РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330112388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1
ГПК.
Образувано по искова молба на Х. И. Ч., ЕГН **********, с която е
предявен срещу К. И. Ч., ЕГН **********, иск за делба на следните
недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по
КККР на гр. П., с площ от 103,08 кв.м., разположен в сграда с идентификатор
***, построена в ПИ № ***, както и 1/3 ид. част от имот с площ от 336 кв.м.,
представляващ част от Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.
П., с площ от 808 кв.м., подробно описани в исковата молба.
Ищецът твърди, че страните са собственици на по ½ ид. част от имотите
по силата на наследствено правоприемство от тяхната майка Р. К. Ч.,
починала на*** г., която пък ги е придобила съгласно Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, том ***, нот.дело № ***г., вх. № *** г.,
том ***, стр. **на партидна книга на *** към ПРС. Твърди се, че площта на
поземления имот по нотариален акт е 336 кв.м. Поради невъзможността
страните да поделят имота доброволно се иска от съда да допусне до делба
процесните имоти при квоти от по ½ ид. част за всяка страна. В хода на
устните състезания поддържа основателността на иска и моли за уважаването
му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. И. Ч. е депозирал отговор на
исковата молба, с който излага съображение за допустимост и основателност
на иска. Не оспорва твърденията, че с ищеца са съсобственици на процесните
имоти по силата на наследствено правоприемство от тяхната маяка – Р. Ч.,
1
починала на *** г., при квоти от по ½ ид. част за всеки. Изявява готовност за
постигане на спогодба или евентуално за включване на други съсобствени
имот в делбата. След проведеното съдебно дирене и при хода по същество на
делото, се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на исковата
претениция и се моли за отхвърлянето й, както и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, VI състав, е сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
За уважаване иска за делба ищецът по делото следваше да установи, че
предметът на делбата е годен обект на правото на собственост, че страните са
носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот, както и че в производството участват
всички съсобстевници.
Процесният самостоятелен обект в сграда представлява жилище –
апартамент, намиращ с на четвърти етаж (трети жилищен) в еднофамилна
жилищна сграда. Обстоятелството, че същият е изграден, респ. съществува
фактически като обект, и се ползва понастоящем за жилищни нужди се
установява както от представената кадастрална схема, така и от заключението
по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Към апартамента са
налице още и прилежащи части – таван от 19 кв.м. (пак според вещото лице)
и съответните общи части от сградата – 17,0527 %. Следователно същият е
годен обект на правото на собственост, спрямо който може да се упражнява
потестативното право на делба.
Доколкото са налице данни, че в сградата, в която се намира
апартаментът, са разположени и други жилища на различни собственици, то
теренът, върху който сградата е построена, се явява обща част за отделните
собственици на самостоятелни обекти. В тази насока и с оглед на изложеното
в исковата молба процесната 1/3 ид.част от поземления имот като прилежаща
част към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, също би се
допуснала до делба заедно с апартамента, в случай на основателност на иска.
В тази връзка съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по
делото, е указал на ищеца, че не сочи доказателства общият наследодател на
страните – Р. К. Ч., починала на *** г., да е била собственик на процесните 1/3
ид. част от ПИ № ***, с площ от 808 кв.м., и СОС № ***, доколкото с
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***,
нот.дело № *** г., същата е получила от своя баща 1/3 ид. част от дворно
място с площ от 336 кв.м., което е включено в, но липсват данни да за
идентичност с парцел ***, кв. ***, за който парцел е представена скица № ***
г. на СГКК гр. П. и който съгласно същата понастоящем представлява ПИ №
***, с площ от 808 кв.м. Отново съгласно представения нотариален акт,
общият наследодател е получил право на строеж – да надстрои на трети
жилищен етаж, над съществуваща постройка, а не право на собственост върху
2
жилище, като липсват доказателства СОС № *** действително да е изграден
в резултат на това учредено право на стоеж.
С оглед на така разпределената му доказателствена тежест ищецът не
установи въпросната идентичност, т.е. придобитата от Р. Ч. 1/3 ид. част да е
именно от процесния ПИ № *** или включен в него имот. Напротив по
делото е представено от самия ищец удостоверение от Община П., Район
„***“, че Поземлен имот стар № **, УПИ ***, кв. ***, по РП на кв. „***“
от*** г., част от който е и предмет на дарението, не съответства на ПИ № ***
по действащите КККР. Налице е значително разминаване в квадратурата на
двата имота, като в архивите на Район „***“ няма данни за промяна на ПУП
за имот № **, УПИ ***, кв. ***. Съдът констатира още, че придобитата от Р.
Ч., а преди това и от нейния баща, идеална част е от дворно място с площ от
336 кв.м., което е включено в УПИ **, кв. ***. Липсват обаче каквито и да
било данни за регулационната история на имота и за това как и между кой
лица се е разпределяло правото на собственост върху целия парцел.
Досежно процесния самостоятелен обект в сграда, ищецът легитимира
правото си на собственост и това на неговия брат по силата на наследствено
правоприемство от тяхната майка Р. Ч.. Действително двамата, като нейни
единствени синове и живи наследници, съгласно представено удостоверение
за наследници, си поделят поравно правата върху притежаваното от нея към
момента на смъртта й имущество. Не се установи обаче по безспорен начин,
че Р. Ч. е била единствен собственик на процесния СОС № *** Изтъква се от
ищеца, че правата й възникват по силата на договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № ***, том ***, нот.дело № *** г. Видно от съдържанието на
същия на Р. Ч. единствено е учредено правото да надстрои съществуващата в
поземления имот двуетажна жилищна сграда с още един етаж. По делото
обаче липсват достатъчни по обем писмени доказателства – строителни
книжа или други официални документи, удостоверяващи, че Ч. е реализирала
учреденото й право в предвидения в закона срок. В тази насока са
представени единствено удостоверение от *** М. С. от ***г. и скица за
бъдещия обект, който се намират за недостатъчни да установят
разглежданото обстоятелство. Липсата на книжа за реализацията на строежа,
вкл. и в общинската администрация, е видна от представено Удостоверение
*** г. от Община П., Район „**“.
Освен горното, въпросното право на строеж е учредено на Р. Ч. само от
нейния баща, който е притежавал 1/3 ид. част от поземления имот от 336 кв.м.
– останалите идеални части са собственост на други лица, в която насока е
представен Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***,
по нот. дело от ***г. Следователно дори жилището да е било построено от Р.
Ч. и след това да се е ползвало от нея и правоприемниците й през годините, за
което свидетелстват двете разпитани в хода на съдебното дирене свидетелки
Х. К. и С. П., то няма как тя да е придобила изключителната собственост
върху апартамента единствено въз основа на този акт и реализираното право
на строеж. Това е така, доколкото другите съсобственици на терена, които не
са учредили на Р. Ч. право на стоеж, по силата на приращението също ще да
са придобили идеални части от правото на собственост върху апартамента,
3
съответна на правата им в дворното място.
По делото нито е въведено друго основание, легитимиращо като
собственик на имота наследодателката на настоящите страни, нито са
ангажирани доказателства за такова основание. Предвид изложеното ищецът
не успя да докаже твърдяното от него придобивно основание, въпреки
указаното му съдействие от съда – дадени са конкретни указания, не е
оставено без уважение направено доказателствено искане и делото
неколкократно е отлагано за снабдяване с писмени доказателства от ищеца и
предоставянето им по делото. В тази насока искът за делба на СОС № *** ще
се остави без уважение.
Доколкото искът за делба на жилището не се уважава, няма да се уважи
и искането за делба на 1/3 ид.част от двора. Както се посочи по-горе
допустимостта на делбата на идеална част от двора е обвързана с
допустимостта на делбата на апартамента, защото въпросната идеална част от
дворното място е прилежаща на самостоятелния обект, и като такава не
подлежи на делба сама по себе си, а заедно с обекта, към който принадлежи.
С оглед на изложените съображения искът ще се отхвърли изцяло.
Поради отхвърлянето на иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
Х. Ч. следва да заплати на ответника К. Ч.а сумата от 1100 лв. разноски за
един адвокат. На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ще следва да заплати и сумата от 100 лв.
държавна такса за настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. И. Ч., ЕГН **********, срещу К. И. Ч., ЕГН
**********, с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими
имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.
П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № ***г. на *** на АГКК, с
последно изменение, засягащо обекта от *** г., находящ се в гр. П., район
***, ул. „***“ № ***, ет. *, който самостоятелен обект се намира на етаж * в
сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта – * /***/, площ от 103,08 кв.м., ведно с прилежащите части: таванско
помещение от 19,80 кв.м. и 17,0527 % идеална част от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под
обекта - ***, над обекта – няма, ВЕДНО с 1/3 (една трета) идеална част от
336 кв.м., попадащи в 808 кв.м. и включени в Поземлен имот с
идентификатор №*** по КККР на гр. П., общ. ***, обл. П., одобрени със
Заповед №*** г. на *** на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
*** г., находящ се в гр. П., район***, ул. „***“ № **, с площ на целия имот от
808 кв.м., при трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин
на трайно ползване: Ниско за строяване (до 10 м.), предишен идентификатор:
4
няма, с немор по предходен план: ***, квартал: ***, парцел:***, при съседи:
***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА Х. И. Ч., ЕГН **********, да заплати на К. И. Ч., ЕГН
**********, сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева) – разноски за един
адвокат, сторени по настоящото дело.
ОСЪЖДА Х. И. Ч., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 100 лв. (сто
лева), представляваща държавна такса по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5