№ 20778
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110105986 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на Н. Б. Н., с ЕГН: **********, чрез
упълномощения му процесуален представител – адв. К. П., против В. С. Я., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 700 лева - главница по договор за
паричен заем, сключен на 07.06.2022 г. между ищеца като заемодател и
ответника като заемополучател, със срок на връщане – 07.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 36423/2023 г. по описа на СРС. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
неформален договор за паричен заем, сключен на 07.06.2022 г. между ищеца
като заемодател и ответника като заемополучател. В тази връзка се твърди, че
по силата на същия ищецът предоставил на ответника сумата от 700 лева,
предоставени изцяло по банков път по следната банкова сметка
BG31UNCR70001524177584, с титуляр В. С. Я..
Посочва, че между страните било договорено заемът да бъде върнат в
едномесечен срок от получаване – на 07.07.2022 г. Ответникът твърди, че е
изпращал многократно покани за връщане на процесната сума. Заемателят
обаче не е върнал сумата в първоначално уговорения срок, не е поискал
отсрочване на изпълнението, не е поискал сключване на споразумение и не е
1
посочил основателна причина за неизпълнението на задължението си, поради
което е изпаднал в забава.
Поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вх.№ 4792/29.05.2023 г. /на РС Кърджали/ за
процесната сума.
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата молба са представени: платежно нареждане за сумата от 700
лв. от 07.06.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Поддържа, че не са представени доказателства между страните да е сключван
договор за заем. Посочва, че в действителност Н. Н. дължал на ответника пари
и че сумата е означена като заем в платежното нареждане, именно защото
ответникът я е предоставил на ищеца, а с платежното ищецът си връщал заема
на ответника.
Твърди, че Н. Н. не се е свързал с ответника за връщане на сумите,
които дължи.
Посочва, че има свидетел, който ще потвърди посоченото от ответника.
Постъпила е и молба вх .№ 135433/24.04.2024 г. от Гергана Евгениева
Ванкова, в която посочва, че свидетелства, че В. Я. няма сключен договор за
заем на посочената дата и не е подписвал такъв договор. Твърди, че Н. Н. е
поискал от В. Я. процесната сума, за да напусне работа и за да отиде при него
на морето. След това обаче на ответника В. Я. му се е отворила възможността
да отиде в чужбина и е поискал сумата като заем.
В подаденото по заповедното дело възражение по чл. 414 от ГПК –
ответникът длъжник посочва, че с ищеца били колеги от магазин „Кауфланд“
– като ищецът напуснал, за да започне свой бизнес на морето. Поради това
именно ответникът му помогнал и му дал в заем сумата от 700 лева.
Ответникът имал уговорка да отиде да работи за ищеца, но впоследствие на
ответника се отдала възможност да работи в Германия. Поради това
ответникът си поискал сумата от 700 лева – да му бъде върната от ищеца.
Последният я заплатил с посоченото платежно нареждане в полза на
ответника и след отправени заплахи срещу ответника.
С тези аргументи се иска съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Ответникът не ангажира никакви доказателства – нито гласни, нито
писмени.
По делото е разпитан свидетел В. Б.а Н.а /сестра на ищеца/.
В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита иска за доказан и иска същият да бъде уважен.
Ответникът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител
като не изразява и допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца Н. Б. Н. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 21706/24.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 36423/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
От представено по делото копие от платежно нареждане се установява, че
на 07.06.2022 г. лицето Н. Б. Н. като наредител е превел на лицето В. С. Я.
като получател сумата от 700 лева. В основание за превода е вписано „заем“, а
сумата е преведена по сметка на В. С. Я. с IBAN: BG 31 UNCR 7000 1524 1775
84. В платежното е отбелязана дата на подписване 07.06.2022 г. като е налице
подпис на Н. Б. Н..
От показанията на свидетеля В. Б.а Н.а /сестра на ищеца/ се установява,
че не познава ответника В. С. Я. лично, а единствено е чувала за него от брат
си. В тази връзка свидетелката знае, че брат й и В. Я. били колеги – доколкоко
през 2022 г. работили заедно в магазин „Кауфланд“. По-късно през 2022 г.
обаче ищецът напуснал работа – като причината била, че имал намерение,
което и реализирал – да замине за гр. Поморие – където да отвори заведения
/ресторант и щанд за дюнери/. В тази връзка свидетелката знае, че брат й имал
уговорка с ответника последният през летния сезон да отиде на морето да
работи в заведенията на брат й.
Уговорката между ищеца и ответника обаче не се развила според
очакваното, но междувременно ответникът, доколкото имал затруднения да
плати квартирата си в гр. София, се обърнал за помощ към ищеца. В тази
връзка свидетелката твърди, че дочула телефонен разговор между брат й и
ответника, в който братът на свидетелката обещал да помогне на ответника
като му даде пари. Впоследствие свидетелката научила, че брат й е дал сумата
от 700 лева – в заем на ответника – като ищецът превел сумата по банков път.
Предвид това двамата имали уговорка сумата да бъде върната на ищеца –
макар да не се били разбрали за точна дата на връщане. Впоследствие ищецът
търсил ответника, за да му върне парите, но последният така и не върнал
заема, в която връзка и ищецът се обърнал към съда. Относно уговорките
между страните свидетелката твърди, че събитията се развили през 2022 г.
На последно място свидетелката поддържа, че доколкото знае нейният
брат не е искал пари „на заем“ от ответника. В тази връзка твърди, че брат й
не е имал финансови затруднения – доколкото двамата имали общ апартамент,
който към 2021 г. продали. Поради това и към 2022 г. ищецът разполагал с
достатъчно пари, за да започне собствен бизнес, както и сторил, и не е искал
пари на заем от трети лица вкл. от ответника.
Уточнява, че за връщане на парите страните били уговорили ответникът
да отиде да работи за ищеца на морето, но ответникът така и не се явил като
работник, а така и не върнал и парите.
Показанията на свидетелката съдът цени при условията на чл. 172 от
ГПК, доколкото свидетелката е сестра на ищеца. Показанията на свидетеля
3
обаче се последовални и кореспондират на останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги съобразява при формиране на правните си
изводи.
Както съдът е разяснил в определение № 25464/20.06.2024 г. молба вх .№
135433/24.04.2024 г. от лицето Гергана Евгениева Ванкова няма как да бъде
съобразена по делото, доколкото не представлява годно доказателство по
смисъла на ГПК.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за
връщане на отпусната в заем сума в размер на 700 лева, за което е издадена
заповед № 21706/24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 36423/2023 г. по описа на СРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка по валиден неформален договор за заем, вкл. предаване
на отпуснатата в заем сума на заемополучателя. От своя страна ответникът
следва да докаже, че е върнал отпуснатата му в заем сума респ. твърденията и
възраженията си – а именно, че между страните имало договор за заем, но в
действителност по същия ответникът бил заемодател, а ищецът
заемополучател.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари /или други заместими вещи//, а заемателят се
задължава да върне заетата сума /или вещи от същия вид, количество и
качество/. В тази връзка и договорът за заем се определя поначално като
консенсуален и неформален – като същият поражда действие с предаване на
заемната сума от заемодателя на заемополучателя.
В настоящия случай от приложено по делото платежно нареждане се
установява, че ищецът е превел в полза на ответника сумата от 700 лева – на
07.06.2022 г. В основанието за плащането е вписано „заем“ – като от
показанията на свидетелката Н.а се установи, че именно ищецът е отпуснал
заем на ответника.
От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства в полза
на своите твърдения – че в действителност той бил заемомодател по договор за
заем, а ищецът заемополучател и с посочения превод ищецът връщал сумата,
която ответникът му бил дал „в заем“.
Поради това и съдът приема за доказани твърденията на ищеца – а
4
именно, че между страните е възникнало валидно заемно отношение – по
което ищецът е бил заемодател, а ответникът заемополучател. Доколкото
ответникът не доказа да е върнал на ищеца сумата от 700 лева, то и искът
следва да се приеме за доказан по основание и размер, поради което и следва
да бъде уважен изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 36423/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищецът претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса и 384 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, действително
извършени видно от приложени платежни документи. С оглед изхода на
делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло. Разноските за
адвокат не се явяват прекомерни с оглед размера на претендираното вземане,
но възражение за прекомерност така или иначе няма въведено по делото.
По разноските в производството по гр.д. № 5986/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищецът отново претендира разноски от 25 лева за
държавна такса и 320 лева – адвокатско възнаграждение. Видно от
представените по делото платежни документи и ДПЗС претендирани разноски
са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 345 лева предвид изхода на делото. Възражение за
прекомерност не е въведено с отговора на исковата молба, а разноските не са и
прекомерни с оглед цената на иска.
На ответната страна разноски не се дължат предвид изхода на делото.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Я., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес, ДЪЛЖИ на Н. Б. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, адрес, сумата от 700 лева – главница по договор за паричен заем,
сключен на 07.06.2022 г. между ищеца Н. Б. Н. като заемодател и ответника В.
С. Я. като заемополучател, със срок на връщане – 07.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2023 г. до
окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 36423/2023 г. по описа на СРС.
5
ОСЪЖДА В. С. Я., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, партер
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н. Б. Н., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, адрес, сумата от 25 лева, представляваща
разноски за държавна такса и сумата от 384 лева с ДДС – разноски за адвокат
в производството по ч.гр.д. № 36423/2023 г. на СРС и сумата от общо 345
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
5986/2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 36423 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6