Решение по дело №703/2016 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 20.02.2017 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на първи февруари две хиляди и седемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ

                                                                                             ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 703 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 62 от 25.07.2016 г., постановено по гр. д. № 553/2015 г., Районен съд – гр. Сливница е осъдил на основание чл. 108 от ЗС, К.Д.К. да предаде на И.Д.П. владението върху част от УПИ ХІІ-042235, в кв. 2 по плана на с. П., целия с площ от 2108 кв.м., представляваща ½ от бивш парцел VІІ-25, кв. 20 по плана на селото от 1927 г., означена графически в приложената към заключението на вещото лице комбинирана схема, с площ 714 кв.м., които да се изчислят от линията ВС към средата на парцела в посока към линията АD, която схема, приподписана от съда, е неразделна част от решението. Съдът е оставил без разглеждане искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на сключения на 14.07.2015 г. между О.Б. и К.Д.К. договор за продажба на недвижим имот.

            Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 108 от ЗС, е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство К.К. с доводи за неговата неправилност и искане за отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск се отхвърли. В жалбата се излага възражение за недоказаност на материалноправната легитимация на ищеца, като в тази връзка се сочи, че дарението, извършено с нотариален акт № 36, т. ІІ, н.д. № 514/1990 г. в полза на ищеца е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – поради невъзможен предмет, по което възражение районният съд не се е произнесъл. Сочи се, че такова възражение било направено и по отношение на нотариален акт № 130, т. ХХV, дело № 4444/1975 г., издаден в полза на наследодателя на ищеца. На следващо място, в жалбата се излага оплакване срещу извода на районния съд за безспорна идентичност между описания в доказателствените документи на праводателите на ищеца имот и претендирания с исковата молба, като се сочи, че този извод противоречи на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. На следващо място, жалбоподателят оспорва и извода на районния съд, че претендираният имот никога не е имал земеделски характер, като твърди, че този извод не подкрепен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СТЕ. Жалбоподателят сочи, че след като ищецът не е декларирал правото си на собственост върху процесния имот преди изготвянето на КВС, по силата на фикцията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ този имот бил включен в остатъчния общински поземлен фонд и е станал собственост на О.Б. по силата на закона. Излага се и довод, че ищецът не е доказал, че  е отблъснал владението на общината върху имота, като от датата на легитимиращия го нотариален акт за дарение от 1990 г. до подаване на исковата молба няма доказателства за осъществено от него владение върху имота.

            Решението е обжалвано и от третото лице- помагач на ответника – О.Б. В жалбата се излага довод за недопустимост на така предявения иск поради това, че същият е индивидуализиран по отменен план, като имот с такова описание не съществува в правния мир. Сочи се също във връзка с възражението за недопустимост на иска, че процесният имот е бил включен в картата на възстановената собственост и същият не е бил заявяван за възстановяване и не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, поради което  законосъобразно е включен във фонда на земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и е предоставен по надлежния ред на О.Б. Сочи се в тази връзка, че още през 1961 г. с решение на СОНС в изпълнение на ПМС № 216/1961 г. имотът е бил изключен от регулационния план с цел увеличаване фонда на обработваемата земя, и към 1962 г. същият е представлявал незастроен парцел, който по силата на посоченото ПМС е придобил характер на кооперативна собственост / земеделска земя/. Сочи се, че имот № 042235 по КВС, след проведена надлежна процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ, е бил предаден за стопанисване и управление на О.Б. и за същия е съставен акт за частна общинска собственост, като през 2015 г. е включен в ЗРП и е създаден нов УПИ ХІІ-042235, който имот след проведен търг е продаден на ответницата К.К., която собственик на този имот по силата на договора за покупко-продажба. Излагат се довод, че  представените от ищеца документи за собственост не доказват същият да е придобил правото на собственост върху процесния имот, както и че договорът за дарение, на който се позовава ищецът, е нищожен. Излага и възражение, че районният съд е направил извод за придобиване по давност на имота от праводателите на ищеца, без такова основание за придобиване на правото на собственост да е било предявено от ищеца. По същество се оспорва този извод с довод, че с оглед земеделския характер на имота правото на собственост върху него не може да се придобие по давност, делби или правни сделки. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана.

            Ответникът по жалбите – ищец в първоинстанционното производство И.П., оспорва същите и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

            Решението в частта му, с която е оставено без разглеждане искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК  за отмяна на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 14.07.2015 г. между О.Б. и К.Д.К., е влязло в сила като необжалвано.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Сливнишкият районен съд е бил сезиран с предявен от И.Д.П. иск за осъждане на К.Д.К. да предаде на ищеца владението върху недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 714 кв.м., находящо се в населената застроена част на с. П., обл. Софийска, с адрес ул. „В.Л.” № 96, извън регулационния план на селото, при граници: улица, А. и Т.Б., О. и С.Й.Г. и улица /път/, който имот съставлява стар парцел VІІІ от имот 25 на кв. 20 по плана на с. П., действал в периода 1966 г. – 1985 г.

            В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на гореописания недвижим имот по силата на договор за дарение, сключен с неговата майка, с нотариален акт № 36, т. ІІ, н.д. № 514/1990 г. на Сливнишки РС. Твърди, че така описаният имот съставлява половината от стар парцел VІІІ от имот 25 на кв. 20 по плана на с. П., действал в периода 1966 г. – 1985 г., като другата половина от имота била дарена на сестра му и нейния съпруг. Твърди, че парцел VІІІ-25 от кв. 20 по плана на с. П., целия с площ 1428 кв.м. бил собственост на дядото на ищеца В. И. П. по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 118/1962 г. на Софийски селски народен съд, като с нотариален акт № 130, т.ХХV, дело № 4444/75 г. същият бил признат за собственик на този имот на основание наследство, делба и давностно владение. Твърди се, че този имот не е влизал в блок на ТКЗС. След смъртта на В. П. между наследниците му била извършена съдебна делба по гр.д. № 9041/1985 г. на Софийски районен съд, по силата на която майката на ищеца Ц.П. получила в дял вилно дворно място в с. П., извън регулация, с площ 1428 кв.м., с насаждения, ограда и дървена барака, съставляващо стар парцел VІІІ-25 от кв. 20 по отменената регулация на селото. Ищецът твърди, че за така описания имот през 2013 г. бил съставен акт за общинска собственост на основание чл. 19  от ЗСПЗЗ, като същият бил включен в новообразуван имот № 042235 с площ 3,546 дка по КВС в землището на с. П., от който имот с ПУП е образуван УПИ – 042235  в кв. 2, с площ 2108 кв.м., който с договор от 17.07.2015 г. бил продаден от О.Б. на ответницата К.К..  Ищецът твърди, че притежаваният от него имот никога не  е бил земеделска земя, а дворно място, поради което незаконосъобразно е бил предмет на разглеждане на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди, че ответницата владее процесния имот без правно основание.

            Ответницата е представила писмен отговор на исковата молба, в който оспорва така предявения иск. Твърди, че е собственик на претендирания имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с О.Б. която от своя страна е придобила правото на собственост върху имота на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Оспорва претенцията на ищеца, основана на представения договор за дарение от неговата майка като твърди, че този договор не е породил действие, като нотариалният акт за дарение е нищожен поради липсата на задължителен реквизит от съдържанието му – актуална скица на имота. В тази връзка се излага възражение, че нотариалният акт е съставен по план, който не  е бил действащ към датата на дарението. Излага се възражение и за нищожност на представения с исковата молба констативен нотариален акт № 130/1975 г., на същото основание. Ответницата твърди, че не е налице идентичност между претендирания имот и този, закупен от нея от общината. В тази връзка твърди, че в разписния лист към плана от 1975 г. няма записан парцел с номер VІІІ от имот 25 от кв. 20 по плана на с. П.. Сочи също, че от представените към исковата молба писмени доказателства не доказват правото на собственост върху процесния имот на праводателите на ищеца.

            С определение на районния съд от 23.12.2015 г. е конституирана О.Б. като трето лице-помагач на страната на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. Третото лице оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на ответницата.

След преценка на събраните доказателства въззивният съд  намира следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 30.09.1966 г. по гр.д.№ 118/1962 г. на Софийски селски народен съд е одобрена спогодба, с която В. И. П. получава в дял парцел VІІІ – 25 от кв. 20 по плана на с. П., целият с площ 1428 кв.м., при граници: от две страни улици, от север С.Й.Г. и О. Й.Г., от запад М.Й. П. и Р. Й.Г..

С нотариален акт № 130, т. ХХV, дело № 4444/1975 г. на нотариус при Софийски районен съд, В. И. П. е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение върху недвижим имот: дворно място, цялото от 1428 кв.м., съставляващо парцел VІІІ от имот 25 на кв. 20 по плана на с. П., сега извън регулация, при граници: от две страни улици, от север С.Й.Г. и О. Й.Г., от запад М.Й. П. и Р. Й.Г.. В нотариалния акт е вписано, че имотът не влиза в блок на ТКЗС, видно от удостоверение на ТКЗС „С.П.” – с. Б. № 756/03.11.1975 г.

В. И. П. е починал през 1983 г. и е оставил за свои наследници съпругата си С.А. П.а и децата си П.В. П. и Ц.В.П., което се установява от представеното удостоверение за наследници.

С протоколно определение от 05.09.1985 г. по гр.д.№ 9.041/1985 г. на Софийски районен съд е одобрена постигната между С.А. П.а, П.В. П. и Ц.В.П. спогодба, с която в дял на Ц.П. е поставено вилно дворно място в с. П., извън регулацията, с площ от 1428 кв.м., отговарящо съгласно чл. 54 от ППЗТСУ за самостоятелен имот, с насаждения, ограда и една дървена барака, съставляващо стар парцел VІІІ-25 от кв. 20 по отменената регулация на селото, при съседи: от две страни улици, С.Й.Г., О. Й.Г.,        М. и С. Й..

С нотариален акт № 36, т. ІІ, н.д. № 514/1990 г. на Сливнишки районен съд, Ц.В.П. е дарила на ищеца И.Д.П. дворно място с площ от 714 кв.м., находящо се в населената застроена част на с. П., извън регулационния план на селото, при граници на мястото:  улица, А. и Т.Б., О. и С.Й.Г. и улица /път/. В описанието на представените документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота, в нотариалния акт са посочени нотариален акт № 130/1975 г., протокол по гр. д. за делба № 9.041 от 05.09.1975 г.  на СРС.

Представен е акт за частна общинска собственост № 959/21.06.2013 г., съставен от О.Б. за имот № 042235 с площ от 3,546 дка, по КВС на землището на с. П., м. „Село/Селище, с начин на трайно ползване нива. Като правно основание за издаване на акта е посочено протоколно решение № 1/18.02.2009 г.  на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 45г от ППЗСПЗЗ.

Видно от скица изх. № 245/09.04.2015 г. на О.Б. УПИ ХІІ-042235 в кв. 2 по ПУП, одобрен със заповед № ТС-26/01.04.2015 г., е с площ от 2108 кв.м. и същият е идентичен с част от ПИ № 042235, м. „Село/Селище”, с П..

Със заповед № ТС-26/01.04.2015 г. на кмета на О.Б. е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване в обхват ПИ № 042235 в м. „Село/селище по КВС на с. П., с който се създава нов УПИ ХІІ-042235 в кв. 2 по плана на селото.

С договор от 14.07.2015 г. О.Б. продала на ответницата К.Д.К. УПИ ХІІ-042235 в кв. 2, отреден за жилищно строителство по ПУП – ПЗР на с.П., одобрен със заповед № ТС-26/01.04.2015 г. на кмета на О.Б. целия с площ 2108 кв.м., при съседи: от север – имот № 042234  - нива и тупик, от изток – УПИ Х-042055, УПИ ХІ-042055, УПИ VІІІ-042055, от юг – улица, от запад – имот № 042232 – нива.

Представено е решение № 370/12.10.1962 г. на ИК на СОНС за изключване от регулационните планове на селата на незастроени парцели, сред които са посочени незастроени парцели в с. П..

Представено е копие от разписния лист към плана на с. П. от 1927 г., в който като собственик на парцел VІІ в кв. 20 е записан Й. П., както и копие от плана от 1927 г., от което е видно местоположението на парцел VІІ - същият попада в кв. 20.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 61/05.11.2015 г. на О.Б. е видно, че В. И. П. е син на И. П. С., а от представеното удостоверение за идентичност на лица с различни имена изх. № 3/06.11.2015 г. се установява, че И. П. С. и Й. П. С. са имена на едно и също лице.

Представени са 3 бр. нотариални актове за покупко-продажба на дворни места в с. П., намиращи се извън регулационния план на селото / л. 126-131/, сключени през 1999 г., в които като съсед е посочен В. П..

Според основното заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. Ю. П., по първия регулационен план на с. П. от 1927 г. за имот пл. № 25  са отредени два парцела в кв. 20 – парцел VІІ с площ 1430 кв.м. и парцел VІ с площ 1495 кв.м. В рамките на кв. 20 няма парцел VІІІ. С решение № 370/12.10.1962 г. парцел VІІ в кв. 20 попада в територията, която е изключена от регулация на населеното място. Процесните 714 кв.м. представляват ½ част от имота по съдебна делба от 1985 г., като точното им местоположение не може да бъде ситуирано поради липсата на графичен материал. Парцел VІІ-25 от кв. 20 по плана от 1927 г. се застъпва с УПИ ХІІ за имот № 042235 в кв. 2 по действащия план от 2015 г., като застъпването е с 1242 кв.м. – по означението АВCDA двойно щриховано по изготвената комбинирана скица, на която с червен цвят е обозначен УПИ ХІІ, а в син – парцел VІІ. Съгласно кадастралния план към действащия план на с. П. от 1971 г., територията, в която попада УПИ ХІІ за имот 042235, респективно парцел VІІ-25 от кв. 20 по плана от 1927 г., е записана като имот 47 – в разписната книга е записано ТКЗС – отчужден и територия извън регулация. По едромащабна топографска карта, емисия 1979 г., имотът попада в масив 167, в който пападат и сгради.

Според допълнителното заключение на СТЕ на в.л. П., извършено след оглед на място в присъствието на двете страни, в процесния имот съществува едноетажна къща с дървена обшивка с полумасивна конструкция, а към сградата от север и запад има долепени две дървени бараки. В имота има изградена водомерна шахта, свързан е с електропреносната мрежа, има табло за електромер. Имотът е ограден с прозирна ограда с бетонни колове, а от улицата от юг има метална врата. Според вещото лице е налице идентичност на границите на парцел VІV-25 от кв. 20 по отменения план на с. П. и границите на парцел VІІІ /несъществуващ по отменения план от 1927 г./, описан в исковата молба.

При разпита му пред съда на 11.05.2016 г. вещото лице сочи, че УПИ VІІ-25 от кв. 20 и УПИ VІІІ-25 от кв. 20, както е описан с граници в исковата молба, съвпадат по граници – налице е идентичност между имота, представляващ УПИ  VІІ-25 по плана от 1927 г. и претендирания имот, както е описан с граници по искова молба. В процесния имот има жилищна сграда, обслужващи постройки и комунално битова инфраструктура, което го характеризира като такъв, ползван за жилищни нужди. По плана от 1971 г. имотът е граничил с регулация и е бил с лица на регулационната граница – улица, а до 1962 г. е бил част от урбанизираната територия по плана от 1927 г. По действащия план от 2015 г. имотът отново попада н урбанизирана територия. Парцел VІІ-25 в по-голямата си част попада в площта, обозначена с буквите А,Б,С,Д - в УПИ ХІІ-042235 по действащия план, по приложената към основното заключение комбинирана скица.

Според показанията на св. Г. С. /съсед на процесния имот/, дядо Й. имал място в с. П., на ул. „В.Л.” № 96, в който имало солидна къща, в която той живеел със семейството си. Този имот, според свидетеля, бил с площ около 10 дка бил единствения му жилищен имот и никога не бил влизал в ТКЗС. След смъртта на дядо Й. наследниците му разделили имота на пет дяла, като четири от тях останали към голямото место, а петият дял на едната му дъщеря останал към къщата. Първоначално къщата се ползвала от всички наследници. Четвъртият дял останал за Виден, който през 60-те години изградил тухлена къща и две стопански постройки. Мястото на В. било около 2 дка и граничи с път откъм лицето, Т. В., от север В., а от друга страна с дом за стари хора. Според свидетеля, това място не е ползвано за земеделска земя и винаги се  е ползвало за жилищни нужди, имало вода и ток, но откраднали жиците. От една година мястото било купено от собственика на старческия дом и от тогава къщата се разрушава.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, описан в исковата молба като дворно място с площ 714 кв.м., находящо се в населената застроена част на с. П., ул. „В.Л.” № 96, извън регулационния план на селото, при посочени граници. Така посочените белези на имота, чиято ревандикация се иска – вид, местоположение, площ и съседи, са достатъчни за индивидуализацията му, предвид твърдението за неговия статут на имот извън регулация, и съобразно легитимиращия ищеца нотариален акт за дарение, на което той основава претендираното право на собственост. Посочването, че така описаният имот е част от урегулиран поземлен имот по предходен план, не води до липса на надлежна индивидуализация на имота, която да обуслови нередовност на исковата молба, тъй като актуалния регулационен статут на имота е предмет на установяване от доказателствата по делото, а имотът, който се претендира е индивидуализиран с горепосочените му белези съобразно твърдението на ищеца за характера на този имот и описанието му в документите за собственост, на които се позовава, и които според него установяват правото му на собственост. По тези съображения  неоснователни са възраженията на въззивниците за недопустимост на така предявения иск предвид неговата индивидуализация по отменен план.

Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е придобил правото на собственост върху така описания имот на конкретно основание – договор за дарение и твърдението му, че ответницата упражнява фактическата власт върху този имот без основание.

Ответницата е оспорила придобивното основание на ищеца като е заявила, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с О.Б.

По делото се установява, че по силата на съдебна делба по гр.д. № 9.041/1985 г. на Софийски районен съд праводателката на ищеца Ц.В.П. е получила в дял недвижим имот, съставляващ дворно място в с. П., извън регулацията, с площ 1428 кв.м., с построена в него дървена барака, при съседи: от две страни улици, С.Й.Г., М. и С. Й., като в съдебния протокол е посочено, че този имот съставлява стар парцел VІІІ-25 от кв. 20 по отменената регулация на селото. Обстоятелството, установено от писмените доказателства и от заключението на СТЕ, че по отменения план на селото от 1927 г. не е фигурирал парцел VІІІ -25 в рамките на кв.20, не опровергава придобивното основание на Ц.П. върху имота, получен в нейн дял при делбата и описан в делбения протокол. Това е така, защото полученият от нея имот към този момент е бил извън регулация и същият е индивидуализиран по местоположение, площ и съседи съобразно този му статут / на имот извън регулация/, а посочването на идентичност с парцел по отменен план не се отразява на индивидуализирането на имота и няма каквато и да било последица относно действителността на придобивното основание, свързана с неговия предмет. Само за пълнота следва да се отбележи, че посочването на номера на стар парцел VІІІ в делбения протокол е идентично с посочването на този парцел в предходните легитимиращи общия наследодател на страните по делбата /В. И. П./ актове - съдебна делба от 1966 г. и констативен нотариален акт № 130/1975 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, делба и давностно владение – имотът е описан по същия начин, както е описан в предходните актове, легитимиращи наследодателя В. П., чието наследство е предмет на делбата. Същевременно се установява от описанието на имота, предмет на тези актове, както и от заключението на СТЕ и от разпита на вещото лице пред съда, че имотът, посочен като стар парцел VІІІ-25 в кв. 20  в представените към исковата молба актове /делби и констативен нотариален акт/, е идентичен по местонахождение, площ и съседи с парцел VІІ- 25 от кв. 20 по отменения  план на с. П. от 1927 г., а видно от записванията в разписния лист към този план е, че наследодателят на В. П. /Й. П./ е вписан като собственик на парцел VІІ в кв. 20. Всички тези факти сочат на извод, че наследодателят на праводателката на ищцата, респ. последната, са били собственици на описания в исковата молба имот, който е идентичен с парцел VІІ-25 от кв. 20 по отменения план от 1927 г. Същата валидно се е разпоредила с реална част от този имот с площ от 714 кв.м. в полза на ищеца И.П. с договор за дарение, сключен през 1990 г. С оглед статута на имота към момента на дарението /неурегулиран поземлен имот, а не дворищнорегулационен парцел/, то разпореждането с реална част към този момент не е била налице пречката по чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ /отм./.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите за нищожност на договора за дарение на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД -поради невъзможен предмет. Така направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение е основано на твърдение, че при извършване на нотариалния акт не е била представена скица на имота, която била задължителен реквизит на съдържанието на нотариалния акт,  както и че нотариалният акт е съставен по план, който не е бил действащ към момента на сделката. Липсата на скица на имота при извършването на нотариалния акт не съставлява порок на сделката, който да води до нейната недействителност на каквото и да било основание. Имотът, предмет на оспорения нотариален акт за дарение № 36/1990 г., е индивидуализиран в нотариалния акт по местонахождение, площ и съседи, като е посочено, че същият е извън регулационния план на селото, което съответства на установения статут на имота към този момент. Видно е от съдържанието на нотариалния акт, че в него имотът не  е индидивуализиран по отменен план, а дори и да беше така,  то описването на един имот по отменен план не води до невъзможен предмет, след като е установено, че имот с такова местоположение и граници е съществувал към момента на сделката. Липсата на идентичност на описан в легитимационнен документ имот с претендирания такъв, е въпрос на основателност на предявения собственически иск, но не обуславя нищожност на сделката, на която ищецът основава претендираното право на собственост.

Установено е, че дареният  в полза на ищеца имот изцяло попада в УПИ УПИ ХІІ-042235, образуван с регулационния план от 2015 г. и продаден на ответницата от О.Б. Този УПИ е образуван от имот № 042235, за който общината е издала акт за частна общинска собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Изключването от регулация на притежавания от наследодателят на дарителката имот не води до загубване на правото на собственост върху него. Такава последица няма и включването на имота в картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая не се установява процесинят имот да е бил придобит от другиго, в частност от праводателя на ответницата О.Б. на каквото и да било основание. Процесният имот не имал земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което не е било необходимо провеждането от собственика му на нарочно административно производство по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, за да се легитимира като собственик към настоящия момент. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателите, че имотът не е бил заявен за възстановяване, както и че не проведено производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Извод за това, че имотът не е бил предназначен за земеделско производство, което е основен белег на земеделската земя по чл. 2 от ЗСПЗЗ, се налага от съвкупната преценка на събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение на СТЕ. Установено е, че процесинят имот до 1962 г. е бил част от урбанизираната територия, а по плана от 1971 г. е граничел с регулация и е имал лица на регулационната граница. Във всички представени делбени протоколи и нотариални актове имотът е описан като дворно място. Имотът е ползван още от наследодателя Й.П. като жилищен имот – същият е построил в него къща, а в последствие в имота живеели и неговите наследници, което се установява от показанията на свидетеля С., които показания не са оборени от други доказателства по делото. Тези показания се подкрепят и от констатацията на вещото лице за съществуваща към момента жилищна сграда, обслужващи постройки и комунално битова инфраструктура в този имот. Индиция за това, че имотът не е бил земеделски е и обстоятелството, че имотът не е влизал в блок на ТКЗС, което обстоятелство се установява от показанията на свидетеля, както и в цитираното в нотариален акт № 30/1975 г. удостоверение на ТКЗС „С.П.” – с.Б.. Всички тези установени по делото обстоятелства налагат извод, че процесният имот не е имал характер на земеделска земя, поради което същият не подлежи на възстановяване и правото на собственост върху него не е обусловено от провеждане на реституционно производство.

След като процесният имот не е имал статут на земеделска земя, не е било налице основание за включването му в земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба установява способ за придобиване на право на собственост на общината върху земеделски земи, останали след възстановяване на собствеността на правоимащите лица, с влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост. След като имотът не попада в приложното поле на чл. 2 от ЗСПЗЗ, същият не е предмет на възстановяване, и не могъл да бъде придобит от общината на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което и сключеният с ответника договор за продажба не е породил вещно-прехвърлително действие.

Неоснователно е възражението на ответницата, поддържано от третото лице помагач – О.Б. евентуално възражение за придобиване на имота от общината по давност, тъй като по делото не са налице никакви доказателства за упражнявана от страна на третото лице помагач фактическа власт върху имота в какъвто и да е период.

С оглед на горното съдът намира за доказано, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот на твърдяното основание – договор за дарение. Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложената към него комбинирана скица, че имотът по исковата молба попада в УПИ ХІІ-042235, продаден на ответницата, а именно в частта, обозначена с буквите А,Б,С,Д на комбинираната скица. По делото няма спор, че ответницата упражнява фактическата власт върху процесния имот към момента на предявяване на иска. Същата не е доказала правно основание за това. С оглед на това предявеният иск по чл. 108 от ЗС е основателен.

 Поради съвпадането на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд обжалванато решение следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото и направеното от ответника по жалбата искане за разноски, жалбоподателите К.К. и О.Б. следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените от него разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Неоснователно е направеното от жалбоподателката възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение, тъй като това възнаграждение се отнася до защита на ответника срещу подадени две въззивни жалби.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 25.07.2016 г., постановено по гр. д. № 553/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница.

ОСЪЖДА К.Д.К. и О.Б. да заплатят на И.Д.П. сумата 1200 лв. за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.