№ 13138
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110143390 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. М. и А. С. М. срещу
/фирма/.
Ищците твърдят, че на 23.06.2022г., в 08:57ч., по път III-1003 на кръстовището с
ул. „**************“ в с. М., Г. М. управлявала семейния л. а. „Сузуки СХ 4“ с рег. №
***********, като по време на движението паднало изсъхнало край пътя дърво и
смачкало автомобила. В резултат от падналото дърво автомобилът бил сериозно
деформиран и със значителни материални вреди, описани в протокол за ПТП,
възлизащи на обща стойност от 25 482,71лв. Автомобилът бил в режим на съпружеска
имуществена общност, като бракът бил прекратен със съдебно решение от 22.06.2023г.
и станал обикновена съсобственост при равни дялове. Вследствие на инцидента Г. М.
изпитала и неимуществени вреди – в първите часове треперела, била замаяна,
изпитвала главоболие и шум в ушите, като усетила реална опасност за живота си.
Повече от 6 месеца чувствала стрес и силна уплаха, имала кошмари, рядко излизала
навън. И към настоящия момент продължавала да изпитва безпокойство и тревога,
особено когато пътува при лошо време. Считат, че отговорност за инцидента носи
ответникът, тъй като не е положил грижата на добър стопанин да поддържа, изрязва,
премахва и обезопасява растителността около пътното платно.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което:
ответникът да бъде осъден да заплати при равни дялове на двамата ищци сумата
от 24 999лв., предявена като част от вземане в общ размер от 25 482,71лв.,
представляващи обезщетение за настъпилите имуществени вреди по автомобила,
ведно със законната лихва от датата на събитието – 23.06.2022г. до окончателното
плащане;
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца Г. М. сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на събитието – 23.06.2022г. до окончателното плащане;
Ответник в производството - /фирма/ е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва исковете. Твърди, че не е налице причинно-
1
следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди. Оспорва механизма
на ПТП да е описаният от ищците. Поддържа, че дървото било здраво и в добро
състояние, като не представлявало опасност за пътуващите. Посочва, че не получил
разрешение и предписание за премахване на клони и дървета по пътя, а такова
разрешение било издадено на СО, р-н Витоша и това бил органът, който трябвало да
изпълнява предписанията. Прави възражение, че дървото паднало в резултат от
непредвидимо и непредотвратимо събитие – обилен дъжд, силен вятър и разразила се
буря. Счита, че е налице случайно събитие и негови служители нямат вина за
настъпването му. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на превозното средство, който не съобразил поведението си и скоростта с
атмосферните условия, видимостта и с поставените знаци. Оспорва иска за
неимуществени вреди и по размер, като го счита за прекомерен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, от страна на ищците следва да бъде
проведено доказване на следните факти: че към датата на ПТП са били собственици на
процесния автомобил в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с
влязло в сила бракоразводно решение; настъпване на твърдяното събитие (падане на
дърво на пътното платно върху движещия се по него автомобил, управляван от
ищцата) на сочените място и време, от което са произлезли сочените имуществени
увреждания върху автомобила на претендираната стойност; претърпени
неимуществени вреди от ищцата (стрес, уплаха, страх, безсъние и т. н.), които се
намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието; наличие на задължение за
ответника да стопанисва и поддържа процесния път, който е част от републиканската
пътна мрежа, както и на растителността около него.
По делото не е спорно, че процесният автомобил е собственост на ищците,
придобит по време на брака им. Този факт се установява и от представеното
свидетелство за регистрация – част 1, съгласно което същият е регистриран на името
на А. М., а талонът е издаден на 17.11.2020г. Ищците са се намирали в граждански
брак от 19.09.1998г., като с решение от 22.06.2023г., постановено по гр. д. №
1466/2023г. по описа на РС – Перник, влязло в сила на същата дата, бракът помежду им
е прекратен. От това следва, че към датата на събитието – 23.06.2022г., автомобилът е
бил в режим на съпружеска имуществена общност (този факт не се оспорва), а след
прекратяването на брака същият е станал обикновена съсобственост при равни дялове
в съсобствеността – чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК.
По делото не е спорно, а и се установява от съвкупната преценка на всички
събрани доказателства – писмени, гласни и експертни заключения, че на 23.06.2022г.
на път III-1003 на кръстовището с ул. „**************“, с. М., е настъпило ПТП
посредством падане на клон от крайпътно дърво върху движещия се по платното за
движение процесен автомобил, управляван от ищцата Г. М.. За събитието е съставен
протокол за ПТП от мл. автоконтрольор от ОПП, в който е описано, че МПС се движи
по път 1003 в посока гр. София, като на кръстовището с ул. „**************“ пада
дърво по време на движение и нанася щети на МПС. Като увреждания са описани
таван, капак, стъкла и др.
По делото не е спорно, че участъкът, на който е настъпило произшествието, е
част от републиканската пътна мрежа, за чието поддържане и стопанисване отговаря
2
ответникът ***. Това се потвърждава и от направени от ответника признания както в
отговора на исковата молба, така и в допълнителни изявления – л. 84, л. 104.
Спорните въпроси по делото са свързани с това дали падналото дърво е било
здраво, дали падането на дървото е резултат от непреодолима сила и случайно
събитие, което изключва вината на служителите на ответника, дали ответникът е имал
задължение и съответно дали е изпълнил задължението да следи растителността около
пътя, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на автомобила.
По първия въпрос относно състоянието на дървото, по делото са събрани
редица доказателства. Като свидетели са разпитани С. В., Й. Г. и Р. М., които са
посетили мястото на произшествието след настъпването му. Свидетелят В., който е
приятел на ищците, се отзовал на мястото на инцидента по обаждане на ищеца А. М..
При пристигането си установил спрели коли, паднало дърво, препречило пътя на
колата, управлявана от ищцата, която била увредена. Самото дърво не било върху
автомобила, а се падало леко отзад колата. Върху самият автомобил бил паднал само
един клон от дървото, което иначе било изцяло на пътя. Посочва, че специално отишъл
да види корените на дървото, които били изгнили и това се виждало и от снимките,
които направил, представени на л. 17-18 от делото. Разказва, че докато се предвижвал
до мястото на инцидента, нямало паднали други клони и дървета по пътя – само това
дърво било паднало.
Свидетелят Г., който е пожарникар, посочва, че се е отзовал на процесното ПТП
след подаден сигнал за паднало дърво. Като пристигнали на място, дървото не било
върху колата, но същата била смачкана. Посочва, че според него дървото било здраво,
но след като е паднало, явно е имало причина за това. При рязането на дървото, което
свидетелят извършил, дървото било здраво, но не знае в корените как е било.
Свидетелят М., който е служител на ответника, посочва, че си спомня за
процесното ПТП, което посетил на място. При пристигането си установил, че има
паднала топола на пътя, като единият клон от нея ударил автомобила, който бил
увреден. Когато пристигнал, дървото било нарязано от пожарникарите. Посочва, че на
снимката на л. 161 от делото се вижда дървото, което било на пътя, като при
пристигането си свидетелят го заварил в това състояние. Свидетелят огледал дървото,
което било зелено и разлистено, и според него здраво. В неговите задължения се
включвало да извършва обход на процесния участък, като през 3-4 дни минавали да
оглеждат. Посочва, че следили до ръба на асфалта, тъй като бил общински участък и
след ръба отговаряла общината. Когато установили нещо нередно, подавали сигнал и
съдействали, но не преглеждали всяко дърво. Според него, това дърво се падало в
частен двор. По-надолу по пътя също имало тополи, за които от *** сигнализирали
общината, но нямало отстраняване на дървета след сигнализирането. Посочва, че при
обходите, които правят, с тях не присъства лесовъд, като според него дървото било
„здраво и право“.
За изясняване състоянието на дървото и причините за падането му по делото е
допусната, изслушана и прието комплексна съдебна – лесотехническа и
метеорологична експертиза. От заключението се установява, че дървото е топола,
която е над 40-годишна и е минал турнос на сеч, който при тополите е 20 години.
Вещото лице – лесовъд посочва, че от снимковия материал дървото изглежда здраво –
без дефекти по стъблото и листата, но само външно изглежда такова. Фактически е
имало гъбични заболявания, които не се виждат. Когато дървото расте, не се вижда
заболяването, защото има листа и е зелено. Отдолу обаче се развива гъбично
заболяване, коренът загнива и при дъжд или вятър може да падне. Експертът
разяснява, че ако дървото беше здраво, при конкретните метеорологични условия не би
3
паднало.
При горните обстоятелства, съдът приема, че дървото не е било в здраво
състояние, а напротив – имало е гъбично заболяване в кореновата система, което е
довело до нейното загниване, като изцяло кредитира експертното заключение в тази
част. То съответства и на казаното от свидетеля В., който лично е посетил мястото на
произшествието и е огледал кореновата система, която според него е била изгнила. От
приложения по делото снимков материал /л. 17/ също може да се направи извод, че в
своята основа дървото не е било здраво, макар нагоре по стеблото да е изглеждало
такова. В тази връзка показанията на другите двама свидетели не могат да обосноват
друг извод, предвид че първият от тях не е видял дървото в кореновата му част, а
вторият споделя, че впечатленията му за здравост на дървото се дължат само въз
основа на визуално възприятие на стъблото и листата, тоест няма пряко наблюдение
върху кореновата основа на дървото, която се явява значима за спора. Ето защо,
възражението на ответника, че дървото е било здраво се явява неоснователно.
Относно причините за падане на дървото и дали това се дължи на непреодолима
сила и случайно събитие, следва да бъдат анализирани същите доказателствени
източници. Според комплексната лесотехническа и метеорологична експертиза,
средната скорост на вятъра на мястото на инцидента е била 7м/с, което се квалифицира
като умерен вятър. Налични са условия за пориви на вятъра със скорост над 15м/с,
което се квалифицира като „доста силен вятър“, като същият е бил от североизток.
Валял е дъжд, като в процесния район и по време на инцидента не е бил интензивен.
Вещото лице с метеорологична компетентност посочва, че квалификацията „буря“ се
дава при средна скорост на вятъра над 26м/с, като в конкретния случай не може да
определи метеорологичните условия като „буря“ или „природно бедствие“. И двете
вещи лица са категорични, че според тях при тези метеорологични условия дървото не
би паднало, ако беше здраво. Тоест, основната причина за падането е неговото
влошено състояние, като метеорологичните условия само са допринесли за настъпване
на събитието. Съдът изцяло кредитира тези съждения, доколкото кореспондират и с
останалия доказателствен материал. Съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ непреодолимата сила
представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. В
случая не се установява събитие от такъв извънреден характер. Напротив, вещото лице
К. ясно посочва, че метеорологичните условия са били обичайни за месец юни. Не е
налице и случайно събитие. В практиката на ВКС - Решение № 112 от 30.06.2021г. по
гр. д. № 2504/2020г., ІІІ Г. О. на ВКС и др. е разяснено, че случайното събитие е
непредвидимо, затова не може да се очаква и изисква дължима грижа за
предотвратяването му. Оттук следва, че случайното събитие изключва вината във
формата на небрежност, която е неполагането на дължима грижа. Затова, когато вината
е елемент от фактическия състав за възникване на гражданска отговорност,
настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността. Както се
посочи, валежите и ветровете не са необичайно и непредвидимо събитие за този сезон,
като същите не се отличават с някаква интензивност и пориви, които да ги правят
изключителни, необичайни, извънредни. Ето защо, съдът намира, че по делото не е
доказано нито наличието на непреодолима сила, нито на случайно събитие.
Следващият спорен въпрос е дали ответникът е имал задължение да следи и
поддържа растителността около процесния участък и съответно дали е изпълнил
задълженията си. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП, републиканските пътища са изключителна
собственост на държавата, като според чл. 19, ал. 1, т. 1 се управляват от ***. Според
чл. 21, ал. 3, т. 19 ЗП, Агенцията извършва целенасочени и периодични инспекции за
пътна безопасност по републиканските пътища, а според чл. 30, ал. 1 осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В
пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП е дадена легална дефиниция на "поддържане на пътищата" -
4
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В
Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 91
от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г., попр., бр. 95 от 4.12.2012г., са регламентирани
видът, обхватът, техническите изисквания, норми и правила и периодичността на
работите за поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към
организацията и технологията за тяхното изпълнение. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че
поддържането на пътищата включва комплекс от дейности и системни грижи за
осигуряване на необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална
експлоатация на пътя, за предпазване на пътищата от преждевременно износване, за
охрана, за осъществяване на мерките за защита на пътните съоръжения и
принадлежности, както и за реда за водене на техническата отчетност на пътищата. В
чл. 3, ал. 1 са разпределени между различните институции отговорността по
поддържането и текущия ремонт на пътищата, съгласно което поддържането и
текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или
администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътищата, като за
републиканските пътища това задължение тежи върху /фирма/. Съгласно чл. 10, ал. 1
от Наредбата, текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни
дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните
съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и
техническите спецификации за строителни продукти. Чл. 25, ал. 6 от Закона за
пътищата предвижда, че за предотвратяване на опасността от падащи дървета, които
могат да застрашат сигурността на движението по републиканските пътища или
живота и здравето на хората, с решение на управителния съвет на /фирма/ се допуска
премахването им в площите, попадащи между обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия. За решението се уведомява Изпълнителната агенция по горите.
Според чл. 48 от ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на /фирма/ за: а) републиканските пътища извън границите на
урбанизираните територии; б) платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до
100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините
тези дейности могат да се осъществяват съвместно.
При съвкупния анализ на горната нормативна уредба, съдът намира, че именно
задължение на *** е да поддържа и обследва пътните участъци от републиканската
пътна мрежа и да взима решение за премахване на растителност, която може да
застраши сигурността на движението. Задължение на ответника е чрез назначените
служители да се извършват обходи, да се анализират рискове, да се следи за
безопасността на пътния участък, което включва и на попадащата в обхвата на пътя
растителност. Именно дърветата, които попадат в обхвата на пътя (с оглед своите
размери и местоположение) и съответно могат да застрашат сигурността на
движението и живота и здравето на участниците в него, трябва да бъдат обект на
проверка, като това задължение тежи върху ответника. Това задължение не се изразява
само в преминаване покрай дърветата, а включва обстоен преглед и при необходимост
изискване на мнение от специалист в тази област. Именно това би представлявало
добросъвестно изпълнение на вменено от закона задължение и полагане на грижата на
добър стопанин. Ответникът е длъжен да предприеме всички необходими действия,
чрез които да изключи възможността дърво, намиращо се в обхвата на пътя, да падне
върху него в резултат от неговото влошено състояние. По делото не се установява това
да е сторено, а единствено да са правени повърхности обходи и огледи от страна на
5
служители на ***, които нямат нужната компетентност в областта на лесовъдството.
В подкрепа на горния извод е обстоятелството, че именно с писмо от
26.07.2017г., от страна на *** са уведомили кметството на с. М., че по процесния пътен
участък от двете страни на пътя има 52 стари и опасни за пътуващите тополови
насаждения, някои от които са засъхнали и често при силен вятър падат клони от тях,
което застрашава живота и здравето на пътуващите. Това показва, че служители на
ответника са извършили дейност по обследване на пътния участък и са констатирали
наличието на опасни дървета, но не са предприели активни действия по тяхното
премахване или обезопасяване, а са поискали това да свърши местната власт. С
Решение от 01.08.2017г. на директора на дирекция „Зелена система“ към Столична
община е разпоредено да се извърши кастрене на дърветата. Следва да се има предвид,
че разпоредените действия няма доказателства да са извършени, но и същите не
освобождават от отговорност ответника. Както се посочи, според чл. 48, ал. 1, т. б. „б“,
изр. 2 от ППЗП, при постигната взаимна договореност между агенцията и общините
дейностите по поддържане на пътищата могат да се осъществяват съвместно. По
делото обаче няма доказателства за наличие на такава договореност. Но дори при
наличието на такава, тя има значение във вътрешните отношения между *** и
общините и не рефлектира върху третите лица. Освен това, тази дейност може да се
осъществява „съвместно“, което означава едновременно и от двете страни. Според чл.
53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Тоест,
неизпълнението на задължението на която и да е от страните, поражда отговорност за
нея в пълен размер за обезвреждане.
С оглед изложеното, съдът намира, че от страна на служители на ответника е
осъществено противоправно бездействие. Ответникът, в качеството на възложител,
носи гаранционно-обезпечителна отговорност за настъпилите увреждания според чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнение. Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по
чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях
е причинил тези вреди. По делото не са установени обстоятелства, които да изключват
отговорността на делинквента или на възложителя.
Възражението на ответника ***, че дървото се намирало в частен имот, е
направено за пръв път в устните състезания, от което следва, че се явява
преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и не следва да
бъде обсъждано. Но дори да се приеме, че фактически дървото е посадено в частен
имот, съдът намира, че това обстоятелство не освобождава ответника от отговорност.
Както бе посочено по-горе, след като самото дърво попада в обхвата на пътя с оглед
неговата височина и местоположение и създава опасност за движението и участниците
в него, то задължение на *** е да предприеме действия по неговото обезопасяване или
премахване, включително съвместно с други държавни или местни органи, каквито
действия няма доказателства да са предприети.
По делото се доказва, че клон от дървото е паднал върху процесния автомобил,
който в този момент се е движил на пътното платно, като в този смисъл са
свидетелските показания, съставения протокол за ПТП от органите на МВР, снимковия
материал и експертното заключение по САТЕ. Според авто-техническата експертиза,
6
именно внезапно падналото дърво е причината за настъпване на произшествието и
уврежданията по превозното средство. Стойността, необходима за възстановяване на
автомобила в състоянието му преди увреждането, възлиза на 19 287,80лв., изчислена
на база средни пазарни цени към датата на събитието. От това следва, че по делото е
установено наличието на противоправно поведение, което се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпили имуществени увреждания на стойност
19 287,80лв., а ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност за
поведението на делинкветна, тъй като деянието е извършено при и по повод на
възложената работа. Ето защо, доказан се явява фактическият състав на деликтната
отговорност.
По делото се претендира и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
страна на ищцата Г. М. в резултат от бездействието на служители на ответника, довело
до инцидента. С цел доказване настъпването на негативни емоционални изживявания,
по делото са събрани гласни доказателства и е изслушано експертно заключение по
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза.
Свидетелите В. и В., които са пристигнали на мястото на инцидента
непосредствено след настъпването му, разказват, че ищцата била цялата мокра и
изплашена, като автомобилът й бил смачкан. Свидетелят М., който е служител при
ответника, също потвърждава този факт - „тя беше много уплашена“. Свидетелят В.
посочва, че след случката Г. се пР.ила, изпитвала страх да се качи в автомобил и
ходила по лекари. Наложило се да я возят, тъй като изпитвала страх да шофира,
особено в този участък. Около половин година по-късно започнала да шофира
самостоятелно. Непрекъснато се връщала към случилото се и имала затруднения със
съня. Наложило се да приеме медикаменти за успокоение.
Свидетелят М., който е син на ищцата, разказва, че майка му се прибрала около
обяд и била разтревожена, треперила, прегърнала го и се радвала, че не е бил с нея в
колата. Имала затруднение със съня и главоболие, като ставала през нощта. След
събитието се страхувала да шофира, като бащата на свидетеля и съседите я карали да
работа. В продължение на половин година не шофирала, след което започнала
постепенно и предпазливо. Посочва, че винаги минават през този пътен участък, тъй
като няма откъде другаде да се мине и майка му винаги се оглежда за дърветата.
Установява се от представените писмени доказателства, че на 24.06.2022г. (ден
след събитието) на ищцата е издадено медицинско направление за психиатър с оглед
нестабилно психо-емоционално състояние в резултат от остра стресова ситуация.
Приложен е амбулаторен лист за извършен преглед на 30.08.2022г. от психиатър
(повече от два месеца след издаденото направление), който е поставил като диагноза
разстройство в адаптацията. Установил е, че към датата на прегледа ищцата е
значително по-спокойна, като персистират неувереността при шофиране и нарушения
в съня. Назначил е медикаментозна тер***я с два медикамента и контролен преглед
след около месец. На 14.10.2022г. е извършен отново преглед от психиатър, като е
поставена същата диагноза и е установено, че към тази дата пациентът е значително
по-спокоен и персистира само лека неувереност при шофиране. Назначена е тер***я
при нужда само с един медикамент вечер.
Според експертното заключение по КСППЕ в резултат от процесния инцидент
са настъпили психологични пР.и, които са нарушили социалното функциониране на
ищцата, преживяла тежка стресова реакция от събитие, застрашило живота и здравето
й. Характеризира се с несистематизирани симптоми от когнитивен, емоционален и
соматичен тип, страхови изживявания, преработка на психотравмения момент и
отбягващо поведение. В началото водещи са били когнитивните и соматичните
симптоми, а по-късно с по-голяма интензивност са били психологическите прояви
7
като раздразнителност, тревожност, повишена плачливост и т. н. По време на
изготвяне на експертизата е установено наличието на тревожно – депресивни
оплаквания, натрапливи спомени и представи, които покриват критериите за
посттравматично стресово разстройство. Вещите лица заключват, че установените
психични пР.и след претърпения инцидент са преодолими след системно провеждане
на медикаментозно лечение и психотер***я, като при проведен пълен курс на лечение
същото продължава около две години и обичайно завършва с оздравяване.
Горните обстоятелства налагат несъмнен извод, че в резултат от процесния
инцидент ищцата е претърпяла психотравма, което е нормална последица, предвид че
падането на част от дървото върху автомобила действително е създало опасност за
живота и здравето на водача. Установява се, че непосредствено след инцидента ищцата
се е намирала в състояние на силна уплаха, което е обичайно и логично с оглед
произшествието. Впоследствие емоционалното състояние на ищцата се е
преобразувало в тревожност, невъзможност за пълноценен сън, страх от шофиране и
социална затрудненост. Тези негативни изживявания се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия инцидент, поради което следва да бъдат компенсирани
чрез предвидения за това способ в закона, а именно чрез присъждане на парично
обезщетение, определено от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г., понятието „справедливост“ не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и
константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014
г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III
г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение
№ 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
При определяне размера на дължимото обезщетение, което да бъде в състояние
да компенсира пострадалия, съдът съобразява преживените чувства на остра уплаха,
страх, нарушения в съня. Съдът съобразява, че начинът на настъпване на инцидента
действително е създал предпоставки за застрашаване здравето и живота на ищцата, но
до реално физическо увреждане не се е стигнало. Ищецът в исковата молба не твърди
физическо увреждане на здравето и претърпени болки, а единствено психо-
емоционално засягане. При определяне размера се преценя продължителността, която
инцидентът е оказал върху психиката и ежедневието на ищцата, като съдът приема, че
от амбулаторните листи от извършените прегледи от психиатър се установява
значително подобрение. Към 14.10.2022г. (около 4 месеца след инцидента) ищцата е
била значително по-спокойна, като се установява само лека неувереност при шофиране
и е предписано приемането на един медикамент вечер при необходимост, тоест по
преценка на пациента. Това показва, че към този момент е имало значително
подобрение в състоянието й. Съдът съобразява и възрастта на ищцата към датата на
инцидента, както и че се налага почти ежедневно преминаване през процесния
участък, което напомня на събитието. Не се установява инцидентът да е наложил
отсъствие на ищцата от работа за продължителен период от време и невъзможност за
изпълнение на служебните задължения, както и друго негативно продължително
въздействие върху ежедневието на ищцата. Следва да се има предвид, че съдът е
8
длъжен да обезщети само реално настъпили вреди, но не и хипотетични такива, с
оглед на което създадени представи за това кой е можело да бъде в колата, какво е
можело да се случи, ако дървото е паднело по различен начин и др. под. не следва да
оказват въздействие при определяне на дължимото обезщетение. Съдът съобразява и
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към датата на
събитието – 23.06.2022г. според практиката на ВКС. С оглед всички тези
обстоятелства и при съобразяване, че липсват физически и трайни и отличаващи се с
голяма интензивност емоционални увреждания, а са налице само преходни
психологични такива, съдът намира, че обезщетение в размер от 3500лв. би било
справедливо за компенсиране на претърпените негативни преживявания.
На последно място следва да бъде разгледано възражението за съпричиняване,
направено от ответника. В Решение № 92/24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС е
разяснено, че за да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причИ.
връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки
или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причИ. връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63г.
Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или
бездействал виновно. В цитираното ППВС основният акцент в т. 7 е върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, а
те са две - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряката
причИ. връзка между това поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
В настоящия случай, съдът намира, че не се установява проява на поведение от
страна на ищцата, което да е създало предпоставки за осъществяване на деликта и за
настъпване на вредите или да е улеснило механизма на увреждането. Ответникът
твърди, че ищцата е нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не се е съобразила с
атмосферните условия, с видимостта, с поставените пътни знаци и скоростта на
движение, поради което не е била в състояние да спре и да избегне препятствието.
Доказването на тези факти тежи върху ответника, както му е указано с доклада по
делото. За установяването им не са събрани доказателства. Напротив, от експертното
заключение по САТЕ се установява, че водачът не е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, тъй като дървото е паднало внезапно на платното за
движение. Отделно от това, от гласните доказателства и заключението се установява,
че върху автомобила е паднал само клон (разклонение) от дървото и докато
автомобилът спре, същият се е изхлузил. Това показва, че самото дърво е паднало след
преминаване на автомобила покрай него, което означава, че е бил извън зоната на
видимост на водача. Тоест, ищцата не е разполага с никаква възможност да отреагира,
за да избегне инцидента, а не се установява и да е нарушила правилата по ЗДвП, за да
е допринесла. Ето защо, възражението се явява неоснователно.
Ищците имат право и на лихва за забава от датата на инцидента съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, тъй като при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана.
По изложените съображения, предявеният иск за имуществени вреди се явява
9
основателен до размер на сумата от 19 287,80лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 24 999лв. като частичен от 25 482,71лв. подлежи на отхвърляне. Искът за
неимуществени вреди се явява основателен до размер на сумата от 3500лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 10 000лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни, като съдът намира, че разноските, които са свързани само с иска за
неимуществени вреди, следва да бъдат определени отделно.
Ищците са доказали разноски в размер на 1399,96лв. за държавна такса, от които
400лв. са за иска за неимуществени вреди; 1080лв. депозити за експертизи, от които
600лв. са за КСППЕ, която се отнася само за иска за неимуществени вреди; 60,00лв.
депозити за свидетели и 3489лв. адв. възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Налице е кумулативно обективно съединяване на искове с обща цена
от 34 999лв. По делото са проведени 5 открити съдебни заседания, като според
Наредба № 1/2004г. се дължи допълнително възнаграждение след второто открито
съдебно заседание. Разпитани са петима свидетели и са изслушани три експертни
заключение, две от които комплексни. Събран е значителен обем доказателства, като
делото може да се квалифицира със средна фактическа и правна сложност. Ето защо,
при преценка на всички тези обстоятелства, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно. Тъй като не е разграничено каква част от
адвокатското възнаграждение се отнася за иска за имуществени и каква част за иска за
неимуществени вреди, съдът намира, че това следва да бъде направено
пропорционално на тяхната цена или 2492,11лв. за първия и 996,89лв. за втория.
Разноските само за иска за неимуществени вреди съответно възлизат на 400лв.
държавна такса, 600лв. депозит за КСППЕ и 996,89лв. за адв. възнаграждение или
общо 1996,89лв., от които съразмерно се дължат 698,91лв. От останалите разноски в
общ размер от 4032,07лв., на ищците следва да се присъдят съразмерно 3110,91лв.
Ответникът също има право на разноски, като е доказал такива в размер на
800лв. за депозити и претендира юрк. възнаграждение в минимален размер, който
възлиза на 100лв. Съразмерно следва да му се присъдят 585,98лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, БУЛСТАТ: ***********, с адрес: /населено място/, да
заплати на Г. В. М., ЕГН: **********, и А. С. М., ЕГН: **********, и двамата с
адрес: /населено място/, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 19 287,80лв.,
представляваща обезщетение за настъпили имуществени увреждания по притежавания
от тях л. а. „Сузуки СХ4“ с рег. № ********, бял цвят, дата на първа регистрация:
2016г., в резултат от паднало дърво на 23.06.2022г., около 08:57ч., на пътното платно на
път III-1003 на кръстовището с ул. „**************“, с. М., представляващ част от
републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва от 23.06.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3110,91лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 19
287,80лв. до пълния предявен от 24 999лв., предявен като частичен иск от
вземане в общ размер от 25 482,71лв.
ОСЪЖДА /фирма/, БУЛСТАТ: ***********, с адрес: /населено място/, да
заплати на Г. В. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 49
10
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от паднало дърво на 23.06.2022г., около 08:57ч., върху
управлявания от ищцата л. а. „Сузуки СХ4“ с рег. № ********, бял цвят, дата на първа
регистрация: 2016г., движещ се по пътното платно на път III-1003 на кръстовището с
ул. „**************“, с. М., представляващ част от републиканската пътна мрежа,
ведно със законната лихва от 23.06.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 698,91лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3500лв. до пълния
предявен от 10 000лв.
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН: **********, и А. С. М., ЕГН: **********, и двамата с
адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, БУЛСТАТ: ***********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 585,98лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11