Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от И. Д. Г. против Решение № 151/22.04.2024 г., постановено по АНД № 20232230201202/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което се потвърждава като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 20–0804–003729/01.08.2023 г. на Началник на сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ Сливен с което на И. Д. Г., с [ЕГН], за извършено нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и е осъден И. Д. Г., с [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет лева) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно. Същото било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи обсъждането на наличните доказателства. Фактическите констатации описани в акта не били подкрепени с убедителни доказателства. Заявява, че не е установено извършването на посоченото нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник на сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, в което заявява, че оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на касатора и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови свой съдебен акт въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 11.07.2023 г . в 22:42 часа, жалбоподателят И. Г. и б. му М. Г. решили да организират състезание помежду си като всеки от тях управлява различно МПС. Те, заедно с няколко неустановени по делото лица и св. Б. А., техен приятел отишли в района на ул.„Св.Св. Кирил и Методий“ в [населено място], където били решили да проведат състезанието. Жалбоподателят И. Г. управлявал лек автомобил марка „Сеат Леон“ с рег.№ [рег. номер], собственост на С. Н. К. с [ЕГН], р. на с. му, б. му М. Г. управлявал лек автомобил марка „ Фиат Пунто“ с рег.№ [рег. номер], а св. Б. А. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег.№ [рег. номер]. Когато пристигнали на мястото св. Б. А. стационирал управлявания от него лек автомобил в средата на пътното платно между двете ленти за движение на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ до кръстовището с ул.“23-септември“. Пред неговия автомобил, в посока юг се позиционирали един до друг двата автомобила управлявани от жалбоподателя и б. му като в лява лента за движение бил М. Д. Г., а жалбоподателят спрял до него. В следващия момент двата автомобила потеглили рязко и едновременно като бързо ускорили запазвайки движението си успоредно един на друг.

За извършеното деяние на И. Д. Г. бил съставен АУАН серия АД бл.№ 472548/13.07.2023 г. за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

За да потвърди процесното НП като законосъобразно, районният съд е приел, че И. Д. Г. е извършил нарушение по чл. 104Б. т. 1 от ЗДвП изразяващо се в това, че на 11.07.2023 г. в около 22:42 часа, в [населено място], общ. Сливен на ул. „Кирил и Методий“, като водач на МПС - л.а. „Сеат Леон“ с per. № [рег. номер], участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване, като с л.а. „Фиат Пунто с per. №[рег. номер], управляван от М. Д. Г. потеглят рязко, едновременно, ускоряват много бързо, движейки се успоредно един до друг.

Съдът е посочил, че в конкретния случай са налице всички изискуеми предпоставки – двата автомобила, единият от които управляван от жалбоподателя, са потеглили едновременно, движили са се успоредно един на друг и с висока скорост, което от своя страна безспорно изпълва смисъла на понятието "състезание". Отбелязал е, че извършеното нарушение се доказва по безспорен начин от разпитаните по делото свидетели и приобщения към доказателствата видеозапис, като не е кредитирал единствено показанията на б. на И. Г. – И. Г..

Посочил е, че АНО правилно е обвързал нарушената разпоредба със санкционната норма на чл, 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП като наложените на жалбоподателя наказания са определени в предвидения в закона размер .

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо и правилно. Изводите на районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

В случая касационният жалбоподател е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, според която на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, като относимата санкционната разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба в размер на 3 000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

От установената по делото фактическа обстановка следва да се направи изводът, че И. Д. Г. е осъществил нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Това се установява по безспорен начин от събраните в административнонаказателното производство и в производството пред въззивния съд доказателства, в т.ч. и приобщения към тях видеозапис. Показанията на разпитаните по делото свидетели са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, с изключение на б. на касационния жалбоподател И. Г., който очевидно е заинтересован, поради което първоинстнационният съд основателно не е кредитирал твърденията му.

В решението си първоинстанционният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Съобразно гореизложеното настоящият касационен състав приема, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не са налице, поради което проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на делото – право на разноски има ответника по касацията. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, като справедливият размер на възнаграждението е 80 лева, които следва да бъдат присъдени в полза на Областна дирекция на МВР - Сливен.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/22.04.2024 г., постановено по АНД № 20232230201202/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА И. Д. Г. с [ЕГН], [населено място], общ. С. [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.