МОТИВИ:
Предаден е на
съд подсъдимият Г.Т.А. *** по чл. 304а вр. с чл. 301 ал. 1 НК.
След многократно
спазване на процедурата по надлежно призоваване на подсъдимия в съдебно
заседание и, след категорични доказателства, че въпреки щателното издирване,
той не е открит, съдът проведе съдебно следствие при условията на чл. 269 ал.
3, т. 1, т. 2 и т. 4 НПК и даде ход на делото след назначаване на служебен
защитник на подсъдимия.
В съдебно
заседание, представителят на Окръжна прокуратура- Бургас поддържа обвинението
тъй както е предявено. Пледира за осъдителна присъда при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Служебният
защитник на подсъдимия не оспорва фактите в обвинителния акт, с изключение на
обстоятелството, че вероятно св. А. не е имал качество на длъжностно лице към
момента на деянието. Позовава се също на вероятно неадекватното състояние на
подсъдимия, на базата на събраните данни, че е бил под влияние на упойващо
вещество- лепило. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО:
Безспорно е от
събраните по делото писмени доказателства, че от 13. 02. 2006 година св. К.А. е
служител в МВР, като към 03. 01. 2015г. е заемал длъжността „младши разузнавач
/издирване/ в Група „Противодействие на криминалната престъпност- Лазур“ в Сектор
„Криминална полиция“ към 05 РУ при ОД на МВР- гр. Бургас. Безспорно е също
така, че на процесната дата- 03. 01. 2015г. А. бил на работа от 08. 00 до 15.
00 часа, като полагал труд извън нормативното определено работно време /
Заповед № 3388з-1 / 2015г„ подписана за Началник Пети РУП- Бургас от И. П./-
било почивен ден. Оспорването на легалността на тази заповед в предмета и в
пределите на настоящото производство е без правно значение, доколкото тя
обективира воля на лице, оправомощено с властнически функции. В този смисъл още
тук следва да се посочи, че възражението на защитата на подсъдимия за вероятна
недействителност на заповедта и за наличие на „граждански арест“, т. е„ че А.
не е бил „полицейски орган“ по смисъла на Закона, е неоснователно. Още повече,
че българският законодател не е дал легално определение на понятието
„граждански арест“.
На този ден,
около 13. 45 часа, А. се намирал в сервиз за поправка на автомобилни гуми в
комплекс „Л.“, ул. „П.“ № **. В един момент в сервиза влязъл подсъдимият А.,
който към онзи момент А. не познавал, и предложил на последния да му продаде
велосипед за сумата от 20 лева. Полицаят погледнал велосипеда, направило му
впечатление, че е женски модел и е в добро състояние и се усъмнил, че е краден.
Тогава и в присъствието на св, А., А. се представил на подсъдимия, че е полицай
от Пето РУ- Бургас. Поискал му личната карта и провел разговор с него, при
което подсъдимият признал, че велосипедът е краден. Помолил свидетеля да не се
обажда на никой и да го освободи, като започнал да се пазари- първо да му
продаде велосипеда за десет лева, а после просто да му го подари. Свидетелят
обаче изпълнил стриктно служебните си задължения и се обадил на дежурния по
управление за съдействие. В резултат на това, около 16. 00 часа на мястото в
автосервиза пристигнал дежурен полицейски наряд- полицаите. Й. и Б.. Както по
данни на дежурния по управление, така и на място, Й. се убедил, че А. е
предлагал колелото на св. А. с цел да не бъде задържан и отведен в Пето РУП.
Там му бил направен обиск, при което в раницата му били намери вещи, между
които и клещи. При проведеният разпит подсъдимият признал, че е срязал веригата
на колелото, с която то било вързано и така го е откраднал. Цялата тази
процедура била надлежно документирана, като през цялото време А. се държал
арогантно.
По време на
съдебното следствие и на основание чл.281 ал. 5 НПК, бялаха прочетени
показанията на св. А до в- собственик на автосервиза, който е бил непосредствен
очевидец на случилото се между А. и А.. На А. направило впечатление, че А. е
изглеждал като пиян или дрогиран. При това съдът констатира категорично
припокриване между показанията на А., А. и Й..
Видно от
заключението на надлежно приетата съдебна експертиза, стойността на предмета на
деянието е 330 лева.
Видно е от
приложената към досъдебното производство справка за съдимост- л. л. 67- 69-
подсъдимият е многократно осъждан за умишлени престъпления, включително и за
тежки такива. Между тях и престъпления против собствеността, включително и за
идентично с настоящото престъпление- отнемане на велосипед.
Горното се
потвърждава от всички, подробно описани вече писмени и гласни доказателства.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така
изяснената фактическа обстановка съдът намира обвинението за безспорно
доказано. Тока е така, защото от обективна страна, на 03. 01. 2015г. в гр.
Бургас, ж. к. „Л.“, ул. „П.“ № **, в сервиз за вулканизация и ремонт на
велосипеди и автомобилни гуми, обещал да даде подкуп- велосипед марка „Крос“,
модел „Арина“, с номер на paма TJ 52050111 на стойност 330 лева на полицейски
орган- св. К.А., изпълняващ длъжността „Младши разузнавач / издирване/ в Група
„Противодействие на криминалната престъпност- Лазур“ в Сектор „Криминална
полиция“ към Пето РУ при од МВР- Бургас, за да не извърши действие по служба-
да не го задържи за извършена кражна велосипеда на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 ЗМВР / полицейските органи могат да задържат лице- т. 1, за което има данни, че
е извършило престъпление/, на де докладва на Началника на 05 РУ- Бургас и да не
регистрира в регистъра за ЗМ полученото съобщение за извършено престъпление от
общ характер / чл. 6 и чл. 13 от Вътрешни правила за организацията на работа в
МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер/. Тук следва да се
подчертае, че в случая се касае до обещание за подкуп, при което деецът е поел
ясен и конкретен ангажимент да облагодетелствува полицейския орган, за да не извърши
определено действие по служба.
От субективна
страна деянието е извършено от дееца виновно, при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния му
характер и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици. Без
значение е, с оглед събраните по делото доказателства, че той изглеждал като
пиян или дрогира- дали е било така няма никакви безспорни доказателства, но-
особено важно- обективните
действия на подсъдимия /пазарлъкът/ и данните за личността му- категорично
говорят за осъзнато поведение.
В крайна сметка
съдът прие, че в случая е осъществено деянието по чл. 304а във вр. с чл. 301
ал. 1 НК.
Като причина за
извършване на деянието следва да се посочи ниската обща и правна култура на
подсъдимия, трайно сложилите се престъпни навици, незачитането неприкосновеността
на чуждата собственост.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне
на наказанието съдът се съобрази както с целите на Закона по смисъла на чл. 36 НК, така и с императивните критерии на чл, 54 НК. Взе предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на самото деяние с оглед широкото му разпространение
в обществото към настоящия момент. Съобрази също така и сравнително ниската
стойност на предмета на деянието. От друга страна взе предвид високата степен на
обществена опасност на самия деец с оглед многократните му осъждания и посткриминално
поведение и до настоящия момент. Съобрази обаче и самопризнанията му,
независимо от мотивите за това. В крайна сметка съдът реши да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно една година и шест месеца. Това наказание той следва да
изтърпи ефективно на основание чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60 ал. 1 3ИНЗС, С
присъдата съдът осъди подсъдимия и на кумулативното предвидено наказание, като
по същите съображения определи размера на глобата на 1500 лева.
Накрая с
присъдата съдът се произнесе по реда на чл. 307а във вр. с чл. 53, б. „б“ НК и
отне в полза на държавата предмета на деянието. Осъди подсъдимия да заплати в полза
на Държавата направените от нея разноски.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: