№...........................................2018г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на тринадесети
юни 2018г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М. ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора С.Иванов
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3337/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба
на В.Н.Н.,*** за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 5 001
лв., изразяващи се в причинени вреди на здравето и емоционалното й състояние, поради противоправното й бездействие през периода
м.01.2013г. до подаване на исковата молба, да извърши текущ контрол по спазване на обществения ред,
предвид шум над допустимите нива от монтиран от съсед климатик; както и поради това, че през същия период
не е задействала процедура за промяна на действащата нормативна уредба по повод
установяване нарушение на шумови нива, излъчвани от вещи, собственост на лица
намиращи се в междусъседски отношения и санкциониране на нарушителите.
Претендира и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Във връзка със
съдебно разпореждане, с молба - с.д.№ 20054/20.12.2017г. от пълномощника на
ищцата са въведени уточнения по отношение на иска, като се сочи, че ответникът
не е изпълнил задълженията по контрол относно опазване на обществения ред на
територията на Община Варна, визирани в раздел ХІІ от
административнонаказателните разпоредби от Наредбата за обществения ред на
Общински съвет - Варна, като в чл.67 ал.1 е вменено задължение на длъжностните
лица, определени със заповед на кмета, да осъществяват контрол по отношение
спазване на разпоредбите на подзаконовия акт. Не са изпълнени визираните в
чл.21 т.24 от ЗМСМА задължения на общинския съвет за упражняване на текущ и
последващ контрол върху изпълнението на приетите от него актове. Твърди се, че
са налице и противоправни бездействия на административния орган в лицето на
кмета на общината, да организира изпълнението на задачите, произтичащи от законите,
от актовете на президента на републиката, каквито са изискванията на чл.44 ал.1
т.8 от ЗМСМА.
В исковата молба и
в уточняващата такава /л.73/ ищцата излага, че през м.10.2011г. съсед обитаващ
жилището под нейното, е монтирал на 5 см. под бетоновата плоча външното тяло на
инверторен климатик „LG“, попадащ между вратите на
спалнята и хола, като при работа последния излъча шум и вибрации. През
м.06.2013г. на страничната стена, отново на западната фасада, е монтирано
външното тяло на втори климатик „Мitsubishi“.
Предвид дългият период, през който е била подложена на това негативно
въздействие и невъзможноста да се споразумее със собственика да извърши
профилактика или да предпиреме други мерки, е потърсила съдействие от
компетентните държавни и общински органи. След отговор от териториалната
служаба на РЗИ, че това не е от нейната компетентност, се е обърнала към Община
Варна, от която пък е получила резолюция, че за установяване нивото на шума и
вибрациите е необходим протокол от РИОКОЗ-Варна. Предвид, че се е указала в
невъзможност да установи стойностите за шум и вибрации извън граничните
стойности, които създават опасност за здравето й, многократно след това е
подавала сигнали до компетентните адмиинстративни органи, по отношение
вмененото им задължение да осигуряват реда на територията на Община Варна, но
въпреки това същите са бездействали през всичките тези години, като не са
реагирали на нито един сигнал да предприемат действия по установяване на място
на фактическата обстановка и да констатират нарушения по съответния ред. След
като във връзка с подаден от нея сигнал, от Омбудсманът на РБ са отправени
нарочни препоръки до Община Варна, от нейни служители от сектор „Обществен ред“
на 17.03.2017г. е извършено посещение, при което тя им обяснила ситуацията,
както и това, че е монтиран още един климатик. Същите са я уведомили, че не
разполагат с уред за замерване на шума, а в последствие е получила отговор, че
по време на проверката не е констатиран шум. Твърди, че тази проверка не е
надлежно извършена, тъй като по време на същата единствено е проведен разговор
с нея и собственика на климитаците и оглед на местоположението на последните,
без обаче да е направено посещение на място през нощните часове, когато шумът е
най-висок. Подробно описва още подадени от нея сигнали до Омбудстмана и до
Министерството на здравеопазването, които са изразили становище, че общинските
органи следва да съдействат за решаване на проблема. Излага, че е получила
писмо от кмета на район „Приморски“ към Община Варна, с което е уведомена, че
поставения проблем влиза в приложното поле Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/ и тези междусъседски отношения, следва да се решат по реда
на същия.
Ищцата обобщава, че
с това си поведение, въпреки законоворегламентираните задължения за опазване на
обществения ред на територията на общината /чл.55 от КРБ, чл.3 ал.5 от ЗЗШОС,
чл.1 и чл.15 от Наредбата за обществения ред на ОбС-Варна/ и дадените множество
предписания, компетентният орган бездейства през целия период, което е довело
до трайно увреждане на здравето и емоционалното й състояние - негативни емоции,
смущения в съня, главоболие, напрегнатост, стрес, нервност, липса на доверие в
институциите.
В уточняващата
молба излага, че бездействието на ответника се изразява и в неизпълние задължението
на кмета на общината да инициира процедура за отстраняване несъответствието на
действащата за общината Наредбата за опазвание на обществения ред с ЗЗШОС,
доколкото първата предвижда установяване нивото на шум и вибрции с Протокол от
РИОКОЗ-Варна, а законът- че РЗИ не е оторизиран да извършва замерване на шум от
такъв източник.
На
изложените основания моли да се осъди ответника да й заплати претендираното
обезщетение за причинените вреди в резултат на противоправното бездействие. В
съдебно заседание и по съществото на спора, лично и чрез пълномощника си адв.М.К.,
поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи. Счита, че от събраните по
делото доказателства, искът се явява доказан по основание и по размер.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът
– Община Варна, в представени по делото писмен отговор, допълнение към писмен
отговор и в с.з. чрез процесуален представител – гл.ю.к.М.Д., оспорва исковата
молба както по основание, така и по размер. Твърди, че не са налице
кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на Общината, тъй като не
са налице бездействия от страна на същата, доколкото е извършена проверка на
место и са водени корепонденции различни
държавни органи, като освен това на ищцата са посочени и други начини за
разрешаване на конфликта – по реда на ЗУЕС. Счита за неосноватено твърдението
за настъпили неимуществени вреди, като сочи, че дори и ищцата да е претърпяла
такива, то същите не са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното бездействие.
По отношение на второто твърдение сочи, че искът е следвало да се предяви срещу
Общински съвет-Варна, в чиято компетентност е приемането, респ. изменението на
общинските наредби. Твърди прекомерност на размера на претендираното
обезщетение. В допълнението към писмения отговор от 29.01.2018г. изразява
становище, че в случая компетентонстта е на РЗИ-Варна на основание чл.3 ал.2
т.2 и т.3 от ЗЗШОС, вр. § 1 т.12 б.“г“ от ДР на същия закон.
На изложените
основания моли исковата молба да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение, че предявените искове като
недоказани, се явяват неоснователни. Счита, че в случая събраните доказателства не
установяват нито една от предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ за да бъде уважена
исковата претенция – нито незаконосъобразно бездействие на служители на
ответната страна, нито причинени вреди. Счита, че ако все пак са налице такива,
предизвикани по твърдяния от ищцата начин, то същите са последица от
поведението на съседа в сградата. Моли за решение в този смисъл.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази приложимата нормативна уредба, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото са налице данни, че през м.01.2013г., по повод подадени от ищцата жалби
относно шум от климатик, същата е получила отговор от Директора на РЗИ-Варна
/л.9 от делото/ и от Кмета на район „Приморски“ към Общин Варна /л.8/. В първия
е посочено, че въпроса не е от компетентността на РЗИ, тъй като съгласно чл.3
ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗШОС законът не се прилага за шум предизвикан от домашни
дейности и от съседи в жилищни сгради, като въпреки това във връзка с предходна
жалба от 03.02.2012г. вече са извършени замервания и е било установено, че
шумовото ниво не превишава граничните стойности на показателите по приложимата
Наредба. Във втория е указано, че решаването на този въпрос е от компетентостта
на Общото събрание на Етажната собственост, съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗУЕС.
Посочено е също така, че Общината може да предприеме мерки, след като съгласно
чл.15 ал.1 от Наредбата за обществения ред, бъде установено високо звуково
налягане и вибрации с протокол от РИОКОЗ.
Във
връзка с подадени от ищцата през 2017г. жалби до Омбудсмана на РБ, до МРРБ и до
МЗ същата е получила различни становища, които обобщени се свеждат до това, че
установяването на шума следва да се извърши от органите на съответната РЗИ на
основание чл.10 ал.1 т.9 от ЗЗ и чл.35 ал.2 т.1 б.“в“ от УПРЗИ /л.14/.
Установени наднормени нива на шум и
вибрации нарушава общественото спокойствие и ред, контролът за спазването на
които пък е в правомощията на кметовете на съответните общини /11, 12 и 15/.
Последните от своя страна могат да искат съдействие от органите на РЗИ, като
отсъствието на такова може да бъде преодоляно при необходимост и чрез изменение приложимите общински
разпоредби /л.11/.
По
повод тези жалби на ищцата, до Кмета на Община Варна на 13.08.2017г. са
изпратени препоръки от Омбудсмана на РБ за предприемане на действия /л.35 и
л.51/. В изпълнение на същите, на 17.03.2018г. инспектор от отдел „Опазване на
обществения ред“ при Община Варна е извършил проверка, резултатите от която са
обективирани в Констативен протокол № 5034 /л.36/. Видно от последния,
констатирани са два климатика „LG“ и „Мitsubishi“ на фасадата на терасата на съседа Г-Д.. При огледа е
установено, че на стойките, които ги държат са монтирани гумени тампони и не са
установени наднормени нива на шум и вибрации. Собственикът е представил решение
по гр.д.№ 5152/2013г. на ВРС, с което са отхвърлени предявени от В.Н. искове с
правно основание чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди
в следствие системен тормоз от работата на климатика, както и потвърждаващо
Решение № 1814/04.11.15г. по гр.д. № 2444/2015г. на ВОС /л.41-49/.
Едновременно
с това, на 21.03.2018г. от Община Варна е изпратено и писмо до Директора на
РЗИ-Варна, за вземане на мерки по компетентност, а именно: замерване нивата на
шум от климатика, посочен в жалбта на Н. /л.37/. С писмо от 28.03.2017г. е
отговорено, че не е от компетентостта на РЗИ да даде становище по случая
/л.50/.
С писмо от
30.05.2017г. от Община Варна /л.56/, районният кмет е уведомен, че доколкото за
разрешаването на проблема на г-жа Н. си сътрудничат всички институции и
административни структури, а в неговата компетентност е да упражнява текущ
контрол по ЗУЕС, то следва да предприеме необходимите мерки по този закон.
С писма от
22.03.2017г. и 30.05.2017г. /л.39 и л.13/ ищата и Омбудсмана са уведомявани за
предприеманите действия.
С
оглед установяване твърденията на ищцата за наднормен шум и вибрации, по делото
е допусната СТЕ. В последствие, с оглед направено от пълномощника й в с.з.
изявление, че е налице промяна във фактическата обстановка, доколкото
климатикът е подменен с нов, допуснатата експертиза е заличена.
За установяване
твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди, по делото са допуснати
до разпит двама свидетели – Е.Д.Н.и Й.Г.К.. Съгласно показанията на първия
свидетел - син на ищцата, шумът идва основно от първия климатик „LG“, който е монтиран през 2011г. между хола и спалнята на
жилището. Същият работи денонощно, но шумът е по-силен през нощта, като се
усещат и вибрации. Въпреки няколкократните сигнали до Община Варна, първият от
които през 2012г., до настоящия момент от същата не са предприети каквито и да
са действия за разрешаване на проблема. Не са правени оглед и замервания на
шума. В резултат на това ищцата, е изпитвала недоверие и безсилие. Порад това,
тъй като и през деня си е била в къщи, през целия период е имала оплаквания от
главоболия, безсъние и стомашни проблеми. Няколкократно е посещавала
гастроентеролог, както и кардиолог поради болки в гърдите и безспокойство.
Правени са опити проблемът да се реши от етажната собственост, но тъй като
собственикът на климатиците е настроил съседите, не са получили подкрепата на
последните. Втората свидетелка - без родство със страните, приятелка на св.Н.,
заявява, че в случаите когато е оставала в дома на ищцата, особено през нощта и
през почивните дни се е чувал шума на климатика, който определя като „силен
бучащ шум“. Има наблюдения, че Н. не може да спи пълноценно заради шума. Често
става нощем, защото е неспокойна. Въпреки отправени от ная сигнали до Община
Варна, не са предприемани мерки от последната, в т.ч. не се е състояло и
посещение на нейни служители. Ищцата е станала по-раздразнителна и безспокойна.
Загубила е вяра в институциите.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е предявен от легитимиран субект
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, но по
същество е неоснователен, по следните съображения:
Приложимият ЗОДОВ е специален вид отговорност и доразвива принципа, че
всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като
създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за
вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност. В тези случаи отговорността е безвиновна
– по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК,
като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1
ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните
съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК. За да се ангажира отговорността на
държавата в лицето на ответника – Община Варна по реда на чл.1 от ЗОДОВ, в тежест на ищецът е да
установи кумулативното наличие на трите елемента от правопораждащия я
фактически състав, посочени в разпоредбата, указания за което изрично са дадени
от съда с Определение от з.з. на 20.12.2017г., а именно: 1.незаконосъобразен
акт, действие или бездействие от страна на компетентната администрация;
2.вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена
или неимуществена/ и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тук под вредоносен резултат
/вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която
засяга неблагоприятно имуществените права и/или защитените от правото блага на
увредения. Под „пряка
и непосредствена причинна връзка“ следва да се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на компетентния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. При липса на някой, независимо кой, от
изброените по-горе елементи на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на Държавата по посочения ред.
Съдът счита, че в хода на настоящото съдебно производство ищцата не е
провела успешно дължимото пряко и пълно доказване на изложените в исковата
молба твърдения. В случая същата твърди, че е претърпяла вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на ответника – Община
Варна, да изпълни законоворегламентираните
задължения за опазване на обществения ред на територията на общината,
произтичащи от нормативни актове - чл.55 от КРБ, чл.3 ал.5 от ЗЗШОС, чл.1 и
чл.15 от Наредбата за обществения ред на ОбС-Варна.
Съдът намира за основателно твърдението на Н., че от компетентостта на
Общината е да осигури спазването на обществения ред на територията й, в т.ч. да
съдейства за осигуряване спокойствието на живущите на нейната територия.
Действително съгласно чл.3 ал.2 т.2 и 3 вр. ал.5 от ЗЗШОС този закон не се
прилага за шум от домашни дейности и от съседи, а уредбата на тази материя следва
да стане с наредба на съответния общински съвет. Съгласно чл.15 от Наредбата за
обществения ред на ОбС-Варна собствениците на апартаменти или обекти в жилищни
сгради са длъжни да не допускат разполагането и/или експлоатация на
отоплителни, климатични и вентилационни инсталации – източници на шум с високо
ниво на звуково налягане и вибрации в помещения с нормирано ниво на шума или в
съседство до тях, установено с протокол от РИОКОЗ. Съгласно чл.44 ал.1 т.4 от ЗМСМА кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени
заповеди, а съгласно
чл.67 ал.1 и ал.3 от Наредбата за обществения ред – контролът по спазване
изискванията на наредбата се възлага на длъжностни лица, определени със заповед
на кмета на общината – Директор Д-я „Управление на сигурността и контрол на
обществения ред“, като при констатирани от тях нарушения, кметът издава наказателни
постановления.
В случая обаче не се установи противоправно бездействие от страна на
ответника да изпълни тези свои задължения. На първо място от ищцата не са
представени доказателства, установяващи твърдението й за подаване на
многобройни жалби от нея до Община Варна. Такива по делото липсват. Налице са
само косвени данни за подадена от нея жалба през м.01.2013г. до районният кмет,
а в последствие – едва през 2017г. - за отправени препоръки от Омбудсманът до
кмета на общината. На следващо място, видно от доказателствата по преписката,
налице е незабавна реакция от страна на ответника. Писмото от Омбудсмъна е
получено на 14.03.2017г. , а още на 17.03.2017г. е извършена проверка на место
и то точно от отдел „Опазване на обществения ред“. Не се кредитират показанията
на двамата свидетели, че такава проверка не е извършвана, тъй като същите
противоречат както на доказателствата по делото, така и на твърденията на
самата ищца, която в исковата молба излага обстоятелства свързани с тази
проверка. Съдът не счита, че проверката е била и формална, тъй като е проведен
разговор както с Н., така и със собственика на двата климатика, като е извършен
и оглед на последните, при което е констатиран правилен монтаж. Няма нормативна
уредба тези служители да извършват проверки през нощта, а както стана ясно от
разменяната между различните администации кореспонденция и от разпоредбата на
чл.15 ал.2 от Наредбата, същите не разполагат с уред, който да извърши
съответното замерване, а това е следвало да се установи с протокол от РЗИ.
Именно затова от Общината е поискано и съдействие от Инспекцията с писмото от
21.03.2018г. Районният кмет също е бил запознат с фактическата обстановка, като
са му дадени указания за предприемане на мерки съобразно предоставените му
компетенции.
Това поведение не може да се квалифицира като бездействие, независимо че
за ищцата не е настъпил желания от нея резултат.
Неоснователно е и второто твърдение за бездействие на ответника. Не е от
неговата компетентност да изменя действащите на територията на общината
нормативни разпоредби. Може само да внася предложения за това, но доколкото не
се касае за нормативно задължение, същото не може да се квалифицира като
бездействие, което да доведе до причиняване на вреда.
Отделен е въпросът, че по делото изобщо не се установи наличието на
наднормени нива на шум и вибрации от монтираните от съседа на ищцата климатици.
Напротив – налице са данни, че произвежданите такива са в рамките на
нормативните изисквания. От писмото на Директора на РЗИ-Варна от 09.01.2013г.
става ясно, че през 2012г. е извършено съответното замерване, като измереното
шумово ниво не е надвишавало граничните стойности на показателите за шум в
жилищни стаи. Такова замерване е извършено и през 2015г. от вещо лице -
инж.В.Караджов по допусната в хода на водените искове от ищцата срещу
собственика на климатиците. Видно от мотивите на приложените по делото съдебни
решения, съгласно заключението измерените стойности на проникващ шум в жилището
на ищцата са по-ниски от граничните, определени в приложение № 2, таблица 1 на
Наредба 6/2006г., а при затворени прозорци, такъв не се чувал.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е доказано по
безспорен начин наличието на първата от кумулативно дадените предпоставки за
ангажиране имуществената отговорност на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно – противоправно бездействие, което е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск, без да е необходимо изследването на останалите
такива - наличието на претърпени вреди, и причинно-следствената им връзка с бездействието.
Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да
посочи, че по делото не се установиха по категоричен начи и настъпили в
следствие шума от климатиците вреди за ищцата. От една страна, показанията на
свидетелите следва да се ценят предвид обстоятелството, че същите се намират в
близки и родствени отношения, като по делото не са налице други доказателства,
които да установяват влошено здравословно, в т.ч. и емоционално състояние на
ищцата и то именно в следствие на шума. От друга – дори и тези обстоятелства да
бяха установени, не е ясно дали същите са в следствие бездействието на общината
или са в резултат поведението на съседа. Т.е. не се установи и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между твърденяните от ищцата бездействие на
общината и причинени от същото неимуществени вреди.
Предвид
гореизложеното,съдът намира, че предявения от В.Н. иск по чл.203 от АПК вр. чл.1 ЗОДОВ е
недоказан и неоснователен и като такъв същия следва да се отхвърли. Неоснователността
на главния иск обуславя и неоснователността на
акцесорните спрямо него претенции за заплащане на законна лихва.
Предвид този изход на спора претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна, а на ответната страна, предвид своевременно
направеното искане, на основание чл.10 ал.2 изр. първо от ЗОДОВ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 580.05 лв. Съобразно чл.8
ал.1 т.3 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.203 от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ иск
от В.Н.Н.,*** за обезщетяване
на неимуществени вреди в размер на 5 001 лв., изразяващи се в причинени вреди на здравето и емоционалното
й състояние, поради
противоправното й бездействие през периода м.01.2013г. до подаване на исковата
молба, да извърши текущ контрол по спазване на обществения ред, предвид шум над допустимите нива от
монтиран от съсед климатик;
както и поради това, че през същия период не е задействала процедура за промяна
на действащата нормативна уредба по повод установяване нарушение на шумови
нива, излъчвани от вещи, собственост на лица намиращи се в междусъседски
отношения и санкциониране на нарушителите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплати
на Община Варна, сумата от 580.05 лв. /петстотин и осемдесет лева и 05 ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :