Решение по дело №342/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 672
Дата: 14 септември 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227150700342
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 672 /14.9.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, осми състав, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при участието на секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 342 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на В.А.Б. ***, срещу решение № 2153-11-6/28.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е потвърдено разпореждане № О-11-999-00-**********/20.01.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана.

В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, както и че оспорения административен акт е издаден в нарушения на целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представените писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. На свой ред заявява претенция за разноски.

Административен съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На 20.12.2019 г. е сключен Трудов договор № 37 от 09.03.2020 г. между „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД, в качеството му на работодател и В.А.Б., в качеството й на работник в магазин за дрехи, с уговорено месечно възнаграждение в размер на 2000 лева.

В ТП на НОИ Монтана били представени документи по образец приложение № 10 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурителя .Ц. ***158, във връзка с ползването на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годшпна възраст и  изплащане на обезщетение при отглеждане на дете до 2- годишна възраст на жалбоподателката В. А. Б..

На осигурителя „Ц. ***158 била извършена проверка от контролните органи по реда на чл. 31, ал. 4 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (Инструкция 1 от 03.04.2015 г.)

Били предприети действия по установяване контакт с едноличния собственик и управител на дружеството, Г.Г.Ц., който в нарочна декларация от 21.05.2020 г. декларирал че не е сключвал трудови договори, не знае за търговската дейност на дружество, нито какви обекти е имало същото. Няма представа кое лице реално извършва действия по управление и представителство на „Ц. фаст фууд“ ЕООД, тъй като е дал пълномощно на лице от Севлиево.

За изясняване възможността за извършване на  търговска дейност, съответно за наемане на работници/служители и основателността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за зачитането на осигурителен стаж и доход на същите, е подаден сигнал по компетентност до ТД на НАП - Велико Търново, офис Монтана. В отговор е получена информация, че дружеството е имало единствен обект, въведен в експлоатация на 08.05.2019 г. в гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ № 2 - „Питейно заведение“, от което са отчетени продажби за периода 31.05.2019 г. - 09.08.2019 г.; 10.10.2019 г. - 15.10.2019 г. и 09Л 1.2019 - 13.02.2020 г.

По компетентност е изпратен сигнал до ТП на НОИ -- Габрово за посещение на адрес по търговска дейност на „Ц. фаст фууд“ ЕООД в гр. Севлиево. Установено е, че обектът е кафе, регистрираното фискално устройство е на търговското дружество, като лицето работещо на длъжност сервитьор е в трудово правоотношение с друг работодател - „ХРИС 2016“ ЕООД. Също така е установено наличие на сключен договор за наем на общински имот между Община Севлиево и „ХРИС 2016“ ЕООД, както и сключен договор за сътрудничество между „ХРИС 2016“ ЕООД и „Ц. фаст фууд“ ЕООД. На контролните органи е предоставен мобилен номер на лице за връзка с „Ц. фаст фууд” ЕООД, което заявило, че няма законово качество на пълномощник на Г.Г.Ц. като едноличен собственик и управител на „Ц. фаст фууд“ ЕООД и не извършва търговска дейност с дружеството.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани лицата Г.Г.Ц., И.Б.П. и А.А.Т.. От показанията на св. Ц. се установява, че е упълномощил друго лице с неустановена самоличност- Б.Б., което да оперира с търговската дейност на „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД. Инвестицията щяла да бъде изцяло извършена от Б., а приходите щели да се разделят впоследствие. Само един път ходил до Велинград, където се запознал с едно момиче В. и едно момче И.. Упълномощил Б. пред нотариус С. в гр. Лом да действа от името и за сметка на „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД. Съдът не кредитира  показанията на св. Ц., тъй като същите са нелогични и противоречиви, както и изолирани на базата на останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място, от официално изискана от съда справка от нотариус С. С. с район на действие РС Лом се установи, че св. Ц. не е упълномощавал лице с имена Б.Б. да извършва действия по управление и представителство на „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД. На следващо място, липсва каквато и да е житейска логика в бизнес отношенията между Б. и Ц.- единият извършва цялата инвестиция, използвайки само фирмата на другия, без да има икономическа изгода от това да разделя с него приходите от тази дейност. В този ред на мисли, много по- лесно и житейски логично би било Б. да учреди собствена фирма, за което се изисква минимален капитал и да извърши инвестицията от собствено име и за собствена сметка. Освен това, св. Ц. в писмена декларация пред ТП на НОИ Монтана е заявил, че не е сключвал никакви трудови договори с лица, а трудовия договор с Б. е сключен именно от негово име, като представляващ „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД. Ако към този момент Ц. е упълномощил Б.Б. да извършва търговската дейност от името на дружеството, не става ясно защо именно от негово име е изготвен и трудовия договор с жалбоподателката.

 В този смисъл, според съда събраната по делото доказателствена съвкупност не позволява извод, че са съществували търговски правоотношения между „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД и лице с неустановена самоличност- Б.Б..

От показанията на св. И. П. и А. Т. се установи, че В.Б. е работела в магазин за дрехи в гр. Велинград с установено работно време през 2019-2020 г.  Съдът не намира основание за дискредитиране на показанията на тези двама свидетели        но от тях се установява фактическо  престиране на труд от страна на жалбоподателката, но  не се установява трудово правоотношение между осигурителя „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД и В.Б..

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не е допуснато противоречие с материалния закон.

Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Монтана до извода, че жалбоподателката реално не е извършвала трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за правилни.

Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателката не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.

Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност по съответното трудово правоотношение, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е настоящият случай.

В.Б. е сключила трудов договор с „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД, но не се доказа, че дружеството е извършвало търговска дейност и че Б. е престирала труда си по посоченото трудово правоотношение. Единствените събрани по делото доказателства, изводими от показанията на св. П. и Т. са в насока, че Б. е работела в магазин за дрехи в гр. Велинград през един относително кратък период от време, но  фактическото полагане на труд няма как да се свърже с работодателя „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД, тъй като не се доказа, че дружеството е извършвало търговска дейност. Напротив- дружеството е сключило множество трудови договори- 56 бр., съгласно представените по делото задължителни предписания № ЗД-1-11-00778696/30.06.2020 г. на гл. инспектор в ТП на НОИ Монтана, чието изпълнение изисква сериозен финансов и материален ресурс. Установи се, че едноличния собственик на капитала и управител на „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД не разполага с такъв ресурс, не се доказа също, че друго лице фактически е извършвало търговската дейност със собствен ресурс. Дружеството е имало един единствен регистриран търговски обект в гр. Севлиево, но вътре е работело лице по трудов договор, сключен с друг работодател. За търговската дейност  обекта –магазин за дрехи в гр. Велинград не са представени фактури, касови бележки, оборотни ведомости, които да доказват реализирането на покупко- продажби.  Всички тези обстоятелства сочат на извода, че липсва реална търговска дейност, извършвана от работодателя „Ц. Фаст Фууд“ ЕООД, още повече такава в търговски обект „магазин за дрехи“ в гр. Велинград.

Предвид на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство доказателства не се установява, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност, тоест реално да е осъществявала трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор. С оглед на което жалбата на Б. срещу решение № 1012-12-129#1/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, осми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Б. *** срещу решение № 2153-11-6/28.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е потвърдено разпореждане № О-11-999-00-**********/20.01.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана.

ОСЪЖДА В.А.Б. ***,да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО вр. чл. 117 ал.1 т.2 б „е“ от КСО.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ:/п/