Р Е Ш Е Н И Е № 262
гр. Сливен, 07.12.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 361 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.М.Б. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000790/31.08.2020 г. издадена
от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, с
която по отношение на Д.М.Б. е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 365 дни, считано от 10:24 ч.
на 31.08.2020 г.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие със
закона, съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е
мотивиран срока, за който е наложена принудителната административна мярка.
Заявява, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка и административният орган не е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Моли съда да постанови
решение, с което отмени обжалваната заповед.
В с.з.
оспорващият, в писмено становище от пълномощника му адв.
Н.П. *** поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник група в сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител, в писмено
становище счита жалбата за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на оспорващия.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.08.2020 г. в 09:10 часа в гр.Сливен на ул.Банско
шосе, в двора на СПП жалбоподателя управлява лек автомобил Ауди А4 с peг № ***, собственост на Г. И. К. с ЕГН:**********,
съгласно Договор номер 6354. При проверката извършена от служители на МВР се
установило, че водача е лишен от право да управлява МПС по административен ред
и при извършената на Б. проверка с техническо средство Дрегер
Друг Тест 5000 с фабричен номер ARJF0012 за употреба на н. в., уреда отчел
наличие на м. в слюнката на водача в 10:24 ч. на 31.08.2020 г. - проба 124. На
водача е издаден талон за изследване номер 0043743, в който той написал, че не
приема показаното на техническото средство и иска да даде кръв за изследване.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР
АЛКОТЕСТ 7510 с фабр. номер № ARDM 0202, като уреда
отчита 0 промила алкохол. Лицето е дал кръвна проба за анализ. Образувано е
ДП-978/20 с дозн. К. Установено е, че водачът
управлява в срока на ЗППАМ № 20-0804-000580/20 - връчена му на 24.08.2020 г. по
чл.171 т.1 б.“б“.
За констатираните
нарушения на чл.150а ал. 1 и чл.5, ал. 3, т.1 пр.второ от ЗДвП е съставен АУАН серия
GA № 234118/31.08.2020 г. връчен на
нарушителя без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000790/31.08.2020 г.
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, с която по
отношение на Д.М.Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б.“б“ от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, а именно 365 дни, считано от 10:24 ч. на 31.08.2020 г.
В заповедта е прието, че водачът управлява
ППС след употреба на н. в. или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5 ал.
3 т.1 от ЗДвП и управлява моторно превозно средство, след като СУМПС временно е
отнето по реда на чл. 171, т.1, с което виновно е нарушил чл.150а ал. 1 от ЗДвП.
От представените
по делото писмени доказателства е видно, че с ЗППАМ № 20-0804-000580/26.06.2020
г. по отношение на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП във връзка със
съставен против оспорващия АУАН № GA 194367/26.06.2020 г. за управление на МПС
след употреба на наркотици. Относно това нарушение е образувано ДП №768/2020 г.
по описа на РУ - МВР - Сливен, вх. № 2868/2020 г. на РП – Сливен, прекратено с
Постановление от 31.08.2020 г., вх.№ 2868/20 от 01.09.2020 г. на РП Сливен.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
"Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична
полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г.
директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка
с горецитираната
заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.6 от заповедта е посочен Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма,
като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез
препращането към констатациите от извършената проверка на 31.08.2020 г. на
жалбоподателя. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171,
т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.174
от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящият казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
По делото се
установи, че по отношение на оспорващия контролните
органи са извършили проверка на водача за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Друг Тест
5000 с фабричен номер ARJF0012 за употреба на н. в., уреда отчел наличие на м.
в слюнката на водача в 10:24 ч. на 31.08.2020 г. - проба 124. Бил издаден талон
за медицинско изследване № 0043743, като водача е дал кръвна проба за анализ. Нарушението
е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който
се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на
административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява
фактически оборима презумпция за истинност. Именно
поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът
на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да
приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от
16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от
4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.,)
Констатациите по
акта не са оборени в хода на съдебното производство. По делото не е спорен факта бил ли е водач
на МПС жалбоподателят, когато е извършена проверката на 31.08.2020 г. Установеното
в приложения АУАН обстоятелство, а именно че Д.М.Б. е бил водач на автомобила
не е опровергано от събраните по делото доказателства.
Предназначението
на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически
обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
Следва да се отбележи, че оспорената ЗПАМ не е
издадена във връзка с констатираното нарушение на чл.150а ал. 1 от ЗДвП,
независимо, че същото е посочено в оспорения административен акт. Това
посочване не е ограничило правото на защита на оспорващия, тъй като приложената
ПАМ е относно установената употреба на н. в. или техни аналози, като само това
нарушение е достатъчно за прилагането на посочената принудителна
административна мярка.
Необосновани са
доводите на жалбоподателя относно незаконосъобразност на обжалвана ПАМ поради
необоснованост на определения с нея срок. Мярката е наложена за срок до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 365 дни, считано от 10:24
ч. на 31.08.2020 г. В случай, че се установи неизвършване на посоченото
нарушение от жалбоподателя, тази мярка може да отпадне преди изтичане на срока
и. В същото време срок от една година е достатъчен за разрешаване на
отговорността на водача. В този смисъл не е допусната необоснованост на
обжалвания административен акт в тази му част.
Срокът на действие
на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата
на правна норма, поради което дори непосочването му в заповедта не съставлява
порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на
волеизявлението на административния орган. Следователно при посочването на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда
предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на
временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за
съответствие на акта с целта на закона. (Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 523/2018 г., VII о.)
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, при спазване
на административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не
се следват. В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000790/31.08.2020 г. издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: