РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Габрово, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Ваня Ил. Н.
като разгледа докладваното от Ива Димова Търговско дело №
20214200900044 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ с предмет оспорване на
включените в списъка на приетите вземания суми, присъдени на ответника Е.Б.Т. с решение
№ 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на Тревненски районен съд.
Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че с решение № 260015 от
04.03.2021 г. на Габровски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на
„Планинец – 2010“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2014 г. В срока по
чл. 685 от ТЗ „Вим“ ООД е предявил писмено своите вземания пред съда по
несъстоятелност с копие до синдика, като е посочил основанието и размера на вземанията
си. На 16.04.2021 г. по партидата на длъжника в Търговския регистър са обявени
изготвените от синдика на „Планинец – 2010“ ЕООД списък на приетите вземания и списък
на неприетите и предявени вземания на кредиторите на дружеството. В списъка на приетите
предявени вземания синдикът е включил предявеното от Е.Б.Т. вземане в размер на 21
229,43 лв., с основание за възникване на вземането с Решение № 31 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
В законоустановения срок е било депозирано възражение по чл. 690 от ТЗ против част от
изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите, като
кредиторът „Вим“ ООД е оспорил приетото под т. 1 от списъка на приетите вземания на
кредитора Е.Б.Т. процесно вземане в размер на 21 229,43 лв., с основание Решение № 31 от
23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, с поредност чл. 722, ал. 1, т
.8 от ТЗ. С определение № 260106 от 08.06.2021 г., вписано в ТР към АВ под рег. №
20210618161817, Габровски окръжен съд е оставил възражението без уважение, като е
одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите, включено в списъка вземане под т. 1
на кредитора Е.Б.Т.. Ищецът „Вим“ ООД е трето лице за развилото се пред РС- Трявна
производство, респективно решението по отношение на този кредитор не се ползва със сила
на присъдено нещо, с което обосновава правния си интерес от воденето на настоящото дело.
Допълва, че правния интерес също така се обосновава и от обстоятелства, които са
1
настъпили след влизане в сила на решението на Тревненски районен съд и събраните данни
по пр.преписка № 995/2018 г. на Окръжна прокуратура – Габрово.
Твърдят, че записът на заповед от 23.01.2015 г. е доказано нищожен и че договорът за
заем от 23.01.2015 г. и запис на заповед от 23.01.2015 г. са антидатирани и съставени след
освобождаване на управителя М.К. през м. Юни 2016 г., както и че същите са
недействителни поради липса на валидно съгласие за сключването им, в противоречие със
закона и добрите нрави, както и поради липса на основание. В производствата, по които са
постановени Решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС –
Трявна, потвърдено с решение № 240 от 29.11.2017 г. по в.гр.д. № 262/2017 г. по описа на
ГОС не са били събирани доказателства за сочените обстоятелства, поради което считат, че
по отношение на кредитора „Вим“ ООД те нямат сила на присъдено нещо.
Хронологично в исковата молба се изложение фактите, за които се твърди, че са
увредили кредитора: сключването на три броя договори между управителя на „Планинец –
2010“ ЕООД М.К. и Е.Б.Т., както и продажбата на дружествените дялове на 02.06.2015 г. на
П.П.В. С договора от 23.01.2015 г. М.К. е сключила договор с Е.Б.Т. договор за заем за
сумата от 9000,00 лв., с падеж до 22.06.2016 г. Съгласно уговореното в чл. 1,
заемополучателят се задължава да върне на заемодателят заетата сума и дължимото
възнаграждение в размер на 15000,00 лв. На следващият ден 24.01.2015 г. е сключен още
един договор за заем с Е.Б.Т., но за сумата от 8000,00 лв. и падеж 24.06.2016 г., като в
уговорения срок следва да бъде върната сумата от 15000,00 лв. Сключен е и трети договор
на 02.06.2015 г. с Т. за сумата от 9000,00 лв. и отново сумата, която следва да бъде върната
на падежа 02.07.2017 г. е 15000,00 лв. Договорът е сключен два дена преди да бъдат
продаден дружествените дялове от К. на В.. Сключването на договорите са били обезпечени
със запис на заповед от 23.01.2015 г.
Незабавно, след узнаване за сключените договори, управителят на дружеството В. е
оспорил сключването им пред кредитора и пред лицето, което ги е сключило М.К.. Била е
сезирана и прокуратурата.
Твърди се, че Т. не е имал необходимите средства, за да предостави заемните средства,
като се позовава на подписани от него декларации пред МВР. Договорите за заем са
подписани в периода, когато К. не е управител на дружеството и същите са недействителни
по арг. на чл. 42 от ЗЗД, от което следва че и записите на заповед са антидатирани и
подписани от лице, което не е управител на дружеството, поради което са недействителни
на посоченото основание. Оспорват, че липсват доказателства за изпълнение на
задължението на заемателя за реално предаване на заемната сума, от което и с оглед на
реалния характер на заемното правоотношение следва, че нито един от договорите за заем
не е породил действие, респ. не съществува и обезпеченото с него задължение по записа на
заповед. Твърдят, че не е налице задължение на „Планинец – 2010“ ЕООД- в
несъстоятелност за заплащане на суми по процесната запис на заповед.
Молят да се постанови решение, с което да се признае за установено несъществуването
на вземане на Е.Б.Т. от „Планинец – 2010“ ЕООД в общ размер на 21 229,43 лв., съгласно
Решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, от които
12 885,07 лв. – главница и 6 048,36 лв. – лихви и 2 297,00 лв.- разноски. Претендират
разноски. Прави доказателствени искания.
По делото е постъпила молба от синдика на „Планинец – 2010“ ЕООД – И.М., който
моли да се спре настоящото производство.
Постъпил е отговор на исковата молба от адв. Д.С. от ГАК, в качеството и на
процесуален представител на Е.Б.Т.. Счита предявения иск за недопустим и неоснователен.
Позовава се на Определение № 260106 от 08.06.2021 г. по т.д. № 49/2020 г. по описа на ГОС,
с което е оставено без уважение възражението на „Вим“ ООД против вземането на
2
кредитора Е.Б.Т., като неоснователно. Счита, че правилно вземането на Т. за сумата от 12
885,07 лв. – главница и 6 048,07 лв. – лихви и 2 297,00 лв. – разноски е включено в т. 1 от
Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Планинец – 2010“ ЕООД. Позовава се на
силата на присъдено нещо на решенията, с които е признато вземането на Т. към „Планинец
– 2010“ ЕООД. Взема отношение по оспорването на печата, поставен в записа на заповед от
23.01.2015 г. и договора за заем, предмет на производството по гр.д. № 285/2016 г. по описа
на ТРС. Относно финансовите възможности да предостави в заем сумата по договора от
23.01.2015 г., твърди че сумата по договора от 23.01.2015 г. е сключен в деня предхождащ
датата на заемния договор и записа на заповед, а именно 22.01.2015 г., посредством който е
изтеглил кредит в размер на 17 000,00 лв., т.е много по-голяма сума от предоставената с
договора. Оспорва твърдението, че към датата на сключване на договора дружеството не е
имало нужда от парични средства. Счита, че е без значение обстоятелството, че Т. и
законният представител на „Планинец – 2010“ ЕООД към датата на сключване на договора
за заем са лица във фактическо съжителство, тъй като законът не установява забрана за
сключване на такива сделки. Моли да се отхвърлят предявеният иск и да бъде признато за
установено несъществуването на вземането на Е.Б.Т. към „Планинец – 2010“ ЕООД, като
недопустим, алтернативно като недоказан и неоснователен. Прави възражения по
направените от ищеца доказателствени искания.
В срок е постъпил и отговор на исковата молба от „Планинец – 2010“ ЕООД – в
несъстоятелност. Счита предявения иск за допустим и основателен и следва да бъде уважен.
Постъпила е допълнителна искова молба от „Вим“ ООД, с която изразяват становище
по възраженията на ответника Е.Б.Т. и допълват и поясняват твърденията си в
първоначалната искова молба по предявения от „Вим“ ООД иск с правно основание чл. 690
от ТЗ срещу „Планинец – 2010“ ЕООД и Е.Б.Т.. Оспорват като неоснователни всички
възражения на ответника срещу допустимостта и основателността на иска.
По делото е депозиран отговор на допълнителната искова молба от Е.Б.Т., с който
оспорва всички твърдения за несъществуването на вземането на Т. към „Планинец – 2010“
ЕООД. Моли да се отхвърлят предявените искове.
С определение № 101 от 25.10.2021 г., съдът е изготвил предварителния доклад по
делото, определил е правната квалификация, разпределил е доказателствената тежест и е
насрочил делото в открито съдебно заседание. С предварителния доклад съдът се е
произнесъл по направеното възражение за недопустимост на предявения иск, като е приел,
че същия е допустим, а възражението неоснователно. Произнесъл се е и по искането за
спиране на производството, като го е намерил за неоснователно.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните, както и след анализ на
доказателствата по делото намира за установено следното:
С Решение № 260015 от 04.03.2021 г., постановено по т.д. № 49/2020 г. по описа на
Габровски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Планинец – 2010“ ЕООД и е
открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението е влязло в сила на
06.08.2021 г.
В Търговския регистър по партидата на "Планинец - 2010" ЕООД под №
20210416170311 е обявен Списък на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени вземания на кредиторите: 1. Е.Б.Т. с
размер на вземането 21 229,43 лв., основание – Решение № 31 от 23.06.2017 г. на РС –
Трявна, с привилегия по чл. 722, ал.1, т .8 от ТЗ, за което няма обезпечение; публични
вземания, предявени от Национална агенция за приходите в размер на 272 180,00 лв. лв., с
привилегии по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, с вписан запор в ЦРОЗ; П.П.В с вземане от 17335,59
лв., основание – решения на едноличния собственик от 31.12.2018 г. и от 31.12.2019 г., с
привилегии по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ и „Вим“ ООД с вземане в размер на 245 264,59 лв.,
3
основание – договор за паричен заем от 05.04.2011 г. с анекс от 01.08.2012 г. с привилегии
по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Срещу така изготвения списък е било подадено възражение от „Вим“ ООД против
част от вземанията, включени в списъка, а именно приетото вземане на кредитора Е.Б.Т. и
част от приетото вземане на НАП. С определение № 260106 от 08.06.2021 г. по т.д. нес. по
описа на ГОС, съдът по несъстоятелност е приел, че в т.1 от Списъка на приетите вземания
на кредиторите на "Планинец - 2010" ЕООД е включено вземане на Е.Б.Т. което произтичат
от Решение №31/23.06.2017г. на РС Трявна. С посоченото Решение №31/23.06.2017г. по
гр.д.№285/2016г. по описа на РС Трявна е признато за установено, че „Планинец – 2010“
ЕООД ЕООД дължи на Е.Б.Т. сумата от 12884.07лв. – главница, ведно със законната лихва
от 29.07.2016г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №110/29.07.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановена по
ч.гр.д. №181/2016 г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415
ГПК. Отхвърлен е предявения иск за горницата над уважения размер до размера на
15000.00лв. „Планинец – 2010“ ЕООД е осъден да заплати на Е.Б.Т. сумата от 1099.44 лв.–
направени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от вземането,
както и сумата от 1168.41лв. - разноски по делото. Постановеното от РС Трявна решение е
потвърдено с Решение №240/29.11.2017 г. по в.гр.д.№262/2017г. на ОС Габрово. Решението
е влязло в сила на 17.09.2019 г. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за
техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и
учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК. Поради изложеното настоящият съдебен състав е
длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, която важи между
страните в процеса, и да приеме, че на основание чл. 299 ГПК е недопустимо да пререшава
същият спор, който вече е разрешен от съд с окончателен съдебен акт, с който е установено
съществуването на тези вземания, които кредитора Е.Т. твърди да има към ответното
дружество и които кредитора „Вим“ ООД оспорва. „Вим“ ООД не основава възраженията
си на факти, които са възникнали след приключване на устните състезания по в.гр.д.
№262/2017 г. по описа на ОС Габрово, в която хипотеза единствено би било допустимо
отново да бъде разгледан вече приключил с окончателен съдебен акт спор. Следва да се
отбележи, че в производството по чл. 422 от ГПК и двете инстанции са обсъдили доводите
за съществуване, както на задължението на записа на заповед, така и на каузалното
правоотношение между страните по договора за заем. По изложените по-горе съображения
съдът по несъстоятелността е приел, че възражението на кредитора „Вим“ ООД против
приемане вземането на кредитора Е.Б.Т. е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Предмет на настоящото делото е несъществуване на вземането на Е.Б.Т. към
„Планинец – 2010“ ЕООД за сумата 21 229,43 лв., съгласно решение № 31 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, от които 12885,07 лв. – главница,
6048,36 лв. – лихви и 2297,00 лв. – разноски. В доказателствена тежест на дружеството
ищец е да установи, несъществуване на вземанията по гр.д. № 285/2016 г. на РС- Трявна, а
на ответното дружество и втория ответник е да установят, че вземанията съществуват.
От така събраните по делото писмени доказателства и приетото по делото
заключение на съдебно графическата експертиза се установява, че в представения договор за
заем от 23.01.2015 г. между Е.Б.Т., в качеството му на заемодател и „Планинец – 2010“
ЕООД, с управител М.З.К., в качеството му на заемополучател със срок за погасяване
22.06.2016 г. мастилените отпечатъци на всеки лист, общо 5 бр. не са оставени от
представените печати по делото, нито от печатите, с които са подпечатани представените за
сравнително изследване документи. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е
изследвал печатите, които са веществени доказателства, представени заедно с делото и
заключението му е, че изследвания отпечатък е оставен от някакъв друг печат, а не от тези
представени по делото, нито от другите, които са дадени като сравнителен материал.
4
Отпечатъкът е от друг печат, а не от този, който му е бил предоставен. При изследването
отпечатъкът има много добре изразени поне 3-4 частни признака, който го отличават.
Изследваният отпечатък не е от печата, който му е бил предаден и който е иззет. В случая
има разминаване. Отпечатъкът е от друг печат, който той не е виждал и го няма по делото.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че заемът и
лихвите по процесния договор от 23.01.2015 г. не е осчетоводен в счетоводството на
„Планинец – 2010“ ЕООД. Няма данни дружеството да е регистрирало активна стопанска
дейност през месец Януари 2015 г. Дружеството е разполагало с достатъчно средства да
покрие начислените текущи разходи и задължения. В счетоводството на дружеството няма
предоставени касови ордери за внесена в касата сума в размер на 9 000,00 лв., нито
разходно-оправдателни документи М.К. за разходване на сума от 9 000,00 лв. за периода от
24.01.2015 г. до нейното освобождаване като управител. Вещото лице е установило, че няма
документи, съответно счетоводни записи за внесени от М.К. суми в размер на 8000,00 лв.,
нито в размер на 9000,00 лв., на основание заем или на друго основание за периода от
23.01.2015 г. до нейното освобождаване като управител. В заключение вещото лице
обобщава, че процесната сума не е постъпвала по сметките на дружеството и не е
заприхождавана.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че към
началото на 2015 г. заемите са били в общ размер на 246 802,00 лв. в счетоводната сметка за
получените заеми. Към края на 2015 г. заемната сума е в размер на 127 690,00 лв.
Цитираната сума към началото на годината е от предишните периоди. А сумата 127 хил.лв.,
които са към края на 2015 г. са остатък по заемите, като по заемната сметка е имало
движение, но не е анализирала всеки един заем конкретно за какво е. През 2015 г.
дружеството „Планинец – 2010“ ЕООД е получило в заем 40 000,00 лв., а е върнало 159
хил.лв. заем.
По реда на чл. 176 от ГПК е разпитан ответника Е.Б.Т.. Същият отговоря, че е предал
на „Планинец – 2010“ ЕООД сумата от 8 000,00 лв. съгласно сключения договор за заем
между него и М.К.. Договорът и записът на заповед са били подписани на 23.01.2015 г.
Подписал е още два договора за заем с „Планинец – 2010“ ЕООД, по които са издадени още
два записа на заповед, като същия е разполагал със средствата по главницата на заемните
суми към датите, посочени в договорите за земи.
Съобразно разпределената доказателствена тежест са събрани и устни доказателства,
чрез разпита на св. Ц.Л., която е била счетоводител на дружеството „Планинец – 2010“
ЕООД от създаването му, защото има счетоводна кантора. Познава Н.М., но с „Вим“ ООД
няма нищо общо. Адресът на счетоводната кантора, която управлява не е същия като този на
„Планинец – 2010“ ЕООД, но го е давала за кореспонденция на фирмата, както и за
кореспонденция с НАП е декларирала служебен имейл, който е на нейната кантора.
Договорите за заем, сключени между Е.Б.Т. и „Планинец – 2010“ ЕООД ги е получила по
пощата. Получила ги е, когато вече е била приключила счетоводно годината и е била подала
данъчна декларация. Договорите са пристигнали към края на м. Март. Обадила се е на г-н
В., който тогава е бил управител на „Планинец – 2010“ ЕООД и му е обяснила, че е
получила договори, за които не е уведомена. На следващият ден В. и М. са пристигнали в
кантората й и са се обадили в нейно присъствие на Е.Т., като са оспорили договорите като
фалшиви. Посочените суми в договорите не са постъпвали в банковата сметка на
дружеството, нито пък в брой. Предала е договорите на В., който към този момент е бил
управител на дружеството. Дружеството е получило финансиране от Държавен фонд
„Земеделие“ по проект, имало е банков кредит към банка ДСК и не са му били необходими
средства. За периода от м. Януари 2015 г. – м. Юни 2015 г. в дружеството е имало назначен
един хижар. През 2015 г. не е имало ремонти в хижата. Дори и когато М.К. е била
управител на „Планинец – 2010“ ЕООД, управлението се е извършвало от В., който е имал
5
пълномощно за това. Свидетелката винаги към него се е обръщала. При извършването на
ремонта на хижата всички документи от него са и били предоставени от г-н В., с когото е
контактувала. М.К. не е участвала в счетоводното приключване на фирмата, не е подписвала
документи и не е носила фактури. Към момента на подписване на договорите „Планинец –
2010“ ЕООД не е имало нужда от заемни средства. В нейно присъствие договорите са били
оспорени от г-н В.. Знае, че са оспорени и пред полицията и прокуратурата, защото няколко
пъти е давала обяснения за това. Свидетелства, че дружеството е имало два печата. При нея
е нямало печат. Идвал е В. и е полагал печата. Не се е случвало М.К. да идва и да полага
печата.
От установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ. Исковете по чл.
694 ТЗ следва да се предявят в преклузивен 14-дневен срок от обявяване на списъка по чл.
692 ТЗ в Търговския регистър (арг. от чл. 694, ал. 6 ТЗ). Настоящата искова молба е
подадена на 06.07.2021 г. /пощ.кл. 02.07.2021 г./, а от направената служебна справка по
партида на длъжника в ТР се установя, че Определението от 08.06.2021 г. на съда по
несъстоятелността, с което е оставено без уважение възражението на кредитора срещу
списъка е обявявано на 18.06.2021 г.
Съдът е сезиран с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че несъществува вземане на Е.Б.Т. към „Планинец-2010“ ЕООД в общ размер на
21 229,43 лв., съгласно решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на
РС- Трявна, от които 12 885,07 лв. – главница и 6048,36 лв. – лихви и 2297,00 лв. – разноски.
Оспореното вземане е включено в т. 1 от Списъка на приетите и предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ вземания в производството по несъстоятелност на „Планинец-2010“ ЕООД.
Вземането е по влязло в сила решение на Тревненския районен съд, което е постановено
преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и ответник по делото
„Планинец-2010“ ЕООД.
Силата на присъдено нещо на решенията, с които се установяват вземания срещу
длъжника, които са постановени преди откриване на производство по несъстоятелност
спрямо длъжника, както и решения, постановени след това, но без участие на синдика, важи
само между страните по делото и спрямо третите лица, за които законът е предвидил СПН
да разпростре действието си – правоприемници, приобретатели на спорното право, но не и
срещу останалите трети лица, включително и кредитори, спрямо които законът не е
предвидил разпростиране действието на СПН – вземанията установени с тези решения
могат да бъдат оспорени от посочените, необвързани от СПН трети лица- кредитори, а
синдикът извършва преценка дали да включи посочената категория вземания в списъка на
приетите вземания или не /Определение № 465 от 11.08.2017 г. по т.д. № 1224/2017 г., ІІ т.о.
на ВКС/. В случая решението е било постановено преди откриване на производството по
несъстоятелност на „Планинец – 2010“ ЕООД, но в него не е участвал синдика или
ищцовото дружество, поради което спрямо тях не се разпростират обективните и
субективните предели на сила на присъдено нещо.
По делото се установи, че по гр.д. № 285/2016 г. на РС- Трявна, по което дело е
признато вземането на Е.Б.Т. към „Планинец-2010“ ЕООД не са били събирани
доказателства за действителността на оспорената запис на заповед от 23.01.2015 г. и договор
за заем от същата дата.
Представените запис на заповед и договор от 23.01.2015 г. са частни свидетелстващи
документи, които следва да се преценяват от съда чрез съпоставка с останалите материали
по делото и по вътрешно убеждение, без да е обвързан в оценката си по силата на закона.
При свидетелстващите частни документи – тези, които съдържат изявление за знание на
факти, доказателствената стойност на удостоверената информация се определя от това дали
документът съдържа изгодни за автора му факти, или не. В случая от страна на ищеца беше
6
опровергано съдържанието на документите. От декларациите попълнени и представени от
Е.Б.Т. пред МВР се установява, че той няма друго трудово правоотношение и доходите му
са само от него. От удостоверението, издадено от „Банка ДСК“ АД се установява, че същият
е ползвал кредит за текущо потребление в размер на 34 000,00 лв. по договор за кредит от
07.07.2015 г., който е окончателно погасен на 26.01.2016 г., т.е Т. не е разполагал с нужните
средства за предоставянето на сумата по договора за заем от 23.01.2015 г., дори в по-късен
момент е теглил кредит за задоволяване на своите нужди.
В настоящото производство се установи, че процесните запис на заповед и договор за
заем са били подпечатани с печати, които не са били из между иззетите печати на
дружеството, като с печат на дружеството е разполагало само упълномощеното лице П.В..,
т.е те са били подпечатани с печат, който не е известен на управителните органи.
Свидетелката Л. установява, че към датата на подписване на договора и записа на
заповед дружеството „Планинец-2010“ ЕООД не е имало нужда от заемни средства. То се е
справяло с така отпуснатия му кредит от „Банка ДСК“ АД и финансиране от ДФ
„Земеделие“ по проект. Не са му били необходими допълнителни средства, тъй като ремонта
на хижата е бил приключил и в периода м. Януари 2015 г. – м. Юни 2015 г. в дружеството е
имало назначен един хижар.
Неизяснено по делото остана обстоятелството, при задължение на дружеството към
Е.Т., поради каква причина това задължение на е било заведено в дружеството и
осчетоводено в счетоводството му, както и че договорите са били предадени в счетоводната
кантора по пощата, с писмо с обратна разписка, през м. Март 2015 г., близо месец и
половина след подписването им и след като счетоводно е била приключила годината.
Единствените документи, през периода, в който е била управител на „Планинец-2010“
ЕООД, които М.К. е подписала са само тези договори за заем и записи на заповед.
Действията на управление на дружеството са били извършвани от П.В.., който за целта е
имал пълномощно. Счетоводителката на дружеството е осъществявала само с него контакти
и не е търсила К. за съгласуване или потвърждаване на действия, свързани със счетоводната
дейност в дружеството.
От заключението на приетата по делото съдебно счетоводно експертиза се
установява, че в счетоводството на дружеството не е бил осчетоводен договора за заем от
23.01.2015 г. и няма предоставени касови ордери или разходно-оправдателни документи за
внесени в касата на „Планинец-2010“ ЕООД от М. К. на сумата от 9 000,00 лв. за периода
24.01.2015 г. – до датата на освобождаване й като управител. Вещото лице е установило, че
няма документи или счетоводни записи и за внесени от К. на суми в размер 8 000,00 лв., или
9 000,00 лв. на основание заем или друго основание. Процесната сума не е постъпвала и по
банковите сметки на дружеството, нито е била заприхождавана. Това се потвърждава и от
свидетелските показания на св. Ц.Л.,които бяха обсъдени по- горе.
С оглед на изложеното, исковата претенция за сумата в общ размер на 21 229,43 лв.,
съгласно решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС- Трявна,
от които 12 885,07 лв. – главница и 6048,36 лв. – лихви и 2297,00 лв. – разноски, окръженият
съд намира за основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да се
определи държавна такса върху една четвърт от вземанията, за които исковата претенция е
уважена, а именно в размер на 212,29 лв. /4% върху ¼ от 21229,43 лв./, която следва да се
заплати от ответниците по делото „Планинец-2010“ ЕООД и Е.Б.Т., по сметка на Окръжен
съд – Габрово. Събирането на държавната такса, която е в тежест на несъстоятелния
длъжник следва да бъде извършено от масата на несъстоятелността.
В случай на служебно издаване на изпълнителен лист следва да се събере държавна
7
такса в размер на 5,00 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Ищцовото дружество „ВИМ“ ООД е претендирало разноски в размер на 1 000,00 лв.
– адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие, които следва да му бъдат
присъдени.
Воден от горното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО несъществуването на вземанията на Е.Б.Т., ЕГН
********** с адрес в гр. Велико Търново, ул. „***“ № * срещу „Планинец – 2010“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Трявна, ул. „***“ № 40 за сумата
в общ размер на 21 229,43 лв. /двадесет и една хиляди двеста двадесет и девет лева и 43 ст./,
съгласно решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС- Трявна,
от които 12 885,07 лв. – главница и 6048,36 лв. – лихви и 2297,00 лв. – разноски, включени в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „Планинец – 2010“ ЕООД, одобрен с
определение № 260106 от 08.06.2021 г. по т.д. несъст. № 49/2020 г. по описа на Габровски
окръжен съд, на основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ.
ОСЪЖДА на Е.Б.Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Велико Търново, ул. „***“ № * и
„Планинец – 2010“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
Трявна, ул. „***“ № 40 да заплатят на „ВИМ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управлениев гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „Мир“ № 1, вх. „Г“, ет. 4, ап. 57 сумата от 1
000,00 лв. /хиляда лева/- разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Б.Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Велико Търново, ул. „***“ № * и
„Планинец – 2010“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* с адрес на управление гр.
Трявна, ул. „***“ № 40 да заплатят в полза на Окръжен съд - Габрово държавна такса в
размер на 212,29 лв. /двеста и дванадесет лева и 29 ст./, както и 5,00 лв. /пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на синдика на „Планинец – 2010“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Трявна, ул. „***“ № 40, на
основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8