РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Враца, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420103379 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу Е. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****,
ул. „*** ***“ № **.
Ищецът „Топлофикация-София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Е. К. Т., З. К. П., Е. К. И. и Р. К. Т. в условията
на разделна отговорност при квоти по ¼ за следните суми: 2 109,20 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането; 300,32 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г.; 29,59 лв. – главница
за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно
със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането; 5,98 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г.
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 57349/2020 г. по описа на СРС срещу Е. К. Т. за следните суми:
527,30 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането;
75,08 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г.; 7,39 лв. –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането; 1,49 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г.; 24,72 лв. – разноски
по делото за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че като собственик на процесния
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****., ж.к. „***“ **, бл. ***, вх. **, ет.**, ап. ***,
ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София.
Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните са били в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, в сила от
10.07.2016 г. Твърди се, че съгласно ОУ купувачите са били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактура
на интернет страницата на продавача. Сочи се, че в ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай
че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Поддържа се, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е
погасил задълженията си.
Твърди се още, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.139
ЗЕ/, собствениците на сграда – етажна собственост, в която се намира и имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
„Нелбо Инженеринг” ООД. Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че
за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които са доказателство, че сумите
за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване
на предявените искове за сумите така, както са заявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил
отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Поддържа се, че по делото не е установено, че ответникът има качеството потребител, тъй
като обстоятелството, че е посочен като абонат по партидата за жилището, не го прави
собственик или ползвател на същото за процесния период. Изтъква се, че жилището, за
което се твърди да са предоставени услугите, е собственост на различно лице от ответника.
Твърди се, че не съществува договорно отношение между ищеца и ответника, като
последният не е живял в жилището и не е ползвал топлинни услуги. Оспорва се
дължимостта на процесните суми, като се посочва, че същите не са индивидуализирани по
основание и размер, не са счетоводно обосновани, като не е представен нито един първичен
или вторичен счетоводен документ за установяването им. Посочва се, че приложените
съобщения към фактури са частни едностранни документи и не доказват, че посочените в
тях начислени суми са за реално потребена топлинна енергия. Направено е възражение, че
вземанията са погасени по давност с оглед законоустановения 3-годишен давностен срок за
периодично вземане от изискуемостта на вземането до депозирането на заявление по чл. 410
ГПК.
По тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
От третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД е постъпило становище,
в което се твърди, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е
2
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 57349/2020 г. по описа на
СРС, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против ответника, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2020 г., с
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 527,30 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането; 75,08 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г.; 7,39 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането; 1,49 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г.; 24,72 лв. – разноски по делото за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197,
дело 29782/93 г. от 25.11.1993 г. се установява, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариалния акт, С. И. С. е придобила правото на собственост
върху апартамент № ** на ет. ** в бл. ***, вх. **, в ж.к. „*** - ***“, гр. ***, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 92,67 кв.м.
По делото е приета като доказателство молба-декларация с вх. № 3911/01.10.1999 г.,
подадена от С. И. С. до председателя на УС на „Топлофикация – София“ АД, с която моли
да й бъде открита партида при дружеството за адрес ж.к. „*** - **“, бл. ***, вх. **, ет. **, ап.
***.
Представено е писмо изх. № Г-14568/04.07.2017 г. от директор Дирекция
„Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ при „Топлофикация – София“ ЕАД
до Е. Т., З. П., Е. И. и Р. Т., с което последните са уведомени, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ
при смърт на клиент – физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят писмено
топлопреносното предприятие в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на
партидата с аб. № ******за заплащане на топлинна енергия за апартамент № *** на адрес:
ж.к. **** - ***“ бл. ***, вх.****. Приложена е и обратната разписка за изпратеното писмо, в
която е отбелязано, че същото е непотърсено.
Приет като доказателство по делото е договор от 30.09.2002 г., сключен между
Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД, като изпълнител, и
представител на етажната собственост на адрес: гр. ****, ж.к. „*****- *****“ бл. ***, вх. **
и ***, като възложител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши да жилищната и нежилищната площ следното: монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата етажна собственост съгласно изискванията на ЗЕ.
Представен е и договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ, сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД, като възложител, и „Нелбо“ ЕАД, като изпълнител, съгласно
който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост при
спазване изискванията на ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което от
топломер в АС, от която е топлоснабдяван имот в гр. ****, ж.к. „***“, блок № ***, вх.***,
3
етаж **, aп. **, абонатен № ***, за процесния период м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. са
отчетени показания, отчислявани технологични разходи и разпределена топлинна енергия,
които са посочени в таблица към заключението. Автоматизираната абонатна станция е
монтирана през 2007 г. и е обща за вход *** и вход ***, като двата входа са ползвали
топлинна енергия само за топла вода. Според вещото лице за процесния период отчитане на
уредите и дялово разпределение на ТЕ е извършвано от фирма „Нелбо инженеинг“ ООД. От
събрана информация от топлинния счетоводител „Нелбо инженеинг“ ООД през
отоплителния сезон, предмет на делото, в процесния имот за периода м. 05.2017 г. до м.
04.2019 г. е начислявана прогнозно топлинна енергия въз основа на количества топлинна
енергия от предходния отоплителен сезон и прогнозно определени дялове ТЕ за
фактуриране през следващия отоплителен сезон. След края на всеки отоплителен сезон е
изготвяна окончателна изравнителна сметка от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие на разпоредба на чл. 71 и 72 от Наредба 16-334 за
топлоснабдяване. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово
разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители /уреди/ и
водомерите за топла вода на абонатите, показания на топломера в АС и е изготвила
индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС изравнителни
сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното през съответния
отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното/
през отделните месеци от ищеца. За процесния период м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. в имота
е осигурен достъп на представител на топлинния счетоводител за отчитане показанията на
уредите в имота – два водомера за топла вода. Съгласно експертизата са изготвени и са
влезли в сила изравнителни сметки за анализираните отоплителни сезони, заведени на
титуляр С. И. С., както следва: за отоплителен сезон 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. – 621,92
лв. за доплащане и за отоплителен сезон 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 718,73 лв. за
доплащане. В изготвените изравнителни сметки енергията е остойностена, като са
съобразени утвърдените от КЕВР цени на топлинната енергия за „Топлофикация София“ за
съответния период. Според вещото лице топломерът в АС, от която е топлоснабден
процесният имот, е преминал на технологични проверки, като са издадени свидетелства от
тях. Съгласно заключението размерът на фактурираните суми за ТЕ за процесния период по
месеци и общо в имот в гр. ****, ж.к. „***“, блок № ***, вх. ***, етаж **, ап. **, абонатен
№ ****, е на стойност главница 2 109,20 лв. Стойността на ¼ част от задължението по
главница е 527,30 лв.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за
периода от 05.2017 г. до 04.2019 г. ищецът е издал за абонатен № 326733 с адрес: гр. ***,
ж.к. „*** - **“ бл. ***, вх. **, ет. **, ап. **, 12 броя фактури на обща стойност 768,60 лв.,
като от данните в информационната система на ищцовото дружество се установява, че
сумите за топлоенергия, касаещи процесния период, не са заплатени. Според вещото лице в
информационната система на ищеца от ФДР за процесния имот за изследвания период са
постъпвали данни за изравнителни сметки, както следва: м. 07.2019 г. за период м.10.2018 г.
– 07.2019 г. – отчетна фактура за сума в размер на 718,73 лв.; м. 07.2019 г. за период м.
05.2017 г. – 04.2018 г. – отчетна фактура за сума в размер на 621,92 лв., като сумите от
изравнителните сметки са за довнасяне и към момента на изготвяне на заключението по тези
задължения няма извършено плащане. Съгласно заключението размерът на дължимите суми
за ТЕ за процесния период за обект с адрес: гр. ***, ж.к. „** - **“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **,
съобразно действащите цени за ТЕ през процесния период са както следва: общ размер на
главницата – 2 138,84 лв., от които 2 109,25 лв. – за ТЕ за БТВ и 29,59 лв. – за отдадена
сградна инсталация. Размерът на дължимите суми за процесния преиод за Е. К. Т. съобразно
действащите цени за ТЕ през процесния период са както следва: общ размер на главницата –
534,71 лв., от които 527,32 лв. – за ТЕ за БТВ и 7,39 лв. – за отдадена сградна инсталация.
4
Според експертизата размерът на законната лихва за забава, считано от датата на изпадане
на ответника в забава до 05.11.2020 г. за Е. К. Т. е както следва: общ размер на лихвата –
76,83 лв., от които 75,33 лв. – лихва върху сумата за главница и 1,50 лв. – лихва върху
сумата за отдадена сградна инсталация.
Съдът кредитира експертните заключения като верни, пълни и обективно дадени.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
- че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
През процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно
ал. 1 на посочената разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция
или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно
правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на топлинна енергия в
процесния имот за посочения период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
5
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или
по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като
страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната
енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, дело
29782/93 г. от 25.11.1993 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба
лицето Стефка И.а Стоянова е придобило правото на собственост върху апартамент №
***на ет. ** в бл. ***, вх.**, в ж.к. „** - **“, гр. *****.
Ищецът не е представил доказателства, установяващи настъпила смърт на лицето
Стефка И.а Стоянова, нито е представено удостоверение за наследници на същото, от което
да бъде направен извод, че ответницата Е. К. Т. е наследник по закон на С. И. С.. При тези
данни съдът намира, че по делото не е доказано, че ответницата е собственик на процесния
имот, респективно потребител на топлинна енергия. Не се установява по категоричен начин,
че ответницата Е. К. Т. е наследник по закон на установения по делото собственик на имота
– С. И. С., нито се установява С. И. С. да е починала, респ. наследниците й да са призовани
към наследяване. Липсват данни и ответницата Е. К. Т. да ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или облигационно право на ползване. Видно от извършената служебна
справка, процесният имот не съвпада и с регистрираните постоянен и настоящ адрес на
ответницата.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените установителни искове е
установяване на обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на енергия за
битови нужди. С проекта си за доклад по делото съдът е указал на основание чл.146, ал. 2
ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е имал качеството на потребител в
процесния имот в процесния период. Въпреки изричното указание на съда доказателства от
ищеца в тази насока не са ангажирани. Именно на ищеца е принадлежало процесуалното
задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът е имал качеството на
6
потребител в процесния имот в процесния период. При липса на ангажирани доказателства
за тези обстоятелства, както и с оглед изричното им оспорване от страна на ответницата,
съдът намира, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на факта, че тя има
качеството на потребител на топлинна енергия и следователно не се установява между нея и
ищцовото дружество да е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези
услуги.
С оглед на изложеното, ответницата не се явява задължено лице за претендираната на
договорно основание стойност на доставени услуги през посочения период. Предвид това, се
явява безпредметно обсъждането на изводите на вещите лица по приетите по делото
съдебно-техническа и счетоводна експертизи, както и направеното от ответника възражение
за погасяване на задълженията поради изтекъл давностен срок. Исковете за заплащане на
стойност на потребена в прцесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главните искове, поради което като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на
ответницата, но тъй като същата нито е сторила, нито е претендирала заплащането на
такива, не следва да бъдат присъждани.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу
Е. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. *****, ул. „*****“ № ***, искове
с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от: 527,30
лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до
изплащане на вземането; 75,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 05.11.2020 г.; 7,39 лв. главница, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането; 1,49 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 57349/2020
г. по описа на СРС срещу Е. К. Т..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Нелбо“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Хайдушка гора“ № 58.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7