№ 1110
гр. П., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720100199 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, с правно основание: чл.102, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от от „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, офис 8 чрез адв. Б.,
срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, по реда
на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание: чл.102, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 10635.77 лева, от които:
сумата от 9518.61 лева, представляваща главница по фактура № **********
от 31.10.2022 г. и Протокол за прихващане на вземания и задължения от
10.03.2023 г., сумата от 1117.16 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.11.2022 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
№ 2908 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 05118/2023 г. на ПРС. Моли да им бъдат
присъдени сторените в заповедното и исковото производства.
Препис от исковата молба е връчен на ответната страна по реда на чл.50,
1
ал.3 от ГПК на 27.02.2024 г.
В срока отговор на исковата молба ответникът „***” ЕООД не е подал
отговор и не е взел становище по исковете.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани писмени
молби чрез адв. Б. поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят сторените по делото разноски, за което е представил и списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Б., който
оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят
сторените разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415 ал.1,
вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№ № 2908 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 05118/2023 г. на ПРС, против която
ответникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.1 от ГПК, като исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което съдът намира, че
исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно на чл.102, ал.1 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника
само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава
от отговорност към кредитора.
При заместването в дълг кредиторът сам трябва да се лиши от
досегашния си длъжник, тъй като за него е от значение кой ще е неговият
длъжник. Съглашението между длъжника и третото лице за заместване в дълг
няма сила без съгласието на кредитора. Уведомяването на кредитора за
заместването не е достатъчно, тъй като кредиторът следва да направи изрично
волеизявление за съгласие правните последици от съглашението между
досегашния длъжник и заместващия го да се проявят и по отношение на него.
ЗЗД не съдържа правило, според което ако кредиторът не даде съгласието си,
съглашението между стария и новия длъжник има действие на поемане на
2
изпълнението. Подобна конверсия на заместването в дълг в поемане на
изпълнението може да настъпи само при налична съответна воля на страните.
В този смисъл е решение № 333 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 955/2011 г. на ВКС,
ІV г.о.
В случая видно от приложения към исковата молба протокол
(тристранен) за прихващане на вземанията и задълженията от 10.03.2023 г.,
сключен между ответника „***” ЕООД, ищеца „***” ООД и „***" ООД, ЕИК
*** – трето неучастващо по делото лице, страните по същия са постигнали
съгласие за уточняване разплащанията и уреждане взаимоотношенията по
между им чрез прихващане между трите фирми. Съгласили са се, че „***"
ООД дължи на „***“ ЕООД сумата в общ размер на 26395,41 лева, по фактура
№ 80 от 30.11.2022 г. на стойност от 85,65 лева, и по фактура № *** г. на
стойност от 26309,76 лева, а ответника дължи на „***" ООД сумата в общ
размер на 28936,32 лева, по фактура № *** г. на стойност от 16876,80 лева и
по фактура № ********** от 01.11.2022 г. на стойност от 12059,52 лева.
Постигайки това съгласие, страните се споразумели „***" ООД да прихване
вземането си от ответника срещу задължението си към от „***“ ЕООД в
размер на 26395,41 лева, като задължението на „***" ООД към ищеца да се
закрие, а ответника им дължи сумата от 2540,91 лева по фактура **********
от 01.11.2022 г.
Ищецът в исковата молба твърди, че с оглед извършеното прихващане
съгласно представения протокол, се явява кредитор на ответник по отношение
на прихванатите от третото неучастващо лице свои вземания, обективирани в
процесния протокол за прихващане на вземанията и задълженията. При
тълкуване на протокола следва да се търси действителната обща воля на
страните.
При тълкуването на процесния протокол, представляващ по своята
правна същност тристранно споразумение, съдът намира, че то по същество си
представлява заместване в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД, като с него не е
извършено прихващане.
Съгласно чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо
и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, т. е. при фигурата
на прихващане следва да са налице насрещни задължения между две лица.
3
Съдът намира, че процесния протокол не съдържа волеизявления за
прихващане на насрещни задължения и няма характеристиките по чл.103 от
ЗЗД. За определяне на правната същност на постигнатата договореност следва
да се изходи от обективираните волеизявления на страните, които водят до
извод, че в случая се касае за правната фигура „заместване в дълг",
регламентирана в чл.102, ал.1 от ЗЗД, според който, както вече бе посочено
трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора;
а заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. В
случая е налице изрично съгласие на кредитора ищеца по смисъла на чл.102,
ал.1 от ЗЗД – кредиторът по вземането е ищеца „***” ООД, което дружество е
страна по споразумението и е изразило съгласие за заместването в дълга на
„***" ООД от страна на ответника „***” ЕООД. Съгласно протокола „***”
ЕООД, което е дължало на „***" ООД сума в общ размер на 28936,32 лева, е
поело задължението на „***" ООД към „***” ООД 26395,41 лева, като е
останало да дължи на „***" ООД сумата от 2540,91 лева, по фактурата
описана в протокола. В случая няма насрещни задължения, които да са
предмет на прихващане. Задълженията са: на „***" ООД към „***” ООД, като
„***” ООД няма насрещни задължения към „***” ЕООД; на „***” ЕООД към
„***" ООД, като „***” ЕООД няма насрещно задължение към „***” ООД.
При това положение и не може да се направи извод, че страните по
тристранния протокол са постигнали съгласие за прихващане, предвид това, че
в него няма насрещни задължения, които да са предмет на волеизявления за
прихващане, а са обективирани волеизявления „***” ЕООД да замести „***"
ООД в дълга му към „***” ООД, за което последното дружество е дало
съгласие.
Ответникът не твърди да няма задължения към третото неучастващо по
делото лице. Напротив изрично твърди, че има такива, в който смисъл е и
приетата по делото съдебно – икономическа експертиза. При това положение
и следва извода, че с процесния протокол за прихващане на вземанията и
задълженията от 10.03.2023 г., странитеса постигнали съгласие ответникът да
замести „***" ООД в дълга му към „***” ООД, поради което и предявеният
установителен иск се явява доказан по основание.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответника
дължи и обезщетението за забава в размер на 1117,16 лева за периода от
01.11.2022 г. до 26.10.2023 г., който размер на претендираното обезщетение за
4
забава не е спорен между страните. Тъй като с оглед изложеното е прието, че
ответника дължи на ищеца сумата 9518,61 лева, представляваща главница, то
дължи и заплащане на обезщетение за забава в претендирания размер, който
иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че ответника дължи и
законната лихва за забава върху дължимата от него главница, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, за което е
представил списък на разноските. От съдържащите се в делото документи за
сторени такива в размер на 212,72 лева, представляващи заплатена държавна
такса. В исковото производство е направил разноски в размер на 218,02 лева за
държавна такса, 250,00 лева – депозит за вещо лице, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1630,00 лева. С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски по исковото и заповедното производства в
общ размер на 2310,74 лева, които се възложат върху ответната страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДЪЛЖИ на „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: ***, офис 8, сумата от 9518.61 лева,
представляваща главница по фактура № ********** от 31.10.2022 г. и
Протокол за прихващане на вземания и задължения от 10.03.2023 г., сумата от
1117.16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2022 г. до
26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.10.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед № 2908 от 30.10.2023 г. по
5
ч.гр.д. № 05118/2023 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, офис 8 сумата от 2310,74 лева лева, представляваща
разноски в заповедното и исковото производства за държавна такса, депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № 05118/2023 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6