Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. Русе, 17 юли 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2023 г. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Наталия Г.………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №203…… по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано след постъпила жалба от А.З.С.,***, действащ чрез адв. Ю. Н.,***,
насочена срещу Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
”Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
за кампания 2021, издадено от заместник - изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие” по заявление УИН 18/090621/97610. С писмото на заявителя, в
качеството му на земеделски производител
(ЗП) са извършени намаления на подпомагането в общ размер на 1 960.88 лева,
т.е. от общата поискана от ЗП сума в размер на 4 335.73 лева, са оторизирани за
плащане са 2 374.85 лева, но е направено прихващане и съответно изплатената
сума е 0.00 лева.
В жалбата подробно
и мотивирано се релевират доводи, че така оспорения административен акт липсват
достатъчно пълни и ясни мотиви първо за направените намаления, а след това и за
извършеното прихващане. Сочи се още, че в таблицата на УП е записано, че е
налице наддеклариране на заявена площ, но без други обяснения или уточнения
откъде идва този извод на АО. В подкрепа на зададения си въпрос жалбоподателят
твърди и прилага Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/8041 от 09.12.2021
година по същата мярка, за кампания 2019г., където при същите заявени площи не
са били установени никакви несъответствия и подпомагането е било определено на
100% от заявената площ.
Същите доводи се
излагат и в съдебна зала и в представени писмени бележки по спора. В тях се
обяснява още, че действително процесният имот е бил заявен за ползване от две
лица. Съответно при обща площ от 12013 к.м., А. С. е заявил 6.00 дка, а другия
ползвател – 6.013 дка. Всеки ползва своята част в реални граници и на практика
няма застъпване. И двамата ползватели имат годно и самостоятелно правно основание за ползване
на своята част. Неизясняване от АО на факта на реалното разпределение на имота
е нарушение, което може да се причисли към съществените такива.
Иска се от Административния
съд да отмени Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година,
издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФЗ гр. София, действащ
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за
неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на
административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Фактите:
Няма спор между
страните, че А.З.С.,*** е земеделски производител/земеделски стопанин/.
На 22.04.2021г.,
С. подал до ДФЗ заявление (л.13-23 от адм. преписка) за подпомагане с УИН
18/090621/97610 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за
кампания 2021г. Кандидатствал е още, видно от заявлението по СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДП,
Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично земеделие (Мярка 11).
Неразделна част
от това заявление е таблицата в него (л.13-гръб от адм. преписка), за използваните
парцели, за които иска подпомагане. Сред тях е и процесния такъв – БЗС 87700-1838-9,
за който е записана площ 0.6 ха. Към заявлението приложил и изискуемите в
такива случаи документи.
Още с подаване
на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни (л.23 от
адм. преписка-гръб и сл.). Записано е в
таблицата за заявените площи (л.25 от адм. преписка), че декларирана площ за подпомагане
по мярка 11 за 2021г. е 3.98 ха. На л.33
от адм. преписка е налице документ с дата 11.05.2023г., 10.58 часа, от който е
видно, че е направена справка за подаденото от С. заявление с УИН
18/090621/97610 и че по отношение на БЗС 87700-1838-9, за имот с площ 0.59 ха
са налице двойно декларирани площи.
На 13.04.2023г.,
С. получил/изтеглил от СЕУ(Системата за електронни услуги) Уведомително писмо, изх.
№02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие” от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 (л.1 от адм. преписка),
издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, с което
бил уведомен, че по мярка 11, за кампания 2021г. е оторизирана сумата в размер
на 2 374.85 лева. Писмото завършва с подпис на зам. изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ на 2 стр. и указания за възможността за обжалването му. Следва
таблица с изчисления, в която в колона 5 „Недекларирана площ“ е записано в %
17.75. В колона 14 „Намаления и санкции“ е записана сумата 1960.88 лева. В
колона 24 „Оторизирана сума“ е записана сумата 2 374.85 лева. На последната
страница на писмото е друга таблица – „Извършени плащания“, като в колона „Оторизирана
сума“ е записана сумата 2 374.85 лева, а в следващата колона „Прихваната сума“
- 2 374.85 лева. В колона „изплатена сума“ – 0 лева.
В административната
преписка освен УП и заявлението на С. за подпомагане с УИН 18/090621/97610 по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г. са
известие за доставяне на УП, заповедта за делегиране на правомощия от изп. д-р
на ДФЗ на заместника му – В. Казакова. Тук се намира и становище от зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което видно от изходящия му номер и
дата – 05 май 2023г. е издадено много след оспореното пред съда УП. В това
становище, което спокойно можеше да бъде част от мотивите към издадения АА, се
дава пълно разяснение защо са извършени намаления на подпомагането в общ размер
на 1 960.88 лева от общата поискана от ЗП сума в размер на 4 335.73 лева.
Липсват обяснение обаче за направеното прихващане.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Уведомително
писмо, изх. №02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие” от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, издадено
от заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по
заявление УИН 18/090621/97610, е постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма.
Съдът приема, че
то е издадено както при съществено нарушение на административно-производствени
правила, така и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона,
включително и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на
оправданите правни очаквания, за които строго следи Съда на Европейския съюз.
На първо място,
от АО е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдържанието на
уведомителното писмо не е достатъчно ясно и мотивирано както относно извършените
намаления на подпомагането в общ размер на 1 960.88 лева, т.е. от общата
поискана от ЗП сума в размер на 4 335.73 лева, така и досежно направеното
прихващане. Съгласно тази норма индивидуалния административен акт
следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за
издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
Единствено в
таблицата, чиито колони, имащи значение за казуса по-горе описахме, в колона 5
„Наддекларирана площ“ е записано в % 17.75. А в обяснението дадено под
таблицата за тази колона е посочено – „Недопустима площ, изчислена в проценти
на основание чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г.“ Разбира се, че тези
проценти, наложени върху общата поискана от ЗП сума в размер на 4 335.73 лева,
дават намаления на подпомагането в общ размер на 1 960.88 лева. Но не може само
чрез тази таблица, без никакви други мотиви-защо е налице наддеклариране или застъпване,
с кой друг ползвател е станало това, или е по друга причина-нпр площи
недопустими за подпомагане, каква е причината за това застъпване, кои са приложимите
за случая законови и подзаконови актове
от нашето законодателство, да се издаде административен акт като оспореното УП.
Съдебната практика в това отношение е твърда, че така издадено, то е в нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Фактическите
основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на
оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и съответните приложения,
и резултатите от автоматични проверки на въведени данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. Интересно е дори и това,
че в УП не се сочи кога точно са направени тези административни проверки, а
дори и липсва такъв конкретен текст. На л.33 от адм. преписка е налице документ
с дата 11.05.2023г., 10.58 часа, от който е видно, че е направена справка за
подаденото от С. заявление с УИН 18/090621/97610 и че по отношение на БЗС
87700-1838-9, за имот с площ 0.59 ха са налице двойно декларирани площи. Но
този документ кога е съставен, кога е извършена тази проверка, не става ясно.
Не може с достоверност да се приеме, че той е част от преписката, преди
издаване на УП. Нещо повече.
В преписката е
налице становище от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което видно
от изходящия му номер и дата – 05 май 2023г. е издадено много след оспореното
пред съда УП.
Тези мотиви
обаче е следвало да намерят място не в писмото, изходящо няколко месеца след
издадения ИАА, а в самия административен акт. Според настоящия състав е
недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в хода на
съдебното производство, чрез излагането им в съпроводително писмо до съда или
становище на АО, дадено отново много по-късно от датата на издаване на писмото.
В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 2871 от
20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2022 г., V о., Решение № 5897 от
15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о. Решение № 7084 от 13.07.2022
г. на ВАС по адм. д. № 2899/2022 г., V о. Решение № 4455 от 11.05.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 1120/2022 г., V о. и др.
Съгласно ТР №
16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта
на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг
документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган,
издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в
случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил
съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването
му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно
"препращане" е възможно до приключване на евентуалното обжалване по
административен ред, но не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след
обжалването му по съдебен ред. В случая в оспорения административен акт липсва
и препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на
акта. Липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях
правни изводи нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и
препятства съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното
производство органът да установява съображенията си - фактически и правни, за
издаване на обжалвания акт.
Липсват и
изложени мотиви и правни съображения и за извършеното прихващане на
оторизираната сума от 2 374.85 лева. Липсват и доказателства, даващи основание
на АО за прихващането. Иначе е записано под таблицата за прихващане, че то се
извършва когато е издаден АУПДВ или са приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки или са приспаднати на основание чл.38, ал.15, вр. с
чл.65, ал.14 от ЗДДФЛ. Коя обаче е била хипотезата, при толкова възможности за
прихващане, не става ясно. В УП, липсва мотивиране относно наложеното
прихващане на оторизираната сума. Не е посочен чрез индивидуализация има ли
налице влязъл в сила акт, въз основа на който е направено това прихващане
или е по друг ред. По тази причина съдът
не е в състояние да направи проверка за законосъобразност – да установи
съществува ли такъв акт, дали подлежи на изпълнение, дали вече дължимата по
него сума не е била прихваната или платена. Поради неиндивидуализирането на
акта, въз основа на който се извършва посоченото в УП прихващане, съдът не може
да извърши преценка и относно спазването на материалния закон в тази част на
административния акт.
Изявленията на
адм. орган в цитираното по-горе становище са пример за възприетата от издателя
на уведомителното писмо порочна практика в производството по издаване на ИАА по
ЗПЗП, да не изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, въпреки правилото на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Според тази разпоредба, относима към конкретното УП,
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява
кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по
схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.
Уведомителното
писмо, предмет на контрол пред РАС е издадено, както правилно се твърди от оспорващата
страна, и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. То се състои в нарушаване на правилото на чл.35 от АПК, съгласно което
„Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени“.
Както се сочи от
адвоката на оспорващата страна, действително процесният имот - БЗС 87700-1838-9 е бил заявен за ползване от
две лица. Съответно при площ от 12013 к.м., А. С. е заявил 6.00 дка, а другия
ползвател – 6.10 дка. Всеки ползва своята част в реални граници и на практика
няма застъпване. И двамата ползватели имат годно и самостоятелно правно основание за ползване
на своята част. Неизясняване от АО на факта на реалното разпределение на имота
е нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, а с несъбирането на допълнително
доказателства за изясняване на обективната истина, е нарушил и следващата норма
- на чл.36 от АПК.
Обжалваният акт
е издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона.
Съгласно чл. 43,
ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по
схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или
повече заявления, като съобразно препращащата норма на чл. 4 на същия законов
текст, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва
плащане по чл. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на
Европейския съюз. В конкретния случай, предвид мотивите, изложени едва в
становището от 05.05.2022 г. от ответника, извършеното с обжалваната част на
уведомителното писмо намаление на подпомагането на жалбоподателя е обосновано
основно с наличието на застъпени площи (заявени площи от повече от един ЗС).
Спорният парцел БЗС 87700-1838-9, парцел №87700-1838-5-1 в землището на с. Ястребово,
общ. Русе е заявен за подпомагане от жалбоподателя с обща заявена площ от 0.6
ха. Твърди се, че при извършените кръстосани проверки са установени застъпени
площи, заявени от повече от един кандидат за подпомагане, в декларирания от
жалбоподателя парцел, като застъпването е с парцел №87700-1838-1-4, с площ 0.6013
ха, заявен от Е. Назифов. И всичко това - в становището на зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ от 05 май 2023г., издадено много след оспореното
пред съда УП.
Кандидатите са
сключили договори за наем, които са регистрирани по надлежния ред. Подадени са
били и заявление по чл.70, ал.1 от ПП на ЗСПЗЗ, вр. с чл.37б, ал.3 от закона за
неучастие в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви у ползване на
имота в реални граници.
Това от своя
страна означава, че в процесния имот с кад. № 87700.1.3, за който кандидатства
за финансиране жалбоподателя, има двама ползватели, на всеки от тях е
предоставена съответната част от площта на имота, като ако всеки беше заявил
коректно тази част за финансиране (съответно на предоставеното му под наем,
най-малкото като площ) до дублиране и застъпване не може да се стигне, защото
няма дублиране на ползването нито като размер, нито като място. Налага се
изводът, че в случая жалбоподателят е заявил площи, които реално са му
предоставени по силата на договор за наем от 2019г., а установените от
ответника застъпени площи от 0.6 ха на практика не са такива.
Вярно е, че
ответникът ползва данните за заявените за подпомагане парцели от МЗХ, но това
не означава, че не дължи проверка на тези данни, особено след като принципно те
са придружавани от документи, удостоверяващи коректността им. Нормата на чл.
41, ал. 3-9 от ЗПЗП регламентира кои земеделски земи са допустими за
подпомагане и по какъв начин се регистрират правните основания за ползването на
земеделските земи. Съгласно чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, МЗХ степенува, обобщава и
предава на РА еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания
за ползване на земеделските земи, с което ответникът цели изграждане на
защитната си теза, че именно с оглед тези данни следва да работи при
проверките. Съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, РА дължи при извършване на
проверката по ал. 7 (при която се съпоставят данните по ал. 5 на същия текст,
при спазване на изискванията на ал. 3 и 4 от с. з.) когато се установят заявени
без правно основание площи, да извърши географско определяне на площта и
местоположението им. В този случай следва МЗХ да предостави допълнителна
информация на РА. Съгласно чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП когато при проверките по ал. 7
и 8 не бъде установено регистрирано правно основание, РА прилага разпоредбата
на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай административният орган не е
извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на
правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи,
доколкото с договорите им за ползване са им предоставени различни части от един
и същи парцел. ДФЗ не може да коригира данните от МЗХ, но дължи посочените
проверки, още повече, че за процесните имоти са предоставени доказателства –
договорите, свързани с тези данни, и ДФЗ-РА е било уведомено и в предходните
години за наличието на няколко наемателя във въпросния имот. При проверките
процесният имот е установен като заявен от двама кандидати, но не е
констатирано, че кой от тях какво право на ползване има от заявения от него за
подпомагане имот.
Липсата на
техническа възможност в системата на МЗХ за въвеждане на данни за части от
поземлен имот, било то като ползвани от повече от едно лице или като
съсобственост не означава, че собственикът - в случая физическо лице, не може
да отдаде под наем части на имоти на различни лица, което представлява и форма
на разделяне на ползването, още по-малко, че в този случай множеството
ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. В случая жалбоподателят е
представил договора си за наем, който доказва легитимността на ползването на
описаната в него част от имот с кад. № 87700.1.3 (№011003 по КВС в землището на
с. Ястребово), като е заявил за финансиране тъкмо тази част, като до този
договор МЗХ има достъп. Не може техническите затруднения, свързани със софтуера
на МЗ,Х да се вменяват във вина на жалбоподателя, който да носи неблагоприятни
последици, изразяващи се в намаление на финансирането. На Министерството именно
за това се представят и договорите или другите правните основания за ползване
на заявените за финансиране площи от всички лица – за да се извърши проверка на
заявените обстоятелства от всеки кандидат. Да се приеме, че нито
министерството, нито ответника могат да проверяват тези данни означава да се
даде възможност на всеки недобросъвестен кандидат да заяви произволно каквито
намери за добре площи, вкл. хипотетично в землища дори на цялата страна и да
блокира по този начин изплащането на помощи на всички останали земеделски
производители в страната, които са декларирали коректно данни и заявили за
подпомагане само площи, които са им предоставени за ползване. Нещо повече, това
означава изначално да се изключат от финансиране всички имоти, които имат
повече от един собственик или ползвател, ако те не са разпределили ползването
си на място. Нито законът, нито наредбата обаче поставят такова изискване и
след като в случая двойно заявените площи са били съпътствани с договори, които
ясно установяват, че жалбоподателят е заявил за финансиране площ, която му е
предоставена за ползване (поне като размер), няма как да се откаже финансиране
на добросъвестния кандидат. След като жалбоподателят е заявил за финансиране
площ от имот, който му е предоставен с валиден договор за наем и няма договор
за ползване на същата част от този имот и с другия кандидат, на първия не може
да се откаже финансиране, дори ако вторият кандидат дублира площта на
жалбоподателя недобросъвестно, но в случая това не е така. Подобен казус е в
Решение № 9912 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2022 г., V о.
Извън всички
тези нарушения, УП изх. №02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие”
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, на
заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено и в
нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни
очаквания. По заявление на С. за кампания 2019г., по което е издадено Уведомително
писмо, Изх. №02-180-6500/8041 от 09.12.2021 г. (л.38 и сл. от делото) по същата
мярка, при същите заявени площи, на същите правни основания за ползването им,
не са били установени никакви несъответствия и подпомагането е било определено
на 100% от заявената площ - 4 335.73 лева. Сега при идентични условия, не само
се намалява, а и прихваща и редуцираната сума по заявление УИН 18/090621/97610
за кампания 2021г. Това е нарушение на цитираните принципи, защото принципите
позволяват на правните субекти да предвидят нормативните измерения на своето
поведение. Те ограничават възможността на органите, натоварени с държавна
власт, да преуреждат последиците от настъпили в миналото юридически факти.
Промяната в провежданата политика, макар и необходима, не може да бъде
основание за засягане на придобити права, ако не съществува надделяващ
обществен интерес, чиято защита се преследва.
По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за основателна и
доказана. Административният акт страда от пороците, записани в чл.146, т.2, т.3
и т.4 и 5 от АПК, нарушава и основни принципи на ЕП.
Цитирана по-горе съдебна практика е непротиворечива досежно причините, по
които съдът приема, че административният акт е издаден както при допуснато
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и при съществено нарушение на
административно-производствени правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби и целта на закона.
Преписката следва да се изпрати на ответника - Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция за ново произнасяне по заявление за
подпомагане с УИН 18/090621/97610 по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г.,
подадено от А.З.С., при спазване на процедурата по издаването му и дадените
по-горе указания по прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административният
орган дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство за
адвокатско възнаграждение, доказани в размер на 500 лева и държавна такса в
размер на 10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на А.З.С. Уведомително писмо,
изх. №02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие” от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, издадено от заместник -
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по заявление УИН
18/090621/97610.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2021 година съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда Държавен
фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция гр. София да заплати на А.З.С. ***, ЕГН **********
направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 500(Петстотин) лева и 10(Десет) лева - за държавна
такса за завеждане на делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: