№ 906
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300501318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от В. И. В., ЕГН ********** от с. Б.,
обл. Пловдивска, ул. ***, чрез адвокат Загорова против решение № 1130/15.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 4952/2022 г. по описа на РС -Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен иска за даване разрешение малолетното дете А. В.ва В.а, ЕГН ********** да
пътува до А., придружено от баща си В. И. В. или с упълномощено от него лице, като
напуска Република България и се завръща в нея за периода до изтичане на валидността
на международния паспорт, а именно – 5 години, без да е необходимо за целта
съгласието на майката С. Т. Й., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.***
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния
съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде
уважена в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна С. Т. Й., чрез адвокат К., с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и
1
откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Пловдивският районен съд е сезиран с молба от В. И. В., с правна
квалификация чл. 127а от СК, за заместване на съгласието на майката С. Т. Й.,
малолетното на страните дете А. В.ва В.а, да пътува извън пределите на Република
България до А. и другите държавите членки на Европейския съюз, за срок до
навършване на пълнолетие от детето или за период от пет години от влизане в сила на
решението, в дните, определени за режим на осъществяване на личните отношения
между бащата с детето, съобразно брачното решение от 2020 година.
В исковата молба молителят е изложил съображения, че страните по делото са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. №
2891/2019 г. по описа на РС-Асеновград, с което съдът е одобрил постигнатото между
страните споразумение, като е предоставено упражняване на родителските права по
отношение на малолетното им дете А. В.ва В.а на майката, определен е режим за
лични отношения между бащата В. В. – молител и детето А. В.а. Твърди, че живее и
работи в А..
В писмения си отговор майката оспорва исковете и настоява за тяхното
отхвърляне като неоснователни. Твърди, че независимо от регламентирания режим на
лични отношения между бащата и детето, същият не се спазва, поради нежелание от
бащата, като той е неглижирал отношенията и грижите към детето А. В.а и твърди, че
предоставяне от съда на заместващо съгласие би било изцяло във вреда на детето, тъй
като в А. бащата нямал близки и роднини, които да му помагат в отглеждането на
детето, езикът за детето е чужд в А. и поради отдалечеността на А., този режим няма
как да се спази. Бащата В. В. работел като шофьор на камион, понякога с
продължителност на работния ден повече от 12 часа и дългият престой в кабината за
детето не е в негов интерес. Отделно от това бащата в А. живеел в стара и постоянно
рушаща се къща, с лоши битови условия, които са неподходящи за едно малко дете
като А.. Твърди се също така, че в къщата на бащата няма канализация и изградена
баня и наоколо било пълно с боклуци и животни.
От фактическа страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че са бивши, чиито брак е прекратен с влязло в сила на
06.03.2020 г. решение по гр. д. № 2891/2019 г. по описа на РС-Асеновград.
Родителските права върху роденото на 27.10.2015 г. от брака на страните малолетно
дете А. В.а, са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при нея,
а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и осъден да му заплаща
месечна издръжка в размер от 400 лева.
Видно от приложено удостоверение за раждане от 20.01.2022г. на Кметство
Емерсдорф, А., детето А. В.ва В.а, е родена на 27.10.2015г. в Република А., провинция
Д. А..
2
В първоинстанционното производство по почин на страните са събрани и
гласни доказателствени средства.
Според показанията на свидетеля Г.З., брат на молителя се установява, че от
2008г. до 2019г. страните живели в А.. След развода им брат му останал в А., тъй като
там работел в транспортна фирма. Работел само дневна смяна от 8 до 17 часа. Разнасял
стоки с камион и в събота и неделя почивал. Знае, че детето А. е със здравословни
проблеми и й е правена операция за вадене на камък от бъбрека. Сега детето е в добро
здравословно състояние. В А. брат му живеел в къща, където битовите условия за
живот били добри. Според показанията на свидетеля Т.Й., който е баща на ответницата
В. живеел в А. в едно малко село на върха на Алпите, в къща, където условията за
живот не били много добри.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е разрешил на малолетното
дете А. В.ва В.а чрез нейния баща и законен представител В. И. В. да бъде издаден нов
паспорт за задгранично пътуване, без да е необходимо за целта съгласието на майката
С. Т. Й., като е отказал да даде разрешение малолетното дете А. В.ва В.а да пътува до
А., придружено от баща си В. И. В. или с упълномощено от него лице, като напуска
Република България и се завръща в нея за периода до изтичане на валидността на
международния паспорт, а именно – 5 години, без да е необходимо за целта съгласието
на майката С. Т. Й.. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че не е в
интерес на детето да бъде извеждането с бащата в А. по режима му на лични
отношения.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, при проверка на
валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че
последното е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за правилността на обжалвания съдебен
акт, в рамките поставени от въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
Производството, с което е сезиран по чл. 127а ал. 2 от СК, има характер на
спорна съдебна администрация, поради което постановеното от съда решение по него
не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата, единствено изискване за което е наличието на рационален диалог
между родителите.
Предвид характера на производството съдът не е обвързан от формулираното
от молителя искане относно броя на пътувания, период от време и посочените
дестинации.
Основен критерии при вземане на решението за заместване съгласието на
единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл ТР № 1
от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК/. Разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗДет съдържа легално определение на понятието "най-добър интерес на детето",
3
което понятие изисква да бъдат преценени редица обстоятелства, свързани с най-пълно
удовлетворяване на физическите и психо-емоционалните потребности на детето,
неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, М.лото и други
характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се грижат да него, а
така и последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и
опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна.
Преценката за този "най-добър интерес на детето" е винаги конкретна, за всяко
конкретно дете, поради което и решението, което се взима следва да е съобразено с
тази конкретна преценка.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите
членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС и не може
неоснователно да бъде ограничавано. Освен това право на свободно придвиждане е
установено и гарантирано в международните актове (чл. 12, т. 3 от Международния
пакт за гражданските и политическите права и чл. 13, т.1 и 2 от Всеобщата декларация
за правата на човека), които след ратификацията и обнародването им представляват
част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ и имат приоритет над
тези норми, които им противоречат.
В настоящия случай по делото се установи, че бащата се е установил в
Република А.. В тази връзка следва да се посочи, че отглеждането и възпитанието на
детето в семейна среда е изключително важно за правилното му развитие и възпитание,
като това означава същото да бъде съпричастно и към начина на живот и социалната
среда и на баща си, освен на майка си. Освен това, изцяло в интерес на детето е да
пътува извън територията на Република България, да придобива представа и за
културата на другите държави, като по този начин се разширява неговия мироглед.
Ограничаването на детето от пътувания и на възможностите му за посещение на други
държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани
и защитени от закона. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че в
процесния случай е налице интерес за детето да пътува извън страната.
Съгласно т. 1 от ТР № 1 / 03.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/ 2016 г., съдът
може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие
дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/ или до определени държави, респ. държави, чиито кръг е
определеяем. Мотив към това решение и изискването за съществуването на конкретно
защитен интерес на детето при пътувания извън страната. Прието е, че този интерес не
е защитен в достатъчна степен при дадено разрешение за неограничено по време и
място пътуване в чужбина, защото не е извършена предварителна преценка на мястото,
условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, с оглед оценка на
4
конкретния и реален риск. Прието е също, че по повод на конкретен спор на основание
чл. 127а, ал. 1 СК съдът не може да замени"веднъж завинаги" съгласието на родителя,
постановявайки неограничено по време и територия пътуване.
Искането да се разреши пътуване до страни в ЕС за срок от пет години е в
интерес на детето, но следва да се съобрази и факта, че то е във възраст, в която
посещава училище, т.е. има учебни ангажименти, местоживеенето му към момента на
подаване на исковата молба е в България и тези пътувания следва да се разрешат само
за неучебните периоди – по време на всички училищни ваканции и официални
празници. Не може да бъде разрешено неограничено пътуване в рамките на този
период, т.к. от една страна съдът би се произнесъл по незаявено искане за намеса в
семейните отношения, а от друга – би било налице заобикаляне на закона – фактическа
промяна в местоживеенето на детето без съгласието на двамата родители и без
конкретно съдебно разрешение в тази насока.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отказано да се даде разрешение
малолетното дете А. В.ва В.а, ЕГН ********** да пътува до А., придружено от баща си
В. И. В. или с упълномощено от него лице, като напуска Република България и се
завръща в нея за периода до изтичане на валидността на международния паспорт, а
именно – 5 години, без да е необходимо за целта съгласието на майката С. Т. Й..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата С. Й. следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя сумата от 25 лева-държавна такса по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1130/15.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 4952/2022 г.,
по описа на ПдРС, в частта в която е отхвърлен иска за даване разрешение малолетното
дете А. В.ва В.а, ЕГН ********** да пътува до А., придружено от баща си В. И. В. или
с упълномощено от него лице, като напуска Република България и се завръща в нея за
периода до изтичане на валидността на международния паспорт, а именно – 5 години,
без да е необходимо за целта съгласието на майката С. Т. Й., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул.*** като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА разрешение на основание чл. 127а СК заместващо съгласието на С. Т.
Й., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.*** детето А. В.ва В.а, ЕГН **********, да
пътува придружавано от своя баща В. И. В., ЕГН ********** от с. Б., област
Пловдивска, ул. „***, или от упълномощено от него лице до Република А. и другите
държави членки на Европейския съюз, за срок от пет години, считано от влизане в сила
на съдебното решение, през периодите на ученическите ваканции и официалните
5
празници на Република България.
ОСЪЖДА С. Т. Й., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.*** да заплати на В.
И. В., ЕГН ********** от с. Б., обл. Пловдивска, ул. *** сумата от 25 /двадесет и пет/
лева – направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6