Р Е Ш Е Н И Е
№….............../28.02.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1837 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ул. „***“ № 4-6, срещу С.Т.С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1000 лв.,
представляваща непогасена падежирала за периода от 23.02.2017 г. до
19.11.2020 г. част от дължима главница по договор за потребителски кредит от
23.02.2017 г., сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.11.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 461,37 лв., представляваща падежирала за периода от 23.02.2017 г.
до 19.11.2020 г. договорна възнаградителна лихва по кредита, които вземания са
прехвърлени от банката в полза на ищеца с договор за прехвърляне на парични
вземания от 25.06.2019 г. и приложение № 1А към него и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
14869/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 23.02.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит
между ответника и „Обединена българска банка“ АД за сумата от 2500 лв., която
потребителят се е задължил да върне
заедно с възнаградителна лихва в размер на 1113,48 лв., при уговорен ГЛП
от 11,953 % и ГПР от 19,25 %, на 60 бр. месечни анюитетни
вноски от по 55,22 лв. всяка от тях, с падеж на първата на 05.03.2017 г. и на
последната – 05.02.2022 г. Поддържа, че ответникът не е обслужвал редовно
кредита. Излага, че вземанията по
договора са му прехвърлени от банката с договор за прехвърляне на парични
вземания от 25.06.2019 г. и приложение № 1 към него, както и че ответникът е
уведомен за цесията с писмо от 07.04.2020 г.
Твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за падежиралите към датата на заявлението
вземания по договора на обща стойност 1461,37 лв., от които 1000 лв. главница
за периода от 23.02.2017 г. до 19.11.2020 г. и 461,37 лв. договорна лихва от за
същия период. Излага, че длъжникът е оспорил вземанията по заповедта чрез
възражение, с което обосновава и правния си интерес от предявените
установителни претенции.
По изложените съображения по същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва сключването на процесния
договор за кредит, както и усвояването на средствата по него. В условията на
евентуалност оспорва изискуемостта на претендираните вземания за главница и
договорна лихва, вкл. настъпването на предсрочна такава. Прави възражение за
недействителност на договора, на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на
изискванията за неговата форма и съдържание, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т.
9, 10, 11 и 12 ЗПК. Затова и счита, че евентуално дължи само чистата стойност
на отпуснатия кредит, като се позовава на чл. 23 ЗПК. Оспорва също договорената
клауза за възнаградителна лихва като нищожна поради неравноправност, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Счита, че
уговореният ГПР от 19,25 % не съответства на действителния такъв, което въвежда
в заблуждение относно стойността на разходите по кредита, респ. прави уговорката
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 18 и т. 19 ЗЗП. Поддържа, че
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, влече
нищожност на целия договор, съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото дейността на
кредитора е свързана с предоставяне на заеми с цел реализиране на печалба и
същият не би се съгласил да го сключи без възнаграждение.
Релевира и възражение
за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишна погасителна давност. В тази връзка излага подробни аргументи за
същността на задълженията по отделните погасителни вноски като „периодични
плащания“ по смисъла на закона и ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва още активната материалноправна легитимация на ищеца чрез възражение за
нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие. Счита, че същият е антидатиран и изготвен за целите на процеса. Оспорва и
надлежното му уведомяване на прехвърлянето на вземанията, както и техния
размер.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез адв. Р.М., поддържа исковата молба и претендира разноски за
внесена държавна такса и заплатен депозит за вещо лице.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Процесуалният му представител адв. М.Т. предварително
депозира молба, с която поддържа отговора, представя списък на разноски по чл.
80 ГПК и моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения двустранно подписан на всяка страница договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.02.2017 г. (л.
157 и сл.) се изяснява, че същият е сключен между „Обединена българска банка“
АД, в качеството му на кредитор, и ответника С.Т.С., като кредитополучател, за сумата от 2500 лв.,
отпусната за покриване на потребителски нужди (чл. 1, ал. 1 и чл. 2). Усвояването
и погасяването на кредита е уговорено по посочена банкова сметка *** (чл. 3,
ал. 1 и чл. 10, ал. 1). Договорено е олихвяване на редовната главница с
променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент
(6-месечен SOFIBOR), и фиксирана надбавка от 11,600 %, или ГЛП от 11,953 % към
датата на сключване на договора (чл. 4, ал. 1 и ал. 2). Предвидена е промяна в
лихвения процент при актуализация на посочения приложим пазарен индекс и при
прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя, при условия и
ред на промяната, подробно описани в чл. 4, ал. 3 – ал. 9 от договора. ГПР е отразен
в размер на 19,25 % (чл. 5, ал. 1) с посочване на взетите предвид за
изчисляването му допускания (чл. 5, ал. 3), съответно общо дължимата от
кредитополучателя сума – 3613,48 лв. (чл. 5, ал. 2). Последната е платима на 60
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва,
в размер от по 55,22 лв. всяка вноска, падеж 5-то число на месеца и краен срок
за издължаване на кредита до 05.02.2022 г. (чл. 8, ал. 1 и чл. 9). В чл. 16 от
договора е уговорено право на банката по всяко време да цедира
изцяло или частично вземанията си по договора на трети лица.
Приложен към договора е и подписан от страните погасителен план (л.
163-164), в който са описани уговорените в договора погасителните вноски с
падежи от 05.03.2017 г. до 05.02.2022 г., индивидуализирани по размер на вноската
и на отделните компоненти, включени в нея (лихва, главница, застраховка), както
и остатъчен дълг.
От представения договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019
г. (л. 109 и сл.) се изяснява, че цедентът „Обединена
българска банка“ АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.“
ЕООД (сега ищец) свои вземания, подробно описани в приложения
№ 1А и 1Б към договора, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, вкл. изтекли лихви (чл. 1.1. и чл. 2.3.).
Видно от приобщеното приложение № 1А към договора за
цесия (л. 148-150), сред прехвърлените необезпечени вземания на банката са и
тези към ответника С.Т.С., посочени под № 4203 от приложението, произтичащи от
договор за кредит № LD1705410564 от дата 23.02.2017 г. с общ размер на дълга от
2693,80 лв., вкл. главница от 2232,43 лв. и лихви от 461,37 лв., изчислени към
17.06.2019 г.
Приобщено е също пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя от 26.06.2019 г. (л. 153-155), с което „Обединена
българска банка“ АД упълномощава „Е.М.“ ЕООД да уведоми по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници по прехвърлените с договора за цесия от
25.06.2019 г. вземания, вкл. да извърши всички необходими правни и фактически
действия във връзка с уведомяването. Такова уведомление от „Е.М.“ ЕООД до С.С. е приложено към исковата молба (л. 155), като липсват
данни същото да е получено от адресата преди завеждане на делото (л. 156).
От приетото и неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 205 и сл.)
се установява, че сумата по кредита от 2500 лв. е усвоена на 23.02.2017 г.,
като с нея е захранена посочената в договора банкова сметка ***, както и че от
сумата е събрана такса „кредитна оценка“ в размер на 150 лв., правени на
преводи и са погасени главница и лихви по друг кредит. Според заключението
банката е събрала общо 442,50 лв. от наличностите по разплащателната сметка,
която сума е отнесена за погасяване на следните задължения по процесния кредит,
а именно: 267,57 лв. главница, 173,67 лв. редовна лихва, 0,37 лв. наказателна
надбавка, 0,89 лв. наказателни лихви. След приспадане на извършените погашения
вещото лице К.К. изчислява дължимите суми за
падежирали главници и редовни лихви по погасителните вноски към дата 19.11.2020 г. в следните размери: 1466,33 лв. главница и 581,91 лв. лихва.
Видно от разчетите по кредита, обективирани в приложение № 1 към заключението,
с постъпилите плащания са погасени изцяло главниците и лихвите по погасителни
вноски с падежи от 05.03.2017 г. до 05.10.2017 г., вкл., респ. изчислените
непогасени задължения към 19.11.2020 г. включват дължимите плащания за главница
и лихва по 37 бр. погасителните вноски с падежи от 05.11.2017 г. до 19.11.2020
г. Според експертизата лихвеният процент по кредита не е променян едностранно
от банката за периода от сключването на договора до 19.11.2020 г.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 14869/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 19.11.2020 г. заявление от „Е.М.” ЕООД срещу С.Т.С.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника на 01.12.2020 г. и в рамките
на едномесечния срок по чл. 414 ГПК – на 23.12.2020 г. същият, действащ чрез адв. М.Т., е подал бланкетно
възражение, с което оспорва дължимостта на вземанията и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. В указания едномесечен срок
по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
последните установени от заповедното дело.
Предмет на исковете е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК парични вземания за главница
и възнаградителна лихва по договор кредит, цедирани в
полза на ищеца, поради което основателността на претенциите с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК
във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
кредит, 2.) усвояването на уговорения кредитен лимит от 2500 лв., 3.) настъпила
изискуемост на задълженията в претендирания размер, 4.) неизпълнение на същите
от страна на ответника, както и 5.) наличието на валидно сключен договор за
цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит, и
уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение и/или други
правопогасяващи или правоизключващи факти.
Процесният договор от 23.02.2017
г. има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (в сила от
12.05.2010 г.), поради което възникналото облигационно правоотношение се
регулира от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр.59 от 29 юли
2016 г., действаща към момента на сключване на сделката. Материалноправните
норми на закона са императивни и за спазването им, в т.ч. и за наличието на
неравноправни клаузи, съдът следи служебно – арг. от
чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени изискванията на ЗПК и същият е валиден, а възраженията на
ответника в обратна насока - неоснователни. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин, както и с еднакъв
шрифт по вид, формат и размер, не по-малък от 12, с което е спазена регламентираната
в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма за действителност на договора. В съдържанието му е
поместена и необходимата за потребителя задължителна информация по чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК относно общия размер на кредита и начина на усвояването
му, приложимия лихвен процент и методиката на неговото изчисляване, вкл.
референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяната на лихвения процент, годишния
процент на разходите, взетите предвид допускания за определянето му и общата
сума, дължима от потребителя, както и правото на последния да се откаже от
договора в определен срок. Уговорени изрично са и условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорените размери на ГЛП от 11,953 % и ГПР от 19,25 % (непроменяни в
срока на действие на договора според експертното заключение) не надвишават нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на годишния процент на разходите до пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, нито водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, което да
обуслови неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна
лихва, по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП или противоречието й с добрите нрави.
Възнаграждението на банката под формата на договорна лихва е уговорено в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и обсъжданата клауза е
действителна.
Оспореното съществуване на договора е доказано с представянето на оригинал
от документа в о.с.з., проведено на 08.11.2021 г., и констатираното от съда
съответствие на неговото съдържание с това на приложеното по делото заверено
копие (л. 190). Договорът е подписан от страните и автентичността му не е
оспорена, поради което настоящият съдебен състав приема, че въз основа на него е
възникнало валидно облигационно
правоотношение между кредитора „Обединена българска банка“ АД и ответника С.С..
Вземанията по потребителския договор са прехвърлени от кредитора на ищеца „Е.М.“
ЕООД по силата на сключения между тях договор
за цесия от 25.06.2019 г. и приложение № 1А към него, каквато възможност за
промяна в титуляря на паричните притезания е
предвидена в самия договор (чл. 16), съобразно изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Възражението на ответника, че договорът е антидатиран, изготвен за
целите на процеса и с невярно съдържание са неоснователни, тъй като не се
подкрепят от събрания доказателствен материал. Напротив – достоверността на
датата и истинността на съдържанието му са установени от представения в о.с.з
официално заверен препис от договора.
За да породи прехвърлянето действие по отношение на длъжника, то следва да
му бъде съобщено от предишния кредитор – арг. от чл.
99, ал. 4 ЗЗД, респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение (напр. решение № 137 от
02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на
длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да
упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл -
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК,
решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай няма данни ответникът да е уведомен за прехвърлянето
преди завеждане на делото, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна
практика, съдът намира, че съобщаването
е надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея книжа, в т.ч. изрично уведомление за прехвърлянето и пълномощно
от цедента за цесионера (ищец) с правото да съобщи за прехвърлянето от негово
име. Отделно от това, длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника
в хода на процеса, нито са представени доказателства в тази насока.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на ответника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и ищецът се явява негов кредитор и активно
легитимирана надлежна страна в процеса.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че кредитът в размер на 2500 лв. е изцяло усвоен, поради което за
ответника е възникнало насрещно задължение да върне усвоените парични средства
заедно с уговорената възнаградителна лихва на посочения падеж.
Процесните вземания са за падежирали към датата
на заявлението на 19.11.2020 г. главница и лихва, поради което съдът не намира
за необходимо да обсъжда неотносимите в случая
възражения на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.
При това положение и изложените
по-горе съображения исковете се явяват доказани по основание.
Този извод обуславя произнасянето по своевременно релевираното в срока по
чл. 131 ГПК възражение на ответника за
изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът намира, че по отношение на вземането за главница по договора за кредит е приложима
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като връщането на
предоставена сума на погасителни вноски не прави плащанията „периодични“ по
смисъла на Тълкувателно решение по тълк. д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на длъжника на части, за което кредиторът е дал своето съгласие – чл. 66 ЗЗД. В
случая липсва продължителност на изпълнението и на двете насрещни престации по
двустранния договор, с каквато се отличават правоотношенията между доставчиците
на определени услуги и техните потребители за отделните отчетни периоди на
ползване, обсъдени
в мотивите на тълкувателния акт.
Задължението на банката е за еднократно предоставяне на цялата главница
по договора за кредит, но същата се е съгласила да получи обратно
предоставените средства разсрочено, съобразно уговорения погасителен план. Това
й съгласие обаче не се отразява на същността на договора и не го превръща в
такъв за периодични платежи, а единствено обуславя правото й да получи
възнаграждение (лихва) за уговорения срок за връщане на заетите средства, през
който е лишена от възможността да ги ползва. Частта от главницата, включена във
всяка отделна погасителна вноска, става изискуема на уговорения падеж на вноската,
поради което и на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че за тази
част началото на петгодишния давностен срок съвпада с
падежа на съответната вноска, а не настъпва с изтичане крайния срок на
договора, от който започва да тече давността за главницата само по последната
погасителна вноска, но не и за предходните такива с настъпил вече падеж (в този
смисъл – решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС,
II ТО).
По отношение на задълженията за връщане на договорната възнаградителна
лихва по погасителните вноски съдът намира, че са налице критериите по Тълкувателно решение по тълк.
д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС за квалифицирането им като периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като същите представляват повтарящи се парични задължения, дължими като
възнаграждение на банката за предоставения вече кредитен ресурс и ползването на
чуждите средства за съответния период, имат единен правопораждащ факт –
договора за кредит, и падежът им настъпва през предварително определени
(месечни) интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
съобразно уговорения лихвен процент и възможността за неговото изменение по
предварително зададени критерии. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че
при обявена предсрочна изискуемост възнаградителната лихва се дължи само до
датата на изискуемостта, но не и за останалия първоначално уговорен срок на
договора (така - Тълкувателно решение по тълк.д. №
8/2017 г., ОСГТК на ВКС). Следователно за
вземането за възнаградителна лихва по уговорените
погасителни вноски се прилага тригодишната погасителна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, считано от падежа на всяка вноска.
Съобразявайки посочените приложими към
процесните вземания давностни срокове и техния
начален момент, както и прекъсването и спирането на давността с подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК на 19.11.2020 г. (по агр.
от чл. 422, ал. 1 ГПК), съдът намира, че за
погасени по давност
следва да се считат всички задължения за главница по погасителните вноски,
чийто падеж е настъпил до 19.11.2015 г., както и всички задължения за договорна
лихва по вноски с падежи до 19.11.2017 г.
Според експертното заключение за
исковия период от 23.02.2017 г. до 19.11.2020 г. непогасената падежирала
главница по кредита възлиза на 1466,33 лв., а падежиралата
договорна лихва - на 581,91 лв., двете формирани като сбор от главниците,
съответно лихвите, включени в погасителните вноски с падежи от 05.11.2017 г. до
19.11.2020 г. Така погасена по давност е само договорната лихва по
погасителната вноска с падеж на 05.11.2017 г., която според погасителния план и
приложение № 1 от заключението е в размер на 22,24 лв. След приспадане на тази
сума дължима остава възнаградителната лихва за периода от 05.12.2017 г. до
19.11.2020 г. в общ размер на 559,67 лв. Дължима е и цялата изчислена от
експерта главница от 1466,33 лв. за периода от 05.11.2017 г. до 19.11.2020 г.
Тази суми надвишават размера на претендираните вземания за главница от 1000 лв.
и договорна лихва от на 461,37 лв., но според принципа на диспозитивното
начално в гражданския процес произнасянето на съда е ограничено до заявения от
ищеца обем на търсената защита и съдействие (арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК).
Затова и по предявените искове следва да бъде установено
в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца срещу
ответника за главница по процесния договор за кредит в размер на 1000 лв., дължима за периода от 05.11.2017 г. до 19.11.2020 г., както
и договорна лихва в размер на 461,37 лв.
за периода от 05.12.2017 г. до
19.11.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението. На
отхвърляне подлежи искът за главница за периода от 23.02.2017 г. до 05.11.2017
г. и искът за лихва за периода от 23.02.2017 г. до 05.12.2017 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 270,77 лв.,
от които 70,77 лв. за заплатена държавна такса (л. 93) и 200 лв. за депозит за
вещо лице (л. 199).
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение за държавна такса в размер на 29,23
лв., като същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Предвид изхода на делото и уважаването на претенциите в пълните предявени
техни размери, разноски на ответната страна не се следват нито за исковото, нито
за заповедното производство. Съответно не следва да бъде определяно и
поисканото възнаграждение на процесуалния му представител адв.
М.Т. по реда на чл. 38 от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове, че ответникът С.Т.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ул. „***“ № 4-6, следните
суми: сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща непогасена падежирала за периода от 05.11.2017 г. до
19.11.2020 г. главница по договор за потребителски кредит от 23.02.2017 г.,
сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 461,37 лв. (четиристотин
шестдесет и един лева и тридесет и седем стотинки), представляваща падежирала
за периода от 05.12.2017 г. до 19.11.2020 г. договорна възнаградителна лихва по
кредита, които вземания са прехвърлени от банката в полза на ищеца с договор за
прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. и приложение № 1А към него и
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 14869/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница
периода от 23.02.2017 г. до 05.11.2017 г., както и иска за договорна лихва за
периода от 23.02.2017 г. до 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА
С.Т.С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ул. „***“ № 4-6, сумата от 270,77 лв. (двеста и седемдесет лева и седемдесет и седем стотинки) за сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.Т.С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ул. „***“ № 4-6, сумата от 29,23 лв. (двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки) за сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: