Р Е
Ш Е Н
И Е № 194
15.07.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива
Атананова
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №157
по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С решение №129 от 25.02.2020г., постановено по анд №1754/2019г., РС Стара
Загора отменил наказателно постановление № 19-1228-001261 от 29.05.2019г. на
Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“, с което на Н.П.Д. ***,
ЕГН-********** на осн. чл. 175а, ал.1, предл.1 от ЗДвП били наложени наказания
„глоба“ в размер на 3 000лева и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а на осн. чл.185 от ЗДвП
било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го
обжалва изцяло и в срок, с доводи за неправилност и незаконосъобразност, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Конкретните съображения за наведените касационни основания се свеждат до
следните: РС отменил наказателното постановление, като се мотивирал, че
липсвали доказателства в подкрепа на описаното в АУАН и НП нарушение. Това
обаче не било така, тъй като в НП били описани ясно действията на нарушителя –
при завой на дясно ускорява МПС на пълна мощност, като на малка предавка
превърта гумите и така създава опасност за останалите участници на пътя. Било
видно, че така жалбоподателят използвал пътя не в съответствие с неговото
предназначение. Твърди се, че в отмененото НП били посочени всички елементи,
които следвало да бъдат осъществени от обективна страна, за да се квалифицирало
деянието като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и се цитира в подкрепа на
довода съдебна практика на районни съдилища.
Що се отнася до отменената част две на процесното НП, касаторът твърди, че в
представена по делото справка за нарушител/водач, касаеща жалбоподателя, било
видно кога били връчени и влезли в сила, посочените НП, което давало възможност
да се преценява дали били изтекли сроковете за доброволното заплащане на
дължимите глоби.
По тези съображения се моли съда да отмени
жаленото решение и да потвърди процесното НП.
Касаторът, редовно призован в с.з. не се
представлява.
Ответникът по касация се представлява от адв. Манджуров и
адв. Славов, които оспорват жалбата и излагат доводи по същество на спора в
насока оставяне в сила на въззивното решение като правилно. Претендират
разноски.
Представителят на ОП Стара Загора счита решението на РС
за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
Процесно пред РС е наказателно
постановление /НП/, с което са наложени наказания за две описани нарушения на
ЗДвП. По отношение на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП, РС съди приел извод,
обоснован на показанията на всички разпитани свидетели, че при издаване на НП
нямало допуснати съществени процесуални нарушения, но била оборена материалната
доказателствена сила, с която се ползвал АУАН по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Въззивният съд ясно посочил в решението си кои показания кредитира и кои
не, и защо. По отношение на второто описано в НП нарушение, РС посочил, че в
даденото описание липсвало описание на съставомерни белези от обективна страна
на деянието и това правело невъзможна преценката му за съставомерността на
нарушението.
Касационната инстанция намира, че РС правилно и всестранно изяснява
релевантната фактическа обстановка, като споделя фактическите му изводи, че
пред него се оборва доказателствената сила на редовно съставения АУАН, която
установява чл.189, ал.2 от ЗДвП, в частта на първото нарушение.
С процесното НП е повдигнато административно-наказателно обвинение за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, която норма забранява на водачите да ползват
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен свързаните с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Самото описание на деянието,
което се въздига от органа за нарушение на тази норма има следното описание в
актовете на АНО – наказаният при завой на ляво на посоченото в град Стара
Загора място /кръгово кръстовище/ ускорява МПС на пълна мощност, като на малка
предавка превърта гумите. Пред РС от показанията на всички разпитани свидетели
се установява, че действително наказанията при навлизане във въпросното кръгово
кръстовище ускорява скоростта си, т.е. тя не е съобразена с пътната обстановка,
поради което при маневра завой на ляво и при излизане от другия край на
кръговото кръстовище по ул. „Августа Траяна“, автомобилът поднася и гумите
превъртат. Правилно съдът кредитира показанията в насока, че от това се чува
звук на изсвистяване на гумите, както и правилно не кредитира показанията, че
това е с продължителност от 10 секунди. Действително мястото, което се описва
като такова на нарушението не предполага толкова дълго време на свистене на
гумите, а само еднократно такова.
Ето защо и при тези доказателствени установявания, изводът на РС, че се
оборва твърдението на органа, че наказаният използва обществения път за друга
цел, различна от установеното предназначение на пътя, се явява правилно
изведен. Самите контролиращи органи моментално след чуване на свистенето спират
водача за проверка, което също е довод в полза на горния извод на РС, че няма
доказаност на нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП, поради което и
незаконосъобразно лицето е наказано по реда на чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Относно нарушението по т.2 от НП. Органът претендира от обективна страна
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, тъй като водачът Д. управлява МПС с наложени
с три броя електронни фишове глоби, не заплатени в срок. Самата норма на
чл.190, ал.3 от ЗДвП гласи: „Наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Санкцията е наложена на основание на общата норма на чл.185 от ЗДвП, която
гласи : „За
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“
При това
законодателно разрешение на нещата, настоящата инстанция приема за правилен
изводът на РС за отмяна и на тази част от НП, но по следните доводи: законът не
е приложен правилно, доколкото неплащането в срок на наложени наказания „глоба“
не следва да се субсумира под нормата на чл.185 от ЗДвП, а извършеното такова е
неправилно. Идеята, която законодателят въвежда в чл.185 се свежда до
предвиждане на минимална санкция за извършено нарушение, пряко свързано с
ползването на пътищата и правилата на движение по тях. Не плащането на наложени
глоби за нарушенията, които се сочат в чл.190, ал.3 от ЗДвП, обаче не е пряко
свързано с това, а съставлява неизпълнение на публично задължение, породено от
предхождащото го санкциониране на извършеното нарушение на ЗДВП от наказания.
Ето защо, със санкцията по чл.185 от ЗДвП може да се наказва онзи, който
извършва нарушение на ЗДвП, които се свързват единствено и само с нарушения на
установените правила за движение по пътищата, за които няма предвидена отделна
санкционна норма. Въпросната норма не може обаче не може да се прилага за други
нарушения, които не са свързани пряко с правилата за движение по пътищата. Налице
е неправилно приложение на закона, поради което и тази част на НП е незаконосъобразна
и подлежаща на отмяна, както процедира и РС, макар и по други доводи.
При извод за
неоснователност на наведеното касационно основание и за правилност на жаленото
въззивно решение, настоящата инстанция намира искането на пълномощниците на
ответника по касация за заплащане на разноските за частично основателно.
Съгласно представения списък на разноските / л.15/, се претендират такива в
размер на 1000 лв., разноски за един адвокат пред РС и 1000лв. разноски за един
адвокат, съгласно пълномощното на л.12 пред тази инстанция.
Следва да се
отбележи, че производството пред РС приключва на 14.01.2020г., когато вече
действа новата норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019г., т.е. ответника
по касация е вече била налице процесуалната възможност да претендира разноски
във въззивното производство, което обаче не се удостоверява да е надлежно
направено и така се преклудира възможността това да се прави за първи път едва
пред тази инстанция. Основателно обаче се явява искането за разноските,
направени пред тази инстанция, които се доказват за размера от 1000лв., платени
в брой и при липса на своевременно направено възражение за прекомерността на
това възнаграждение, същото следва да се присъди изцяло.
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129 от 25.02.2020г., постановено по анд
№1754/2019г., по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Н.П.Д., ЕГН- **********
***, разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.