№ 1625
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330202200 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4302319,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Р.А.Д. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Аргументите се свързват с липса на място на извършване на нарушението, нарушаване
на правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, липсата на снимков материал към електронния
фиш и липсата на данни в електронния фиш за срок, ред и орган, пред който подлежи
на обжалване акта. В писмено допълнение към жалбата се поддържат възраженията от
преди това, а допълнение се излагат такива за годността на измерванията на
автоматизираното техническо средство или система (АТСС) предвид структурата,
която е извършила последваща проверка, непоставянето на знаци за проверка върху
самото АТСС, недоказването за поставяне на пътен знак Е24 и относно попълването на
протокола за използване на електронния фиш. Моли се обжалваният акт да се отмени.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което споделя виждането си,
че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди. Не се представлява в
съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно представената справка от АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 24.12.2020 г. в 09:21 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу №
1 в посока към гр. Асеновград при ограничение на скоростта от 50 km/h МПС лек
автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег. № ** се е движил със скорост от 72 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 22 km/h и това е установено с автоматизирано
техническо средство и система TFR1-M № 546. Собственик на регистрираното МПС е
жалбоподателят Р.Д.. За установеното нарушение е издаден разглежданият електронен
фиш и е наложена глоба в размер на 100 лв. и е отчетен толеранс от „минус“ 3 km/h.
Установява се АТСС TFR1-M № 546 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 18.09.2020 г., за което е съставен протокол от проверка № 6-33-
20/18.09.2020 г. на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери към сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при
Главна дирекция „Национална полиция“ и заснемането е сторено в едногодишния срок
за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен клип №
25057.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 25057,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология (БИМ), протокол за проверка № 6-33-20/18.09.2020 г. на
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към
сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при Главна дирекция
„Национална полиция“, справка за регистрация на МПС от АИС, протокол рег. №
1030р-41241/29.12.2020 г., снимка на АТСС, справка АИС АНД, писмо изх. № 20-00-
107-2/18.12.2020 г. на БИМ.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и
жалбоподателя, доколкото последното е изрично отбелязано във връчения електронен
фиш и се установява от доказателствата по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него, каквито законът не допуска извън обжалването му.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишението, посоката на движението, установява се регистрационния
номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, трафика и режима на измерване.
Установената скорост е 75 km/h, докато наказуемата е 72 km/h, която разлика от 3 km/h
е точно приспаднатият толеранс. В електронния фиш ясно и недвусмислено е посочено
мястото на установяване и извършване на нарушението, като е посочено „гр. Пловдив
бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 посока гр. Асеновград“.
2
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, разположени в ППС, което
се намира на участък край пътя и самото АТСС е статично. Статичното АТСС се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия
и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на
нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението,
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се
издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по
силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е
достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани
технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящияt случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока
й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 18.09.2020 г. Спазени са изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него
е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката
на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й
към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и процесният клип, станал
основа за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения. При
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
3
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност
на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така
Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд –
София. Доколкото протоколът съдържа пълно и коректно описание на всички
елементи от него относно мястото и времето на извършване на нарушението, какъв е
видът АТСС, неговият номер, посоката на движение от север на юг, общото
ограничение на скоростта и регистрационния номер на служебния автомобил, то и
възражението в тази връзка се прие за неоснователно.
Не може да се сподели възражението за неизправност на средството за
измерване поради обстоятелството, че последващата проверка е извършена от
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към
сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при Главна дирекция
„Национална полиция“ и не са спазени изискванията на Закона за измерванията,
касаещи оправомощаването на трета независима страна да извършва проверките.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗИ председателят на ДАМТН може да
оправомощава лица, които да извършват първоначалните и последващи проверки на
средствата за измерване. Условията, на които следва да отговарят тези лица, са
посочени в чл. 47 от ЗИ - да са регистрирани по Търговския закон или са създадени по
силата на нормативен акт; да са трета независима страна за проверките, за които
кандидатстват; да отговарят на изискванията на чл. 46. Преценката за основанията да
се предоставят права на лице извън структурата на ДАМТН се прави от председателя
на агенцията. Оправомощаването става със заповед на председателя, която по
характера си е индивидуален административен акт. Оттук и съдът не разполага с
принципната възможност за косвен съдебен контрол на административен акт в
административнонаказателното производство, каквато възможност е предвидена в
ГПК. Затова съдът следва да се съобрази с преценката на председателя на ДАМТН и да
зачете наличието на основанията за издаване на заповед за оправомощаване
извършването на проверки и включването под № 8 в Списък на лица, оправомощени за
проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към
тях на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери към сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при
Главна дирекция „Национална полиция“, включително и затова да е трета независима
страна по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР към ЗИ.
За неоснователно се възприе и възражението за това АТСС не е било използвано
съобразно изискванията на закона, доколкото не се доказва да са били поставени върху
него знак за одобрен тип, за първоначална проверка и за последваща проверка.
Използването на средства за измерване без поставени знаци е основание за ангажиране
на отговорността на лицето по Закона за измерванията, но не дискредитира
резултатите от измерването. Достатъчно за точността на измерванията е средството да
е преминало проверка и това да се доказва с протокол, какъвто е наличен по делото.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което
към датата на извършване на нарушението – 17.11.2020 г., мястото за контрол с АТСС
не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се
оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства, включително и поставянето на пътен знак
4
Е24, не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност, а възражението е неоснователно. Действително в Наредба № 18 от
23.07.2001 г. тези изисквания не са отменени, но с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия
нормативен акт по неговото прилагане, т. е. чл. 133а от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗНА, актът по прилагане
на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното
отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В чл. 13, ал. 2 от ЗНА е
предвидено, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или
някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с
разпоредбите на новия. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП липсва
такава разпоредба, следователно и не е налице задължение на контролните органи да
обозначават местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. В този смисъл Решение
№ 1247 от 21.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1212/2021 г.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата на
данни за обжалването на електронния фиш, което да обуслови неговата отмяна. Това е
предпоставка да се прецени допустимостта на жалбата, но не и по основателността й.
Не следва да се обсъжда възражението за нарушаване на чл. 39 от ЗАНН, тъй като то се
свързва с актове, с които се налага глоба в размер на 50 лв., а конкретният е на по-
висок размер от 100 лв.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 24.12.2020 г. в 09:21 ч. в гр. Пловдив на бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока към гр. Асеновград при ограничение на
скоростта от 50 km/h МПС лек автомобил „ДАЙХАТСУ ТЕРИОС“ с рег. № ** се е
движил със скорост от 72 km/h, като е превишил максимално допустимата с 22 km/h.
Мястото на нарушението се установява по категоричен начин от протокола за
използване на АТСС и самата снимка, които съдържат данни мястото да е едно и също.
Установява се и не се спори, че жалбоподателят е собственикът на автомобила.
На него именно е издаден и електронният фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС в градски условия с 22 км/ч над допустимото и по
този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, тъй като превишената скорост е от 21 до 30 км/ч над допустимата, а
именно в размер на 22 км/ч в населените места. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
5
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН въззиваемата
страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния й
представител в депозираното с изпращането на преписката писмено становище. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното оказване на
професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4302319, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Р.А.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪДЖА Р.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6