№ 226
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100110659 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от К. Т. П. твърди,
че с ответника „Б.С.Л.“ ЕООД сключили на 16.09.2019 г. договор за заем, по
силата на който П. предал на дружеството сумата от 49 500 лева със
задължение да я върне в рамките на десет дни от датата на получаване на
финансиране. Дружеството се задължило да върне и допълнително заплатени
1 000 лева разходи за изработка на лого и 500 лева адвокатски хонорар.
Заемателят се задължил да върне полученото по договора, ведно с
начислените лихви, такси, разноски и комисионни при условията на чл. 1 от
договора – в рамките на десет дни от датата на получаване на финансиране
към заемателя от външни финансови институции.
Заемателят дължал и годишна лихва в размер на 6.19%, до пълно
погасяване на заема, който П. е получил по договор със „С.Ж.Е.“ АД на
13.07.2017 г., или до влизане в сила на чл. 9, ал. 1 от договора: ако до 3 месеца
от сключване на договора заемателят не получи финансиране, заемодателят да
се удовлетвори от продажбата на имота в с. Игнатово, ул. „*******. Пълният
размер на сумата, подлежаща на връщане от заемателя на заемодателя се
определяла към датата на погасяване на задълженията.
Освен сумата от 49 500 лева, „Б.С.Л.“ ЕООД дължал и допълнителни
разходи на стойност 1 500 лева.
Заемателят не получил финансиране, не върнал заетата от него сума и не
изпълнил задължението си да учреди ипотека върху свой недвижим имот.
Поради неизпълнение на тези задължения на „Б.С.Л.“ ЕООД, с исковата молба
К. П. прави изявление за разваляне на договора за заем и за връщане на
1
даденото по него – заетата сума от 49 500 лева, сумата от 1 500 лева и
обезщетение за вредите от неговото неизпълнение в размер на 9 000 лева,
изразяваща се в заплатени от К. П. лихви, такси, разноски и комисионни на
банката за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г.
При условията на евентуалност и в случай, че предявените главни
искове са неоснователни, моли съдът да осъди ответника да заплати дадената
по договора сума от 49 500 лева, 1 500 лева платени разходи и разноски по чл.
1, ал. 3 от договора и 9 000 лева договорна лихва върху главницата от 49 500
лева за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Б.С.Л.“ ЕООД, в който
се оспорва валидно договорно правоотношение по договор за заем, тъй като
К. П. не предал на дружеството сумата от 49 500 лева със задължение за
нейното връщане. По тази причина не възникнало и задължението му да
учреди ипотека върху свой имот.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
В съдебното заседание на 28.06.2024 г. представителят на ищеца е
уточнил, че главният иск почива на направеното с исковата молба изявление за
разваляне на договора и иска връщане на даденото на отпаднало основание –
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и сумата
от 9 000 лева мораторна лихва върху главницата от 49 500 лева за периода
25.09.2020 г. – 29.08.2023 г. – иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Евентуално и в случай, че не са налице предпоставките договорът за
заем да бъде развален, П. иска връщане на дадената в заем на „Б.С.Л.“ ЕООД
сума и 9 000 лева лихва. Ищецът да е заявил правото си да получи
обезщетение, но предвид паричният характер на задължението,
компенсаторно обезщетение при неизпълнение на паричен дълг не се
присъжда. Това е така, защото паричното задължение е винаги възможно, а
отговорността за заплащането му е отговорност за реално изпълнение чрез
заплащане на дължимата парична сума. Според изложените в исковата молба
твърдения, евентуалният иск за сумата от 51 000 лева намира правното си
основание в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно уточнителната молба от 13.02.2024
г., сумата от 9 000 лева представлява договорна лихва върху главницата от 49
500 лева и произтича от уговорката по чл. 1, ал. 4 от договора от 16.09.2019 г.,
което обосновава квалификация на тази претенция по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
2
Договорът за заем е реален договор, който е сключен с предаването на
сумата от заемодателя на заемателя.
В тежест на ищеца е да докаже постигане на съгласие с ответника за
заемане на сумата от 51 000 лева и за реалното й предаване, в какъвто смисъл
са дадените от съда указания в доклада с определението от 22.04.2024 г. Тези
факти са относими и към главния иск за връщане на дадената на отпаднало
основание сума, и към евентуалния такъв – за реално изпълнение на
задължението по договора за заем от 16.09.2019 г. По първия иск
допълнително подлежи на доказване фактът на неизпълнение на задължение
на заемателя, пораждащо право на заемодателя да развали договора, а по
втория – да изискуемост на задължението на заемателя за връщане на дадената
в заем сума, ведно с уговорената по чл. 1, ал. 4 от договора лихва.
Така посочените факти следва да бъдат установени от ищеца -
заемодател при пълно и главно доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Ответникът дължи да проведе насрещно доказване на своите възражения и
оспорвания: че заемодателят не е изпълнил задължението си да предаде
сумата от 49 500 лева.
По делото е приет договор за заем от 16.09.2019 г. с нотариална заверка
на подписите, сключен между ищеца К. Т. П., заемодател, и ответника
заемател „Б.С.Л.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.С.Д., по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 49 000 лева по
банков път по сметка на дружеството в банка „С.Ж.Е.“ АД. Следователно,
страните формално са постигнали съгласие за предоставяне на сумата от 49
500 лева като заем от ищеца на ответника и че сумата е предоставена по
банкова сметка на „Б.С.Л.“ ЕООД. В частта, в която заемателят признава
неизгоден за себе си факт договорът, като частен удостоверителен документ,
се ползва с материална доказателствена сила, но тя не обвързва съда, а
признанието се преценява с оглед на всички доказателства по делото, по
аргумент от нормата на чл. 175 от ГПК. Предвид релевираните в отговора на
исковата молба оспорвания, а именно че страните са подписали договора, но
след подписването му процесната сума не е била преведена от заемодателя на
заемателя по негова банкова сметка в „С.Ж.Е.“ АД, ищецът следваше да
докаже предоставянето на 49 500 лева в заем на „Б.С.Л.“ ЕООД. Последиците
от неизпълнението на това задължение на заемодателя обосновават извод за
3
незавършен фактически състав на договора за заем, т.е. липса на възникнало
между страните правоотношение по договор за заем.
Като доказателства за изпълнение на задължението си за превод на
сумата от 49 500 лева ищецът представи преводно нареждане от 14.07.2017 г.
на сумата от 19 500 лева от своя банкова сметка по сметка на „Б.С.Л.“ ЕООД, с
посочено основание заем и вносна бележка за внесени на каса на 14.07.2017 г.
от К. П. по сметка на дружеството на 29 990 лева, с посочено основание –
захранване.
Установява се, че на 14.07.2017 г. П. е предоставил в заем на „Б.С.Л.“
ООД сумата от 19 500 лева, но по договор от 14.07.2017 г. Самият ответник
представя с отговора на исковата молба справка от счетоводството си, според
която К. Т. П. е предоставил на дружеството следните заеми: 19 500 лева на
14.07.2017 г., 2 400 лева – на 09.08.2017 г., 4 800 лева – на 21.08.2017 г. и 600
лева – на 15.09.2017 г., общо 27 300 лева. В чл. 10 от договора за заем от
16.09.2019 г. страните са се съгласили, че този договор анулира договори за
заем от 14.07.2017 г. и от 09.08.2017 г.
От представените с молба на ответника от 24.10.2024 г. и описани в нея
документи - удостоверение изх. № 12/14.07.2017 г. от банка „С.Ж.Е.“ АД,
удостоверение за актуално състояние на „Б.С.Л.“ ЕООД с вписаното
увеличение на капитала на 24.07.2017 г., покана за ОС за увеличение на
капитала от 10.07.2017 г., решение на ОС от 18.07.2017 г. за увеличение на
капитала и дружествен договор на „Б.С.Л.“ ООД с изменението от 18.07.2017
г. по отношение размера на капитала, се налага изводът, че вносната бележка
от 14.07.2017 г. за сумата от 29 900 лева представлява сумата, с която
съдружниците Д.Д. и К. П. са се съгласили за увеличат капитала на „Б.С.Л.“
ООД и тя съставлява разликата между записания първоначално капитал от 10
лева и увеличената стойност – 30 000 лева. Според протокола от 18.07.2017 г.,
Д.Д. записва нови 17 994 дружествени дяла с номинал по 1 лев, а К. П. – нови
11 996 лева с номинал по 1 лев. Сумата от 29 900 лева е постъпила по сметка
на дружеството в „С.Ж.Е.“ АД именно на 14.07.2017 г., видно от издаденото от
банката удостоверение изх. № 12/14.07.2017 г.
Следователно, сумата от 29 900 лева не е част от предоставен от К. П. на
„Б.С.Л.“ ЕООД заем, а изпълнение на задължението на дружеството да внесе
сумата на записания капитал.
4
Нито в исковата молба, нито в последващите уточнителни молби се
твърди, че волята на страните е била да новират задължения по предходни
договори за заем – от 14.07.2017 г. и от 09.08.2017 г. Обективна новация по
смисъла на чл. 107 от ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана
в договора и същата не може да се предполага (в този смисъл решение №
110/17.07.2015 г. по т.д. № 1568/2014 г. на ВКС, I т.о.). Дори и да се тълкува
волята на страните, в приложение на нормата на чл. 20 от ЗЗД, че смисълът на
анулиране на договорите от 14.07.2017 г. и от 09.08.2017 г. (каквато е клаузата
на чл. 10 от договора) е обединяване на задълженията по тях при нови условия
и за глобална сума от 49 500 лева, освен получената от ответника заемна сума
от 19 500 лева по договор за заем от 14.07.2017 г., не се ангажираха
доказателства за даване в заем на остатъка от 30 000 лева. По договор от
09.08.2017 г. П. е предоставил в заем на ответното дружество общо 7 800 лева.
Същевременно, при отчитане на обстоятелството, че датата на договор за
кредит Експресо, сключен между К. П. и „С.Ж.Е.“ АД – 14.07.2017 г. съвпада с
датата на внасяне на увеличената стойност на капитала – 29 990 лева, както и
че сборът на сумата по договора за заем от 14.07.2017 г. – 19 500 лева, и на
внесените 29 990 лева възлиза на 49 490 лева, опровергава възприетото по-
горе тълкуване на волята на страните да новират задължения по предходни
два договора за заем. Това е така, защото заемните суми по договора от
09.08.2017 г. са преведени по-късно от П..
Обективна новация не може да се приеме, дори и сумата от 29 900 лева
да се прибави към дълга по договора от 16.09.2019 г. Ако П. да е внесъл
увеличената стойност на капитала от 29 900 лева за своя сметка, като
съдружник в „Б.С.Л.“ ООД, и от името и за сметка на другия съдружник -
Д.Д., със заетата от банката сума по договор за кредит Експресо, за дължимите
от Д.Д. 17 994 лева, пасивно легитимиран да отговаря за връщане на тази сума
е съдружникът, а не дружеството. При продажбата на своите 12 000
дружествени дяла с договора от 16.09.2019 г., П. е заявил, че е получил
продажната цена от 9 540 лева преди подписване на договора за покупко-
продажба на дружествени дялове.
По така изложените съображения и липсата на договор за заем за сумата
от 49 500 лева, исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни. На отхвърляне подлежи и иска за сумата от 9 000 лева,
5
представляваща обезщетение за неизпълнение на договора, съответно
договорна лихва върху главницата от 49 500 лева за периода 25.09.2020 г. –
29.08.2023 г.
С договора за заем, чиято автентичност не е оспорена, „Б.С.Л.“ ООД,
чрез управителя Д.С.Д. се е задължило да върне на К. Т. П. заплатени от него
разходи за изработка на лого в размер на 1 000 лева и адвокатски хонорар в
размер на 500 лева. Със сума на обща стойност 1 500 лева К. П. е кредитирал
дружеството, като е извършил плащане към трети лица. По отношение на тази
сума ответникът не е възразил нито в отговора на исковата молба, нито в хода
на съдебното производство. Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от договора
материализира признание на управителя на дружеството, че П. е заплатил
сумите от 1 000 лева и 500 лева и поетото към ищеца в настоящото
производство задължение за тяхното връщане.
Неизпълнението на задължението на „Б.С.Л.“ ООД за учредяване на
договорна ипотека, обезпечаващо задължението за връщане на сумата от 1 500
лева е незначително с оглед интереса на кредитора и не обосновава
възникване на правото му да развали договора.
С оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД и тъй като няма данни за
какъв срок е предоставен заемът, лихвата следва да се начислява след
изтичане на 1-месечен срок от поканата. В случая поканата следва да се счита
връчена от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника.
Исковата молба е получена от „Б.С.Л.“ ЕООД на 17.11.2023 г., следователно
лихва за забава следва да се начислява от 17.12.2023 г.
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На
ищеца се дължат 223.50 лева, а на ответника – 4 494.75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Т. П., ЕГН ********** срещу „Б.С.Л.“
ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 51 000 лева, представляваща дадена
в заем сума по договор за заем от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и сумата
6
от 9 000 лева мораторна лихва върху сумата от 49 500 лева за периода
25.09.2020 г. – 29.08.2023 г. и евентуални искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за връщане на дадената в заем сума от 49 500 лева и 9 000
лева договорна лихва за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.
„*******9-а да заплати на К. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Красна поляна“, ул. ******* сумата от 1 500 лева по договор за заем от
16.09.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.
„*******9-а да заплати на К. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Красна поляна“, ул. ******* сумата от 223.50 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. Т. П., ЕГН **********,
с адрес гр. София, кв. „Красна поляна“, ул. ******* да заплати на „Б.С.Л.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, ул. „*******9-а сумата от 4 494.75 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7