Решение по дело №194/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 17 от 19.02.2025 г., постановено по АНД № 1/2025 г., Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил наказателно постановление № 24-0359-000348 от 16.10.2024 г. на Началник сектор РУМВР – Троян, към ОДМВР - Ловеч, с което на Г. Д. В., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], е наложено административно наказание: на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., като законосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение е останала Г. Д. В., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], която чрез адв. М. Ц. от ВАК, е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, сочи нарушение на материалния закон, като развива доводи не за незаконосъобразност на обжалваното решение, а за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН, недоказаност на авторството на административното нарушение, както и изтичането на тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който касаторът сочи за преклузивен срок. Алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и обжалваното пред РС наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като е постъпила писмена молба от процесуалния представител на касатора адв. М. Ц., с която се поддържа касационната жалба, както и доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като прилага списък на разноски и претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 800 лв. общо за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор РУМВР – Троян, към ОДМВР – Ловеч, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на РС незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде отменено наказателното постановление, като споделя доводите на касатора.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 24-0359-000348 от 16.10.2024 г. на Началник сектор РУМВР – Троян, към ОДМВР - Ловеч, с което на Г. Д. В., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], е наложено административно наказание: на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да се повтарят.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, че липсва процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като касаторът погрешно сочи тримесечният давностен срок за преклузивен, видно от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС.

Правилно РС е приел, че в случая нарушителят е установен едва на 03.10.2024 г. предвид това, че автомобилът е собственост на друго лице и едва на 03.10.2024 г. е установен нарушителят - касаторката, която сама е попълнила писмено сведение, подписано от нея, на 03.10.2024 г. /на л. 15 от делото на РС/, в което е посочила, че именно тя е управлявала на 19.06.2024 г. неправилно паркирания автомобил, собственост на лицето С. Д. И.. Няма спор, че преди установяването на авторството е имало административна преписка с цел установяване на авторство, като едва след самопризнанието на касаторката в соченото писмено сведение, подписано от нея, на 03.10.2024 г. /на л. 15 от делото на РС/, е съставен АУАН срещу касаторката на същата дата 03.10.2024 г.

Поради това тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от АУАН започва да тече от откриването на нарушителя, което е станало едва на 03.10.2024 г., когато е съставен и АУАН, поради което липсва допуснато процесуално нарушение във връзка с изтичането на същия тримесечен давностен срок.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно съставомерността на административното нарушение, които са подробни и въз основа на всички събрани доказателства, като следва да се посочи, че районният съд е разпитал общо трима свидетели, чиито показания са непротиворечиви, подробни и ясни, като кореспондират и на писмените доказателства, поради което правилно са кредитирани.

Няма нарушение във връзка с това, че в АУАН е посочен като свидетел-очевидец лицето Т. Р. Х., който именно е и подател на сигнала за неправилното паркиране на процесния автомобил, а отделно, достатъчно е посочването в АУАН и само на един свидетел, като в процесния АУАН са посочени двама свидетели.

В съдебно заседание същият свидетел-очевидец Т. Р. Х. сам сочи, че той е подал сигнала за неправилно паркиране, „по повод на който е извършена проверката и е констатирано нарушението“, като изрично сочи, че паркирането и на други МПС на същата улица „създава големи проблеми за хотел „Троян Плаза“, където аз работя като служител“. Свидетелят Т. Р. Х. изрично сочи, че от две години сигнализира за този проблем, като „до този момент съм подал около 150 сигнала“....“преди бяха около 20 сигнала на месец, а в момента са един сигнал за три-четири автомобила“.

Писмените сигнали/сведения за процесното нарушение на л. 14 и л. 16 от делото, както и свидетелските показания на същия свидетел-очевидец Т. Р. Х. са достатъчни за установяване на административното нарушение, като следва да се посочи, че същите не са оспорени от наказаното лице, нито от наказаната В. се представят доказателства относно липса на административно нарушение. Действително, доказателствената тежест е на административнонаказващия орган, но с оглед особеностите на конкретния случай касационната инстанция намира, че е доказано административното нарушение и неговото авторство, което се установява от писмено сведение, подписано от касаторката В. на 03.10.2024 г. /на л. 15 от делото на РС/, в което тя е посочила, че именно тя е управлявала на 19.06.2024 г. неправилно паркирания автомобил, собственост на лицето С. Д. И..

За пълнота, следва да се посочи, че неправилно РС е кредитирал снимки, направени от камера на свидетеля-очевидец, т.к. видно от показанията на същия свидетел-очевидец Т. Р. Х., който сочи, че: „имам камера, която заснема датата, часа, номера на автомобила и номера на улицата“ снимките от същата камера не са „случайни снимки“, а преднамерени, поради което същото обстоятелство е следвало да бъде съобразено от РС.

Следва да се посочи, че дори и да се изключи от доказателствата приложената снимка на л. 13 от делото на РС, административното нарушение и неговото авторство са безспорно установени от всички писмени и гласни доказателства, включително от самопризнанието на касаторката В. в писмено сведение, подписано от касаторката В. на 03.10.2024 г. /на л. 15 от делото на РС/, в което тя е посочила, че именно тя е управлявала на 19.06.2024 г. неправилно паркирания автомобил, собственост на лицето С. Д. И..

За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление изцяло, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Видно от разпита на тримата свидетели, както и от всички писмени доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, доказана е възприетата от РС фактическа обстановка, като е доказано административното нарушение и неговото авторство.

Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните други случаи на административни нарушения от същия вид. Отделно, видно от справката за нарушител на л. 17-18 от делото на РС, касаторката В. е наказана до момента и за други нарушения на ЗДвП, като има издадени срещу касаторката до момента на справката на л. 17-18 от делото на РС общо: 4 наказателни постановления, 17 фиша и 1 брой Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като всичките са за нарушения на ЗДвП, поради което липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

При този изход на спора не се дължат разноски на касатора, а ответникът не е сторил разноски и не претендира такива.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 19.02.2025 г., постановено по АНД № 1/2025 г. на Троянския районен съд, трети състав.

Решението е окончателно.