№ 4797
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110160019 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А.Г. Д. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че спрямо него в качеството на /фирма/, заличено към
настоящия момент, е издаден изп. лист от 24.06.2010г. по ч. гр. д. № ............/2010г. по
описа на РС-Пловдив, с който е осъден да заплати в полза на кредитора /фирма/ сумата
от 8986,17лв. – главница по договор за кредит от 23.05.2008г. Посочва, че въз основа на
изп. лист било образувано изп. дело № ........./2017г. по описа на ЧСИ М.Ц. за събиране
на вземанията. На 09.02.2018г. /фирма/ встъпил в правата на взискателя по отношение
на вземанията спрямо А. Д.. Поддържа, че изп. дело е образувано по молба от
17.08.2017г., като към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията.
Счита, че повече от 7 години от издаване на изп. лист не са искани и извършвани изп.
действия.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумите по издадения на 24.06.2010г.
по ч. гр. д. № ............/2010г. по описа на РС-Пловдив изпълнителен лист, а именно:
8986,17лв. – главница по договор за кредит от 23.05.2008г., 649,25лв. – мораторна
лихва за периода 25.10.2009г.-22.06.2010г., 192,71лв. (съгласно изрично направеното
уточнение с молба вх. № 98065/30.11.2021г. – л. 24 от делото ) – разноски по делото и
429,06лв. – юрк. възнаграждение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че /фирма/ е встъпил в правата на
кредитора /фирма/ спрямо ищцата поради изплащане на 100% от остатъчната стойност
по главницата по посочения кредит по банкова гаранция с реф. № 590/760/068 от
08.12.2008г. Твърди, че за събиране на вземанията първоначално е образувано изп.
дело № 663/2010г. по описа на ЧСИ М.Ц., а след прекратяването му – изп. дело №
........./2017г. по описа на същия ЧСИ. Изтъква, че регулярно са искани и извършвани
изп. действия, както и са извършвани доброволни плащания, поради което не е налице
непрекъснат период от 5 години, довел до погасяване на вземанията.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Ищецът се позовава на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност, поради
което исковете са допустими. Единственото основание, на което ищецът отрича
дължимостта на процесните суми, е погасяването им по давност, като съдът
следва да се ограничи само до това въведено от ищеца основание (възражение) с
оглед действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало – чл.
6 ГПК.
С доклада по делото по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно в отношенията
между страните, че за процесните вземания е издаден изп. лист от 24.06.2010г. по ч. гр.
д. № ............/2010г. по описа на РС-Пловдив в полза на /фирма/; че за събирането им е
образувано изп. дело № ........./2017г. по описа на ЧСИ М.Ц.; че ответникът е встъпил в
правата на първоначалния кредитор /фирма/ спрямо ищцата.
От изискания и представен по делото препис от изп. дело № 663/2010г. по описа
на ЧСИ М. С.-Ц. се установява, че същото е образувано по молба от 26.07.2010г. на
/фирма/ за събиране на вземанията по приложения към молбата изпълнителен лист от
24.06.2010г. по ч. гр. д. № ............/2010г.
От изпълнителния лист се установява, че същият е издаден на основание чл. 418
вр. чл. 417 ГПК въз основа на подлежаща на незабавно изпълнение заповед по чл. 417
ГПК от 24.06.2010г. С него длъжниците /фирма/, ЕИК: **********, представлявано от
собственика А.Г. Д., ЕГН: **********, Р.Г.М. – поръчител и А.Н.П. – поръчител, са
осъдени да заплатят на кредитора /фирма/ процесните суми.
На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
в правната теория и съдебната практика не съществува никакво съмнение относно
това, че разлика в правосубектността на едноличния търговец и физическото лице
няма. Макар и да е бил регистриран като едноличен търговец под наименованието
/фирма/, това лице не е юридическо. Както докато е регистриран като ЕТ, така и след
неговото заличаване, ищецът е все физическо лице и правният субект, който носи
отговорност за заплащане на задълженията е самото физическо лице, отговарящо с
цялото си имущество за тях. С оглед това, обстоятелството, че ЕТ е било заличено от
ТР в определен момент, както и че в изпълнителния лист длъжникът е описан като ЕТ,
е ирелевантно.
На следващо място, следва да бъде посочено, че предмет на изследване и анализ
ще бъдат само доказателствата, относими към искането и предприемането на действия
по принудително изпълнение и изявленията само на и по отношение на ищцата, тъй
като всеки солидарен длъжник се намира в отделно правоотношение и прекъсването на
давността по отношение на единия от тях не води до прекъсване на давността по
отношение на останалите. И тъй като ищец в настоящото производство е само А. Д.,
релевантни са действията само на и спрямо това лице.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника в настоящото
производство по предявените отрицателни установителни искове е да докаже
настъпването на факти, водещи до прекъсване или спиране на давността за вземанията.
По отношение на това кои действия прекъсват давността по смисъла на чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД е разяснено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС. В него е прието по задължителен за съдилищата начин, че според чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
2
изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В
диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието, че при настъпила
перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Погасителната давност представлява институт, който е свързан с
бездействието на кредитора, с неговата дезинтересираност от вземането. Поради това,
винаги при проявено от негова страна активно поведение, с което иска извършване на
принудителни действия за събиране на вземанията си, давността следва да се счита
прекъсната. В тази връзка несъстоятелен е доводът на ищеца, въведен в молбата му от
30.11.2021г., че липсвало посочване на конкретен изпълнителен способ, когато не било
посочено конкретното имущество, конкретните вземания, върху които да се изпълнява.
Изпълнителен способ представлява налагането на запор, на възбрана, извършването на
опис и т. н. С оглед на това, искането на такъв конкретен изпълнителен способ е
достатъчно да прекъсне давността, като не е необходимо да бъде описвано точно
вземането към коя банка да бъде запорирано, или трудовото възнаграждение,
получавано от поименно посочен работодател. Логика в тази насока липсва, тъй като
кредиторът няма откъде и да разполага с тази информация, доколкото същата не е
публична (извън съдържащата се в ТР и ИР). Самото искане за налагане на запор върху
вземанията по банкови сметки или върху трудово възнаграждение е достатъчно.
В аспекта на изложеното, съдът приема, че с молбата за образуване на
изпълнително дело № 663/2010г., подадена на 26.07.2010г., давността за вземанията е
прекъсната, тъй като в нея се съдържа искане за налагане на запори върху дружествени
дялове и движими вещи на длъжниците, налагане на възбрани, извършването на опис и
публична продан на същите.
На 09.09.2010г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител, с която е
поискала да погасява доброволно задълженията по изпълнителното дело и да не се
предприемат принудителни действия. Тази молба следва да бъде тълкувана като
признание на задълженията по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и с нея също се
прекъсва давността.
С постановление (наименувано неправилно разпореждане) от 23.02.2011г.
съдебният изпълнител е присъединил като взискател по делото по отношение на
ищцата държавата за сумата от 214,78лв.
На 25.05.2011г. ищцата отново е подала молба до съдебния изпълнител, с която
е поискала да погасява доброволно задълженията по изпълнителното дело. Тази молба
също следва да бъде тълкувана като признание на задълженията по смисъла на чл. 116,
б. „а“ от ЗЗД и с нея също се прекъсва давността.
С молба от 15.12.2011г. взискателят е поискал съдебният изпълнител „да
3
пререгистрира служебно длъжника /фирма/, като с „разпореждане“ от 01.02.2012г.
съдебният изпълнител е разпоредил производството по делото да продължи спрямо
длъжника А.Г. Д., предвид липсата на пререгистрация в ТР на ЕТ и заличаването му на
основание пар. 5, ап. 1 ЗТР.
На 22.06.2012г. на ищцата А. Д. е издаден приходен касов ордер /л. 128 от изп.
дело/, от който е видно, че е заплатила доброволно (не посредством изпълнителен
способ) сумата от 300лв. Това действие също следва да бъде тълкувано като признание,
прекъсващо давността. На 27.02.2013г. е платила сумата от 200лв., за което й е издаден
РКО, а на 03.07.2013г. сумата от 100лв., за която също й е издаден РКО. На
03.06.2013г. е депозирала молба пред съдебния изпълнител, с която е завила, че ще
внася по 130лв. месечно и моли да не бъде насрочван опис на движими вещи. Това са
действия, извършени от длъжника, които несъмнено показват признанието на
задълженията, поради което същите прекъсват давността на основание чл. 116, б. „а“
от ЗЗД.
С молба от 10.10.2013г. взискателят е поискал извършването на изпълнително
действие – опис на движими вещи на длъжниците, като същият е насрочен с
разпореждане от 14.01.2014г. по отношение на движимите вещи на ищцата А. Д. и
поръчителя А.П.. Това действие по искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ /опис на движими вещи/ прекъсва давността съгласно диспозитива на т. 10 от
ТР № 2/2015г., ОСГТК на ВКС.
На 03.02.2014г. ищцата е подала молба, с която е поискала да не се извършва
насрочения опис, като всеки месец ще внася доброволно по 200лв, като на същата дата
е внесла сумата от 100лв., видно от издадения РКО /л. 144 от изп. дело/. Тези действия
следва да се тълкуват като признание и също прекъсват давността.
С молба от 05.02.2014г. взискателят е дал съгласие да се отложи насрочения за
11.02.2014г. опис на движимите вещи на ищцата и поръчителя, като е поискал, ако
длъжниците не внасят ежемесечно сумите, за които са се задължили, същият да се
пренасрочи за друга дата. С протокол от 05.02.2014г. съдебният изпълнител е
пренасрочил описът по отношение на ищцата А. Д. за дата 11.03.2014г. Тези действия
също следва да се считат за такива, прекъсващи давността.
На 10.03.2014г. ищцата е заплатила доброволно сумата от 150лв., видно от
издадения РКО (л. 157), като същото следва да бъде тълкувано като признание на
задълженията, прекъсващо давността за тях.
С молба от 08.03.2016г. ищцата е поискала да изплаща дълга на месечни вноски
от по 300лв. и да бъде вдигнат наложения запор на МПС на А.П.. С тази молба
длъжникът изразява изричното си желание доброволно да погасява задълженията по
изп. дело, поради което следва да бъде тълкувана като признание за тяхната
дължимост, което прекъсва давността.
С постановление от 05.06.2017г. съдебният изпълнител е прекратил на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело № 663/2010г. по негов опис.
С молба от 08.07.2017г. кредиторът /фирма/ е поискал образуване на ново
изпълнително дело спрямо същите длъжници за събиране на вземанията по издадения в
негова полза на 24.06.2010г. изп. лист по ч. гр. д. № ............/2010г. по описа на РС –
Пловдив. С молбата е поискано да се наложи запор на банковите сметки на
длъжниците в конкретно посочени банки, да се запорират, опишат и изнесат на
публична продан притежаваните от тях МПС, а евентуално да се извърши и опис на
движими вещи. С тази молба са изброени няколко различни изпълнителни способа,
които кредиторът е поискал да бъдат приложени, поради което същата е годна за
прекъсване на давността за вземанията съгласно диспозитива на т. 10 от ТР № 2/2015г.,
4
ОСГТК на ВКС. Въз основа на молбата е образувано изп. дело ........./2017г. по описа
на ЧСИ М. С.-Ц..
Със съобщения от 10.08.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор на
вземанията на ищцата към три банки, като това са принудителни действия, прекъсващи
давността за вземанията по издадения изп. лист.
С молба от 20.12.2017г. ответникът в настоящото производство е поискал да
бъде конституиран като взискател по делото на мястото на първоначалния такъв, като
с постановление на съдебния изпълнител от 06.02.2018г. същият е конституиран като
такъв.
С молба от 22.08.2018г. /фирма/ е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и върху суми, ценни книги и ценности на длъжниците, като със
запорно съобщение от 15.11.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на ищцата към /фирма/. Това несъмнено са искане и извършване на
принудителни действия, прекъсващи давността.
С молба от 14.05.2019г. ищцата е предложила до края на м. ноември 2019г.
ежемесечно да внася по 200лв., а на 30.11.2019г. да внесе сумата от 6500лв. за
погасяване на задълженията. Това изявление представлява признание на задълженията
и отправяне на искане за тяхното доброволно погасяване, поради което прекъсва
давността на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
На 08.07.2019г. и 20.08.2019г. ищцата е платила по 200лв., видно от
приложените разписки /л. 142-143 от изп. дело/.
С молба от 12.04.2021г. ответникът, в качеството му на взискател по изп. дело, е
поискал извършването на изп. действия спрямо длъжниците.
Процесните вземания почиват на договор за кредит от 23.05.2008г. и са
обективирани в издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Заповедта за незабавно изпълнение се връчва от съдебния
изпълнител, като от съдържанието на изп. дело № 663/2010г. се установява, че поканата
за доброволно изпълнение с приложена към нея ЗНИ е връчена на ищцата на
09.09.2010г., видно от обратната разписка, приложена на л. 68 от изп. дело. На същата
дата ищцата е подала и молба при съдебния изпълнител /л. 34 от изп. дело/, поради
което съдът намира, че несъмнено ищцата е узнала за ЗНИ на тази дата. По настоящото
дело няма твърдения и доказателства срещу заповедта за изпълнение да е подавано
възражение, от което следва, че същата е влязла в сила с изтичане на срока за това – чл.
416 ГПК. Към този момент /2010г./ редакцията на чл. 414, ал. 2 ГПК беше, че
възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта. От това следва,
че с изтичане на 2-седмичния срок, заповедта за изпълнение е влязла в сила. Срокът е
изтекъл в края на работния ден на 23.09.2010г. За вземанията, които са установени с
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради неподадено в
срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, приложение следва да намери нормата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като вземанията са съдебно установени – в този смисъл е и
Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС. По този въпрос не е
налице и спор между страните – в исковата молба ищецът изрично посочва, че по
отношение на влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приложи чл. 117, ал.
2 ЗЗД, като същото становище е застъпено и от ответника. Предвид това, процесните
вземания се погасяват с 5-годишна давност. За да се считат погасени, следва да е
налице непрекъснат период от 5 години, в който давността да не е прекъсвана, тъй като
от всяко прекъсване започва да тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
От подробното изложение по-горе, резултат от анализа на събраните писмени
доказателства, се налага несъмнения извод, че такъв непрекъснат период от 5 години,
5
през който да не са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността, не е
налице. Подробно по-горе са посочени множество действия, прекъсващи според
настоящия съдебен състав давността за вземанията, сред които искания за извършване
на изпълнителни действия от взискателя, предприемането на такива от съдебния
изпълнител и подаването на молби от ищцата, съдържащи изявления за доброволно
погасяване на задълженията, представляващи по същността си признание за тяхното
съществуване, последната от които е от 14.05.2019г., в която изрично признава, че
общата сума на задълженията към тази дата възлиза на 14579,08лв. и предлага начин за
доброволното й окончателно изплащане. Ето защо, съдът намира, че правото на
принудително изпълнение за вземанията не се е погасило и същите не са се превърнали
в естествени задължения.
По изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове
по чл. 439 ГПК подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на присъждане
на сторените разноски има ответникът. Същият претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: .............. и
съдебен адрес: ....................., срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес
на управление: ......................., отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по
издадения на 24.06.2010г. по ч. гр. д. № ............/2010г. по описа на РС-Пловдив
изпълнителен лист, а именно: 8986,17лв. – главница по договор за кредит от
23.05.2008г., 649,25лв. – мораторна лихва за периода 25.10.2009г.-22.06.2010г.,
192,71лв. – разноски по делото и 429,06лв. – юрк. възнаграждение, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА А.Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: .............. и съдебен адрес:
....................., да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: ......................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6