Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………
2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, , ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя
административно дело № 2496 /2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 90, ал.1, т.5 и чл. 107, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
В жалбата обширно са изложени
доводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложените в
нея факти и обстоятелства се оспорват изцяло.
Въведени са доводи за нарушение
на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служители от
държавната администрация.
Като самостоятелно основание е
изтъкнато нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.
Изтъква се и липсата на мотиви,
която е самостоятелно основание за незаконосъобразност.
Счита се, че нарушенията, за
които е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващата, описани подробно в заповедта не се подкрепят от
никакви доказателства.
Като съществено процесуално
нарушение се изтъква необсъждането на всички доказателства събрани в хода на
дисциплинарното производство.
Не е преценена тежестта на
нарушението и настъпили от тях последици за държавната служба.
Не е определена формата на
вината.
Не е отчетено цялостното
поведение на държавния служител.
Изтъква се и че не е обсъдено
даденото писмено обяснение.
В заключение е формулиран петитум
с искане за отмяна на заповед
№ 1040/29.10.2020 г. на Кмета на община Вълчи дол.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди, че нито едно от посочените в жалбата
основания не се установява от обжалваната заповед и приложените към заповедта
доказателства, включително и досието на оспорващата.
Съдът като съобрази доводите на
страните с данните, съдържащи се в приетите по делото писмени доказателства и
ги съпостави с относимата за случая
правна уредба, по свое вътрешно убеждение прие следното:
Жалбата е подаден в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По Фактите:
С заповед № 661/27.05.2015 г. на
основание чл. 9 във връзка с чл. 10, ал.1 от ЗДСл К.К. П е назначена за държавен служител на длъжност „секретар на
община „ с ранг ІІІ младши в община гр.Вълчи дол за неопределен срок, считано от 01.06.2015 г.
Длъжността е заета след проведен и спечелен от К. П. конкурс.
Видно от приложените по делото
последващо издадени заповеди на кмета на община Вълчи дол, възникналото по
силата на цитираната заповед служебно правоотношение е изменявано, увеличаван е
размерът на индивидуалната основна месечна заплата и е повишаван последователно
присъденият с първоначалното назначаване
ранг.
На основание чл. 75, ал.1 от ЗДСл и чл. 26, т.2, б. „а“ от
Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната
администрация след получени две последователни положителни годишни оценки – за
2018 г и 2019 г. . изпълнението надвишава изискванията със Заповед №
102/05.02.2020 г. . К.П е повишена в ранг – от ІІ м в І м.
Представени са всички формуляри
за годишна оценка на изпълнение на заеманата от К.П длъжност
„секретар на община“ до 2019 г.
включително, съдържащи всички необходими според изискванията на наредбата
реквизити.
Формулярът за оценка на изпълнението на длъжността
за 2020 г. е непълен, не отговаря на изискванията за съдържание и
реквизити, разписани детайлно в глава
втора на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в
държавната администрация.
Със заповед № 898/28.09.2020 г. кметът
на община Вълчи дол е определил персонален състав на комисия „във връзка с изготвяне на годишна оценка на
изпълнението на заеманата длъжност от К.К. ***.
Заповедта се основава на чл. 44,
ал.1 т.1 – т.9 във връзка с ал.2 от ЗМСМА и чл. 21, ал.1 и ал.2 от Закона за
държавния служител.
Според изрично
записаното в заповедта същинската задача на така определената
комисия се състои в извършване на
проверка за спазване на изискванията на чл. 2 до чл. 21 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната
администрация „по повод осъществените действия във връзка с поетите
за изпълнение цели от К.К. П на длъжност секретар на община Вълчи дол, както и изпълнение на преките служебни
задължения на служителя по длъжностна характеристика“, като основните
функционални задължения за изброени в 16 позиции.
В хода на така наредената
проверка от въпросната комисия за изискани с писма и съответно изпращани
доклади, анализи и други
справки, тематично пряко обвързани с поставените в заповед№ 898/28.09.2020 г.
въпроси и цел на същата, а именно
„изготвяне на годишна оценка на изпълнение на заеманата длъжност от К.К. П “. Горното е видно от писмата,
подписани от Д.В – председател
на назначената с цитираната заповед комисия, с които именно в нейното
изпълнение са изискани конкретните справки и информации. Отделно от тях същата
в качеството на директор на дирекция „Инвестиционна
политика и хуманитарни дейности „
предоставила подробна информация
„за нуждите на комисията,
придружена от множество таблици.
С Протокол №1/01.10.2020 г., така назначената комисия дава
становище, извършва оценка и прави препоръки на органа по назначаването, същият
и ДНО, за ангажиране на дисциплинарната отговорност на секретаря на общината К.П. На 16 позиции от
този протокол са описани действия и
бездействия на държавния служител, които
според състава на комисията съставляват нарушения на служебната дисциплина и
които я мотивирали да „отправи препоръка“ към органа по назначаването - кметът на община Вълчи дол, да сезира
Дисциплинарния съвет.
Със Заповед № 897/28.09.2020 г.
на кмета на община Вълчи дол, издадена
на основание чл. 44, ал.1, т.1-т.9 от ЗМСМА и във връзка с чл. 95, ал-.2 от
ЗДСл е назначена комисия в същия състав с конкретна задача – да извърши
проверка на какво основание и по какви причини към настоящия момент К. К.П.
на длъжност „секретар на община
Вълчи дол“ във връзка с посочените в т.V
от длъжностната и характеристика преки задължения не е инициирала и контролирала процедура по
назначаване на нов Дисциплинарен съвет.
Констатациите на комисията по
тази задача са обективирани в протокол
№1/28.09.2020 г. Видно от неговото съдържание е, че в община Вълчи дол са
настъпили обстоятелства, предполагащи
назначаване на нов Дисциплинарен съвет, но такава заповед не е била
издадена, неизготвянето и от секретаря
на общината К.П. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, дадена е
препоръка за сезиране на Дисциплинарния съвет.
След утвърждаване на двата протокола съответно на
01.10.2020 г- и на 30.09.2020 г., със
своя Заповед № 992/20.10.2020 г. кметът
на община Вълчи дол на основание чл. 95,
ал.1 и ал.2 от ЗДСл назначил Дисциплинарен съвет в общинската администрация в
състав : Председател - К.П. ***; Заместник председател – Нина Белева,
гл.юрисконсулт и Й Й – директор на
дирекция „АПИО“ в община Вълчи дол.
Със заповед № 994/20.10.2020 г. кметът
на община Вълчи дол, на основание чл. 96, ал.1 и чл. 95, ал.4 от ЗДСл наредил:
1. Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу К.П. – секретар на общината и 2.
Определил Дияна В – директор на дирекция „Инвестиционна политика и
хуманитарни дейности“ да замести председателя на Дисциплинарния съвет К.П.,
поради обстоятелството, че дисциплинарното
дело ще се образува срещу нея.
Няма данни да е издадена изрична писмена заповед от органа по
назначаването за образуване на
дисциплинарно производство срещу
държавния служител К.П..
Вместо такава заповед по делото е
представен протокол № 1/20.10.2020 г. за образуване на дисциплинарно дело по
нареждане на кмета на община Вълчи дол със заповед № 994/20.10.2020 г.
Видно от съдържанието на този
протокол Дисциплинарния съвет в този си състав образувал дисциплинарно дело
срещу К.П. *** на основание чл. 96 от ЗДСл.
Нормата, на която се позовава
дисциплинарният съвет обаче не съдържа
хипотеза, в която да му се предоставя такава компетентност – за
„самосезиране“ или за образуване на дисциплинарно производство.
Възпроизвеждайки изцяло по смисъл
и съдържание изложеното в
цитираните по-горе протокол №1/28.09.2020 г. и протокол №
1/01.10.2020 г., без да провежда каквито и да било други действия по изясняване
на всички факти и обстоятелства по извършване на нарушението, при преценка, че
не е необходимо изслушването на държавния служител Дисциплинарният съвет приел, че изложеното в
двата протокола съответства на
приложените към тях доказателства и въз
основа на тях е изразил становище, че е
налице основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител по чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл – неизпълнение
на задълженията вменени с длъжностната
характеристика, раздел V – преки задължения, точки 2,3,4,8,11,14 и 17; както и
по чл. 89, ал.2, т.2 от същия закон – забава изпълнението на служебните
задължения.
Изясняването на фактите и
обстоятелствата се изразява в буквално възпроизвеждане на изложеното в протокол
№1/28.09.2020 г. и протокол № 1/01.10.2020 г., на назначената от кмета на
община Вълчи дол комисия с негови заповеди № 897/28.09.2020 г. и № 898/28.09.2020
Сравнителният прочит, съпоставка и анализ на изготвения от
дисциплинарния съвет протокол с протокол №1/01.10.2020 г., както и с протокол № 1/30.09.2020 г. показва
пълна идентичност на изложенията в тях -съдържанието им е копирано и
възпроизведено изцяло.
Собствен анализ на фактите и
мотиви към приетите изводи дисциплинарният съвет в този си състав не е
изложил. Дисциплинарният съвет не е изпълнил и друго основно свое задължение императивно вменено му с ал.2 на чл. 96 от
ЗДСл – да изследва и установи еднозначно и безспорно времето на извършване на
всяко едно от деянията, съставляващи нарушение на служебната дисциплина по
цитираната норма на чл. 89 от същия закон.
Оскъдните аргументи, формулирани
общо и витиевато не са в състояние да изпълнят по съдържание и смисъл ролята на
мотиви. Описанията на деянията,
квалифицирани като нарушения, са
изключително общи, неясни без каквато и да е конкретика, някои от тях – лишени
и от правна и житейска логика. Така например вмененото като
нарушение неизготвяне на заповеди е
преценено по странен количествен критерий, въведен от Дисциплинарния съвет, според чиято логика малкият брой изготвени заповеди от секретаря
на общината е достатъчен да обоснове извод за неизпълнение на служебните
задължения.
Административните актове, в това число и
заповедите се издават и следва да се издават само когато е налице необходимост
от регулиране на конкретни обществени
отношения, често са обвързани
и се предхождат от вземането на
управленческо решение за това, като за описаните в
коментираните протоколи обстоятелства решението за издаване на заповеди
с конкретно съдържание е от компетентността на кмета. Друг е въпросът за
изготвянето им – то следва да бъде възложено от компетентния орган, т.е. от кмета на общината, на отговорните за
това общински служители, включително и на секретаря на общината, тъй като последният не разполага с оперативна
самостоятелност и компетентност да вземе еднолично решение за ги издаването им.
Това се отнася и до точки 1.5, 1.6 и 1.7 от решението на дисциплинарния съвет.
Казаното относно прилагания
количествен критерий в голяма
степен важи и за описаните в т.1.2 и т.
1.3 от решението на дисциплинарния съвет
нарушения.
По т.1.4 – описаното там деяние –
липса на участие на държавния служител в съвещания, семинари и обучения, преценено като доказана
липса на служителя за професионално и служебно развитие чрез обучения – е
счетено за неизпълнение на задължение по раздел ІV – области на дейност от
длъжностната характеристика.
Съдът намира този извод за изцяло
несъстоятелен. Конкретни обстоятелства относно наличието на обучения и семинари
по теми, пряко или косвено свързани с функциите на държавния служител, на които
същият е имал възможност да присъства, но не е проявил инициатива, липсват. Командироването за участие в
обучение или семинар е една възможност за държавния служител, не е задължение,
тъй като преценката и решението за участие не е поставена единствено на неговата
воля и свободен избор, разрешава се с
акт на органа по назначаването.
В обобщение съдът е категоричен в
констатацията си, че по нито едно от изчерпателно изброените от дисциплинарния
съвет деяния, квалифицирани като
нарушения на чл. 89 от ЗДСл не е установена и посочена относимата конкретика, на първо място – дата
на извършване на всяко едно от тях, конкретните фактически обстоятелства
при които е извършено и настъпилите вреди от счетеното за противоправно
поведение на държавния служител.
Липсват каквито и да е мотиви и
изводи от Дисциплинарния съвет с неизпълнението на кое от конкретните преки
задължения на раздел V от длъжностната характеристика се обвързва
всяко едно от описаните деяния.
С процесната заповед ДНО,
възприемайки напълно безкритично
изводите на Дисциплинарния съвет и възпроизвеждайки ги напълно наложил на държавния служител К. ***
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като прекратил и служебните и
правоотношения.
Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание К.П е поканена от ДНО за изслушване, такова не се е
състояло поради отказ на държавния
служител, внесени са обаче писмени
обяснения с вх.№ РД-9400-К-173/26.10.2020 г.,
на които ДНО отделил само едно
изречение – счел ги за бланкетни, голословни, обвиняващи и неподкрепени от
доказателства.
В останалата си част подложената
на съдебен контрол заповед съдържа буквално копиране и възпроизвеждане на
изложението, съдържащо се в протокола на Дисциплинарния съвет, който от своя страна го възпроизвежда от
протоколите на комисия, извършила проверка съгласно заповеди № 897/28.09.2020 г. и №
898/28.09.2020 г. на кмета на община Вълчи дол.
Самостоятелни мотиви не са
изложени, заповедта е лишена не от мотиви по съществото на правоотношението, но лишена е въобще от такива.
Съдът не приема за сериозен довод
аргумента на процесуалния представител на ответника, изтъкнат в открито съдебно
заседание на 24.03.2021 г. че предвид
обема на оспорения административен акт от 8 страници, неоснователно било да се
твърди, че същият е лишен от мотиви. Преценката на този правен въпрос е обвързана
не от количествен, а от качествен критерий.
По правото:
Заповедта е издадена на основание
чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл във връзка с чл. 90, ал.1, т.5 ш чл. 89, ал.2, т.1,
т.2 и т.3 от същия закон.
Трайната съдебна практика налага едновременното
тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1
и чл. 96, ал. 1 ЗДСл, според което в случаите, когато се налагат посочените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл
наказания, поредността на действията е задължителна и е както следва:
образуване на дисциплинарно производство по заповед на наказващия орган,
провеждане на производство пред Дисциплинарни съвет по време на което и при
необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за
писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства,
задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на
наказващия орган и едва след това налагане на наказание от последния.
В разглеждания случай съдът не
установи да е била издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство,
не се и навежда такова твърдение.
Анализът на Протокола на Дисциплинарния
съвет и тълкуванието на неговото
съдържание в титулната му част сочат, че
този съвет се е самосезирал,
каквито правомощия той няма, позовавайки се на заповед № 994/20.10.2020
г. и е образувал дисциплинарно производство
срещу К.П.. В тази си част протоколът има белезите на нищожност поради липса на компетентност у органа, който е извършил това изпълнително
разпоредително действие.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. В закона липсва легална дефиниция на понятието "откриване
на нарушението", но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на
нормата се налага извод, че за да е открито нарушението дисциплинарно
наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото –
извършителят на нарушението, деянието чрез които е осъществено, времето,
мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено и неговите
последици.
В случая, в коментираните от съда анализи и
доклади се съдържат само данни за някакви предполагаеми нарушения, въз основа
на които е разпоредено образуването на дисциплинарното производство и
извършване на проверка по тях. При това
тези първоначални данни, впоследствие изцяло възпроизведени както от
Дисциплинарния съвет, така и от ДНО в оспорената заповед, са събрани от комисия, в чийто състав фигурира лице на свободна
практика, не от състава на общинска администрация Вълчи дол , в производство с противоречива задача –
„изготвяне на годишна оценка на заеманата от К.П. длъжност..“. По този въпрос законодателят е възложил
компетентността на кмет като орган по назначаването, без да предвижда делегирането и по какъвто и
да е начин. Същинската задача на
комисията е да извърши проверка за „..изпълнение на преките служебни
задължения на служителя по длъжностна
характеристика“. По този въпрос компетентността да упражнява контрол е също
на органа по назначаването, а в случаи
на дисциплинарно нарушение – компетентен да се произнесе е дисциплинарният
съвет.
Комисията, назначена с цитираните две
заповеди не е нито едното нито другото.
Едва след постъпването при дисциплинарно
наказващия орган на данните от проверката може да се приеме, че нарушението е
открито, тъй като задължително следва да са ясно установени основните му признаци –
извършител, изпълнително деяние, време и място на извършване и всички
релевантни обстоятелства.
Както вече се посочи, видно е ясно най-вече
от съдържанието на оспорената заповед,
тя не съдържа никакви конкретни данни относно съществена част от
основните признаци на едно административно нарушение, включително и по ЗДСл
- не е посочена нито конкретна дата на твърдяните за
извършени от държавния служител
нарушения, нито конкретната фактическа обстановка на извършване. Ясно
посочен е само и единствено субективният
елемент на административното нарушение, а именно – нарушителят-държавен
служител.
Нито едно от старателно и обстоятелствено
разказаните в десет точки деяния на държавния служител, квалифицирани
като нарушения на служебната дисциплина по чл. 89, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от
ЗДСл не съдържа конкретна дата и място
на извършване, не се сочат и конкретни факти и обстоятелства, при които се
твърди да са извършени, нито какви са крайните последици от тях.
Липсата на категорично и еднозначно
установяване и посочване на датата за всяко едно от десетте вменени на държавния
служител нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност с
най-тежкото дисциплинарно наказание е в грубо противоречие с императивното
изискване на цитираната по-горе норма на чл. 94, ал.1 от ЗДСл. Това нарушение е от такава степен на тежест,
препятстваща съда да извърши всеобхватен и пълен съдебен контрол на оспорения
ИАА досежно материалната му законосъобразност, в това число и на първо място да
даде отговор на въпроса дали и доколко е спазен предвиденият в нормата на чл.
94, ал.1 от ЗДСЛ срок за налагане на дисциплинарно наказание – за всяко едно от
нарушенията. Нормата е императивна и всяко нарушение на разписаните в нея
срокове е съществено, съставлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на постановен при неспазването и административен
акт.
Освен казаното
липсата конкретика относно времето на извършване на всяко едно от нарушенията,
описани в заповедта сериозно накърнява правата и законните интереси на
наказаното лице. Предвид възприетия принцип, че страната се брани срещу
фактите, в настоящия случай правото на защита е сериозно засегнато.
В случая, независимо, че в заповедта са
описани множество действия на държавния служител К.П., извършени в качеството й
на секретар на община Вълчи дол, няма яснота как те се свързват с направения от
дисциплинарно-наказващия орган извод за неизпълнение на служебни задължения,
предвидени в длъжностната и
характеристика - не е посочено кое от действията и бездействията на секретаря на общината с коя от
предвидените в точки 2-ра, 3-та,4-та, 8-ма, 11-та, 14-та и 17-та от длъжностната й характеристика задължения
кореспондира.
Относно деянието, описано като забава
изпълнението на служебните задължения и квалифицирано като нарушение на чл. 89,
ал2 т.2 от ЗДСЛ, валиден в пълна степен
е изводът за тотална фактическа неяснота в какво се
изразява тази забава на неизпълнение,
кога е и от кого е възложено
задължението, какво е неговото конкретно
изпълнение, с какъв срокът на
изпълнение, кога започва да тече, при
какви обстоятелства следва да се осъществи изпълнението и т.н.
Административният акт, следва да отговаря
на критериите, очертаващи законовия му статут. Тези изисквания са
регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт е необходимо да
съдържа фактическите основания за издаването му - конкретните факти, въз основа
на които административният орган да упражнява предоставената му компетентност.
Заповедта е лишена от мотиви, не само това
- ДНО изобщо не е обсъдил подробните писмени обяснения на държавния
служител, счел за достатъчно само да формира бланкетна оценка в едно единствено
изречение, за да ги отхвърли, което
навежда на наличие на предопределеност на взетото от него решение, независимо
обстоятелството, как са били действителните факти.
Съдът счита, че в този случай от
страна на ДНО е проявена преднамереност
и категоричност за определяне на тези действия на служителя като дисциплинарни
нарушения, включително и относно вида на дисциплинарното наказание с оглед съставените множество анализи и
докладни, без пряка връзка с конкретно оплакване, или проверка, констатирала
неизпълнение или забавено изпълнение на конкретно задължение на главния
секретар по длъжностната му характеристика.
В подкрепа на този извод е и
фактът, че държавният служител е бил високо оценен при ежегодното
атестиране именно от същия орган по
назначаването в това му качество, не е бил наказван с нито едно от наказанията,
предвидени в чл. 90 от ЗДСл.
Неизпълнението на служебните задължения
следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което
служителят не изпълнява служебните си задачи съобразно изискванията и начина на
изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила,
вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика.
Доколкото чл. 89, ал. 1 ЗДСл предвижда като основание за ангажирането на дисциплинарната
отговорност на държавен служител виновно нарушение на служебните задължения. В
тази връзка следва да се прецени дали е налице виновно поведение от страна на
служителя, дали е налице нарушение на служебни задължения и кои, дали
извършеното представлява някое от дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2 ЗДСл и дали тежестта на нарушението обосновава налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
За да се реализира дисциплинарната
отговорност на служителя в образуваното срещу него дисциплинарно производство
следва да се установи осъществяването на някое от посочените в нормата
нарушения в конкретния случай, ДНО е следвало
да установи неизпълнение или забавено
изпълнение на служебните задължения, съставляващи нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДСл, но за това е необходимо на първо място да е
посочил конкретното задължение и срок за неговото изпълнение и едва тогава, с
относимите доказателства да установи пълно неизпълнение или забавено
изпълнение (извън определения от него
или от закона срок)
Предвид нормата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл, която също
императивно изисква в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да се посочват мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага, независимо, че формално отговаря на изискванията
на закона, преценена и от тази позиция оспорената заповед не съдържа описание
на конкретни действия или бездействия на К.П. които са в разрез със служебните и
задължения, извършени са извън кръга на служебните му правомощия или не
отговарят на разписаните в КПСДА етични правила
Оспорената заповед
не се съдържа мотиви и относно определеното най-тежко дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се
вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за
държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния
служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно
поведение на държавния служител. В случая ДНО не е извършил преценка на тези
обстоятелства. Не са преценени писмените обяснения на служителя и посочените от
него причини за несвоевременно обработване на 189 бр. митнически декларации.
Няма изложени и мотиви за вината на служителя и за нейната форма.
Заповедта е
издадена при допуснати множество и съществени нарушения на процесуалните
правила, същата е незаконосъобразна следва да се отмени.
Предвид приетия по
спора краен правен резултат и своевременно направеното от процесуалния
представител на оспорващата искане за присъждане на разноски по делото, съдът
намира същото за основателно и доказано, следва да се уважи в пълен размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1040/29.10.2020 г., издадена от на Кмета на Община Вълчи дол, с
която на К.К.П. *** , на основание чл.
90, ал.1, т.5 и чл. 107, ал.1 т-3 от
ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и служебното и правоотношение е прекратено.
ОСЪЖДА община
Вълчи дол да заплати на К.К.П. от ЕГН **********
сумата от 800 лв. (осемстотин лева) , представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА