№ 205
гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220100207 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от
ЗЗД. Ищецът „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със седалище и адрес на управление: г**
представлявано от управителя **, чрез пълномощника адвокат К. В. Г., АК - Пловдив, с
адрес на кантората и съдебен адрес по настоящата искова молба за връчване на книжа и
съобщения: гр. ** твърди против ответника Д. Ж. Н., ЕГН **, с адрес: с** че срещу него е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1110 от 28.06.2022г. съгласно
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20225220102018 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик,
съгласно която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца „ВО**И“ ЕООД, ЕИК:**
общата дължима сума е в размер на 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и
петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които
сумата от 677.89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ -
главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г., мораторна лихва върху главницата
в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от
31.03.2019г. до 01,06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно -
деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
Твърди се, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, за ищеца
бил възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от
ГПК. Твърди се, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са
1
приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК
оператора „Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1. т. 5
от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към момента Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр.
Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ
09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди се, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на
партида е абонатен номер № *********, съгласно общите условия, на адрес: с** за което са
били издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 31.03.2019г. до
01.06.2022г. от „Во**и“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31. ал. 2 и чл. 42 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33. ал. 2 и чл. 44 от Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.20141. на ДКЕВР. Твърди се, че в
противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на
няколко години не бил заплащал на ищеца доставеното количество питейна вода и
отвеждане на канална вода. Предвид изложеното в исковата молба, ищецът счита, че
ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, поради което дължал съответната сума. Оформен е петитум с
който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че по
отношение на ответника Д. Ж. Н., ЕГН **********, е адрес: ** съществува вземането на
ищеца „ВО**И“ ЕООД, гр. Пазарджик. ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **,
представлявано от законен представител - управител **, по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1110 по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022г„ издадена по ч. гр. д. №
2018/2022 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за сумите: 769.15 /седемстотин шестдесет
и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, от които сумата от 677.89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и
девет стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна
вода и отвеждане па отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г. мораторна лихва
върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/
за периода от 31.03.2019г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Е. Б. от АК-Пазарджик,
назначена за осъществяване на правна помощ в качеството си на особен представител на
ответника Д. Ж. Н., в който е изразила становище по предявения иск, че същият е
процесуално допустим, но неоснователен. Твърди, че било видно от представените
доказателства, че нямало начислени суми, за ползвана вода, а само такива пренасяни от
миналите години, за които вземането е било погасено по давност, както за главницата, така и
лихвите. Излага становище, че дълговете за неплатени задължения могат да се търсят само
три години назад, като въпросът за давността бил уреден в ЗЗД. Сочи, че според чл.110
общата давност за погасяване на задълженията е 5/пет/ години, но в следващия текст на
чл.111, ясно било казано, че с изтичане на 3/три/годишна давност се погасяват изрично
посочените вземания, включително и периодичните плащания, респективно и лихвите по
тях. Сочи, че в тази насока е и тълкувателно решение №3/2011г на ОСГКТК на ВКС и
допълнение към него също №3/18.05.2012г също на ОСГКТК на ВКС и Тълкувателно
2
Решение №16/09.05.2017г на ВКС произнесено по гр.д. №50185/2016 г. Твърди, че за
начислявана сума в търсения период важи погасителната давност, а освен това че не са
направени засичания на водомера на абоната и липсвало отчитане на доставена, ползвана и
съответно дължима за плащане питейна или отходна вода. Твърди, че нямало данни дали на
карнетите на инкасаторите има подписи, така, както били изискванията на тяхната Наредба,
и ако имало такива, то биха могли да бъдат кредитирани единствено и само за онези месеци,
за които абонатът е поставил подписа си и е потвърдил верността на отразеното показание
на водомера. Твърди, че такова действие придавало двустранен характер на записването и
ищецът трябвало да докаже наличието на подписа на ответника и че тогава би била налице
облигационна връзка между страните и произтичащи от това задължения. Твърди, че не
било установено дали твърденията в исковата молба отговарят изцяло на действителното
състояние на договорните отношения между страните и липсвали доказателства в тази
насока. Изразява становище, че отсъствието на страната и невъзможността за една
действителна защита с факти и аргументи прави искът доказан едностранно, още повече, че
твърденията на ищеца се базирали изцяло и единствено на доказателства представени от
него. Моли се съдът да отхвърли иска, предявен срещу ответника като необоснован и
недоказан, като твърди, че търсените вземания са погасени по давност, нямало данни
ответникът да е подписвал допълнително споразумение - договори за разсрочено плащане.
Изразено е становище, че поради липса на контакт с ответника, особеният представител не
може да посочи свидетЕ., и че ще се ползва от писмените доказателства представени от
ищеца.
Съдът, при условията на чл. 233 от ГПК, е оставил без разглеждане предявената
искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК над размера от 468,85 за претендирана
главница и извън периода 27.06.2019 г. до 01.06.2022 г., както и над размера от 45,86 лв.
мораторни лихви и извън периода 27.06.2019 г. до 01.06.2022 г., поради отказ от иска и е
прекратил производството по делото в тази му част.Частично е била обезсилена и
издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2022 г. ищцовото дружество е подало в РС – Пазарджик заявление по чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 769.15
/седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв. /шестстотин
седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода
31.03.2019г. до 01.06.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26
лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до
01,06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендирани са съдебно деловодни разноски в
размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Издадената за тези
суми заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и за ищецът е възникнал правният интерес да
предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е допустим, тъй като
исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК.
3
В производството по чл. 422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая
правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Едно от възраженията на особения представител на ответника е, че между последния
и ищцовото дружество не се доказва съществуването на валидно облигационни
правоотношения по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Ищецът представя лихвен лист и извлечение от карнета, от които се установява, че на
името на ответника Д. Ж. Н. по партида на абонатен № ********* за водоснабден имот,
находящ се в с. Алима начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 677,89 лв. за
периода 31.03.2019 г. до 01.06.2022 г.
Същият водоснабден имот е станал собственост на ответника Д. Ж. Н. съгласно
представения по делото нот. акт № 188/2020 г. – съответно на 17.12.2020 г., като ответникът
е подал заявление на ищцовото дружество за промяна на партидата на 21.07.2021 г.
Ищецът представя също Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребитЕ.те, от оператора „Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към
момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребитЕ.те от ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно.
Вещото лице, след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е
констатирало, че за партида № *********, за имот, находящ се в с**, с титуляр Д. Ж. Н. за
периода 17.12.2020 г. до 01.06.2022 г. има неплатени четири фактури с главници в общ
размер от 524,64 лв., от които 468,85 лв. – главница и 55,79 лв. – лихва за забава.
По делото като свидетел е разпитана и служителката на ищцовото дружество Е. С.
Н., която в показанията си установява, че тя е инкасирала процесния водоснабден имот .
Свидетелката твърди, че подписите положени в карнетните листове са на собственика на
имота, но преди няколко години, разбрала от съседи, че той е заминал с приятелската си за
гр. Сливен. От тогава и досега, имотът е необитаем и инкасаторката не е имала достъп до
него.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи: Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който
водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребитЕ. на
водоснабдителни услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребитЕ. са „юридически или физически лица – собственици или ползватЕ. на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. По делото не се спори, а и се установява, че за
4
периода 17.12.2020 г. до 01.06.2022 г. ответникът е бил собственик на имота. Имотът,
находящ се в с.**, общ. Пазарджик, е бил водоснабден, по партида с абонатен номер
*********. В отношенията между страните, по повод предоставяната от ищеца ВиК услуга,
следва да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода,
пречистване и отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на ВиК. Визираните
общи условия /представени по делото/ регламентират правата и задълженията на страните
по договорите за предоставяне на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения
нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и
одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от оператора - „ВиК” ЕООД
гр.Пазарджик са общоизвестни, публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в
интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В конкретния случай, партидата на процесния имот е записана на името на ответника
за посочения по-горе период и той е собственик на имота. Същият в качеството си на
съсобственик, има качеството на потребител на ВиК услуги за имота ноходящ се в с.**, общ.
Пазарджик Липсват доказателства, опровергаващи този извод, а съгласно чл. 61 ал.1 от ОУ,
при промяна в собствеността, старият собственик е длъжен да заяви тази промяна пред
оператора в 30- дневен срок, а съгласно чл. 63 ал.2 ОУ, ако това задължение не бъде
изпълнено, новият собственик заплаща всички дължими суми за имота, след датата на
промяна на собствеността или ползването.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 32, ал. 1 от публично известните
общи условия на ВиК - Пазарджик, доставянето на питейна вода, пречистване, или
отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на
сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. В случая карнета е послужил при изготвяне на представените по делото
фактури.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния
период по процесната партида, което от своя страна е основание за ангажиране на
5
отговорността на ответника, в качеството му на потребител/собственик, да заплати
извършената ВиК услуга Представените от ищеца 4 бр. фактури касаят вземане в общ
размер на 468,85 лв. главница. За тази сума предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, което представлява и претендираната след частичното
прекратяване поради отказ процесна сума.
В чл.33,ал.2 на ОУ на ВиК – Пазарджик е предвидено, че потребитЕ.те са длъжни
да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа. В случая
дължимата лихва за забава върху посочената главница за периода 14.03.2021 г. до 01.06.2022
г. / според заключението на ССчЕ се равнява на 55,79 лв. Претендираната от ищеца сума е
45,86 лв. / след частичния отказ / поради което и искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
изцяло уважен в претендирания размер.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на задълженията. Търсените
суми са за периода 27.06.2019 г. до 01.06.2022 г. (след частичния отказ от иска ). Същите се
погасяват с тригодишна давност, тъй като се касае за повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Давността за всяко
месечно задължение започва да тече с изтичане на крайния срок за плащането му.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.06.2022 г. – в рамките на
тригодишен период от възникване на най-старото задължение.
С оглед на горното, съдът приема за установено, че стойността на разходеното
количество вода за процесния период е 468,85 лв. За неплатената главница потребителя
дължи и лихва за забава в размер на 45,86 лв. Така разходеното количество, в изчислената
му стойност, подлежи на плащане от страна на потребителя. Ответникът, чиято е тежестта
на доказване, не представя доказателства за извършено плащане.Съдът приема, че
претенцията е доказана и по размер. Следователно, установителният иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер. Предвид обстоятелството, че ищецът
в допълнителната си молба е посочил период за претендирана главница и лихва за забава от
27.06.2019 г.,но според заключението на вещото лице, главницата и лихвата се дължи в
период, който се включва в исковия, за част от който е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, то дължимата главница и лихва за забава следва да се дължи за доказания в
настоящото производство период.
С оглед на горното, съдът следва да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 468,85 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода 17.12.2020 г./ датата на придобиване на собствеността
/ до 01.06.2022 г. по партида с абонатен № *********,за имот, находящ се в с.**, общ.
Пазарджик, сумата 45,86 лв.- лихва за забава за периода 14.03.2021 г. до 01.06.2022 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 1110/28.06.2022г. по ч.гр.д. № 2018/2022
6
г. по описа на ПзРС. Дължима се явява и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.06.2022 г.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски, както следва: в заповедното производство – сумата от 117,45 лв./ от общо 175,00
лв. съразмерно на уважената част от претенцията/, и в настоящото производство - разноски
в размер на 654,36 лв. / пак съобразно уважената част от претенцията / от общо 975,00 лв. за
внесена държавна такса, възнаграждение на адвокат и на особен представител и на вещо
лице / .
Предвид изложеното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ж. Н., ЕГН **, с адрес: с** че
съществува вземането на „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със седалище и адрес на
управление: г** представлявано от управителя ** със съдебен адрес по настоящата искова
молба за връчване на книжа и съобщения: гр. ** за сумата от 468,85 лв. - главница, дължима
за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 17.12.2020 г. до
01.06.2022 г. по партида с абонатен № *********,за имот, находящ се в с.**, общ.
Пазарджик, ул. „Възрожденска „ № 14, сумата 45,86 лв.- лихва за забава за периода
14.03.2021 г. до 01.06.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
1110/28.06.2022г. по ч.гр.д. № 2018/2022 г. по описа на ПзРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
27.06.2022 г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Ж. Н., ЕГН **, с адрес: с** да заплати на „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик
със седалище и адрес на управление: г** представлявано от управителя **, със съдебен
адрес по настоящата искова молба за връчване на книжа и съобщения: гр. ** следните
съдебно- деловодни разноски : в заповедното производство – сумата от 117,45 лв., и в
настоящото производство - разноски в общ размер от 654,36 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7