РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300500745 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8959/20.03.2023г. от Д. А. Д., ЕГН ********** чрез
адв. А. С. от ПАК против решение № 15/09.01.2023г., постановено по гр. д. № 39 по описа за
2022г. на Карловски районен съд, с което се допуска извършването на съдебна делба между
И. М. Ч., ЕГН **********, от една страна и Д. А. Д., ЕГН ********** и М. А. Ч., ЕГН
**********, от друга страна, на техния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент №
1, находящ се на първия етаж в жилищна сграда на ОСК „*****“ в гр. *****, със застроена
площ от 113, 53 кв. м., състоящ се от дневна, столова, кухня, две спални, при съседи: на
запад – П. и Ц. С., на изток, север и юг – двора на блока, ведно с прилежащите му: изба № 6,
при съседи: на запад – Х. и П. К. и таванско помещение № 8, при съседи: на запад – Х. и П.
К., както и 16, 53 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, цялото от 226 кв. м., съставляващо парцел VIII, при граници и съседи: на
запад – ЖСК „*****“, на изток – имот на Н. Б., на юг – ул. „*****“, представляващ по
действащите КККР самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.2783.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрени със заповед № РА-18-
52/16.11.2011г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение; адрес на имота: гр. ****, ул. „*****“ №
*****; самостоятелният обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор
*****.*****.2783.1; предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е
1
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.2783; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа
площ: 113, 53 кв. м.; прилежащи части: изба 6; таван 8 и 16.53% ид. части от общите части
на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*****.*****.2783.1.2; под обекта: *****.*****.2783.1.34, *****.*****.2783.1.35,
*****.*****.2783.1.36; над обекта: *****.*****.2783.1.7; стар идентификатор: няма, при
квоти: 4/6 ид. ч. за И. М. Ч., 1/6 ид. ч. за Д. А. Д. и 1/6 ид. ч. за М. А. Ч..
С въззивната жалба се изразява становище, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но неправилно.Прави се оплакване, че съдът неправилно определил
квотите в правото на собственост на съделителите, като приел, че представеното по делото
завещание от А. Д. Ч. в полза на Д. А. Ч., не е съставено и подписано от А. Ч..Сочи се, че
вещите лица са използвали източници, които не било ясно дали са изпълнени от А. Ч.,
вместо да използват като сравнителни материали източниците, които с достоверност
установявали, че А. Ч. е изписал имената си и е положил подписа си.В тази връзка се прави
оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
неизясняване на значим факт за правилното решаване на делото, а от там и до неправилност
на решението.Моли се за отмяна на същото, вместо което да се постанови решение, с което
да се допусне до делба процесния имот при квоти: 1/2 ид. ч. за И. М. Ч. и 1/2 ид. ч. за Д. А.
Ч..Претендират се направените по делото разноски.
С писмения отговор на И. М. Ч. се оспорва постъпилата въззивна жалба като
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Съделителят М. Ч. не е подал отговор по въззивната жалба, не се явява в съдебно
заседание, р. пр., не изразява становище във въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството е делбено, във фаза по допускане на делбата.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск за делба е по отношение на недвижим
имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.2783.1.1 по КККР на гр.
*****, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, адрес на
имота: гр. ****, ул. „*****“ № ****, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор *****.*****.2783.1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.2783,
2
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 113, 53 кв. м., прилежащи части: изба 6; таван 8 и 16,53% ид.
части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *****.*****.2783.1.2, под обекта: *****.*****.2783.1.34,
*****.*****.2783.1.35, *****.*****.2783.1.36, над обекта: 3698.*****.2783.1.7, стар
идентификатор: няма, при квоти: 4/6 ид. части за ищцата И. М. Ч. и по 1/6 ид. част за
ответниците.
Обстоятелствата, на които се основава иска, са следните:
Ищцата твърди, че с нот. акт № *****, том II, дело № *****г. на Карловски народен
съд, тя и съпругът й А. Д. Ч., с когото имали сключен граждански брак на 31.12.1967г.,
закупили процесния недвижим имот.На 20.10.2021г. съпругът й починал, като бил наследен
от нея и ответниците.Със смъртта му съпружеската имуществена общност върху процесния
недвижим имот се трансформирала в обикновена съсобственост, при следните права: 4/6 ид.
части за нея и по 1/6 ид. част за всеки от ответниците.Тъй като с последните не можели да
постигнат споразумение за доброволна делба на съсобствения имот, бил налице правен
интерес за предявяване на иска за делба.
Не е спорно по делото, че ищцата и ответниците са наследници по закон на А. Д. Ч.,
починал на 20.10.2021г., съгласно акт за смърт № *****г., съставен от Община ***, район
***.
Не е спорно също, че процесият имот е придобит по време на брака между ищцата и
наследодателя с нот. акт № *****, том II, дело № *****г. на Карловски народен съд.
Още с писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Д. Д. е направил
възражение, че на 22.09.2022г. баща му А. Ч. е изготвил саморъчно завещание, приложено
към отговора, с което се разпоредил с имотите си, придобити по време на брака в режим на
СИО и тези, придобити по наследство, в негова полза, вкл. с дела си в размер на ½ ид. ч. от
процесния имот.Поради това е възразил и относно надлежната легитимация на втория
ответник да участва в делбата и относно размера на дяловете.Поискал е делбата да бъде
допусната при квоти: 1/2 ид. част за ищцата и 1/2 ид. част за него.
Ответникът М. Ч. не е подал писмен отговор, не е изразил становище по иска.
Пред първата инстанция е открито производство по чл. 193 от ГПК, във връзка с което е
допуснат разпит на свидетел и са изслушани заключения на единична и тройна съдебно-
графологична експертиза досежно автентичността на съдържанието и подписа на
саморъчното завещание, с което се легитимира ответникът Д. Д..
Свидетелката Й. К. е посочила, че е познавала А. от ученическите му години.Тя била
кардиолог по професия и преди 5-6 години той й се оплакал, че има болезнено изтръпване
на ръцете, мравучкане, а когато миел съдове, ги изпускал, които симтоми били предпоставка
за несигурност от *****а и неконтролирано движение на ръцете.Според свидетелката
същият е страдал от *****, което заболяване с годините се влошавало, въпреки назначеното
лечение с „Невробекс“.При здрависване имал ***** на ръката, потрепване, състоянието му
3
не било както преди години.За последен път с А. се видели през 2020г. и тогава той й казал,
че от лечението са намалели болезнените изтръпвания, но несигурността при хващане не е
изчезнала.
Заключението на единичната експертиза, изготвено от вещото лице П. К. е, че
ръкописният текст и подписът след „завещател“ в завещанието от 22.09.2021г., не са
изпълнени от А. Д. Ч., ЕГН **********.
Тройната съдебно-графологическа експертиза също е дала заключение, че ръкописният
текст и подписа, положен за „завещател“ в представеното саморъчно завещание за
изследване, не са изпълнени от А. Д. Ч., като вещите лица са използвали за сравнителен
анализ и подписа, положен от наследодателя в приложеното към делото пълномощно,
заверено от кмета на с. *****, на 20.09.2019г.
В съдебно заседание вещите лица са изяснили, че не са установили нарушение на
писмено-двигателните навици на лицето, което е изпълнило ръкописния текст в
завещанието.Напротив, самата степен на обработеност на почерка била по-висока,
отколкото в сравнителните образци на лицето – заявлението за издаване на БДС, което било
физически невъзможно да надскочи себе си.Нарушението на писмено-двигателните навици
било констатирано единствено по отношение на положения подпис в завещанието, което
било нехарактерно за човек с такава степен на обработеност, с каквато била изпълнена
ръкописната част.Това били признаци, характерни за имитация на подпис, като
констатираните спирания и прекъсвания, рязка промяна на посоката на движение, забавен
темп, еднороден натиск.
Районният съд в оспорваното решение е приел, че процесният имот е придобит в режим
на СИО по време на брака на ищцата и общия наследодател А. Д. Ч..Със смъртта му на
20.10.2021г. СИО се трансформирала в обикновена съсобственост, като по силата на
прекратената СИО ищцата се легитимирала като собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот,
а останалата 1/2 ид. ч. се разпределяла по равно между тримата наследници.Районният съд е
кредитирал заключенията на приетите експертизи в първоинстанционното производство и
въз основа на тях е направил извод, че представеното саморъчно завещание по делото е
неистински документ, поради което не го е ценил при решаването на спора.С оглед на това
районният съд не е разгледал и направените възражения от ответниците, при условията на
евентуалност за накърнена запазена част и е допуснал делбата при квоти: 4/6 ид. части за
ищцата и по 1/6 ид. част за всеки от ответниците.
Във въззивното производство с оглед оплакванията във въззивната жалба и направеното
доказателствено искане от жалбоподателя, беше допусната и приета нова съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице К. С..Заключението на експерта е, че ръкописният
текст и подписа за „Завещател“ в изследваното саморъчно завещание, не са изпълнени от А.
Д. Ч..
В съдебно заседание вещото лице изясни, че от 1967г., от когато били първите
сравнителни образци, с годините подписа се променя и дообработва, като с напредването на
4
възрастта намалява качеството и движенията на изписване на елементите.По отношение на
отделни букви вещото лице е констатирало устойчивост, като въпреки изминалите години,
няма изменение при изписването им, напр. буквата „д“, а по отношение на други букви е
налице промяна.Обосновава се, че в молбите за пенсия има положени 7 подписа, като те не
се различават от подписите, положени в БДС, в МВР **** и в РУ ****, като движенията
нямат никакво изменение относно формата, размера, посоката на движение,
месторазположението на елементите на подписа.Всички подписи са разположени
хоризонтално от ляво на дясно, за разлика от изследвания подпис в завещанието, който е
дъговиден, висок.
При тези данни и настоящият състав на съда приема, че не е доказана автентичността
на саморъчното завещание от 22.09.2022г., представено от съделителя Д. А. Д., въз основа
на което същият претендира да е придобил 1/2 ид. част от процесния имот, колкото е бил
дела на баща му.В тази насока съдът кредитира заключенията на съдебно-графологичните
експертизи, приети в първоинстанционното и във въззивното производство, които
кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото, като водят до
еднозначен извод, че саморъчното завещание не е неписано и подписано от наследодателя
на страните, което обуславя неговата нищожност на основание чл. 42, б. „б“ ат ЗН във вр. с
чл. 25 от ЗН.
Предвид гореизложеното и доколкото с обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон – императивните разпоредби на чл. 5 и чл. 9 от ЗН, в съответствие с
установеното по делото от фактическа страна, настоящият състав на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на районния съд.
С оглед гореизложеното въззивната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 09.01.2023г., постановено по гр. д. № 39 по
описа за 2022г. на Районен съд Карлово, III гр. с.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6