Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Габрово, 30.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на четиринадесети декември .............................. през две хиляди и двадесета година ................................. в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря Р. НЕНОВА .............................. и в присъствието на прокурора ................................................................................................ като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1084 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Найден Геров” № 66, е обжалвал Наказателно постановление № 07-001270, издадено на 13.10.2020 г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с което за нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „А” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на дружеството в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1500 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в хода на воденото по същество съдебно заседание чрез процесуален представител, упълномощен по предвиденият за това ред, жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Те включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Дружеството „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД е наемало самостоятелно работници и служители на трудово правоотношение и поради тази причина към месец април 2020 г. се е явявало работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ.

С трудов договор № **********/16.04.2020 година, сключен между посоченото дружество и М.Г.Й. от град Габрово, ЕГН **********, последната е била назначена на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция” в стопанисван от „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД обект – бензиностанция „Петрол” № 4301, находящ се на бул. „Стефан Караджа” № 4 в гр. Габрово. В него тя е работила от 21.04.2020 година до 10.09.2020 година. На 11.09.2020 година трудовия договор на същата е бил прехвърлен по чл. 123 от КТ към друго дружество – „Петрол” АД поради прехвърляне на управлението на този обект от „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД на него.

Свидетелите Р.Б. и Д.Г. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.

На 25.09.2020 година двамата свидетели осъществили проверка в посочения обект на бул. „Стефан Караджа” № 4 в гр. Габрово, която била проведена въз основа на искане Вх. № 20083851/14.09.2020 г., подадено от „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД до Дирекция „ИТ” Габрово. Към момента на проверката те установили, че М.Г.Й. изпълнява трудова дейност в него. Същата попълнила декларация, в която посочила, че работи въз основа на сключен трудов договор с конкретно уговорено възнаграждение на длъжността „обслужващ бензиностанция/газстанция” от месец април 2020 година до 10.09.2020 година, както и че от 11.09.2020 година работи на същата длъжност към „Петрол” АД. Впоследствие, въз основа на данните от изисканата и представена в Дирекция „Инспекция по труда” Габрово писмена документация е било установено, че това лице е започнало да изпълнява посочената длъжност от 21.04.2020 година, както и че „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД не е изпълнило задължението си да изпрати в законоустановения срок уведомление за сключения трудов договор с него до ТД на НАП.

Като са се базирали на изложеното, както и на неизпълненото от дружеството задължение за изпращане на уведомлението за сключения трудов договор до ТД на НАП Габрово, проверяващите са приели, че дружеството е допуснало нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „А” от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Резултатите от проверката са отразени в протокол за извършена проверка с Изх. № ПР2026552 от 02.10.2020 година. Въз основа на тях и останалите писмени материали по административно-наказателната преписка, на тази дата срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, който е връчен на управителя на „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД, присъствал при съставянето на акта. Въз основа на него е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Копието от разписката в приложения екземпляр от НП сочи, че то е било връчено на управителя на санкционираното дружество на 13.11.2020 година. Жалбата против постановлението е постъпила в съда на 20.11.2020 година, или на последния ден от определения в чл. 59 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на този екземпляр от него. С оглед на това и обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

Законосъобразността на всяко едно НП се предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да бъде  съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които и това да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. Актът отговаря на тези изисквания, като съдържа данни не само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразявало самото то. Съществуването на последното следва да се приеме за безспорно от фактическа страна, след като от данните в приложените писмени материали е видно, че дружеството действително не е изпълнило предвиденото задължение по чл. 62, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „А” от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ не само в рамките на съответния установен срок за него, но и повече от пет месеца след края на този срок. Нарушението е установено според нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен (по смисъла на чл. 416, ал.5 от КТ) орган е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което то е санкционирано.

Освен за определена правилно по вид с оглед на изведената правна квалификация на нарушението и съответната правно-организационна форма на отговорния за него нарушител, който се явява ЮЛ, съдът намери наложената за нарушението имуществена санкция за законосъобразна и по отношение на нейния размер. При издаване на НП наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до невъзможност за санкциониране на нарушението въз основа на установеното с чл. 415в от КТ поради факта, че (според чл. 415в, ал. 2 от КТ) за вида, към който то се числи, не е предвидена възможност за квалификация като маловажен случай. Доколкото те отговарят на установеното от закона, а заради допълнително възникналите последици за работника от самото нарушение и значителния период от време, изминал между края на установения по закон срок за изпълнение на задължението и момента за извършване на проверката, при която то е било установено, не би могло да има предпоставки, годни да обосноват приложението на чл.28 б.”А” от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК, и изискването за неговата законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните с него обстоятелства очевидно са били отчетени от страна на наказващия орган при индивидуализацията на наложеното наказание, след като този орган е определил имуществена санкция в минимално възможния според чл. 414, ал. 3 от КТ размер. Отнасящата се до нея сума от 1500 лева не е ниска, но в този вид наложеното наказание отговаря в най-пълна степен както на тежестта на самото нарушение, така и на целите на административно-наказателната репресия по смисъла на чл.12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане. Поради това съдът приема, че не са налице основания, които да водят до необходимост от отмяна или изменяване на обжалваното наказателно постановление, и счита, че следва да го потвърди.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на това, след като отчете направеното искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ), жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, което възлиза на сумата от 80 лева.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-001270, издадено на 13.10.2020 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с коЕто за нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „А” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Найден Геров” № 66, в качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева – на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ЕМЕРАЛД 2017” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Найден Геров” № 66, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 3, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................