Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 162, т.ІІ     

 

гр. Троян, 17.07.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав,  в публичното  заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЮТЕРОВА

Съдебни заседатели:.....................................

                                                        Членове:.....................................

при секретаря Мария Стенчева и в присъствието на прокурора ………………. като разгледа докладваното от съдията -  ЮТЕРОВА гр.д. № 138 по описа за 2009 год., за да се произнесе - съобрази:

             Цонка П. ***, Т.Т.Р., Д.П.К., Й.И.И., Ц.Л.К., К.Л. Ралчевси, Т.В.П., П.П.И., Е.Й.Д., И.Р.П.,***, Б.Р.П. и П.Ц.П.,*** са предявили срещу Д.П. ***, П.Д.В. и Ц.П. *** три обективно съединени иска с правно основание чл. 124 ал. І и 537 ал. ІІ и чл. 576 от ГПК, както подробно е описано в молбата. За установяване обстоятелствата по същата са ангажирани писмени и гласни доказателства. Първата ищца Цонка Петрова е починала и като страни в процеса са конституирани нейните наследници П.Х.Х. и Т.Х.П.,***.  Ищците твърдят, че заедно с първия ответник са съсобственици на процесния имот, находящ се в с. Шипково, който е останал в наследство от П.И.Т., починала през 1980 г. Ответникът П. се е снабдил с нот. акт за собственост върху целия имот, след което го е продал на трето лице, без да го е предложил на другите съсобственици за закупуване. Ищците са редовно призовани, в съдебно заседание са представлявани от адв. С.Т. от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло предявените искове със съответните законови последици, както и да бъдат отменени изцяло нот. акт № 145, т. VІ по нот. дело № 956/2008 г. и нот. акт № 10, т. VІІ по нот. дело № 1004/2008 г., и двете на Нотариус Д. Кънчевски.

Ответниците Д.П.П., П.Д.В. и Ц.П.В. са представили в законовия срок по чл. 131 от ГПК писмен отговор, който се поддържа в с. з. от техния пълномощник адв. Д. Илковски от ЛАК. Изразява се подробно становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, ангажирани са доказателства в тази връзка.

             От приложените писмени доказателства: нот. акт № 145, т. VІ по нот. дело № 956/2008 г. и нот. акт № 10, т. VІІ по нот. дело № 1004/2008 г., и двете на Нотариус Д. Кънчевски, скица от 05.01.2009 г. на Община Троян, у-ние за наследници № 5 от 16.01.2009 г. на Кметство с. Шипково, у-ние за дан. оценка от 06.02.2009 г., 5 бр. приходни квитанции за платен данък земя, у-ние за дан. оценка от 31.07.2008 г., писмо от Община Троян от 06.02.2009 г., копие на нот. дело № 656/2008 г. на Нотариус Д. Кънчевски, писмо от Община Троян от 20.05.2009 г., писмо от Община Троян от 02.06.2009 г., декларация от 31.07.2008 г. по чл. 14 от ЗМДТ, от показанията на разпитаните по делото свидетели Мара Спасова Бояджиева, М.Г. Попска, Петко Вачков П., Цанко Дочев Кавурски, Петко Петков Бояджиев и Марин Димитров Маринов, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото са наследници на П.И.Т.,***, починала на 20.02.1980 г., видно от приложеното у-ние за наследници. Установява се, че по заявление с вх. № 21 Ш/19.11.1991 г., подадено от Д.П. е издадено решение № 1678 от 05.04.1993 г. на ПК – гр. Троян, с което на наследниците на П.И.Т. е възстановена собствеността върху описаните земеделски имоти находящи се в землището на с. Шипково. В т. 4 от същия фигурира овощна градина с площ 2,500 дка, находяща се в м. Лъгът, при граници: шосе, Иван Минков, река и Д. Цералски. Не се оспорва от страните, че видно и от скица № 90 от 25.01.2008 г. /заверена към 07.10.2008 г./, част от имот с кад. № 1055 попада в парцел ХХІІ, кв. 32 по плана на с. Шипково, с площ на част от имота попадаща по разписен лист в парцел ХХІІ “За озеленяване” 1 900 кв. м, с одобрен кад. план със заповед от 1999 г., одобрен регулационен план със заповед от 1990 г. и ИРД със заповед от 1990 г., при граници: река, път, Мара Спасова Бояджиева и Андрея Маринов Белевски. Като собственик по разписния лист за този имот са записани наследниците на П.И.Т..

С нот. акт № 145, т. VІ по нот. дело № 956/2008 г. на Нотариус Д. Кънчевски, първият ответник Д.П. е признат за собственик на описания горе имот, придобит по наследство и давностно владение, след което го е продал на втората ответница П.В. по време на брака й с последния ответник Ц.В. /в режим на СИО/.

По делото е представена справка от отдел “МДТ” при Община Троян, от която се установява, че ищците не са декларирали процесния имот, представена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане на данък върху недвижими имоти на Д.П. от 31.07.2008 г. Приети са като доказателства и квитанции за платен данък за 2008 г. и 2009 г. от Д.П..

  Настоящата инстанция е допуснала събирането на гласни доказателства, като по делото са разпитани шест свидетели. Свидетелите Мара Бояджиева, М. Попска и Петко П. излагат, че страните по делото са наследници на П.И. /Т. Атанасова – по мъж/, която е била собственик на процесния имот, находящ се в м. Лъгът, свидетелите посочват границите на имота. След възстановяване на собствеността на наследниците на П.И., това място е обработвано от всички тях, като те са си го разделили и всеки е обработвал неговата си част. Свидетелката Бояджиева, която също притежава имот в съседство, дава показания, че там няма огради – всеки си знае мястото, като имотите се орат от Петко П. и Лалю Диев, които имат трактори и хората ги наемат за обработване на земите си. Бояджиева посочва как страните са си разделили процесния имот – до нея е Д.П., след това Тотка П., Е. Доневска, П.И., Цонка и Тотка Р.. Свидетелите не са чували страните да спорят за това място, всички те са племенници на П.И., която не е имала деца и всички те си обработват наследственото място. Свидетелят П. излага, че притежава трактор и обработва нивите на хората, също заявява, че знае процесното място, което е собственост на страните по делото в наследство от П. и съпруга й Тодор Атанасов. Те са си разпределили частите, които обработват, като П. посочва същата последователност на това разпределение както свидетелката Бояджиева. Свидетелят Петко Бояджиев дава показания, че не знае дали имота е разделен, но там е виждал да го обработват много хора, включително и Д.П., не може да посочи границите. В този резон са и показанията на свидетеля Марин Маринов, че основно в имота е виждал П., но ищците също са ходили там и той не знае точно кой какво обработва. Единствено показанията на Цанко Кавурски се различават от останалите, като този свидетел заявява, че Д.П. е син на сестра на наследодателката П.И., която не е имала деца и П. я гледал срещу нейните имоти. Кавурски излага още, че процесното място е обработвано и владяно от ответника П., сега разбира, че има и други наследници, които претендират. Неговите по-редовни наблюдения са от преди четири години, когато вече често е ходил в къщата си в с. Шипково след като се е пенсионирал. 

         При тези данни съдът намира, че е сезиран с установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК, който е допустим – ищците претендират да бъде доказано по отношение на ответниците, че са собственици на 19/24 ид. части от процесния имот и съда намира, че за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. По своята същност главния иск се явява основателен и доказан при следните съображения: Първият ответник Д.П. се легитимира като собственик на процесния имот с представения нот. акт № 145, т. VІ от 20.11.2008 г., позовавайки се на два придобивни способа, а именно наследство и 10 годишна придобивна давност, визирина в чл. 79 ал. І от ЗС. Безспорно е, че П. има качеството на наследник на П.И., но решаващия съд намира, че в полза на същия не е изтекла 10 годишната придобивна давност. Предвид хипотезата на чл. 79 от ЗС е било необходимо в продължение на 10 години ответника да владее непрекъснато имота, без да е обезпокояван от някой, т. е. да е налице corpus  - фактическа власт върху вещта и animus – поведение и намерение на един пълноправен собственик на вещта, което да е демонстрирано в случая пред останалите съсобственици и същите да не му са се противопоставяли. Собствеността върху процесния имот е възстановена през 1993 г. на наследниците на И. и оттогава всички те го обработват, като са си го разделили на части. Правилно е цитирана константната практика на ВКС, че снабдяването с акт за собственост по обстоятелствена проверка е явна демонстрация за намерението на съответното лице, че свои имота за себе си, но това П. е сторил едва през 2008 г. При тези изводи ще следва главния иск изцяло да бъде уважен като бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 19/24 ид. части от процесния имот.

Вторият обективно съединен иск с правно основание чл. 537 ал. ІІ от ГПК е акцесорен по отношение на главния и следва неговата съдба. Съда е сезиран да отмени изцяло нот. акт по обстоятелствена проверка № 145 т. VІ, с който П. е признат за собственик на целия имот по наследство и давностно владение. Ще следва описания нот. акт да бъде отменен по този ред, но до размера на 19/24 ид. части от процесния имот. Безспорно по делото беше доказано, че Д.П. е съсобственик на имота в качеството си на наследник и притежава съответните идеални части от него. Относно извършената в последствие продажба на другите двама ответници при режим на СИО са изложени възражения, че не са спазени изискванията на императивната норма на чл. 33 ал. І от ЗС, а именно при продажбата на своята част пред нотариуса П. не е представил писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици при същите условия да купят тази част. Настоящата инстанция намира тези изводи за неправилни. Към момента на изповядване на сделката покупко-продажба П. се е легитимирал като собственик на целия имот, представяйки описания вече нот. акт № 145. Този акт е оспорен по надлежния ред едва в настоящето производство, т. е. към момента на сделката той съществува и поражда своето правно действие. Ето защо не е било необходимо представянето на доказателствата, визирани в разпоредбата на чл. 33 ал. І от ЗС, защото този акт не е материализирал съсобственост.        При хипотезата на чл. 574 от ГПК обаче съдът намира, че са извършени нот. действия относно противоречаща на закона сделка, материализирана в нот. акт в нот. акт № 10, т. VІІ по нот. дело № 1004/2008 г., тъй като продавача по нея не е собственик на имота. Ще следва същата да бъде обявена за нищожна по реда на чл. 576 от ГПК.

         В настоящото производство е открита процедура по оспорване истинността на нот. акт № 145, т. VІ по нот. дело № 956/2008 г. и у-ние за наследници № 5 от 16.01.2009 г. на Кметство с. Шипково. Нот. акт № 145/2008 г. е от категорията на диспозитивните документи и за да бъде оспорена неговата неистинност следва да се заяви, че той е неавтентичен, т. е. че е подправен и това е единствения път за защита срещу формалната му доказателствена сила. С подобно твърдение съда не се сезиран и ще следва да бъде признато, че оспорването не е доказано. Що се отнася до атакуваното у-ние за наследници № 5 от 16.01.2009 г. установява се, че става въпрос за недописване на датата, когато е починала Мита И. Попска, което е изправено в изисканото от кметството ново у-ние за наследници № 62 от 13.05.2009 г. Ето защо следва да се приеме, че и по отношение на него оспорването не е доказано. 

 С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответниците солидарно да заплатят на ищците направените от тях съдебно-деловодни разноски - по 49,52 лева на всеки един от тях, възлизащи общо в размер на 643,82 лева.

Водим от изложеното съдът

 

Р      Е       Ш      И:

               

                ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.П.П., ЕГН ********** ***, П.Д.В., ЕГН **********, Ц.П.В., ЕГН **********,***, ж. к. Лъгът, бл. 1, вх. 2, ет. 4, ап. 11, че Тотка Т.Р., ЕГН **********, Д.П.К., ЕГН **********, Й.И.И., ЕГН **********, Ц.Л.К., ЕГН **********, К.Л.Р., ЕГН **********, Т.В.П., ЕГН **********, П.П.И., ЕГН **********, Е.Й.Д., ЕГН **********, И.Р.П., ЕГН **********,***, Б.Р.П., ЕГН ********** ***, П.Ц.П., ЕГН ********** ***, П.Х.Х., ЕГН ********** и Т.Х.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** - адв. С.Т. са собственици на 19/24 идеални части от следния недвижим имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ кад. № 1055 попадащ в парцел ХХІІ, кв. 32 по плана на с. Шипково, с площ на част от имота попадаща по разписен лист в парцел ХХІІ “За озеленяване” 1 900 кв. м, с одобрен кад. план със заповед от 1999 г., одобрен регулационен план със заповед от 1990 г. и ИРД със заповед от 1990 г., при граници: река, път, Мара Спасова Бояджиева и Андрея Маринов Белевски

         ОТМЕНЯВА нотариален акт № 145, т. VІ от 20.11.2008 г. по нот. дело № 956/2008 г. на Нотариус Д. Кънчевски с рег. № 525 на НК до размера на 19/24 идеални части от подробно описания в него недвижим имот, като този иск за отмяна на целия нот. акт ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недокзан.

         ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН нотариален акт № 10, т. VІІ от 04.12.2008 г. по нот. дело № 1004/2008 г. на Нотариус Д. Кънчевски с рег. № 525 на НК.

         ОСЪЖДА Д.П.П., П.Д.В. и Ц.П.В., с горните данни да заплатят солидарно на Тотка Т.Р., ЕГН **********, Д.П.К., ЕГН **********, Й.И.И., ЕГН **********, Ц.Л.К., ЕГН **********, К.Л.Р., ЕГН **********, Т.В.П., ЕГН **********, П.П.И., ЕГН **********, Е.Й.Д., ЕГН **********, И.Р.П., ЕГН **********,***, Б.Р.П., ЕГН ********** ***, П.Ц.П., ЕГН ********** ***, П.Х.Х., ЕГН ********** и Т.Х.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** - адв. С.Т., по 49,52 –  четиридесет и девет лева и 52 стотинки на всеки един от тях, сторени съдебно – деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 643,82 – шестстотин четиридесет и три лева и 82 стотинки.  

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                                           Районен съдия: