищецът посочва М.НА О.на Република България за
предпочитан ответник, а О.Х. за евентуален такъв и моли съда да постанови
решение, с което да осъди предпочитаният ответник, а ако прецени исковете срещу
него за неоснователни, да осъди евентуалния ответник да заплати на ищеца
претендираните по - горе суми.
В
законоустановения едномесечен срок на 05.04.2017 г. е постъпил отговор от
ответника М.НА О.чрез законния му представител министъра на отбраната.
Прави
възражение за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника със
следните твърдения. Твърди се, че полевият учебен полигон „Корен” е предоставен
в управление на Сухопътни войски, които са самостоятелно юридическо лице по
смисъла на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. Част от полигона е поземлен имот № 000002 по КВС в землището на с. И.,
О.Х., за който на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДС е съставен АПДС № 0567/2003 г.
за незастроен терен от 2 610 573 кв. м. с начин на трайно ползване - друга
територия с нестопанско предназначение, съгласно скица № Ф00110/2003 г., издадена
от Общинска служба „Земеделие и гори“. За граници на същия имот, в скицата са
записани имоти № № 000526 и 000527 - язовир със собственик „О.Х.“. Имотът е бил
предоставен на М.НА О.с ПМС №148/1961 г. Твърди се, че в предоставената от ОС
„Земеделие и гори” - Харманли скица № Ф00110/17.04.2003 г., послужила при
издаване на акта за публична държавна собственост, не е отразен воден обект,
язовирна стена или водно-стопанско съоръжение /територия с различен начин на
трайно ползване като отделна кадастрална единица в КВС на землището на с. И./.
Твърди се, че в землището на с. И., където попада язовира /ПИ № 000527 по КВС/,
в управление на М.НА О.е бил само ПИ № 000002 по КВС. ПИ с №№ 000526 и 000527 /язовир,
собственост на О.Х./ са отразени в тази скица като граници на ПИ № 000002.
Твърди се, че за язовира има съставен акт за публична общинска собственост №
250/28.03.2000 г., който е съставен на основание § 7, т. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, съгласно който с влизане в
сила на този закон /17.09.1991 г./, преминават в собственост на общините и
„язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други
материали от местно значение“, които до този момент са били държавни. Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите,
„язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации. Видно от легалната дефиниция, язовирът,
като самостоятелен обект на собственост, представлява водностопанска система,
която не включва поземлен имот/ поземлени имоти, върху който/ които е
изградена. Твърди се, че язовир „И.” представлява водно съоръжение, като част
от напоителна система, включваща язовир, помпена станция, подземен канал,
открит канал, открити напоителни системи, подземни хидранти разположени на
територия от 12 кв. км, попадащи на юг и югозапад от с. И.. Твърди се, че
язовирът е една цялостна система, отделните елементи от която не могат да се
разглеждат самостоятелно. Твърди се, че на М.НА О.не е предоставян за
управление язовир „И.“, ведомството не е изграждало язовир, нито описаното
по-горе хидротехническо съоръжение в границите на Учебен полигон „Корен“,
поради което язовира не е заведен в баланса на МО. Твърди се, че в Картата на
възстановената собственост в землището на с. И. е допусната явна фактическа
грешка. Твърди се, че от построяването му до наводнението, язовир „И.“ е бил
собственост и се е стопанисвал от аграрно- промишлени комплекси, земеделски
кооперации, частни лица и други, но никога не е бил държавна собственост, даден
за стопанисване и управление на Министерството на отбраната. В полза на М.НА О.няма
учредено вещно право на ползване върху язовира. М.НА О.не е ползвало язовира,
съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявало фактическа власт
върху същото.
По същество
ответникът оспорва изцяло предявените обективно съединени искове срещу М.НА О.като
неоснователни и недоказани, с оглед на което моли да бъдат отхвърлени. Твърди
се, че фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е осъществен.
Поддържа се, че с оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, предявеният иск може да се квалифицира като иск с правно основание
чл.50, изр.1 от ЗЗД, но този иск е изцяло неоснователен по съображенията, с
които е обосновано възражението за липса на пасивна легитимация на предявените
искове в лицето на Министерството на отбраната. Твърди се, че язовир „И.“ не е
държавна собственост и не е в управление на Министерството на отбраната, че в
полза на М.НА О.няма учредено вещно право на ползване върху язовира, че този
ответник не е ползвал язовира, съгласно неговото предназначение, както и не е
упражнявал фактическа власт върху същия.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор и ответника О.Х. чрез процесуалния им
представител И.„Б.и П.“, надлежно упълномощени с пълномощно приложено към
делото.
Оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни с твърдението, че О.Х. не отговаря за стопанисването на
язовир И., не носи отговорност за причинените на ищеца вреди, тъй като не е
собственик, нито ползвател на процесния язовир. Твърди се, че Язовир И. е
разположен върху следните три имота, находящи се в землището на село И.: имот №
2 с площ от 12 000 дка, имот № 526 и № 527 с обща площ от 32 дка. В основната
си част водният обект на язовир И. е разположен върху имот № 2, съвсем
незначителна част от водния обем попада върху имоти с № 526 и № 527. Твърди се,
че поземлен имот № 2 с площ от 2 610 573 кв.м. е предоставен за управление и
стопанисване на М.НА О.с Акт за публична държавна собственост (АПДС) N9 0567 от
23.04.2003 г. Твърди се, че за О.Х. не е съществувала правна възможност да
извършва каквито и да е действия по отношение на язовир И., независимо от
обстоятелството, че е собственик на една незначителна част от него, в която
попада единствено вода. Поддържа се, че въпреки че не е собственик/ползвател на
язовир И., О.Х. е извършвала превантивни действия, за да не се стига до
инциденти и с цел предпазване на населението от евентуални аварии, като е
разпоредила извършването на проверка от страна на Гражданска защита, отразени в
Констативни актове от 19.02.2009 г. и 21.04.2011 г. Отделно от това общината е
извършила и собствени проверки на язовирната стена. Твърди се, че доколкото О.Х.
не е собственик на процесния язовир и не използва същия, тя е била в правна
невъзможност да предприеме действия по отстраняване на неизправностите по
язовирната стена. Поддържа се, че още през 2009 г. кметът на О.Х. е разменил
серия от писма с Областния управител на Хасково и с Областна дирекция
„Земеделие", гр. Хасково, в опит да уточни правния статут на язовира и
лицата, които следва да предприемат действия за защита на населението, тъй като
язовирът се нуждае от ремонт. Поддържа се, че с писмо с изх. №
ОХ-02-132/14.11.2011 г. кметът на О.Х. напомня на Областния управител лошото
техническо състояние на язовира и необходимостта от спешни действия за неговото
укрепване. На 16.12.2011 г. с ново писмо кметът на О.Х. отново напомня, че
язовир „И." се нуждае от ремонт, а същият е с неустановена собственост,
като съгласно чл. 1386 от Закона за водите „При спор за собствеността на
язовира областният управител осъществява организацията и техническата му
експлоатация до влизане в сила на съдебното решение". Твърди се, че О.Х. в
продължение на няколко години е правела всичко необходимо, въпреки че не е
собственик и ползвател на язовир И., да обърне внимание на отговорните
институции, че са необходими спешни действия за защита на населението. Поради
това О.Х. не носи отговорност за бездействието на компетентните държавни органи
и настъпилото на 06.02.2012 г. наводнение. Твърди се, че относно собствеността
на язовир И. съществува спор, поради което и съгласно чл. 1386 от Закона за
водите, неговата техническа поддръжка и организация се осъществява от областния
управител до влизането в сила на съдебно решение относно неговата собственост.
Оспорва иска
за имуществени вреди за унищожената покъщнина и движими вещи с твърдението, че
не са представени никакви доказателства за собствеността върху тези вещи, нито
кой, кога и с какви средства евентуално ги е закупил. Отделно, в по-голямата си
част унищожените движими вещи не са индивидуализирани по вид, размер и
количество. Не е ясно дали към настоящия момент вещите са неизползваеми.
Претендираният размер от 7 434 лева е силно завишен. Силно завишен е и размерът
на претендираното обезщетение за унищожения имот. Поддържа се, че не са
представени никакви доказателства за извършване на твърдения от ищеца основен
ремонт на жилищната сграда, за закупуване на посочените строителни материали.
Твърди се, че след събитието държавата е организирала възстановителна помощ за
пострадалите. Създадената към Министерски съвет Междуведомствена комисия за
възстановяване и подпомагане е отпуснала с Решение № 5 от 08.06.2012 г.
средства общо в размер на 516 856 лева, които се предоставят на пострадалите
като самоучастие за изграждане на новите им жилища. От отпуснатата сума за
сградата на ищеца са предвидени 7 541 лева, които ще бъдат изплатени на ищеца
след представяне от негова страна на необходимите документи, посочени в Заповед
№ 669/28.06.2012 г. на кмета на О.Х.. Твърди се, че при определяне на
обезщетението следва да се съобрази заделената за ищеца сума в размер на 7 541
лева. Оспорва иска за неимуществени вреди с твърдението, че не са представени
доказателства, че заболяванията на ищеца са в пряка причинна връзка с
преживяното при наводнението.Твърди се, че претенцията е завишена по размер,
съобразно съдебната практика. Поддържа се, че следва да се вземе предвид и
икономическото положение в страната и региона, в който е живял ищецът, както и
всички действия предприети от О.Х. за подпомагане на пострадалите при
наводнението, вкл. получените от ищеца ваучери на стойност 500 лева. Поддържа
се, че обезщетение в размер на общо 20 000 лева се явява необосновано завишено
и явно несправедливо.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковете
така както са предявени. Претендира разноските по делото, съобразно представен
списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответника О.Х. само при условие, че същото не е в
минимално предвидения в Наредбата размер.
Ответникът
М.НА О.в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове. Съображения излага в депозираните по делото писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
О.Х. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения
срещу него иск по съображения изложени в представените по делото писмени
бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на
06.02.2012 г. в село Б., О.Х., област Хасково, поради скъсване на язовирната
стена на язовир „И.“ е наводнено землището на с. И..
От приетото и неоспорено от
страните заключение на СТЕ се установява, че към 06.02.2012 г., язовирната
стена и съоръженията към нея са били със следните констатирани повреди: силен
теч от стената при основния изпускател, неработещ спирателен кран на основания
изпускател, незначително, но видимо понижение в средната част на короната в
надлъжна посока, напречна деформация на короната на стената-слягане на ръба
откъм сухия откос, рязко пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2
м и дълбочина 1 м на височина 5 м от короната на стената по сухия откос. Установява
се, че скъсването на язовирната стена на язовир „И.“, настъпило на 06.02.2012
г. е предизвикано основно от липсата на техническа експлоатация на язовирната
стена като комплекс от дейности и технически средства, за да не се допусне
неконтролирано изпускане на водохранилището. В резултат на обилните дъждове,
водното ниво в язовира се е покачило неконтролирано, поради липса на мерки за
предотвратяване на натрупване на лед върху преливника, същият е бил запушен и
не е могъл да поеме високата вълна, формирана от интензивния валеж, водата е
преляла през короната на язовирната стена, което за земнонасипни язовирни стени
е катастрофално, тъй като при преливането се е получило размиване на насипа и
пълно разрушение на стената. Констатираните дефекти и повреди в язовирната
стена и съоръженията към нея са улеснили и ускорили нейното разрушаване.
Установява се, че не е било
възможно предотвратяването на наводнението на с.Б. за наличното време след
скъсването на язовирната стена.
Установява се, че водната част на
язовир „И.“ попада на територията на две общини-О.Х.-землището на с.И. и Община
Хасково-землището на с.Елена. Площта на водната част на язовир „И.“ е
472 500 дка, като същата попада върху следните поземлени имоти, а именно: 277,60
дка в имот с номер 000002 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., 25,80 дка в имот с номер 000527 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., 2,10
дка в имот с номер 000526 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., имот с номер 000036 в землището
на с.Елена с ЕКАТТЕ 27200, община Хасково, имот с номер 000038 в землището на с.Елена с ЕКАТТЕ
27200, община Хасково и имот с номер 000003 в землището на с.Елена с ЕКАТТЕ 27200,
община Хасково. Язовирната стена на язовир „И.“ попада в имот с номер 000002 в
землището на с. И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., в който имот попада и преливника на
язовира.
За язовир „Ешмеджика“ с площ
28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в землището на с. И.,
обл.Хасковска, е издаден акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000
г. За имот с номер 000002, землището на с.И., обл. Хасково, общ.Харманли е
издаден акт за публична държавна собственост № 0567/23.04.2003 г.-част от
учебен полигон, представляващ незастроен поземлени имот от 2 610 573
кв.м.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля Т. С. К.-син на ищеца, който установява, че при наводнението
в с.Б. пострадала и къщата на баща му, която била изцяло разрушена от водната
стихия. Имотът представлявал парцел от 1100 кв. м, къщата в него била 90 кв.м,
на един етаж, състояща се от три стаи, две спални и кухня. Под двете спални имало
и мазе. Къщата била ремонтирана лично от ищеца две години преди събитието, тъй
като имал намерение да живее в тази къща, защото живеел в жилището на другия си
син в гр.Харманли. Къщата в с. Б. била лична собственост на ищеца, наследствена негова къща, още от
неговия баща. При ремонта къщата била измазана отвън и отвътре, вътре в една от
спалните била построена баня и тоалетна, поставени били нова кухненска мивка в
кухнята, стаите били измазани отвътре /мазилка и латекс/, а таваните направени
с гипс картон и боядисани. Къщата е каменна, с възрожденски стил на
архитектура, с голяма веранда пред трите стаи, на която също била направена
нова замазка, нов дървен парапет, нови подпори. Покривът на къщата бил
ремонтиран изцяло с нова дървена ламперия, нова черна хартия, ОСБ-плоскости -
3, водоустойчиви плоскости, комините били измазани, поставени нови челни дъски,
нови улуци, нови водостоци. Имотът бил изцяло заграден с огради, разрушени
изцяло от водната стихия. Имотът от запад и от изток бил с каменна ограда
някъде на 1 м и след това с керпич, покрита с керемиди. Оградите са около 60 м
от изток и от запад-по 30 м. Отзад оградата била около 20 м. От северната
страна оградата била изцяло каменна. Откъм улицата оградата е била тухлена и
бетонна. Откъм улицата имало и две метални врати-малка входна врата и входна врата за лек автомобил. В имота имало
и две селскостопански постройки-един навес с Т-образни стени и една двуетажна
селскостопанска постройка, която е обор и плевня, но на два етажа, като тази постройка била с три врати и имало общо шест
прозореца горе. Постройката е изцяло съборена. Едната постройка е пострадала
доста, навесът който е до улицата трябва да се събаря, не може да се ползва.
Има предписание за събаряне. В кухнята имало четири тапицирани стола, купени
през 2009 г. и една маса от орех-ръчна изработка, полирана и лакирана. Имало
кухненски шкаф. В спалнята имало ракла с две легла, гардероб и секция. За
банята имало закупени бойлер, който бил поставен. Бойлерът бил марка „ТЕСИ“,
80-литров, вертикален, със серпентина, защото било предвидено да се сложи
слънчева батерия. Имало и готварска печка-„БОШ“ със стъклокерамичен плот. Била
направена нова ел. инсталация и нова ВиК инсталация, последната във връзка с
направената нова баня и тоалетна вътре в къщата. Новата ел. инсталация била
изградена навсякъде, включително мазе, стаи, баня, тоалетна, с поставени нови
контакти, ключове, ел. табло. Унищожена била и помпа „ВИЛО“, която погинала с
кладенеца. Стълбището, откъдето се влизало също било разрушено.
Предвид ремонта имало складирани 16
гипсокартонени плоскости, които също погинали, имало и 50 плоскости ОСБ,
водоустойчиви и 1500 керемиди. Те били закупени и складирани за ремонт на
покрива на плевнята и обора. Всички тези строителни материали били погинали. В
спалнята имало трикрилен гардероб с настройка, секция без надстройка, ракла с
ъглови легла, гардероб, секция, които са купувани година преди наводнението.
След наводнението това, което било складирано е изцяло унищожено. По време на
събитието ищецът бил чужбина. Принципно след наводнението свидетелят бил
повечето време в селото и помагал, но когато
дошли фадромите, отсъствал. Като се върнал в селото свидетелят
установил, че дворът е празен, всичко било натоварено на самосвали, извозено и
изхвърлено. По-късно били уведомени, че къщата трябва да бъде съборена. Минала
комисия от община или от областна управа, дали предписания, че ще се събаря
къщата. Свидетелят установява, че къщата в с.Б. е на неговия дядо-бащата на ищеца.
В тази къща ищецът се е оженил, а свидетелят като малък живял там. Сградите са
строени около 1930 година.
Свидетелят установява, че има непосредствено
наблюдение върху баща си, защото той живее в жилището на брат му, което е на
първия етаж на къщата в Харманли, а свидетелят живее на втория етаж. Ищецът се
върнал от чужбина три месеца след събитието. В рамките на десет месеца отслабнал с 12 кг, преживял много случилото
се, емоционално и психически, защото това е бащината му къща и защото в
последните две години вложил много труд, много емоция във връзка с ремонта.
Всяко нещо направил с желание. По спешност бил приет в „Софиямед“ с пристъпи на
панкреатит. След това започнало едно изтръпване на крайниците - на ръцете, на
рамената, на краката и в продължение на около три години той развил
полиневропатия, във връзка с което заболяване, през 2016 г. два пъти постъпвал
в болница „Св. Наум“ в София. През м. януари 2017 г. два пъти постъпвал в
болница „УНИХОСПИТАЛ“ в Панагюрище. През 2018 г. на два пъти лежал в
Александровска болница. Преди настъпването на събитието нито се е оплаквал от
панкреатит, нито от полиневропатия. Бил жив и здрав човек, който помагал на
двете си деца във всяко едно отношение.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
От заключенията на приетата по
делото комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза се установява,
че вследствие на случилото при ищеца е била налице лека степен на тревожност и
соматични симптоми като тремор, отслабване на тегло, епизодични проблеми със
съня, които успял да преодолее във времето и към момента не са налице.
Установява се, че ищецът страда
от следните заболявания: артрозна болест с документирана първична артроза на
раменните стави и деформираща спондилоартроза /артроза на гръбначния стълб/,
хроничен атрофичен гастрит, хроничен вит.В12 и желязо недоимък с анемичен
синдром, доброкачествена хиперплазия на простатата, артериална хипертония 1-ва
ст., хронична сензорна полиневропатия на крайниците с неясна етиология. Вещото
лице установява, че тези заболявания на ищеца не са в пряка причинна връзка с
процесното събитие. Най-вероятно полиневропатията е вторична, свързана с
недоимъка на Вит.В12 и желязо. По отношение на есенциалния тремор на Минор-това
е наследствено неврологично заболяване, което няма лечение и се изразява с
тремор на ръцете, главата или брадичката и обикновено няма прогресиращ ход.
Останалите заболявания са дегенеративни, т.е. свързани са с възрастовото
стареене на организма, имат хронично прогресиращ ход. Съществуващите
заболявания не са влошили, вследствие преживяното от ищеца.
По делото е прието заключение на
СТЕ, изготвено от вещото лице Д., от което се установява, че средната пазарна
стойност на обектите към 2012 г. възлиза на сумата от 28 340 лв., а
стойността на извършените дворни подобрения е 8 985 лв. Общата стойност на
движимите вещи, така както са посочени от свидетеля възлиза на сумата от 1973
лв.
Това заключение е оспорено от
ищеца с твърдението, че оценката е силно занижена, във връзка с което съдът е
допуснал изслушването на повторна СТЕ, от заключението на което се установява,
че стойността по средни пазарни цени на жилищната сграда възлиза на сумата от
24 942 лв., а на стопанската сграда на 11 440 лв. Извършените дворни
подобрения са на стойност 14 500 лв., а пазарната стойност на погиналите
движими вещи възлиза на сумата от 4 636 лв.
Това заключение не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено. Съдът
кредитира заключението на вещото лице М., тъй като видно от разпита му в
съдебно заседание, същото е изготвено на база реално извършени сделки през 2012
г. след извършена справка от вещото лице в Агенция по вписванията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответниците се претендира с фактически твърдения за причиняване на
имуществени и неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействието на
двамата ответници в качеството им съответно на ползвател и собственик на язовир
„И.“ и не изпълнение на задълженията им да поддържат язовира по начин, по който
да бъде осигурена безопасността му.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на
делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това
са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то
пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Съобразно нормата на чл. 139,
ал.1, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) от Закона за
водите, в редакцията на нормата към 06.02.2012 г., поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 /изграждане
и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други/ се осъществяват от
собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в
договора за концесия не е уговорено друго. Лицата по ал. 1 поддържат и
проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните
съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.
С оглед на горната нормативна уредба първият
спорен въпрос е кой е собственик на процесния язовир.
До промяната на Закона за водите
– ДВ, бр. 58 от 2015 г.), в последния няма легално определение за язовир.
Принципно язовирът е изкуствен
воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена. Язовирната стена е
пък строително съоръжение, преграждащо река, за да създаде изкуствено езеро.
Следователно язовирът не е само водната част, а и язовирната стена и
съответните съоръжения към нея. В подкрепа на това виждане е даденото през 2015
г. в т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите легално определение
на "язовир", а именно: водностопанска система, включваща водния
обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации.
Със заключението на приетата по
делото комплексна СТЕ, неоспорена от страните се установява безспорно, че
водната част на язовир „И.“ в размер на 472,500 дка попада на територията на
две общини-О.Х.-землището на с.И. и община Хасково-землището на с.Елена.
Установява се, че язовирната стена и преливника на язовир „И.“ попадат в имот №
000002 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 321000, О.Х.. В този имот попадат и 277,60
дка от водната част на язовира.
Съответно от приетите по делото и
неоспорени актове за публична общинска и държавна собственост, се установява,
че за язовир „Ешмеджика“ с площ 28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в
землището на с. И., обл. Хасковска, е издаден акт за публична общинска
собственост № 250/28.03.2000 г. За имот с номер 000002, землището на с.И., обл.
Хасково, общ.Харманли е издаден акт за публична държавна собственост №
0567/23.04.2003 г.-част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен
имот от 2 610 573 кв.м.
Между страните не е спорно, че имената „Азмака“,
„Ешмеджика“ и „И.“ се отнасят за процесния язовир.
Предвид горното настоящият
съдебен състав приема, че процесният язовир попада върху два съседни имоти,
собственост, съответно на Държавата и на О.Х., с оглед на което собствеността
на водния обект, респ. процесният язовир следва собствеността на земята.
По силата на чл. 23 от
Закона за водите, собственикът на земята е собственик и на водите и водните
обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината.
Ответникът М.НА О.твърди, че от
построяването на язовира до наводнението, същият е бил собственост и се е
стопанисвал от аграрно-промишлени комплекси, земеделски кооперации, частни лица
и други и никога не е бил държавна собственост, даден за стопанисване и
управление на Министерството на отбраната, в полза на което няма учредено вещно
право на ползване върху язовира.
Действително в полза на ответника
МО няма учредено вещно право на ползване върху язовира, но поддръжката в
техническа изправност на язовирната стена и цялото съоръжение е била задължение
на този ответник като собственик или ползвател, в смисъл на държавно ведомство,
на което имотът е предоставен за управление и ползване.
В случая и с оглед неоспорения от
страните акт за публична държавна собственост № 0567/23.04.2003 г. се
установява, че Държавата е собственик на имот № 000002, който имот е
предоставен за управление на държавно ведомство-М.НА О., с оглед на което и
съобразно константната съдебна практика, последното е процесуален субституент
на държавата във формата на процесуална суброгация и може да брани правото на
собственост чрез иск, като обвързва с процесуалните си действия държавата. А в
конкретния случай и по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД отговаря Държавата
в лицето на държавния орган-М.НА О., в чието управление е предоставен имота и в
този смисъл се явява възложител по смисъла на ЗЗД.
Предвид горното настоящият
съдебен състав намира, че Държавата чрез М.НА О.и в качеството си на собственик
на имот № 000002 е материално-правно легитимирана да отговаря по така
предявения иск.
Вторият ответник О.Х. в
качеството си на собственик на имот № 000527 и № 000526 и на основание чл. 19,
ал. 1, т.4, б.“в“ от Закона за водите също притежава надлежна материално-правна
легитимация по предявения срещу нея иск. Съобразно цитираната норма публична
общинска собственост са язовирите и микроязовирите, включително намиращите се в
процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените
в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или
общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и
прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации.
Недоказано остана твърдението на
ответника МО, че собственици на язовира са други юридически или физически лица.
Безспорно в
съдебната практика е прието, че изградените върху земя на член-кооператори на
ТКЗС и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС /част от
техните дълготрайни активи/. Поради това при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата,
които имат право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо
дела си, съгласно чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ликвидационните
съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или
юридически лица без оглед на вида на тези ЮЛ /еднолични търговци, търговски
дружества, кооперации, сдружения и др./.
В случая
липсват доказателства, за това, че язовирът е изграден върху земя на
член-кооператори на ТКЗС, както и със средства на ТКЗС, липсват доказателства относно
вида на проведения търг и неговата законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал. 8, изр. последно от ППЗСПЗЗ, продажбата чрез търг се допуска само ако
лицата с право на дял от имуществото на ТКЗС и другите организации, не желаят
да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове.
По делото
не са ангажирани доказателства, относно наличието на решение на Ликвидационния
съвет за обявяване на търг, не са налице доказателства, че обектите предмет на
продажба са обявени в един местен и един централен ежедневник, с оглед
осигуряване възможността на лицата с право на дял от прекратената организация
по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да предявят исканията си. Няма доказателства, че е спазена
процедурата по чл. 48, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, както и тръжната процедура, предвиден
в Наредбата за търговете (отм.), а именно: че е изготвена тръжна документация
за проведения търг, че търгът е обявен надлежно в два централни ежедневника и
един местен вестник, че тръжната комисия, подписала наддавателния протокол е
била в надлежен състав, че е изготвен протокол от провеждане на търга.
Така
мотивиран съдът приема, че двамата ответници в качеството си на собственици на
земята, върху която е разположен процесния язовир отговарят солидарно.
М.НА О.в
качеството си на държавен орган, на който държавата-собственик е предоставила
за управление поземления имот, върху който се намира язовирната стена,
преливника и част от водната част на процесния язовир и на основание чл. 4, ал.1
от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, издадена
от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., е бил
длъжен да осъществява техническата им експлоатация в съответствие с
изискванията на наредбата и действащата в тази област нормативна уредба,
включително и чрез други лица. Следвало е да извършва ремонт и реконструкция на
язовирната стена и съоръженията към нея, съобразно изискванията на Раздел IV.
Такова задължение за собственика съществува и по силата на чл.6 от Правилник за правилна и
безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната
инфраструктура, Издаден от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 97
от 2.11.2004 г.
Тези задължения безспорно не са
извършени, доколкото със заключението на СТЕ се установява, че язовирната стена
е била с неработещ спирателен кран на основния изпускател, незначително, но
видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока, напречна
деформация на короната на стената-слягане на ръба откъм сухия откос, рязко
пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м на
височина 5 м от короната на стената по сухия откос. Установява се, че
повърхността на преливника е изключително груба, което възпрепятства провеждане
на преливното количество, а също така е предпоставка за запушването му със
скални късове, лед, дънери и др.предмети. Установява се, че в началото на
преливника са изградени няколко бетонови колчета, които също създават условия
за запушване на съоръжението.
Безспорно
се установи, че О.Х. в качеството си на собственик на язовира не е изпълнила
задължението си да изпразни язовира през есенно-зимния сезон, съответно да поддържа
постоянно свободен обем и/или оперативно да се освобождават обеми, доколкото
поддържането на постоянно свободен /ретензионен/ обем е най-ефективната мярка
за поемане на висока вълна или висок приток.
Със
заключението на приетата по делото СТЕ безспорно се установява и пряката,
непрекъсната причинно-следствена връзка между бездействието на двамата
ответници, изразяващо се в липса на техническата експлоатация на язовирна стена
като комплекс от дейности и технически средства и настъпилото наводнение,
резултат от неконтролирано изпускане на водохранилището. Установява се, че в
резултат на обилните дъждове водното ниво в язовира се е покачило
неконтролирано. Поради липса на мерки за предотвратяване натрупването на лед
върху преливника /напр.изпразване на язовира през есенно-зимния период/, същият
е бил запушен и не е могъл да поеме високата вълна, формирана от интензивния
валеж, поради което водата е преляла през короната на язовирната стена. От
преливането се е получило размиване на насипа и пълно разрушение на стената,
като констатираните дефекти и повреди в язовирната стена и съоръженията към нея
са улеснили и ускорили нейното разрушаване.
Така
мотивиран съдът намира, че първият предявен главен иск, с който се ангажира
солидарната отговорност на двамата ответници ще следва да бъде уважен.
По размера
на предявения иск за неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
интензитета на болките и страданията и тяхната продължителност.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 5 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява, че вследствие на преживяното и загубата на бащината му къща
ищецът е получил лека
степен на тревожност и соматични симптоми като тремор, отслабване на тегло,
епизодични проблеми със съня, които успял да преодолее във времето и към
момента не са налице. Не се доказа, че вследствие на преживяното ищецът се е
разболял, развил здравословни проблеми, респ. съществуващите му хронични
заболявания са се влошили и досега не се е възстановил, поради което за тези
твърдени неимуществени вреди не следва да бъде обезщетяван.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие преживените от него негативни емоции от загубата на бащината му
къща, в която ищецът лично вложил труд и умения за реновирането й, изведени
както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
Същият е доказан съобразно
свидетелските показания на Т. С. К., а по размер съобразно заключението на СТЕ,
изготвено от вещото лице М., кредитирано от съда по съображения изложени
по-горе в настоящите мотиви. Безспорно по делото се установява, че както
намиращите се в двора сгради, така и движимите вещи са унищожени вследствие
наводнението на 06.02.2012 г., а останалата част от сградите е съборена по
предписание на надлежните органи.
Вследствие на горното
патримониумът на ищеца е намалял с пазарната стойност на погиналите и унищожени
сгради и движими вещи.
Поради това искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 55 518 лв., от която: сума в
размер на 24 942 лв.-стойност на погиналата жилищна сграда, 11 440
лв.-стойността на погиналите стопански сгради, сума в размер на 14 500
лв.-унищожени извършени дворни подобрения и сума в размер на 4 636
лв.-стойността на унищожените от наводнението движими вещи.
Т.е. искът за имуществени вреди,
вследствие събарянето на увредения имот следва да бъде уважен за сумата от 50 882
лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 92
870 лв., а искът за имуществени вреди, вследствие загубата на движимо имущество
следва да бъде уважен за сумата от 4 636 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 7 434 лв.
Съобразно нормата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът
се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на
деликта. В случая съдът присъжда лихва върху главниците, така както е
претендирана от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на предявения
главен иск за съда не възниква задължението да разгледа останалите искове,
предявени при условията на евентуалност, доколкото не е осъществено
процесуалното основание за това.
По разноските:
При този изход на процеса се
дължат разноски на всички страни по делото съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
Ищецът е освободен от разноски и
държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на съда, поради
което такива не му се присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 05.12.2017 г. /л.359 от делото/ адвокат Н. Н. Д. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение с начислено ДДС, предвид обстоятелството, удостоверено с писмени
доказателства, че адвокат Д. е регистриран по ЗДДС.
По силата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Предявени са два иска с
материален интерес, както следва:
Първият иск за неимуществени вреди-20 000
лв. и вторият иск за имуществени вреди-100 304 лв.
При материален интерес в размер
на 20 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1130 лв., от която сума
ответникът дължи 282,50 лв., респ.339 лв. с ДДС, съобразно уважената част от
иска /5000 лв./
При материален интерес в размер
на 100 304 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 3536,08 лв., от която сума
ответникът дължи 1957,21 лв., респ. 2348,65 лв. с ДДС, съобразно уважената част
от иска /55 518 лв./
Или общо дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 2687,65 лв. с ДДС.
Ответникът М.НА О.претендира само
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 450 лв.,
съгласно чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ. От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на този
ответник сума в размер на 223,63 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /59 786 лв./
Ответникът О.Х. претендира
разноски за заплатен депозит СТЕ -300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 4 700 лв., респ. 5640 лв. с ДДС. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в определения от Наредбата минимум, съгласно посоченото
по-горе, поради което съдът не разглежда възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
От общо разноски в размер на
5 940 лв. ищецът дължи на този ответник разноски в размер на 2951,93 лв.,
изчислени съобразно отхвърлената част от исковете /59 786 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
двамата ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
2 420,72 лв., изчислена върху размера на уважените искове, както и сумата
от 855,17 лв.-заплатени депозити от бюджета на съда.
Водим от горното Софийският
градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.НА О., гр. София, 1092,
ул. „*********и О.Х., БУЛСТАТ ********* гр.Харманли, пл.“*********да заплатят
солидарно на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Т.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4, адвокат Н.Д.
сумата от 5 000 лева /пет хиляди
лв./, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сумата от 50 882 лв. /петдесет хиляди
осемстотин осемдесет и два лв./, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие събарянето на увредения имот; сумата от 4636 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и шест лв./,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие загубата
на движимото имущество, като всички вреди се намират в пряка причинно
следствена връзка с наводнение на 06.02.2012 г. в с.Б., вследствие на скъсване
на язовирната стена на язовир „И.“, която язовирна стена, преливника и 277,60
дка от водната част на язовира попадат в имот № 000002 в землището на с. И. с
ЕКАТТЕ 321000, О.Х., собственост на Държавата, предоставен за управление на М.НА
О., а друга част от язовира попада в имоти № 000527 и № 000526, собственост на О.Х.,
ведно със законна лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на
събитието - 06.02.2012 г., до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от
5 000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., искът за
имуществени вреди, вследствие събарянето на увредения имот за разликата над
сумата от 50 882 лв. до пълния претендиран размер от 92 870 лв. и искът за
имуществени вреди, вследствие загубата на движимо имущество за разликата над
сумата от 4636 лв. до пълния претендиран размер от 7 434 лв.
ОСЪЖДА М.НА О., гр. София, 1092,
ул. „*********и О.Х., БУЛСТАТ ********* гр.Харманли, пл.“*********да заплатят
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. Н. Д.,***,
четвърти полуетаж, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 2 687,65
лв. с ДДС /две хиляди шестстотин осемдесет и седем и 0,65 лв./.
ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4, адвокат Н.Д. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на М.НА О., гр. София, 1092, ул. „*********сумата от 223,63
лв. /двеста двадесет и три и 0,63 лв./, а на О.Х., БУЛСТАТ *********
гр.Харманли, пл.“*********сумата от 2 951,93 лв. /две хиляди деветстотин
петдесет и един и 0,93 лв./ разноски направени от ответниците пред настоящата
съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.НА О., гр. София, 1092,
ул. „*********и О.Х., БУЛСТАТ ********* гр.Харманли, пл.“*********да заплатят
на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийска градски съд сумата от 2 420,72 лв. /две хиляди четиристотин и
двадесет и 0,72 лв./ държавна такса, изчислена върху размера на уважените
искове, както и сумата от 855,17 лв. /осемстотин петдесет и пет и 0,17 лв./-заплатени
депозити от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: