№ 2308
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100604254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния
тъжител С. С. срещу присъда на СРС, НО, 121 състав от 04.07.1922г. по НЧХД 11252/2021г.
по описа на състава, с която подсъдимият Б.К.К. е признат за невиновен по обвинението, че
на 03.07.2021г., 04.07.2021г., 17.07.2021г. и 18.07.2021г. за времето от 10.00 часа до 12.00
часа в тр. София, ж.к. **** като родител не е изпълнил съдебно решение №
101706/23.04.2019г. на СРС, НО, ІІІ ГО на СРС, 92 състав по гр. дело 53569/2018г. относно
постановените лични контакти между майката С. М. С., с ЕГН ********** и детето С.Б.К. с
ЕГН **********, като не предал детето на майката. На основание чл. 304 НПК
подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено от него престъпление по чл.182, ал.2
НК. С присъдата на основание чл.190, ал.1 НПК съдът е осъдил частния тъжител да заплати
на подсъдимия направените от последния разноски за защитник в размер на 300 лева.
В жалбата е посочено, че присъдата на СРС незаконосъобразна, неправилна и
необоснована, поради което към въззивния съд се отправя искането да я отмени и да
упражни правомощията си да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен по предявеното му обвинение, свързано с всички произтичащи от това последици
относно наказанието и разноските. Така постъпилата жалба е била надлежно
администрирана до заинтересованите страни. Отделно от това те са били уведомени от съда
и за изготвянето на мотивите, удостоверено с приложени на л.8-л.11, СП, СГС съобщения. В
допълнението към въззивната жалба са развити подробни съображения, като се твърди, че
част от констатациите в мотивите към присъдата не кореспондират с действителното
съдържание на събрания доказателствен материал. Оспорва се факта подсъдимият да е
продал жилището си в ж.к. „Западен парк“, както и да е закупил къща в с. Луково, Софийска
област. Навеждат се доводите, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените от
ЧТ доказателства за адресната регистрация на подсъдимия, както и че е променил адреса на
детето с цел майката да не може да осъществява контакти с него, както и с цел да се укрие
от органите на съдебната власт. Предлага се въззивният съд да извърши собствена оценка на
събрания доказателствен материал и да не приема с доверие дадените от подсъдимия
обяснения, като се навеждат доводи, че подсъдимият съзнателно не изпълнява съдебното
решение. Изразява се несъгласие с интепретацията в мотивите на първия съд на дадените от
св. Н. С. показания /баба на детето/, както и с оценката на решаващия съд относно
показанията, дадени от св. М.З.. В допълнението към въззивната жалба се посочва, че
1
липсват данни майката да е посещавала училището на детето, като с този аргумент се
предлага съдът да отхвърли констатациите за неадекватно поведение на ЧТ в присъствието
на детето и неговите съученици. На следващо място, в допълнението към въззивната жалба
се навеждат доводи, че са налице убедителни доказателства за отказ на 02.07.2019г.
подсъдимият да посети Дирекция „Социално подпомагане“ район Възраждане. Предлага се
тази фактология да бъде възприета от въззивния съд, както и да на същата да бъде дадена
съответна правна оценка, като се квалифицира като отказ да бъде изпълнено цитираното по-
горе съдебно решение.
В подкрепа на искането за постановяването на нова въззивна присъда повереникът на
частния тъжител посочва наличието на доказателства за това, че на 17 и 18 юли 2021г.
подсъдимият и детето не са били на адреса, известен на тъжителката, че тя не е била
уведомена за тяхното местонахождение, като се твърди, че по този начин подсъдимият не
изпълнил задълженията си, произтичащи от влязлото в сила съдебно решение относно
режима на лични отношения.
В допълнението към въззивната жалба се оспорват и констатациите на съда относно
доказателствената стойност на показанията, дадени от детето С.К.. Твърди се, че те са
депозирани в резултат на упражнено спрямо детето домашно насилие от подсъдимия К..
Навеждат се доводи, че показанията на св. С.К. са вътрешно противоречиви, тъй като
съдържат взаимно изключващи се твърдения за очакванията на свидетеля към неговата
майка – че не иска да я вижда, но иска да получава от нея издръжка. Изразено е становище,
че показанията на св. Н. С. /баба на детето/ са достоверен източник на доказателства за
отправени от подсъдимия заплахи към ЧТ и св. Н. С., както и че подсъдимият е съпричастен
към насаждането на омраза от страна на детето към неговата майка. В заключение в
допълнението към въззивната жалба се предлага на съда да постанови нова, въззивна
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като
наложи съответно наказание и като го осъди да заплати разноските на ЧТ по водене на
делото.
Районният съдия е администрирал жалбата, като е дал законосъобразни указания за
връчване на съобщение за изготвените мотиви, съгласно изискванията на чл.321 от НПК. С
препис от нея са уведомени всички заинтересовани страни. Приложени са доказателства за
уведомяването на страните за изготвени мотиви, както и доказателства за осигурена от СРС
възможност ЧТ и неговият повереник да внесат допълнителни искания и допълнения.
Такова допълнение към първоначално депозираната въззивна жалба е постъпило в указания
от районния съдия срок. От друга страна, при администриране на делото не е било
изпълнено указанието на районния съдия препис от допълнението към въззивната жалба от
ЧТ да бъде изпратен и на адв. К. /защитник на подсъдимия/. По изложените съображения
въззивният съд приема за установено, че процедурата по чл. 321 НПК спрямо всички
заинтересовани страни с оглед постъпилите допълнения към въззивната жалба на ЧТ не е
била изпълнена по отношение на защитника на подсъдимия. По арг. от чл. 253, т. 2 НПК
защитникът е самостоятелна страна в съдебното производство, което е аргумент за
съществуващо задължение да бъде уведомяван самостоятелно за всички съдебни книжа,
относими към обхвата на съдебния контрол, който осъществява въззивния съд, вкл. и за тези
книжа, в които страните развиват доводите си за проверка на първоинстанциония съдебен
акт. Съдът констатира, че липсват доказателства упълномощеният защитник на
подсъдимия да е бил уведомен за постъпилото допълнение към въззивната жалба на ЧТ.
Нарушението, свързано с администриране на допълнението към въззивната жалба, следва
да се отстрани от първоинстанционния съд чрез изпращането на препис от него и на
защитника на подсъдимия. Изпълнението на тази процедура би довело до осигуряването на
възможност за защитника в указан от СРС срок да депозира възражения срещу доводите в
допълнението към въззивната жалба.
С оглед изложеното по-горе образуваното пред СГС съдебно производство следва да
се прекрати, а делото да бъде върнато на СРС за администриране на допълнението,
постъпило към въззивната жалба на ЧТ с оглед регламентираните в чл.321 НПК задължения
2
на първоинстанционния съд да уведоми всички заинтересовани страни. При изпращането
на съобщение с препис от допълнението към въззивната жалба на адв. К. СРС следва да
укаже съобразно определен от него срок възможност за възражения срещу доводите в
жалбата. Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧХД 4254/2022г. по описа на СГС,
НО, VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за администриране на допълнението
към въззивната жалба съгласно изискванията на чл. 321 НПК.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3