РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана на Анг. Станева Въззивно
гражданско дело № 20235300502100 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във връзка с чл.143, ал.2 от СК и чл.149 СК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от В. Р. П. и от Е.
С. Т. чрез процесуалните им представители, против решение №
2091/08.06.2022 г., поправено с решение №3256 от 11.10.2022 г., постановени
по гр. дело № 20262/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 5 брачен
състав. Решението се обжалва от двамата жалбоподатели единствено в частта,
касаеща издръжката на малолетните деца, а именно: в частта, в която Е. С. Т.,
ЕГН **********, е осъден да заплаща на дъщеря си Р. Е. Т.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител В. Р. П., ЕГН
**********, издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно, считано от
21.12.2021 г. до настъпването на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата над сумата от 200 лв. месечно до пълния предявен размер от 300
лв.; в частта, в която Е. С. Т., ЕГН **********, е осъден да заплаща на
дъщеря си С. Е. Т.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител В. Р. П., ЕГН **********, издръжка в размер на 200 лв. /двеста
лева/ месечно, считано от 21.12.2021 г. до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
1
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
искът за разликата над сумата от 200 лв. месечно до пълния размер от 300 лв.
месечно е отхвърлен; в частта, в която Е. С. Т., ЕГН **********, е осъден да
заплати на дъщеря си Р. Е. Т.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В. Р. П., ЕГН **********, издръжка в размер на 200 лв.
/двеста лева/ месечно или общо 2129 лв. /две хиляди сто двадесет и девет
лева/ за изминал период от време, а именно за периода от 01.03.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2021 г., ведно със законната
лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане; и в частта, в която
Е. С. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на дъщеря си С. Е. Т.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител В. Р. П., ЕГН
**********, издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно или общо
2129 лв. /две хиляди сто двадесет и девет лева/ за изминал период от време, а
именно за периода от 01.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба
– 21.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното й изплащане.
С въззивната си жалба В. П. чрез адв. Б. обжалва решението в
частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на текуща
издръжка на малолетните деца за разликата над 200 лв. до предявения размер
от 300 лв. за всяко от децата. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази част, като се иска отмяната му и
постановяване на ново, с което ответникът да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 300 лв. за всяко от децата, считано от датата на
подаване на исковата молба. Претендира се и заплащане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е.
Т., като се излагат съображения, че жалбата е неоснователна, следва да се
остави без уважение, а решението на Районният съд да се потвърди в тази
част.
С жалбата на Е. Т., депозирана чрез адв. С., се обжалва решението
в частта, в която е определен размер на издръжката за минал период за всяко
от децата. Твърди се, че не са съобразени получените суми от майката. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част, като Т. да бъде осъден да заплати
за всяка от дъщерите си издръжка за минал период от време в размер на 200
лв. месечно или общо 1800 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 21.12.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от падежа до окончателното плащане,
като същият, след приспадане на внесените суми, следва да заплати остатъка
в размер на 88,88 лв. месечно за всяко от децата. Претендира се и заплащане
на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
2
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок,
изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П.,
в качеството на майка и законен представител на Р. Е. Т.а, ЕГН **********, и
С. Е. Т.а, ЕГН **********, против Е. С. Т., ЕГН **********. Ищцата твърди,
че с ответника са живели на съпружески начала от 2016 г. до края на месец
февруари 2021 г. в С. З. и имат родени две деца - Р. Е. Т.а, родена на
*****.2017 г. и С. Е. Т.а, родена на *****.2018 г. Отношението на ответника
към ищцата се променило още докато била бременна с първото им дете -
започнал да злоупотребява с алкохол, ревнувал я без причина, контролирал
действията . Можела да ходи при родителите си в гр. **** само когато той
разреши и вечно бил недоволен. Често вдигал скандали и се държал
агресивно пред децата. Описва инцидент през 2019 г., след който се прибрала
с децата в гр. **** при родителите си. Ответникът, след седмица, отишъл в
дома им, извинил се за лошото си отношение и за това, че я е ударил, обещал
никога повече това да не се повтаря. Ищцата се върнала при него в гр. С. З.
заедно с децата, но след около месец всичко започнало постарому -
продължил да се държи зле с нея, често променял настроението си, обвинявал
я, че не се грижи добре за децата, а те го изнервяли с това, че били шумни,
пречели му да гледа телевизия. Когато децата плачели, отново ищцата била
виновна, че ги била разлигавила, защото не ги биела. Децата винаги били
свидетели на скандалите. Всичко това им се отразило зле, изнервили се и
били много неспокойни. По-голямото дете Р. всяка нощ се будело с писъци и
3
не се отделяло от майка си. Когато се прибирало в къщи, детето С., което
било на четири години, още от вратата питало баща си дали е изнервен,
спокоен ли е. В интерес на децата ищцата взела решение да напуснат
ответника и в края на месец февруари 2021 г. заедно с тях се прибрала в гр.
**** при родителите си, където живеят и до сега. Докато живели в гр. С. З.,
единствено ищцата полагала непосредствените грижи за децата. В гр. ****
продължила да се грижи за тях, като в отглеждането помагали и нейните
родители. Наложило се детето Р. да бъде водено на детски *****, тъй като
продължавала нощем да се буди и да пищи. Това продължило около два
месеца. Ищцата не ограничавала ответника да взима децата, но винаги, когато
ги вземел, децата се връщали много разстроени и неспокойни. Децата били
записани в частна детска градина, тъй като не ги приели в общинска такава, а
ищцата вече работила и нямало кой да ги гледа, като плащала по около
хиляда лева на месец само за детска градина. В момента, в който станало
въпрос за пари, ответникът станал раздразнителен и заявил, че не може да
плаща. След като размислил казал, че може да дава по 200 лв. на дете, но не
предоставил средства. След многократни разговори и настоявания от страна
на ищцата, ответникът й дал хиляда лева, като заявил, че тази сума са парите,
с които тя плащала кабелна телевизия и интернет за жилището в гр. С. З., тъй
като договорът бил на нейно име до края на 2021 г. След като се разделили,
ответникът дал само тези хиляда лева и още общо хиляда лева на три пъти.
Разходите за издръжката на децата не били малки. Същите се нуждаели от
дрехи, обувки, храна. Били им необходими играчки и пособия за изграждане
на физическото и психическото им развитие. В продължение на два месеца Р.
посещавала *****, двете деца четири месеца посещавали частната детска
градина, а към момента - общинска такава. От месец октомври 2021 г. Р.
посещавала курс по английски език, народни танци, модерни танци и спортни
танци, а С. - модерни танци. По съвет на *****а, ищцата записала детето Р. на
всички по-горе изброени дейности, за да й бъде помогнато за нейното
нормално физическо и психическо развитие. Двете деца често боледували, за
С. се налагало поне един път месечно да посещават лекар специалист. С. била
с диагноза *****, неуточнен. Независимо, че ищцата работила, много било
трудно само с нейната заплата да издържа децата и често търсила финансова
помощ от родителите си и сестра си. Ответникът работил като ***** във
фирма „*****“ ЕООД и реализирал добри доходи. Освен заплатата, в края на
всяка година получавал бонуси в немалък размер. Той нямал други деца, за
които да се грижи, и ищцата счита, че може да дава издръжка в размер на по
300 лв. за всяко дете. Предложено е да бъде постановено решение, с което да
се определи двете деца да имат местоживеене при майката и да бъде
предоставено на нея упражняването на родителските права върху тях. Ищцата
моли съда да бъде определен на другия родител режим на лични отношения с
децата, който е ограничен, тъй като винаги след срещи с него се връщали
много неспокойни и разстроени. Поискано е от съда да осъди ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на по 300 лв. за всяко от децата, начиная
4
от подаване на исковата молба до настъпване на причини за изменението й.
Тъй като ищцата основно се грижела за издръжката и възпитанието на децата
от раздялата до подаване на исковата молба, е поискано да бъде осъден
ответникът да заплаща издръжка за минало време от края на месец февруари
2021 г. до завеждане на исковата молба в съда в размер на по 300 лв. за дете,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
от Е. Т., според когото предявените искове са допустими. Потвърждава, че с
ищцата живели заедно на съпружески начала от 2016 г. и имат две деца.
Изнесеното в исковата молба не отговаряло на действителното фактическо
положение. Първоначално двете страни заживели при родителите на
ответника. Около половин година по-късно, преди да се роди детето Р., се
преместили в друго жилище, също собственост на родителите му. Отрича
преди раждането на децата да е променил отношението си към ищцата. Не
бил агресивен и не прекалявал с употребата на алкохол. Не било вярно и
твърдението, че докато живели в гр. С. З. само ищцата е полагала грижи за
децата. Майката на ответника също много помагала – готвила за всички,
водила децата на ясла. Бащата на ответника също помагал както с грижи за
децата, така и със средства. По време на съвместното съжителство се грижил
финансово за семейството. Още повече, че пет години от това време ищцата
била в майчинство и няма как само тя да е осигурявала издръжка на децата.
Отношенията им след раждането на децата се променили. Карали се често и
ответникът отчита като грешка, че имало много случаи, когато това се
случвало пред децата. През месец декември 2020 г. ответникът купил
апартамент в гр. С. З.. В края на месец февруари 2021 г. ищцата имала твърде
много ангажименти - шофьорски курс, онлайн курс и др., и нейните родители
пристигнали от гр. **** с уговорката да помагат с децата за седмица. Две
седмици били в дома им, след което ищцата решила, че ще напусне
семейното им жилище и заминала с двете деца при родителите си.
Ответникът правил много опити да се съберат отново. Дори предложил брак и
посещавал по нейно желание известно време *****. Имал желание и двамата
заедно да ходят на терапия, но решението й явно било категорично и
окончателно. Откакто се разделили, помагал на ищцата финансово.
Категорично отрича твърденията, че от няколко месеца само тя издържа
децата и той не превеждал издръжка. За последната година, освен сумата от
хиляда лева, за които ищцата говори в исковата молба, бил превеждал суми с
Изипей, за което нямал доказателства, тъй като не предполагал, че ще се
наложи да ги използва. Ответникът не отказал да закупува дрехи, обувки и
играчки на децата, а притежаваното от него МПС го бил прехвърлил на
ищцата. Действително, ответникът работил в „*****“ ЕООД от 17 години,
като от пет години бил на длъжност „*****“. Брутното му възнаграждение
възлизало на около ***** лева месечно. Получавал бонус веднъж в годината,
който не бил постоянна, нито фиксирана сума. Нямал възможност да плаща
претендирания от ищцата размер на издръжката. Към настоящия момент
5
живеел в собствено жилище, в което имало добри битови и хигиени условия
за децата. Момичетата си имали обособена само за тях детска стая. Счита, че
е грижовен родител и давал необходимите любов и внимание на децата си.
Между него и дъщерите му имало силна духовна връзка и привързаност.
Затова имал желание да прекарва повече време с тях. Макар че не живеят
заедно от около година, не преставал да контактува с децата си и да се
интересува от тях. Говорели по три-четири пъти в седмицата по телефона и,
макар ищцата да му отказвала от шест месеца видео връзка, често ги виждал
и оставали при него с преспиване. Те също много се радвали и вълнували,
когато са заедно. Моли съда за по-разширен режим за лични контакти с
децата си. Не възразява ищцата да упражнява родителските права и
местоживеенето на децата да бъде определено при майката. Твърди, че може
да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно и началния момент за
заплащане на издръжката да бъде от влизане на решението в сила. Иска да му
бъдат присъдени направените за водене на делото разноски.
Въз основа на събраните от първоинстанционния съд
доказателства е прието за установено от фактическа страна следното:
Страните са родители на Р. Е. Т.а и С. Е. Т.а.
Показанията на разпитания свидетел на ищцовата страна, Н. Р. Ц.,
сестра на ищцата, потвърждават описаната в исковата молба фактическа
обстановка. Преди да се приберат от гр.С. З., детето Р. било видимо
травмирано, но не споделяло нищо, а сега било много по-добре. Ищцата, с
която свидетелката била много близка, се грижила много добре за децата си.
С. често боледувала. Ищцата имала проблеми на работното си място заради
често ползване на болнични. Свидетелката знаела, че ответникът имал добри
доходи, но не участвал в заплащането на частната детска градина, която
децата посещавали по необходимост, защото не били класирани за
държавната. Понякога ответникът настройвал децата против майка им.
Лекият автомобил „Субару“ бил закупен с общи средства, като участвали и
родителите на ищцата – дали половината сума. Ответникът в началото не
давал автомобила на ищцата, но в кР. сметка й го прехвърлил.
Свидетелят на ответната страна – П. И. П., разказва, че познавал
ответника от около 20 години, а ищцата - отпреди 5-6 години, когато двамата
се събрали да живеят заедно. Знаел, че се разделили миналата година, в
началото на март. Виждал децата, когато гостували при баща си, и те винаги
били усмихнати и щастливи. Знаел, че ответникът говорел с децата си по
телефона и им изпращал понякога пари, но не можел да каже колко често и
какви суми, както и, че им купувал ботушки, якенца, когато били при него.
По делото е изготвен и приет социален доклад.
Съгласно справки от ТД на НАП - ****, ищцата има действащ
трудов договор, с основна заплата, трикратно надвишаваща минималната
работна заплата за страната. Няма декларирани недвижими имоти. Има
регистрирано МПС. Ответникът има действащ трудов договор, с основна
6
заплата, надвишаваща минималната работна заплата за страната. Притежава
няколко недвижими имота. Има регистрирано МПС.
Приложени са справки, от които е видно, че страните по делото
нямат други деца, на които да дължат издръжка.
Приложени са заверени с оригинала копия от: договор за обучение
и възпитание на дете в частна детска градина „****“ -****, подписан на
01.06.2021 г., от който е видно, че месечната такса за всяко дете е била 720
лева; служебна бележка от ДГ “*****“ - *****, с изх. № 125/11.05.2022 г.,
според която двете деца посещават детската градина от 15.09.2021 г. и
тяхната майка е заплатила всички такси, отнасящи се до посещенията на
децата в допълнителни дейности – за С. - за модерни танци 140 лева, за Р. - за
модерни танци 160 лева, за английски език - 160 лева, за народни танци - 140
лева, за спортни игри -120 лева, като общата сума за учебната година
възлизала на 720 лева; множество медицински документи, потвърждаващи
честите боледувания на С., както и касови бележки за закупени за децата
дрехи и обувки.
Съдът е кредитирал показанията на двамата свидетели, които,
независимо от връзките си със страните – единият – сестра на ищцата, а
другият – дългогодишен приятел, излагат собствените си впечатления от
взаимоотношенията между страните и между бащата и децата в частност.
Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че
упражняването на родителските права за двете деца следва да се предостави
на майката и местожителството на децата да е на адреса, обитаван от нея, като
е определен и режим на лични отношения между бащата и децата. Решението
в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на издръжката съдът е приел, че като последица от
предоставяне родителските права на майката, бащата следва да бъде осъден
да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца. Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности
и материално състояние трябва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на децата. Конкретният размер на тази издръжка е
съчетание от потребностите на децата и възможностите на неговите родители
– чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. една четвърт от размера на минималната
работна заплата за страната, възлизаща от 01.04.2022 г. на 710 лв.
Прието е, че към момента на постановяване на решението детето
Р. е на 5 години, в сравнително добро здравословно състояние, записана е на
няколко допълнителни дейности, финансирани от майката, развиващи
нейните способности и подобряващи общото физическо и психическо
състояние. Детето С. е на 4 години, записана на модерни танци в детската
градина, страдаща от *****, изискващ често ползване на медицинска помощ,
7
съответно закупуване на лекарства. Не се установява някой от родителите на
детето да страда от здравословни проблеми или към момента да дължи
издръжка на друг свой низходящ, освен на двете си малолетни дъщери. При
съобразяване размера на доходите на родителите и тяхното имотно състояние,
съдът е приел, че адекватният размер на общата месечна издръжка, която
двамата родители са длъжни и могат да осигуряват ежемесечно на всяка от
дъщерите си, които, предвид малката възрастова разлика и сходна
необходимост от допълнителни средства, макар и по различни причини,
възлиза на около 350 лв. за всяко дете. Така биха могли да бъдат посрещнати
адекватно потребностите на децата от храна, облекло, спорт, детски
забавления, учебни пособия, медицински грижи и пр., както ако те биха се
отглеждали в семейство от двамата си родители. Относно разпределянето на
този общ размер на издръжката между двамата родители, съдът е приел, че
майката следва да поеме заплащането на сумата от 150 лева, а останалите 200
лева да се осигуряват от бащата. За да определи този размер на издръжката,
съдът е съобразил, че децата се отглеждат от ищцата, а и при доказателствена
тежест, лежаща върху ответника, последният не е установил да е изпълнявал
задължението си за осигуряване издръжка на децата през целия период от
времето на раздялата с майката. Изпратената от него на няколко пъти сума в
общ размер на около 2000 лева няма как да бъде приета за редовна издръжка
на двете деца, още повече, че самият той е казал на ищцата, че първите 1000
лева са за платените от нея сметки за телевизия и интернет в гр. С. З., където
тя всъщност не е живяла тогава. По тези съображения е прието, че
издръжката за всяко едно от децата следва да се присъди в размер на 200 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2021 г., до
настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за
разликата над 200 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.
Поради изложените съображения относно размера на издръжката
занапред, и издръжката за минало време е прието, че следва да се присъди в
размер на 200 лв. за всяко дете или общо 2129 лв. за всяко дете за периода от
01.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2021 г., ведно
със законната лихва.
Според настоящия състав решението в частта, в която е определен
текущия размер на издръжката на всяко от децата е неправилно.
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая
спор между родителите трябва ли да се плаща издръжка за децата няма.
Разминаванията касаят единствено размера на същата.
8
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и
са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
Относно възможностите на бащата е съобразено, че е
работоспособен и в трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, които
да му попречат да работи и да реализира доходи, няма задължения за
издръжка към други низходящи. Бланкетно е посочено, че са съобразени
доходите му и притежаваното от него имущество. Съдът в мотивите си е
приел, че ответникът има действащ трудов договор, с основна заплата,
надвишаваща минималната работна заплата за страната. Притежава няколко
недвижими имота и има регистрирано МПС. Не е съобразено обаче, че според
изисканите от съда справки притежаваните от него МПС са две, а
облагаемите му доходи по трудовото правоотношение с работодателя му за
2021 г. са в размер на над 42000 лв., което е около 3500 лв. месечно -
значително над средната за страната работна заплата, а не е близо до
минималната, както е посочено в представеното от страната допълнително
споразумение към трудов договор (л.21 от първоинстанционното дело).
Доходите на майката за същия период от време са около 2600 лв. месечно,
видно от приложената справка от ТД НАП **** (л.111 от
първоинстанционното дело). Т.е. доходите на майката са по – ниски от тези на
бащата, а не обратното, както е прието от състава на районния съд.
Същевременно същата полага и грижи, които, с оглед възрастта на децата, са
значителни, още повече, че и С. често боледува, което налага допълнителни и
извънредни разходи, отново поемани от майката. За Р. също са необходими
средства, свързани с необходимостта от поддържане на ангажираност на
детето. Ето защо не се споделя извода на първоинстанционния съд, че за
издръжка на всяко от децата са необходими средства в размер на 350 лв. Този
размер не би задоволил нуждите на което и да е от децата. Не е съобразен и с
възможностите на родителите. Според настоящия състав издръжката следва
да се определи в размер, не по – малък от 500 лв. за всяко от децата, като от
тях бащата следва да поеме 300 лв. за всяка от дъщерите си, а остатъка да се
осигурява от майката. При определяне на размера, от въззивната инстанция се
съобрази, че към настоящия момент минималния размер на издръжката е 195
9
лв., а определената от първоинстанционния съд незначително я надвишава.
Ето защо решението в частта, в която са отхвърлени исковете за присъждане
на издръжка от датата на подаване на исковата молба следва да се отмени,
като исковете се уважат изцяло.
По отношение на исковете с правно основание член 149 вр. чл.143,
ал.2 СК: касае се за относително кратък период, в който родителите са били
разделени. В този случай издръжката, доколкото няма съответна жалба от
ищцовата страна, правилно е определена в размер на 200 лв. Решението в тази
част е обжалвано единствено от бащата. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя Т., че е заплатил средства в размер на 2000 лв., които следва
да се приспаднат. Както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд,
за сумата от 1000 лв. е признато от ищцата, че е получена, но за заплатените
от нея консумативи до края на 2021 г. за жилището, обитавано от Т.. С
въззивната жалба се твърди, че не са представени доказателства за извършени
от П. плащания. Основанието, на което е заплатена тази сума според
твърденията на майката в исковата молба, обаче, не е оспорено с отговора на
същата. Възражение се прави едва с въззивната жалба, което е недопустимо.
Същевременно се признава от П., че на три пъти са платени общо 1000 лв. За
същата сума се говори и в отговора на исковата молба, въпреки че се твърди,
че има и други плащания, за които бащата няма доказателства. В случай, че са
извършени такива (а в тази насока са представени доказателства за заплащани
от бащата по 350 лв. месечно за няколко месеца), това е въпрос, свързан с
изпълнението на съдебното решение. Не се установяват плащания в такъв
размер, че да се измени съдебния акт в искания от бащата смисъл – да
заплати по 88.88 лв. месечно за всяко от децата за периода от 01.03.2021 г. до
подаване на исковата молба. В този смисъл въззивната жалба на Т. е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния
съд в тази част е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Т. следва да заплати държавна такса в полза на ОС Пловдив
допълнително в размер на още 288 лв.
Разноски са поискани от двете страни. С оглед отхвърляне на
въззивната жалба на Т. не следва да му се присъждат разноски. Такива се
дължат само на П., чиято жалба се уважи, в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2091/08.06.2022 г., поправено с
решение №3256/11.10.2022 г., постановени по гражданско дело №20262/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, в частта, в която Е. С.
Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на дъщеря си Р. Е. Т.а, ЕГН
10
**********, чрез нейната майка и законен представител В. Р. П., ЕГН
**********, издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно или общо
2129 лв. /две хиляди сто двадесет и девет лева/ за изминал период от време, а
именно за периода от 01.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба
– 21.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното й изплащане, и в частта, в която Е. С. Т., ЕГН **********, е
осъден да заплати на дъщеря си С. Е. Т.а, ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител В. Р. П., ЕГН **********, издръжка в размер
на 200 лв. /двеста лева/ месечно или общо 2129 лв. /две хиляди сто двадесет и
девет лева/ за изминал период от време, а именно за периода от 01.03.2021 г.
до датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2021 г., ведно със законната
лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №2091/08.06.2022 г., поправено с решение
№3256/11.10.2022 г., постановени по гражданско дело №20262/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от В. Р. П., ЕГН **********, в качеството на майка и
законен представител на малолетните Р. Е. Т.а, ЕГН **********, и С. Е. Т.а,
ЕГН **********, искове срещу Е. С. Т., ЕГН **********, искове за
заплащане на издръжка на всяко от малолетните деца за разликата над 200
лева до пълния предявен размер от 300 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, от град С. З., ул. *****, да
заплаща за дъщеря си Р. Е. Т.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В. Р. П., ЕГН **********, от град *****, издръжка в
размер на още 100 лв. (сто лева) месечно, наред с присъдената с решението
сума от 200 лв. – до общ размер от 300 лв. месечно, считано от предявяване
на исковата молба – 21.12.2021 г., до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, от град С. З., ул. *****, да
заплаща за дъщеря си С. Е. Т.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В. Р. П., ЕГН **********, от град *****, издръжка в
размер на още 100 лв. (сто лева) месечно, наред с присъдената с решението
сума от 200 лв. – до общ размер от 300 лв. месечно, считано от предявяване
на исковата молба – 21.12.2021 г., до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното
заплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, от град С. З., ул. *****, да
заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив допълнителна държавна такса в
11
размер на 288 (двеста осемдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, от град С. З., ул. *****, да
заплати на В. Р. П., ЕГН **********, от град *****, разноски за въззивното
производство в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12