№ 2825
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110117057 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „М.П.М.” ЕАД срещу
ЯН. СТ. ЯН. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№5078/17.09.**., издадена по ч.гр.д. №13448/**. по описа на ВРС в полза на
ищеца суми, дължими по Договор за кредит №** от 14.05.*г., както следва :
сумата от 886.83 лева, представляваща неизплатена главница по 9 броя вноски
по кредита за периода 10.11.*г. до 10.07.**.; сумата от 143.58 лева,
представляваща договорна лихва по 9 броя вноски по кредита за периода
10.11.*г. до 10.07.**.; сумата от 48.31 лева, представляваща лихва за забава за
периода 11.11.*г. до 31.08.**., както и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 16.09.**. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.*г. ответникът кандидатствал
за целеви потребителски кредит при ищеца като целта на исканото
кредитиране била да се погаси съществуващо задължение на ответника към
ищеца по договор за потребителски кредит №**/10.03.*г., чийто краен срок
бил 20.03.**. в резултат на исканото 1 кредитиране за рефинанс на
съществуващи задължения към ищеца, страните сключили Индивидуален
договор за потребителски кредит №**/14.05.*г. въз основа на този договор на
ответника била отпусната сумата от 1050 рева за погасяване на съществуващо
задължение по договор за потребителски кредит №**/10.03.*г. Сумата от
1050 лева била служебно усвоена от ищеца за погасяване на задължението по
последния договор. Съгласно чл.11.4 от договора общият размер на
задължението, което ответникът се задължил да върне бил в размер на
1
1381.31 лева при лихвен процент на кредита 41 % и ГПР 49.69 %. Общо
дължимата сума включвала 1050 лева главница и 331.31 лева – договорна
лихва. Съгласно чл.11.6 ответникът се задължил да върне получения паричен
кредит ведно с договорната лихва съобразно, посочения в чл.11.5 погасителен
план за 14 месеца до 10.07.**. Страните уговорили, съгласно чл.19.2 от
договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска ответникът
дължи на кредитора законна лихва върху цялата просрочена сума за целия
период на просрочието. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението
си заплащане на сумите по договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника оспорва валидността на договора, като твърди, че клаузите в него
са неравноправни.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор за потребителски кредит №** от 14.05.*г.
„М.П.М.“ООД е предоставило на ЯН. СТ. ЯН. кредит в размер на 1050 лева
за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица.
Срокът за издължаване на кредита е 14 месеца до 10.07.**. по погасителен
план. Съгласно чл.7.1 от договора кредитополучателят заплаща на кредитора
възнаградителна лихва в размер на 41 % на година. Посочен е ГПР в размер
на 49.69 %. Броят на погасителните вноски е 14 с размер 35.88 лева. Общо
дължимата сума по кредита възлиза в размер на 1381.31 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ
процесният кредит се установява следното : размерът на задълженията по
договора е следния – 886.83 лева за главница; 143.58 лева – договорна лихва
за периода 10.10.*г. до 10.07.**.; наказателна лихва за периода 02.12.*г. до
31.08.**. – 48.31 лева. По кредита са извършени плащания в общ размер на
375 лева, с които са погасени 163.17 лева за главница; 187.73 лева за
договорна лихва и 18.96 лева за разходи; 5.14 лева за лихва за забава.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Дефиницията за договор за потребителски кредит е уредена от разпоредбата
на чл. 9,ал.1 ЗПК, съобразно която договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
2
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
От представените по делото доказателства се установява, че на 14.05.*г.
ответникът е сключил договор за потребителски кредит с ищцовото
дружество. Договорът съдържа всички предвидени реквизити в ЗПК – размер
на отпуснатата главница, размер на възнаградителната лихва, срок за
издължаване и други, поради и което съдът намира същият за валиден, като
възраженията на процесуалния представител на ответника в тази връзка съдът
счита за несъстоятелни. На следващо място следва да се посочи, че
възражението е бланкетно при липса на всякаква конкретика относно
клаузите, които се твърдят да са неравноправни, поради и което съдът е в
невъзможност да го обсъди. Не се установява наличието на неравноправни
клаузи в договора по смисъла на чл.143 ЗЗП.
От експертизата по делото се установява, че ответникът е извършил
плащания по кредита в размер на 375 лева, като ги е преустановил на 02.12.*г,
когато е извършил последно плащане.
С оглед на горните изводи и съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ съдът намира, че са налице неизпълнени задължения на ответника по
процесния договор за кредит в претендираните с исковата молба размери.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
както следва сумата от 385 лева, представляваща разноски в заповедно от
производство; 125 лева за заплатена д.т. в исковото производство, 250 лева
за депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО по отношение на „М.П.М.“ЕАД,ЕИК: *-*
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“**“ №4, ет.6 , че ЯН. СТ.
ЯН., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**
46, ет.1,ап.2 дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№5078/17.09.**., издадена по ч.гр.д. №13448/**. по описа на ВРС в полза на
ищеца суми, дължими по Договор за кредит №** от 14.05.*г., както следва :
сумата от 886.83/осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и три ст./
3
лева, представляваща неизплатена главница по 9 броя вноски по кредита за
периода 10.11.*г. до 10.07.**.; сумата от 143.58/сто четиридесет и три лева
и петдесет и осем ст./ лева , представляваща договорна лихва по 9 броя
вноски по кредита за периода 10.11.*г. до 10.07.**.; сумата от
48.31/четиридесет и осем лева и тридесет и една ст./ лева , представляваща
лихва за забава за периода 11.11.*г. до 31.08.**., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.09.**. до окончателно
изплащане на вземането, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА ЯН. СТ. ЯН., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ 46,
ет.1,ап.2 да заплати на „М.П.М.“ЕАД,ЕИК: *-* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“**“ №4, ет.6 сумата от 760/ седемстотин и
шестдесет/лева, представляваща реализирани разноски в производството по
делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4