РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Силистра, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
при участието на секретаря Ели Ст. Н.а
като разгледа докладваното от П. Н. Димитров Гражданско дело №
20213400100267 по описа за 2021 година
Ищецът – Ю. Е. Х. ул “Т.”...... .ет. ........ ап. ...., гр, С., п.к. 7500, като наследник на Е.
И. Х.., чрез адв. Т. К. Г., личен номер **********, САК, - ул. „Отец Паисий” № 15 ет. 6; гр.
София, п.к. 1303, тел.: 0896 826 117; **************@*****.***, желае съдът на основание чл.
493а, ал. 1 и 3 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, да осъди ответника по делото Гаранционен фонд
БУЛСТАТ: *********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да заплати на Ю. Е. Х. от
гр. Силистра, ул. “Т.” ...... ет. ...... ап. ...., сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените му болки и страдания, поради причинената
смърт на баща му - Е. И. Х., която смърт е настъпила като резултат от ПТП от 08.09.2018г.,
ведно с лихвата за забава върху уважената част от иска от датата на уведомяването на
гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ) - 22.03.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и сторените по делото разноски и адвокатското
възнаграждение по силата на чл, 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът - Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4; София, п.к. 1000, чрез надлежно упълномощен процесуален представител в срок
представя отговор на исковата молба изразявайки становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва се основанието и размера на
претенцията, като се твърди липса на доказателства установяващи твърдения от ищеца
механизъм на ПТП. Ответникът се позовава на липсата на влязъл в сила съдебен акт
установяващ със задължителната сила на чл. 300 от ГПК, обстоятелствата обуславящи
евентуалната вина на извършителя на ПТП, като намира, че представения от ищеца
Констативен протокол за ПТП не е писмено доказателство ползващо се с материалната
доказателствена сила на официалните документи. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата от страна на загиналия близък на ищеца и оспорва изцяло
претенцията за лихва от датата на уведомяване на ГФ, която счита, че е 12.04.2021г., а не
както е посочено в исковата молба – 22.03.2021г. Прави доказателствени искания за
установяване на твърденията си.
Третото лице помагач на страната на ответника - Застрахователно акционерно
1
дружество „ОЗК Застраховане” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителен директор - А. Л. и Изпълнителен директор - Р. Д., в срок чрез процесуален
представител представя отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер, като неоснователни и завишени. Оспорва твърдения от
ищеца механизъм на ПТП. Коментира ищцовите доказателствени искания и на свой ред
прави нови такива.
Третото лице помагач на страната на ответника - П. И. С., с адрес: гр. Р., ул. “В.
А.“ № ..., чрез процесуален представител изразява становище за недоказаност и
неоснователност на исковите претенции, като излага подробни съображения в подкрепа на
становището си. Оспорва всички твърдени от ищеца обстоятелства касателни предмета на
делото включително и твърдения механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултата от ПТП.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства
и писмените доказателства, съдът намира за установено следното:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 558, ал. 5 от КЗ и са
процесуално допустими.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На 08.09,2018г. около 10:00ч. на път III-204, км. 4+706 (Разград - Попово), е
настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен авТ.обил марка: „Щаер“ модел:
„19С46“ е ДК № .........., (собственост на ЕТ "Ивис- Р- Лъчезар Куклев"; ЕИК: *********),
поради неспазване на правилата за движение, ударил челно друг авТ.обил марка: „Форд“
модел: „Транзит“, е ДК № СС ........, управляван от П. Й. Ш.. В резултат от причиненото
ПТП са пострадали 18 души, пътуващи в авТ.обила марка: „Форд“ модел: „Транзит", между
които Е. И. Х., като в следствие на това ПТП Е. И. Х. е починал. Енчо И. Х. е баща на
ищеца Г. Е. Х..
По случая е образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа на Окръжния съд в
гр. Разград, завършило с осъдителна присъда от 23.04.2021г.
По данни на ищеца той търпи тежки психически страдания, от загубата на свой
родител.
Тъй като за товарен авТ.обил с марка „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № ...........няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на авТ.обилистите,
валидна към датата на ПТП, която да покрива отговорността на водача за причинените от
него имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС, към застрахователна отговорност е привлечен
ответника по делото - Гаранционният фонд по силата на чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ.
На 22.03.2021г. ищецът е предявил претенция пред Гаранционния фонд за изплащане
на обезщетение, където е образувана щета № 20210072/ 12.04.2021г, и тъй като на
28.06.2021г. Гаранционният фонд е отказал изплащане на обезщетение ищецът инициирал
настоящото исково производство.
От приложените към исковата молба доказателства и разменените между страните
книжа, съдът приема за безспорни следните факти – ищеца е наследник по права линия от
първа степен на загиналия при ПТП, настъпило на 08.09.2018г., Е. Х. пътувал, като пътник в
авТ.обил„Форд“ модел: „Транзит“, с peг. № СС ......, починал; по повод инцидента -
образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа на Окръжния съд в гр. Разград,
завършило с вл. в сила осъдителна присъда, с която П. И. С. (водачът на товарния авТ.обил
марка: „Щаер“) е признат за виновен за процесното ПТП. За товарния авТ.обил марка:
„Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № ......, няма налице сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на авТ.обилистите"; на 22.03.2021г. ответникът е бил сезиран от
2
ищеца във връзка с процесното ПТП, и не се е произнесъл по претенцията по реда на чл. 496
КЗ.
При тази установеност съдът намира за доказани елементите за отговорността на
ответника на осн. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, причинени му от загубата на баща му вследствие на процесното
ПТП.
Относно въпросите по справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди и приноса на загиналия Енчо Х. за вредите от процесното ПТП:
От данните установени от заключението на вещите лица изготвили назначената от
съда комплексна автотехническа и медицинска експертиза може да се установи, че
пътническият автобус, в който е пътувал покойния баща на ищеца е бил технически
изправен, монтирането на седалките за пътници е било съобразено с разположението на
местата в автобуса съгласно изискванията на завода производител. Експертите сочат, че
загиналия Енчо Х. е бил без поставен обезопаситлен колан, но такива колани въобще не са
били монтирани на седалките за пътници.
От събраните свидетелски показания може да се установи, че ищеца и покойния му
баща са имали нормални взаимоотношения. От показанията на свидетелката Х.а се
установява, че ищеца и баща му са живеели отделно, а когато се налагало да се помага с труд
на село свидетелката и ищеца са се отзовавали и са отивали да помогнат. От показанията на
свид. Х.а се установява още, че здравословното съС.ие на ищеца се влошило след смъртта на
баща му, а именно покачили се показателите на кръвната му захар. Свидетелката съобщава,
че по него време се наложило ищеца да влезе в болница за смяна на става, което мотивира
съда да приеме, че хоспитализирането му няма връзка със загубата на баща му.
От правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Липсата на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ обуславя пасивната процесуална
легитимация на ответника да обезщети пострадалите при ПТП лица. Разгледани по
същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно
процесното ПТП, неговият механизъм и вината на П. И. С..
Съдът счита, че са налице елементите за формиране на отговорност за непозволено
увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди.
Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента тъй, като липсва валидно
застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на
чл. 557, ал. 1, т. 2а, от КЗ.
Спорният въпрос е размерът на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди изразяващи се в преживени душевни болки и страдания вследствие
загубата на починалия при ПТП негов родител.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
3
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
Ответниците се позовават на установеното по делото обстоятелство, че загиналия Енчо
Х. е бил без поставен обезопаситлен колан, от който факт черпят аргументи за
съпричиняване на вредоносния резултат – респективно неоснователност на исковите
претенции в претендирания размер. Съдът не кредитира така формулираното възражение.
Становището на съда е обусловено от заключението на експерта произнесъл се по
назначената АТМЕ, от което може да се установи, че автобуса, в който е пътувал покойния
Х. не е бил оборудван с обезопасителни колани. В този смисъл е ясно, че няма как да се
вмени във вина на загиналия баща на ищеца липсата на поставен колан. По тези
съображения съдът отхвърля коментираното ответниково възражение.
От събраните по делото гласни доказателства може да се установи, че ищеца и
покойния му баща макар да не са живеели в едно домакинство са имали нормални и близки
отношения. Разчитали са един на друг, помагали са си при нужда, което мотивира съда да
приеме, че смъртта на Енчо Х. се е отразила на душевния мир на ищеца включително и на
здравословното му съС.ие, което пък обуславя правото му на адекватно парично
обезщетение. При определяне на размера съдът съобрази напредналата възраст на загиналия
баща на ищеца - роден през 1938г., както и установеното от свидетелските показания
обстоятелство, че бащата и сина са живеели в различни населени места и не са имали
ежедневна, непосредствена близост помежду си. По тези съображения съдът определи, като
справедлив размер на дължимото обезщетение такъв от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
като приема, че в останалата част до претенцията от 100000 /сто хиляди/ лева иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на основният иск съдът намира и акцесорната
претенция за лихви за забава върху уважената част от иска от датата на уведомяването на
гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ) до окончателното изплащане на сумата
за основателна. Съдът приема, чe достоверната дата на уведомяване на ответника за извън
съдебната претенция на ищеца е 12.04.2021г., а не посочената в исковата молба дата -
22.03.2021г. Това е така защото по делото липсва доказателство, от което да е видно, че
ответника е бил сезиран с претенцията още през месец март 2021г., а от представеното от
ищеца /лист № 15/ уведомление е видно, че щетата е била заведена в деловодството на
ответника на 12.04.2021г.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 2630 /две хиляди шестстотин и
тридесет/ лева определена по реда да на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения върху присъдената сума по основния иск.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
плати в приход на бюджета на съдебната власт 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева
държавна такса изчислена съобразно уважената част от претенцията по основния иск и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има
право на разноски реципрочно отхвърлената част от исковите претенции, но предвид
липсата на формулирано искане в този смисъл нито в отговора на исковата молба, нито
вербално в последното проведено открито съдебно заседание съдът не следва да се
произнася по въпроса.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, разноски за третото лице помагач не се присъждат
независимо от изхода на производството.
4
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на Ю. Е. Х., ул “Т.” ....... ет. ........ ап. ......., гр, Силистра, п.к.
7500, в качеството му на наследник на Е. И.Х., сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените му болки и страдания, поради причинената
смърт на баща му - Е.И. Х., която смърт е настъпила като резултат от ПТП от 08.09.2018г.,
ведно с лихвата за забава върху главницата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, от
12.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на адв. Т. К. Г., личен номер **********, САК, - ул. „Отец
Паисий” № 15 ет. 6; гр. София, п.к. 1303, сумата от 2630 /две хиляди шестстотин и тридесет/
лева адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а
от ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС –
Силистра 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5