РЕШЕНИЕ
№ 2112
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330117008 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Б. Б. ДЖ., ЕГН **********, от ***********************, да се признае за
установено по отношение на ответното дружество „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28
ет. 2 офис 73Г, че са нищожни клаузите от договор помежду им от дата 25.10.2018г, които
предвиждат такса за експресно разглеждане на документи в размер от 614.70 лева, и
неустойка в същия размер при непредставено обезпечение на договора, на основанията по
чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите.
Според фактите, така, както са изложени в исковата молба, на 25.10.2018год. между
страните бил сключен договор за кредит, по силата на който Д. получил назаем сума в
размер на 1500 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне
заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора, който приел разсрочено на 9
ежемесечни погасителни вноски плащане. Всяка от вноските била в размер от 264.18 лв.
(общо 2377.62 лв.) плащане; вноските включвали и съответната част от договорената между
страните такса за експресно разглеждане на искането за кредит, чийто общ размер бил
614.70 лева. Договорено било между страните и обезпечение , а в случай , че такова не бъде
представено – и неустойка за неизпълнение на това задължение , в същия размер от 614.70
лева, също разсрочени като част от вноските. По този начин, размера на месечната вноска
станал 332.48 лева, а общия размер на дължимите плащания- 2992.32 лева. Срокът на
1
договора изтекъл с падежа на последната вноска, 22.07.2019Г..
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, а договорката за заплащане на експресното разглеждане е
неравноправна. Недействителна – нищожна – поради противоречие със закона била и
клаузата на чл. 4 от договора, която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при
непредставено обезпечение. Затова се иска от съда да прогласи договора или евентуално
отделни клаузи от него за нищожни или недействителни, и присъждане на разноските по
спора.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация –
плащането на 1500 лева в полза на Д., но отрича пороци на договора или отделните му
клаузи.
Вещото лице по проведената счетоводна експретиза дава заключение , че ако в годишния
процента на рахзодите по кредита се включи и дължимата при непредставено обезпечение
неустойка , то ГПР ще нарастне с 69.74 процента за една година.
Искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от Закона
за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази
следното:
Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия
на л. 12 от делото. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ
изм. и доп. ДВ бр. 51 от 19.06.2018 г. , в сила от 01.07.2018 г. , като се има предвид , че
договора е сключен на дата 28.09.2017г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г., според едниствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
2
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за недействителност на целия договор според специалния закон
, чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче - нищожна – клаузата на чл. 1 ал.3 от договора, която предвижда
заплащане на сума пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Тя води до значително неравновесие между договорените права на страните,
като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така
или иначе ще оцени кредитното досие на кредитоискателя безвъзмездно. Няма данни тази
клауза да е индивидуално договорена, ответната страна не доказва такива преговори ,
следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузата, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора също е нищожна, тъй като е неравноправна; липсва насрещно
задължение на търговеца – кредитор. Макар липсата на представени обезпечения да е
безспорен факт, с оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си
функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да
настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е , че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, при което тази клауза противоречи на
добрите нрави.
На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща
3
плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва)
или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително
възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължат и при точно
изпълнение на длъжника. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в
годишния процент на разходите, дори в хипотезата, когато плащането им е договорено под
(трудно изпълнимо) условие. Тъй като неустойката не е включена в ГПР , което е и изрично
отбелязано в самия договор, при евентуалното й включване , процента на общите разходи
по кредита ще надхвърли 50 % на годишна база , което на практика означава, че договорката
за неустойка при непредставено обезпечение заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4
от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон. По
отношение на размера на годишния процент на разходите , съдът кредитира заключението
на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Няма данни и тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Двата иска са основателни .
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се
присъжда минимален хонорар от 600 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (
не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да
отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по иска на Б. Б. ДЖ., ЕГН **********, от
********************, че в отношенията му с ответното дружество „Вива Кредит“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, са нищожни клаузите от договор помежду им от
дата 25.10.2018г, които предвиждат такса за експресно разглеждане на документи в размер
от 614.70 лева ( чл. 1 ал. 3 от договора ) , и неустойка в същия размер при непредставено
обезпечение на вземанията ( чл. 4 ал. 2 от договора), на основанието по чл. 143 от Закона за
защита на потребителите и чл. 26 от ЗЗД.
Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г да заплати на Б. Б. ДЖ., ЕГН
**********, от *********************, сумата от 220 лева разноски по делото.
Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, да заплати на адвокат
*****************, личен номер **********, адрес на дейност
4
*************************, сума от 600 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5