РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501688 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на “Фератум България”ЕООД,ЕИК-*********,чрез
пълномощника адв.Е.Ц.,против решение № 101/18.04.22г.,постановено по гр.д. №
1736/21г.по описа на Районен съд-Асеновград,1-ви гр.с., с което е прогласена нищожността
на сключения между В. Н. К.,ЕГН-********** от гр.А. и „Фератум България“ ЕООД
договор за потребителски кредит №*** от ***г. и е осъдено дружеството-ответник да
заплати на В. Н. К. сумата от 698,40лв.направени от нея разноски в производството.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила.Иска се неговата отмяна и постановяване на друго
по същество на правния спор,с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата В. Н. К.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.Е.Т.,с който изразява
становище за нейната неоснователност и немотивираност.Иска се от въззивния съд да
потвърди първоинстанционното решение.Претендира разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд,след проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства и
обсъждане на възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена
против подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от В. Н. К. против “Фератум
България” ЕООД, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК за
прогласяване нищожността на сключения между страните на ***г.договор за предоставяне
на потребителски кредит №***.
С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск,като е приел доводите на
ищеца за недействителност на договора за основателни на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл.
10 от ЗПК поради изготвяне на текстовата част на договора с шрифт,по-малък от 12 и за
нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК поради несъответствия на посочения в
договора годишен процент на разходите с действителния такъв.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо.Предвид горното
и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му
по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между страните.
В случая по делото няма спор с оглед твърденията на ищцата в исковата молба и на
ответното дружество в отговора,че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит №*** от ***г.,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата в
заем сумата от 2000лв.при уговорена възнаградителна лихва от 460лв.,общ размер на
кредита-2460лв. Няма спор и че договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР.
Предвид горното следва да бъдат разгледани доводите на ищцата за нищожност на
договора поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК.Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които са и тези на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 от ЗПК,договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Видно от представения по делото на хартиен носител договор №*** от ***г.,в него е
посочен лихвен процент по заема от 23% и ГПР-49,11%,брой погасителни вноски-
12,падежна дата на първа погасителна вноска-18.09.20г.В чл.5 от договора е предвидено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на
дружеството.
Не е спорно и е установено по делото от представените писмени доказателства,че
като обезпечение по чл.5 от договора е предвидено поръчителство,предоставено от
„Фератум Банк“ЕАД, срещу възнаграждение от 1540лв.,платимо от кредитополучателя
разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.От неоспореното заключение на СТЕ
се установява,че текстовата част на договора е изготвена с шрифт 11,5 пункта,Общите
условия-с шрифт 11 пункта и погасителния план с 9,5 пункта.От самия текст на договора е
видно,че общия размер на кредита е 2460лв.,формиран от главницата и възнаградителната
лихва.
При така установеното по делото настоящата инстанция споделя извода на районния
съд за основателност на претенцията,доколкото се касае до потребителски договор,който е
сключен в нарушение на изискванията на чл.22 от ЗПК и ЗЗП. Доколкото договорът е за
потребителски кредит,с оглед неговия предмет и страни,приложимата правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата
и съдържанието на този вид договори,уредени в глава трета,чл.10 и чл.11.Съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.10,ал.1 и чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
2
Съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма,на хартиен или друг носител,по ясен и разбираем начин,като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид,формат и размер шрифт-не по-малък от 12.В случая
от изготвената СТЕ се установява,че шрифтът на договора и този на погасителния план са
различни по вид и размер,а размерът на договора,на погасителния план и на Общите
условия, е по-малък от 12 пункта.Действително е нарушено изискването на чл.10,ал.1 от
ЗПК,както е приел и районния съд и договорът е недействителен само на това основание.
Отделно от това договорът е нищожен и на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1,т.7 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа общия размер на кредита,съгласно т.9-лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му,а съгласно т.10- годишния процент на разходите по
кредита,както и общата сума,дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.7,9
и т.10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на общ размер на
кредита,лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума,дължима от
потребителя.Размерите на тези величини,посочени в договора обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,други преки или
косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. и тези,дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит,а съгласно § 1,т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита,вкл.лихви,комисионни,такси,възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за
потребителски кредит,а не само уговорените в него,които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати,вкл.разходите за допълнителни услуги,свързани с договора
за кредит.В т.2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“,е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно изричната разпоредба на чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит,имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.Безспорно е установено по делото, че чрез процесната клауза,предвиждаща
задължението за предоставяне на гаранция от юридическото лице (Фератум банк) с
визираната такса гарант в установения размер,потребителят се натоварва с допълнителни
разходи,които не са предвидени в основния договор за кредит.В този смисъл коментираната
клауза по т.5 от договора е неравноправна съобразно разпоредбата на чл.145 ЗЗП и се
преценява при вземане предвид на всички обстоятелства,свързани със сключването на
договора,към момента на неговото сключване и всички клаузи, не само в договора, а и на
друг договор,сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
На настоящия състав на въззивната инстанция му е служебно известно, че третото
лице – „Фератум Банк“ е част от „Фератум груп“,в която е и ответника дружеството
„Фератум България“ЕООД,поради което приема,че възнаграждението е в полза на свързано
с кредитодателя дружество,а задължението за заплащане на посоченото
възнаграждение,което за потребителя е допълнителен разход,води до оскъпяване на
кредита,без предвиждането му в ГПР.Независимо от обстоятелството,че кредитоискателите
сами избират дали да ползват услугите на това трето лице,за което се дължи възнаграждение
за гаранция,което макар и формално да се счита,че не би могло да се включи в
ГПР,преценено съобразно разпоредбата на чл.145 от ЗЗП,води до значително неравновесие в
3
отношенията между страните във връзка с еквивалентността на насрещните престации,върху
обема на които рефлектира свързания с основния договор за потребителски кредит договор
за гаранция,при което целта на Закона за защита на потребителите е с приоритетно значение
спрямо целта, посочена в разпоредбата на чл.11,ал.1, т.18 и отразена и в чл.5 от процесния
договор за кредит.
От изложеното дотук се налага извода,че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен и на това основание.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи,и е уважил предявения
иск,районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна.Същите са
претендирани за адв.възнаграждение в размер на 500лв.съгласно представен
ДПЗС.Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение,което е неоснователно,тъй като възнаграждението е определено
съобразно минимума по НМРАВ №1/04г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/18.04.22г.,постановено по гр.д. № 1736/21г.по
описа на Районен съд-Асеновград,1-ви гр.с.
ОСЪЖДА “Фератум България”ЕООД,ЕИК-********* да заплати на В. Н. К.,ЕГН-
********** сумата от 500(петстотин)лв.адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4