№ 522
гр. Стара Загора, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530202643 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-001818 от
05.07.2022 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Стара Загора, с което на П. Г. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179,
ал.2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява, като се представлява от адв. Г. Б., който поддържа аргументите
изложение в жалбата.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена от лице имащо право на жалба, но разгледа по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На П. Г. П. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 10.06.2022 година, за това, че на същата дата, около 08.34 часа,
в гр. Стара Загора, по ул. „Христо Ботев“, срещу № 149, в посока запад-изток,
управлявал лек автомобил Ауди с рег. № СТ 3430 СН, собственост на
Паолина Венелинова Сербезова, като водачът не съобразява скоростта си с
интензивността на движението и блъска с предната си дясна част задната лява
част на спрелия и изчакващ пред пешеходна пътека лек автомобил, марка
„Хонда“, с per. № М 0882 СА, като реализира ПТП с материални щети по
двата автомобила. Деянието е квалифицирано, като административно
нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата. При
съставяне на акта нарушителя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено предвиденото в закона административно наказание –
„глоба” в от 200 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното
средство, с конкретните условия на видимост, както и с други описани в
закона условия. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на
чл.179, ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена скорост е предвидено
съответното административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в
случаите, когато изпълнителното деяние не съставлява престъпление. Следва
да се отбележи, че в тази връзка водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, за да не възникват опасности за
движението по пътя и участниците в него.
2
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал
посоченото МПС с несъобразена скорост и при несъобразяване с конкретните
пътни условия /релефа, условията на видимост, интензивността на движение,
за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие/, поради което е
допуснал и ПТП с материални щети, както по управлявания от него
автомобил, така и по спрелия и изчакващ пред пешеходна пътека лек
автомобил. Това се установява по един несъмнена начин от показанията на
свидетелите и от съставения АУАН. За противното доказателства не се
събраха по делото, което и да налага отделното им обсъждане. Следва да се
отбележи, че всеки водач на МПС, е длъжен във всеки един момент да
съобразява скоростта на лекия автомобил с условията по пътя, видимостта и
интензивността на движение, при това да може винаги да спре и да
предотврати настъпването на ПТП. В разглеждания случай, нарушителя не
отрича, че е бил водач на лекия автомобил по време на ПТП-то.
Следователно, след като той е допуснал настъпването на ПТП, то само
неговото поведение, несъобразено с изискванията на закона е довело до него,
в това число и несъобразявайки и скоростта си с интензивността на движение.
Последното съда приема за безспорно установена, предвид показанията на
разпитаните по делото свидетели. Следва да се има предвид, че в последно
време, поведението на водачите на автомобили ежедневно не е съобразено със
задълженията им вменени по силата на нормите на Закона за движението по
пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка на реализирани
ПТП-та. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални
нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото
нарушение, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено наличието на
несъобразена скорост и несъобразяването с интензивността на движение са
довели до възникналото ПТП. Както съдът спомена по-горе, в обжалваното
наказателно постановление не се установяват допуснати процесуални
нарушения. Що се отнася до несъобразената скорост, този извод се налага от
това, че в разглеждания случай допуснатото ПТП е възникнало именно на
база несъобразена скорост с конкретния пътен участък и интензивността на
движение.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
3
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено
наказание – глоба в размер от 200 лева. Съобразявайки се с нарушението,
това, че същото е извършено за първи път, неговата тежест, подбудите за
неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя,
включително и завишената бройка на ПТП-та през днешно време,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил
наказание в предвидения в закона среден размер – глоба от 200 лева. Съдът
намира, че имено този размер на глобата, би могъл да въздейства
превъзпитаващо и възпиращо спрямо нарушителя, щото същият да не
извърша занапред нарушения по Закона за движението по пътищата.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, в разглежданата му част, като законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Следва да се присъдят в тежест на нарушителя направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-001818
от 05.07.2022 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Стара Загора, с което на П. Г. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179,
ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР -
Стара Загора сума в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
4
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5