Р Е Ш Е Н И
Е
№ 839/27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд, гр. Пазарджик, I-ви състав, в открито заседание на пети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова , като разгледа докладваното от съдия Шотева
административно дело № 798, по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на КСО и е образувано по жалба от С.А.З. ***, ЕГН
**********, чрез адв.П.Г. против Решение
№1012-12-88/01.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 121-00-1076-3 от 22.05.2019г. на Ръководителя на
изплащане на обезщетения и помощите при ТП на НОИ - Пазарджик. С посоченото разпореждане на
жалбоподателя е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО.
Жалбоподателят е направил искане съдът да отмени
обжалваното мотивирано решение и потвърденото с него разпореждане и да
разпореди да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица.
Жалбоподателят твърди, че е полагал реално труд, като докато е работил по
трудово правоотношение е бил осигуряван за всички осигурени социални рискове и
отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО. Мотивите за отказа – липса на
доказателства за упражнявана дейност не кореспондират със законовите
изисквания. Тези съображения се подържат и в проведеното открито съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, който претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ гр.
Пазарджик чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание и в
представени писмени бележки оспорва жалбата и моли да се потвърди издаденото
мотивирано решение. По делото е доказано, че работодателя на жалбоподателя не е
водил редовно счетоводство, като се твърди, че трудовия договор на бил
прекратен законосъобразно. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Обжалваното решение е мотивирано с
аргумента, че сключеният трудов договор между работодателя и жалбоподателя е
неясно формулиран – не е посочено точно в какво се изразява работата, поради
което било трудно жалбоподателя да разбере в какво се изразява неговото
задължение за полагане на труд. От друга страна този договор бил прекратен на
основание чл.325, ал.1,т.4 от КТ , поради което задължително било работата да е
била описана детайлно, за да не се нарушават правата на работника.Освен това се
твърди, че посочено възнаграждение било прекомерно за изпълняваната работа,
което водело до съмнение за полагане на труд в действителност.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по
същество – за основателна:
По делото е разпитан свидетеля Б., от показанията на
който се установява, че жалбоподателя действително е престирал труд, тъй като в
този момент не е имало възможност сина и внука на работодателя му да помагат, а
са имали извънредна поръчка.
От приетата по делото СИЕ, неоспорена от проц.представител на ответника, се
установи, че съгласно водената от работодателя присъствена
форма/обр.76/,жалбоподателят е отработил 2 дни по осем часа на 27.02.2019г и на
28.02.2019г. , а за м.март на 2019г. е отработил 4-ри дни на 1.03;05.03.;06.03
и на 07.03.2019г., като по разплащателните ведомости, съхраняващи се при
работодателя, има начислено и платено трудово възнаграждение на жалбоподателя,
получено съразмерно на отработените дни. Установи се, че върху платеното
трудово възнаграждение са начислени и платени към държавния бюджет осигурителни
вноски към ДОО, допълнителен пенсионен фонд и здравни вноски; начислен и платен
е данъкът върху общия доход на жалбоподателя; подадени са от
работодателя/осигурителя в законния срок декларации обр. 1 в които са
декларирани отработените от оспорващия дни, осигурителен доход, нетно
възнаграждение и дължимите вноски за осигуряването и ДОД;
От приетия заверен препис от трудовата книжка на Ст.З. се установи, че
процесния период му е отразен като трудов стаж.
При тези така установени обстоятелства съдът намира, че жалбоподателя е изпълнил предпоставките на чл. 54а от КСО, за да придобие право на парично обезщетение за безработица: Жалбоподателят е бил регистриран като безработен в Агенцията по заетостта, не е придобил право на пенсия и не е упражнявал трудова дейност.
Неоснователни са възраженията на ответника:
Реалното престиране на труд по възникналото трудово
правоотношение се установява от показанията на разпитания свидетел и от
писмените доказателства по делото. Извършваните конкретни трудови дейности от
жалбоподателя и размера на възнаграждението, което той е получавал са предмет
на споразумение между страните по трудовото правоотношение, както и обект на
работодателска власт от страна на работодателя. Поради това са необосновани
възраженията относно ниско квалифицираната дейност извършвана от жалбоподателя
и евентуалния несъответно висок размер на получаваното от него трудово
възнаграждение.
Трудовият договор по своя характер
е граждански договор, сключен между равнопоставени субекти на гражданскто
право, като разпоредбта на чл. 74 от КТ сочи кой е органа и в кои случай може
да бъде обявена недйствителността му. На основание чл. 74, ал. 3 от КТ в
случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той
незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор. Органите на ТП на НОИ - Пазарджик , постановявайки оспореното решение,
са оспорили действителността на сключения трудов договор, но не са инициирали
съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването
й не бъде връчено на страните.
Установи се, че е налице и
вписване в трудовата книжка, не оспорено, а съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните
обстоятелства в нея свързани с упражняване на трудова дейност на работника/служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 ,ал.1 от ГПК официалния удостоверителен
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за
удостоверените в него факти. Административният орган, при постановяване на
оспореното решение, не е съобразил доказателствената сила на трудовата книжка,
която е изрично законово регламентирана.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
основателна, а Решение №1012-12-88/01.07.2019г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-1076-3 от 22.05.2019г. на Ръководителя на изплащане на обезщетения и
помощите при ТП на НОИ – Пазарджик, за
издадени в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 54а от КСО,
поради което същите следва да бъдат отменени, а делото да бъде изпратено като
преписка на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик
със следните задължителни указания: Да издаде ново разпореждане, с което да
отпусне съответното парично обезщетение за безработица на жалбоподателя по
заявление № 121-00-1076/27.03.2019г.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, който следва да бъдат в размер на 560
лв., от които 10 лв. ДТ, 350 лв. за възнаграждение за един адвокат и 200лв.
възнаграждение за ВЛ.
Предвид гореизложеното Административен съд, гр.
Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение №1012-12-88/01.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик,
с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1076-3 от 22.05.2019г. на
Ръководителя на изплащане на обезщетения и помощите при ТП на НОИ – Пазарджик
Изпраща преписката на Ръководителя на
изплащане на обезщетения и помощите при ТП на НОИ – Пазарджик, като му дава задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, посочени в мотивите на настоящето решение.
Осъжда ТП на НОИ гр. Пазарджик за заплати на С.А.З. с ЕГН
********** разноски по делото в размер на 560 / петстотин и шестдесет /лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето
му.
Съдия:/п/
С
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3248 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 1285/ 2020 г. на ВАС- Шесто
отделение:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на
директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Пазарджик, срещу решение № 839 от 27.11.2019 г., постановено по административно
дело № 798 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по адм. дело № 1285/2020 г. по описа на
Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик,
да заплати на С. А. З., съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.