РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330115616 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Л. П., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс”
ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № *** г. по
описа на ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано от „Юробанк
България“ АД, с молба от 04.09.2013 г. Изпълнителното дело било образувано с
изпълнителен лист, издаден на 16.07.2013 г., въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК № 7519/15.07.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 11834/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, V-ти гр. състав, като ищцата била осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, следните суми: сумата от 4508.11 лева – главница по Договор за
потребителски кредит от 27.01.2012 г., договорни лихви в размер на 324.25 лева за периода
от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., наказателна лихва в размер на 16.16 лева за периода от
27.11.2012г. до 24.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013 г. до
окончателното издължаване, сумата от 90.16 лева – разноски за заплатена държавна такса и
330.29 лева – адвокатско възнаграждение, като общата сума възлизала на 5268.97 лева.
Вземането произтичало от Договор за потребителски кредит от 27.01.2012 г. и било
удостоверено в извлечение от сметка.
Твърди се, че на 10.03.2016 г. ответникът депозирал пред *** Договор за цесия от
18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата
на който „Юробанк България“ АД прехвърлило вземането си по горецитираното
изпълнително дело на ответника, като на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по
изпълнителното дело било конституирано дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ищцата
заявява, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, тъй като дългът бил погасен по давност. Позовава се на т.
10 от Тълкувателно решение № 2/2013 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно
1
настъпване по силата на закона на т.нар. „перемпция“. Извършените действия по
изпълнителното дело след неговото перемиране били ирелевантни, защото били направени
по прекратено по силата на закона дело, поради което действията били нищожни и не
пораждали своите последици, т.е. да прекъснат давността. Счита, че погасителната давност
за вземането е започнала да тече на 04.09.2013 г. – от образуването на изпълнително дело №
*** г. по описа на ***, като твърди, че за периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2015 г. по делото
не било извършено никакво изпълнително действие и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
същото следвало да се счита за прекратено на 04.09.2015 г. Тъй като изпълнителното дело
било прекратено поради настъпилата перемпция, счита, че петгодишният давностен срок
бил изтекъл на 04.09.2018 г., като последващите действия на взискателя нямало как да
прекъснат давността, защото същата вече била изтекла. С уточнителна молба от 18.10.2021
г., ищецът сочи, че не са извършвани плащания на суми по изпълнителния лист.
С оглед изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 4508.11 лева – главница по
Договор за потребителски кредит от 27.01.2012 г., договорни лихви в размер на 324.25 лева
за периода от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., наказателна лихва в размер на 16.16 лева за
периода от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013 г.
до окончателното издължаване, сумата от 90.16 лева – разноски за заплатена държавна такса
и сумата от 330.29 лева – адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден
изпълнителен лист на 16.07.2013 г., въз основа на Заповед № 7519/15.07.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по
ч. гр. д. № 11834/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V-ти гр. състав и за събирането
на които е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, peг. № ***, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземанията по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Твърди, че по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Юробанк България” АД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ответникът придобил вземането на Банката срещу М. Л. П..
По съществото на спора, счита, че в настоящия случай се прилага общият
петгодишен давностен срок, като заявява, че давността по отношение на вземането е
прекъсвана. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № *** от *** г. по описа на ***. Оспорва твърдението за настъпила перемпция, като
твърди, че след образуване на делото били извършвани изпълнителни действия (запори,
описи), които прекъсвали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и погасителната давност
за вземането. Счита, че при поискано изпълнително действие след настъпила перемпция,
въпреки че не е образувано ново изпълнително дело, то действието е валидно и като такова
прекъсва давността. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., отменено с т. 10 от ТР №
2/2013 г., обявено на 26.06.2015 г., като счита, че давността е била прекъсната с
образуването на изпълнително дело, а по силата на ППВС № 3/1980 г., което е действало
към образуване на изпълнително дело № *** от **** г. по описа на ***, давността била и
спряна, като спирането на давността следвало да се счита преустановено от момента на
обявяване на ТР № 2/2013 г. Във връзка с горното, ответникът заявява, че давността за
вземането започнала да тече отново на 26.06.2015 г. Позовава се и на спрени давностни
срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Заявява, че погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в частта относно
претендираните лихви и разноски по изпълнителния лист производството да бъде
2
прекратено като недопустимо. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Относно допустимостта:
Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск в частта относно
претендираните лихви и разноски по изпълнителния лист е неоснователно, доколкото
предмет на настоящото дело е претенция за недължимост на вземания, основана на
погасителна давност, като ищецът има правен интерес да бъде установено, че не дължи
сумите по изпълнителния лист и по отношение на акцесорните права, в т.ч. договорна
лихва, наказателна лихва, законна лихва, както и по отношение на присъдените разноски.
Предявяването на установителен иск за всички суми по издадения изпълнителен лист
е допустимо, доколкото ищецът не е длъжен да търпи продължаващо принудително
изпълнение, след като твърди, че същото се провежда незаконосъобразно поради изтекла
погасителна давност и не може да му се отрече правото на защита.
Относно основателността:
Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото
изпълнителен лист, че в полза на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителен лист от
16.07.2013 г. по ч.гр.д. № 11834/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V-ти гр. състав,
срещу ищеца М. Л. П., за следните суми: 4508.11 лева – главница по Договор за
потребителски кредит от 27.01.2012 г., договорни лихви в размер на 324.25 лева за периода
от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., наказателна лихва в размер на 16.16 лева за периода от
27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013 г. до
окончателното издължаване, сумата от 90.16 лева – разноски за заплатена държавна такса и
сумата от 330.29 лева – адвокатско възнаграждение, въз основа на който е образувано изп.
дело № *** г. по описа на *** на КЧСИ, както и, че вземането по изпълнителния лист е
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Юробанк България“ АД
на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *** г. по
описа на *****, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд– Пловдив.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на
образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на
чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
3
предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.
На 04.09.2013 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред ****, с
район на действие Окръжен съд– Пловдив. /л.33/. В нея са посочени конкретни
изпълнителни способи при липса на доброволно плащане – запори и възбрани. По делото са
извършени справки за имущественото състояние на длъжника.
Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното
посочване на способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени справки за имуществото,
като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически
състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за
доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва
предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
По изп. дело, след 04.09.2013 г., не са предприемани или искани изпълнителни
действия до 05.07.2017 г. /л.102/, когато е депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД молба по
изп. дело, в която са посочени конкретни изпълнителни способи при липса на доброволно
плащане – запори и възбрани, въз основа на която ***, на 13.07.2017 г. /л.113/ е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника, открити в посочени конкретни банки.
Следователно от 04.09.2013 г., тъй като не са предприемани или искани изпълнителни
действия до 05.07.2017 г., двугодишният срок е изтекъл на 04.09.2015 г. и производството се
е прекратило по силата на закона. Двугодишният срок по чл. 433, т. 8 ГПК не се прекъсва от
налагането на принудителната административна мярка, тъй като тя не представлява елемент
от състава на изпълнителен способ. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата
на закона с изтичането на срока, а именно на 14.09.2015 г., в какъвто смисъл са и
разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС, както и в предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д.
№ 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм).
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, предприетото след
това принудително изпълнение се явява незаконосъобразно и не може да доведе до
прекъсване на погасителната давност.
Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. – запор на банкови сметки, не могат да
породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство.
С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Ако за такова се приеме молбата
на взискателя от 04.09.2013 г., до предявяване на исковата молба в съда – 04.10.2021 г., 5 -
годишната давност е изтекла. Давността е изтекла на 04.09.2018г.
Относно възраженията в отговора на исковата молба, че до приемане на посоченото
ТР на 26.06.2015 г., следва да намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
при което давността да не е текла по време на изп. процес, съдът намира следното:
Съгласно ППВС - на основание чл. 115, б. ж/ ЗЗД след образуване на изпълнително
дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира.
4
Следователно изисква се валиден и действащ изп. процес. Както се посочи обаче, след
образуването на изп. дело, с молбата от 04.09.2013 г., друго действие по изпълнението
спрямо длъжника не е предприемано до изтичане на двугодишния срок на перемпцията на
04.09.2015 г. Поради това и изп. дело е прекратено по силата на закона, поради бездействие
от страна на взискателя в рамките на посочения срок, и оттогава вече липсва висящ изп.
процес, през който давността да е спряла. Така, от 2015 г. е започнала да тече нова давност,
която до предявяване на иска /2021 г./ отново е изтекла. Поради изложеното, възраженията в
отговора на исковата молба, се явяват неоснователни и при тези съображения.
Предвид изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил искане, за което е представил
списък по чл. 80 ГПК, за сумата от 213.90 лева – ДТ и 580 лева – адвокатско
възнаграждение. Разноските от общо 793.90 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Л. П., ЕГН
********** не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, следните суми: 4508.11
лева /четири хиляди петстотин и осем лева и единадесет стотинки/- главница по Договор за
потребителски кредит от 27.01.2012 г., договорни лихви в размер на 324.25 лева /триста
двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, за периода от 27.11.2012 г. до 24.06.2013
г., наказателна лихва в размер на 16.16 лева /шестнадесет лева и шестнадесет стотинки/, за
периода от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013 г.
до окончателното издължаване, сумата от 90.16 лева /деветдесет лева и шестнадесет
стотинки/ – разноски за заплатена държавна такса и сумата от 330.29 лева /триста и
тридесет лева и двадесет и девет стотинки/ - адвокатско възнаграждение, за които вземания
е издаден изпълнителен лист на 16.07.2013 г., въз основа на Заповед № 7519/15.07.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по
ч. гр. д. № 11834/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V-ти гр. състав, издадени в
полза на „Юробанк България“ АД срещу М.Л. П., които вземания са били прехвърлени на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на М. Л. П., ЕГН
**********, сумата от общо 793.90 лева /седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет
стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5