Р Е Ш Е Н И Е
№ 569
гр. Плевен, 05.11.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова,
като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административнонаказателно
дело № 572 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С решение № 28/26.04.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 38/2021
г., Районен съд – гр. Левски е потвърдил наказателно
постановление /НП/ № 2020-293-ЗЗ-443 от 03.09.2020 година на Директора на ОДМВР
- Плевен, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на Т.Ю.П. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на
300 лева, за нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
Против горното решение е постъпила касационна жалба от Т.Ю.П.,
чрез адв.Р.Р. от ПлАК, с която се иска съдебното решение да се отмени като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, и да се присъдят разноски. Посочва, че НП неправилно
след подписването му от директора на ОДМВР Плевен е било изменяно, като му е
поставен номер и дата. Счита, че това поставяне на тези реквизити го прави незаконосъобразно, освен това
представя две НП, издадени на по-късна дата, но с по-малък номер. Счита, че заповедта
на министъра на здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки,
е с неизяснена правна природа. Сочи обаче, независимо дали същата е нормативен
или общ административен акт, НП следва да се отмени. Ако е нормативен акт,
същата е подлежала на обнародване в ДВ, и доколкото не е обнародвана, не е
необходимо съобразяване с нея. Ако е общ административен акт, със същата не
може да се уреди състав на административно нарушени, доколкото съгласно ЗАНН
нарушенията се уреждат само със закон или указ. Моли да се уважи касационната
жалба, като се отмени решението на РС и
да се присъдят направените разноски в производствата.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, и
не се представлява. Адв. Р. в постъпила молба моли да се даде ход на делото в
нейно отсъствие.
Ответникът Областна Дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не
се представлява. В постъпил отговор на касационната жалба чрез юрк.А. същата се
оспорва като неоснователна и се сочи, че НП е законосъобразно. Моли да се
остави в сила решението на РС и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС-Левски е съобразено със събраните писмени и гласни
доказателства и следва да се остави в сила.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да
обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В
конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост
на въззивното решение, тъй като РС не е направил правилна оценка на събраните
доказателства, касаещи номера и датата на НП, и не е изложил правни съображения
относно правния характер на заповедта на министъра на здравеопазването,
въвеждаща съответното задължение.
Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са
неоснователни.
В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена
възприетата от РС - Левски фактическата обстановка, че Т.Ю.П. на 27.05.2020 г.
около 13.30 часа, в гр.Левски, ул. „Кирил и Методий”, в магазин „Абсолют +” се
намира на закрито обществено място без да има поставена защитна маска за лице
или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената с акт
на министъра на здравеопазването - заповед РД 01-262/14.05.2020 г.
противоепидемична мярка на основание чл. 63, ал.1 от ЗЗ, а именно на закрито
обществено място не носи защитна предпазна маска или друго средство покриващо
носа и устата, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, във връзка с чл.
63, ал.1 от ЗЗ и т.5 на Заповед № РД-01-262/14.05.2020 г.
РС е посочил, че така описаното деяние се потвърждава от разпита
на свидетелите, поради което правилно е наложено наказание с обжалваното НП, в
законоустановения минимален размер. Акта и НП са съставени от компетентни лица,
в рамките на техните правомощия. Относно поставянето на номер и дата на НП,
съдът е приел, че видно от представеното от административнонаказващия орган
писмо /л. 30 от делото пред РС/, на НП след подписването им от директора на ОД
на МВР се дават поредни номера от дневника, непосредствено след като
административно-наказващият орган – директорът на ОД на МВР – Плевен ги е
подписал, а отразената дата върху тях е датата на подписване от
административно-наказващия орган, поради което са изписани на ръка и номерът е
от дневника, водещ се в деловодството, поради което РС е приел, че изписаните
на ръка № и дата на НП не го прави незаконосъобразно.
Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 209а от Закона за
здравето, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000
лв. Заповед № РД-01-262/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е
издадена на основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК във
връзка с решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. за обявяване на
извънредна епидемична обстановка. С т. 5 от същата заповед „Всички лица, когато
се намират в закрити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата /в това число кърпа, шал, шлем и др./. В т.6 от същата заповед е
посочено кои места са обществени, като търговските обекти са едно от тях. В
заповедта е посочено, че същата влиза в сила на 14.05.2020 г. и с нея се въвеждат
противоепидемични мерки за периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г.
В настоящия случай П. в нарушение
на цитираната по горе т. 5 от Заповед № РД-01-262/14.05.2020 г. на 27.05.2020 г.
/т.е. по време на действие на заповедта, в която изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки са за периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г./ е
бил на обществено място – в търговски обект – магазин „Абсолют +” и не е бил с
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо носа и устата. При това положение съгласно цитираната
по-горе разпоредба на чл. 209а от ЗЗ, тъй като е нарушил въведената с акта на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка – цитираната заповед,
следва да носи административнонаказателна отговорност, поради което правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган му е наложил наказание. При
определяне вида и размера на глобата е видно, че административнонаказващия
орган е съобразил обстоятелството, че няма данни П. да е допуснал други такива
нарушения и му е наложил минималната предвидена в Закона глоба, а именно глоба
в размер на 300 лв. На тези основания РС е потвърдил НП.
По наведените
касационни основания съдът съобразява следното:
Твърденията в
касационната жалба, че РС не е извършил правилна оценка на събраните по делото
доказателства по отношение на датата и номера на НП, са неоснователни. Датата
на издаване и номерът на НП са задължителни негови реквизити съгласно чл.57,
ал.1, т.2 от ЗАНН, но изписването им може да стане и на ръка, както в случая.
Видно от цитираното писмо на ОДМВР Плевен, АУАН се завеждат със запис на ръка в
дневник, като има отделни индекси за 11-те районни управления към ОДМВР Плевен.
Отразената дата на НП е датата, на която директорът на ОДМВР ги е подписал. С
оглед на номерацията въз основа на номера на АУАН поставеният по-малък номер на
по-късно издадено НП не го прави незаконосъобразно. Видно от представените НП с
по-малки номера от по-късна дата /л.л.22,23 от делото пред РС/, същите НП са
издадени въз основа на АУАН, съставени преди АУАН, по който е издадено
процесното НП. С оглед на този факт твърденията за антидатиране на НП са
неоснователни.
По отношение на
правната същност на заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на
основание чл.63, ал.4 от ЗЗ, съдът съобразява следното:
Съгласно чл.63,
ал.11 от ЗЗ, заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се
издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на
регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.
С тази
разпоредба е въведена правна фикция, като съответните заповеди, включително и
процесната на министъра на здравеопазването, посочена като нарушена, са
приравнени на общи административни актове. Същите заповеди, включително и процесната, въвеждат правило за поведение,
но не съдържат състав на административно нарушение. Този състав на
административно нарушение е в посочената като нарушена разпоредба на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ. Същият състав е установен в закон. В заповедта на министъра е установено
само правилото за поведение.
За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.2 от ЗАНН министър може да определя
и състав на административно нарушение, с оглед на което твърденията, че само
със закон или указ може да се уреди такъв състав, са неоснователни. Случаят
обаче не е такъв.
С оглед на изложеното, РС правилно е установил фактите. Към така
установените факти правилно е приложил материалния закон, като е съобразил, че
наказанието е наложено в минимален размер.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението
Районен съд – Левски е
валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски. Доколкото упълномощеният
юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е подал писмен отговор на
касационната жалба, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева съгласно чл.27е вр.чл.22ж, т.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 28/26.04.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 38/2021 г. на
Районен съд – гр. Левски.
ОСЪЖДА
Т.Ю.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи Плевен разноски в размер на 50 лв.
Решението не
подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.