Решение по дело №8691/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 8 691 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Г.И.И.:

а) 9 450,000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.07.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) (КЗ) плюс законната лихва от 27.07.2015 г. до окончателното изплащане;

б) 157,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

2. на СГС – 378,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Г.И. е със съдебен адрес –  адвокат Г.Й.,***. З. „Л.И.“ АД е с адрес *** 51.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на Г.И.И. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 9 450,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Г.И.И. да заплати на З. „Л.И.“ АД 208,93 лева разноски по делото и 137,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 139,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от внасянето на държавна такса. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 28.06.2018 г. Г.И. е заявила, че на 27.07.2015 г. В.П. е предизвикал ПТП. Вследствие на ПТП ищцата е получила:

1. контузия на главата със сътресение на мозъка и загуба на съзнание;

2. две разкъсно-контузни рани в областта на челото с вертикално и фронтално разположение и размери пет-шест сантиметра;

3. порезна рана на дясна буза. Г.И. оценява тези вреди на 30 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност на В.П. е била застрахованa при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). Ответникът не е заплатил обезщетение на Г.И.. Затова тя моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Тя търси и законната лихва върху обезщетението от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[8] Л.И.оспорва предявените искове. Той заявява, че:

1. В.П. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла от ПТП твърдените увреждания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищцата е допринесла за настъпване на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан. Затова Л.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 25-29).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Г.И. е била родена на *** г. Тя с нетърпение е очаквала 18-я си рожден ден (показанията на свидетелката И., л. 121 гръб-л. 122).

 

[10] На 27.07.2015 г. около 17:20 часа Г.И. е пътувала на дясна задна седалка в лек автомобил „Ауди“ без поставен обезопасителен колан (показанията на вещото лице д-р М., л. 120; показанията на свидетелите П. и Г., л. 79 и л. 81 – съдът цени тези протоколите за разпит на тези свидетели на досъдебното производство, като неоспорени частни свидетелстващи документи).

 

[11] Автомобилът е бил управляван от В.П. ***. Поради високата скорост на автомобила В.П. е загубил контрол върху него, той е излязъл от пътното платно и се е ударил в бетонен стълб (заключението на вещите лица М. и д-р М., л. 107-112).

[12] Вследствие на удара Г.И. е получила контузия на главата с мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани в областта на челото и такава в областта на дясната буза, от външната страна на дясната ноздра (заключението на вещото лице д-р С., л. 104-106). Ако тя е била с поставен обезопасителен колан, не би получила сътресението на мозъка и разкъсно-контузните рани на челото, но е щяла да получи раната на дясната буза (показанията на вещото лице д-р М., л. 120). Не се спори, че към този момент ГО на В.П. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[13] Мозъчното сътресение е протекло със зашеметяване, но без загуба на съзнание и изпадане в кома. Раните на ищцата са били зашити под местна опойка и е била лекувана с цефриаксон и дексофен. Възстановителният период за мозъчното сътресение е бил 30 дни. Към настоящия момент Г.И. има два белега, които са вертикално разположени в областта на челото – единият по средата на челото, от окосмената част на главата до вътрешния ъгъл на дясната вежда и е с дължина около шест сантиметра, а вторият е успореден на първия на три сантиментра от него и навън. Тя има и трети едносантиметров белег на дясната буза от външната страна на дясната ноздра (заключението на вещото лице д-р С.).

 

[14] Докато Г.И. се е възстановявала, за нея са се грижили майка ѝ и баба ѝ. По-късно тя е имала панически пристъпи на страх, дълго време е отказвала да се качва в автомобил, а понякога има главоболие (показанията на свидетелката И., л. 121 гръб-122). Сътресението на мозъка, което е получила Г.И., е идентично на това, чието обезщетяване е било предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. (показанията на вещото лице д-р С., л. 119).

 

[15] Не се спори, че Л.И.не е изплащал обезщетение на Г.И. за неимуществени вреди. Съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса (определението, л. 15). Тя е заплатила 500,00 лева за вещи лица (л. 48) и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 115). Ответникът е заплатил 300,00 лева за вещи лица (л. 46), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 50) и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[16] Г.И. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

 

1. По иска по по чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.)          

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. Г.И. е участвала в ПТП, което е било покрито от застраховка ГО;

2. от ПТП тя е претърпяла увреждания;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил В.П., чиято ГО е била застрахована при ответника Л.И.;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства;

5. Л.И.не е заплатил обезщетение на Г.И..

 

[20] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 27.07.2015 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 27.07.2015 г. Г.И. е била на 17 години. Тя с нетърпение е очаквала 18-я си рожден. Вследствие на ПТП Г.И. е получила контузия на главата с мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани в областта на челото и такава в областта на дясната буза, от външната страна на дясната ноздра.

 

[26] Мозъчното сътресение е протекло със зашеметяване, но без загуба на съзнание и изпадане в коматозно състояние. Раните на ищцата са били зашити под местна опойка и е била лекувана с цефриаксон и дексофен. Възстановителният период за мозъчното сътресение е бил 30 дни. Към настоящия момент Г.И. има два белега, които са вертикално разположени в областта на челото – единият по средата на челото, от окосмената част на главата до вътрешния ъгъл на дясната вежда и е с дължина около шест сантиметра, а вторият е успореден на първия на три сантиментра от него и навън. Тя има и трети едносантиметров белег на дясната буза от външната страна на дясната ноздра.

 

[27] Докато Г.И. се е възстановявала, за нея са се грижили майка ѝ и баба ѝ. По-късно тя е имала панически пристъпи на страх, дълго време е отказвала да се качва в автомобил, а понякога има главоболие.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5]. Увеличението на МРЗ от 27.07.2015 г. до 2016 г. е 10,53% (420,00-380,00/380,00) или МРЗ към 27.07.2015 г. е била 89,47% от тази към 2016 г.

 

[30] Съдът установи, че сътресението на мозъка, което е получила Г.И., е идентично на това, чието обезщетяване е било предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. Увреждането по решението на САС е настъпило през 2016 г.[6].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че решението на САС е за увреждане от 2016 г., а към 27.07.2015 г. когато МРЗ е била с 89,47% от тази към 2016 г. Затова съдът приема, че 13 500,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла ищцата.

 

[32] Ответникът е възразил, че Г.И. е допринесла за настъпването на увреждането, защото е била без поставен обезопасителен колан.  Възражението за съпричиняване е основателно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Съдът установи, че Г.И. е пътувала в процесния атомобил без поставен обезопасителен колан. Ако тя е била с такъв, не би получила сътресението на мозъка и двете разкъсно-контузни рани на челото, а само би получила раната на дясната буза. Следователно Г.И. е допринесла за настъпването на уврежданията. Съдът определя 30% съпричиняване.

 

[35] При този процент на съпричиняване, съдът уважава иска за 9 450,00 лева. Съдът отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[36] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 500,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 9 450,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на ищцата 157,50 лева разноски по делото, а на адвокат Й. 450,45 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х9 450,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 378,00 лева държавна такса.

         

[38] Л.И.също търси разноски. Той е направил такива за 305,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 20 550,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Л.И.208,93 лева разноски по делото (305,00х20 550,00/30 000,00) и 137,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х20 550,00/30 000,00).

 

Съдия: