№ 121
гр. Кюстендил, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на В. Б. К., подадена чрез
процесуалния представител адв.А. С., с адрес: ******************, срещу решение
№703/05.07.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№499/2024г. по
описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е осъдил В. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: ************* да заплати на „************“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: *************, сумата от 9 100.00 лева -
главница, представляваща извършено в полза на ответника плащане без правно
основание по прекратена застрахователна полица ************* от 28.03.2022г.,
сключена между страните, ведно със законната лихва върху същата, считано от
20.09.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 294.00 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.06.2023г. до
19.09.2023г. включително; осъдил е В. Б. К. да заплати на ищцовото дружество и
сумата от 814.00 лева, представляваща сторените от последното разноски по воденето
на делото.
1
Въззивникът В. К. – ответник в първонистанционното производство, обжалва
решението изцяло, релевирайки доводи за неговата неправилност, произтичаща от
противоречието му с материалния закон и допуснато от решаващия съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на обжалвания акт.
Сочените нарушения се свързват с неанализирането в цялост и поотделно на
ангажираните в производството доказателства, както и игнорирането на
доказателствата, ползващи ответната по иска страна. Всичко това, според въззивника,
довело до грешни и не мотивирани изводи, залегнали в мотивите на
първонистанционното съдебно решение.
Въззивникът, анализирайки събраната в производството доказателствена
съвкупност, достига до следните заключения: сумата от 631.17 лева, представляваща 3-
та и 4-та разсрочени вноски по застрахователната полица са внесени от ответника К. на
27.10.2022г. в брой и на каса на обслужващият го застрахователен посредник и издател
на полица застрахователен брокер „************, а застрахователят е възстановил
покритието по застрахователна полица Каско №*************/28.03.2022г., издавайки
добавък №1/27.10.2022г.; видно от уведомление за завеждане на застрахователна
претенция №********/31.10.2022г. ответника К. бил представил всички изискани му от
застрахователя документи при завеждането на застрахователната претенция. Към
представените документи фигурирало и удостоверение за банкова сметка на
собственика по талон на увреденото МПС, който в случая е именно В. К..
Доказателство за наличието на банкова сметка по застрахователната претенция бил и
процесният превод от 17.05.2023г. в размер на 9 100 лева. Всичко изложено водело до
извод, че застрахователното дружество не възнамерявало да възстанови сумата от
631.17 лева, представляваща 3-та и 4-та вноски по застрахователната премия, т.е.
последните не били недължимо платени, а напротив – платени по възстановена от
застрахователя полица. Възстановяването на покритието по застрахователната полица
се потвърждавало и от издадения от ищцовото дружество добавък №1/27.10.2022г., с
който освен възстановяването на полицата, са събрани и просрочените две вноски, а
именно 3-та и 4-та и е регистрирана застрахователната му претенция, възникнала с
настъпването на застрахователно събитие – ПТП. Счита, че ако застрахователят е имал
намерение да откаже застрахователната претенция, то същият е следвало да регистрира
застрахователната претенция на К., но не и да събира вноските по полицата, които
застрахователят твърди, че са просрочени и не е следвало да издава добавък
№1/27.10.2022г. за възстановяване на застрахователната полица. Видно от представени
по делото разпечатки от информационната система на застрахователя, „************“
АД е осчетоводило и приключило застрахователен договор по имуществена
застраховка автокаско №************* като действаща и платена изцяло. Счита, че
застрахователя се е облагодетелствал, събирайки просрочените застрахователни
премии, които е запазил и не е върнал на К., но все пак е постановил отказ, който
2
противоречи на всички негови действия. Въз основа на изложеното въззивникът
заключава, че от анализа на ангажираните в хода на първоинстанционното съдебно
производство доказателства, се достигало до извод, че ищцовата претенция е
неоснователна, а полученият банков превод в размер на 9100 лева, с основание щета
********/peг.ув.мпс:****************, представлява дължимо и изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение по силата на сключен между страните
застрахователен договор по имуществена застраховка автокаско №*************. Не
се установявала основателността на нито един от фактическите състави на
неоснователното обогатяване, на които ищцовото дружество основавало исковата си
претенция.
Искането е за уважаване на жалбата и постановяване на съдебен акт, с който
да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлена исковата претенция като
неоснователна.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които съдът не е
допуснал, приемайки липса на предпоставки за събирането им във въззивното
производство.
В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна – „************“ АД, чрез пълномощника ю.к. Г.Р..
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се заявява искане за оставянето й
без уважение с последица потвърждаване на обжалваното решение. Изложено е, че в
хода на съдебното производство било установено по категоричен начин, че към датата
на процесното ПТП - 22.10.2022г., полица №************* за застраховка
„*********“, сключена относно л.а. „********“ с **********, е била прекратена и към
датата на твърдяното събитие не е осигурявала покритие за вредите по МПС.
Жалбоподателят В. Б. К. не оспорвал, че падежът на третата разсрочена вноска по
полица №************* за застраховка „*********“ е бил на 30.09.2022г. и не е бил
променян по споразумение на страните, както и че същата не е внесена от
застраховащия до 16.10.2022г. Нещо повече, дължимата от застраховащия трета вноска
не е била внесена и към датата на процесното ПТП - 22.10.2022г. Предвид изложеното,
въззиваемото дружество счита, че на основание чл.368 ал.2 и ал.3 от КЗ и клаузата на
т.59.2 от ОУ застрахователният договор е прекратен по силата на закона и изричната
воля на страните в 00.00 часа на 16.10.2022г. и не е бил действащ към датата на
процесното ПТП – 22.10.2022г. Този факт бил категорично установен и не се променял
нито от направеното от застраховащия последващо плащане по сметка на
застрахователя на сумата от 631.17 лева /съответстваща на целия остатък от премията
по застрахователния договор/, нито от начина, по който застрахователят е отразил
извършеното плащане в счетоводството си или във водената от него информационна
система. Приема се за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че
3
нито закъснялото плащане на просрочените вноски, нито издаденият добавък
№1/31.10.2022г. към полица ************* не предвиждат автоматично ретроактивно
действие на договора за застраховка. В т. нар. „добавък“ надлежно било посочено, че
влиза в сила от 00.00 часа на 27.10.2022г. /т.е. след датата на процесното ПТП/ и води
до продължаване на застраховката /т.е. от цитираната дата занапред/. Предвид
гореизложеното въззиваемото дружество намира направеното от него плащане на
сумата от 9100 лева в полза на В. К. във връзка с тази полица за извършено поради
грешка в основанието, т.е. без валидно правно основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД
/при изначална липса на основание/. В обобщение се заключава, че нито приемането от
застрахователя на извършеното след прекратяване на застрахователния договор
плащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, нито завеждането и
обработката на заявена от застрахования застрахователна претенция по прекратения
договор, не представляват продължаване на действието на прекратения
застрахователен договор.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с въззивната жалба и отговора,
както и с материалите от първоинстанционното производство, намери, че въззивната
жалба е подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу
съдебен акт, който подлежи на възззивна проверка, поради което същата се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
От събраните в хода на производството доказателства, ценени в контекста на
наведените оплаквания в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искови претенции по чл.55 ал.1 пр.1
и чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявени от „************“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: ************* срещу В. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
************* за осъждане на К. да заплати на дружеството следните суми: 9 100.00
лева, представляваща подлежащо на връщане като платено без основание
застрахователно обезщетение по полица №************* от 28.03.2022г., с която е бил
сключен договор за имуществена застраховка „*********“, действието на който е било
прекратено в 00:00 часа на 16.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.09.2023г. до окончателното й изплащане, както и 294.00 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 9 100 лева, начислена за периода
от 22.06.2023г. до 19.09.2023г. включително.
Между страните не са били спорни, а са установени и от събраните по делото
доказателства, следните обстоятелства:
С полица №************* от 28.03.2022г. между „************“ АД, от
една страна, и В. Б. К., от друга, се сключил договор за имуществена застраховка
„*********“, а именно – лек автомобил марка „********“ с ***********, собственост
4
на К., при уговорено покритие по клауза „**********“ за периода от 00:00 часа на
01.04.2022г. до 00:00 часа на 31.03.2023г., при общо дължима от застрахованото лице
сума, възлизаща на 1 262.35 лева.
Договорено е било между страните, че дължимата от К. застрахователна
премия ще бъде заплатена разсрочено на четири вноски, както следва: първа вноска с
падеж 31.03.2022г. в размер на 315.59 лева; втора вноска с падеж 30.06.2022г. в размер
на 315.59 лева; трета вноска с падеж 30.09.2022г. в размер на 315.59 лева и четвърта
вноска с падеж 31.12.2022г. в размер на 315.58 лева.
В застрахователната полица е било предвидено, че при неплащане на вноска
застрахователят ще упражни правото си да прекрати договора в 00:00 часа на 16-ия
ден, следващ датата, на която е трябвало да се плати вноската. Идентична правна
последица от неплащане на премийна вноска е била предвидена и в клаузата на чл.59.2
от Общите условия за застраховка „*********“ на „************“ АД, според която
полицата се прекратява при неплащане на дължима поредна премийна вноска, считано
от 00:00 часа на 16-ия ден, следващ посочената в полицата дата , на която е трябвало
да се плати вноската, но не е направено.
Ответникът е платил първата и втората вноска от застрахователната премия.
Третата вноска, която е била с падеж 30.09.2022г., не е била заплатена на датата на
падежа, нито до края на 15.10.2022г.
На 22.10.2022г. на първокласен път I – 6 км. 26+250 м. било реализирано ПТП
с участието на „********“, управляван от В.В.Г., като според съставените във връзка с
произшествието документи, водачът на лекия автомобил, поради движение с
несъобразена скорост, самокатастрофирал, при което били причинени материални
щети по същия.
На 31.10/.2022г. В.К. заплатил третата и четвъртата вноски по
застрахователната премия, като на 27.10.2022г. бил изготвен добавък №1 към полица
************* от 28.03.2022г., в който застрахователят е представляван от
застрахователен брокер „************ ООД, според който документ се правят
промени в застрахователната полица, изпразяващи се в заплащане на допълнителна
премия в размер на 631.18 лева.
На същата дата - 31.10.2022г., ответникът К. подал искане за оценка на
нанесените щети по МПС /претенция за застрахователно обезщетение/ на основание
полица №************* от 28.03.2022г., по което „************“ АД завело преписка
по щета №********/31.10.2022г.
Между страните е последвала кореспонденция, в която неколкократно
дружество е отказвало да изплати застрахователно обезщетение на собственика на
увредено МПС, по отношение на което в хода на разглеждане на заявената преписка се
установило наличие на тотална щета. Доводите на застрахователя да откаже плащане,
5
включително и след неколкократните искания на К. за преразглеждане на решението,
се заключвали в разбирането, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие - 22.10.2022г., не е имало валидна и действаща полица за застраховка
„*********“, тъй като сключената такава е била прекратена, поради неплащане на
третата вноска в шестнадесетдневния срок след падежа, на основание договора, т.59.2
от ОУ и чл.368 ал.2 от КЗ.
Независимо от така застъпваната позиция, на 17.05.2023г. „************“ АД
превело по банкова сметка на ответника сумата от 9 100 лева, а с писмо с изх.
№*********/08.06.2023г. дружеството уведомило К., че плащането е било извършено
в резултат на допусната грешка и го е поканило в 7-дневен срок да върне доброволно
недължимо платената сума. Поканата е получена на 14.06.2023г., но сумата не е
възстановена.
РС-Кюстендил е приел заключение по назначена съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещо лице В.Х., от което е установено, че на датите
31.03.2022г. и 01.07.2022г. ищцовото дружество е получило по сметките си по 315.59
лева, заплатени от К. по застрахователна полица №*************/28.03.2022г., а на
31.10.2022г. получило и сума в размер на 631.17 лева, представляваща трета и четвърта
вноска, като част от застрахователната премия по посочената застрахователна полица.
Вещото лице е установило и, че сумата от 9100.00 лева е наредена да се плати от
ищеца на ответника на 17.05.2023г., като на тази дата е заверена и банковата сметка на
ответника. Изчислен е размерът на мораторната лихва върху сума в размер на 9 100
лева за период от 22.06.2023г. до 25.09.2023г., а именно – 314.51 лева.
По изложените по-горе факти не се спори между страните. Спорни са
правните последици от тяхното настъпване.
Преценявайки изложеното по-горе, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и
допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд счита, че решението на КнРС е правилно и следва да се
потвърди.
6
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с направения от
районния съд извод, че в хипотезата на чл.368 ал.2 от КЗ във връзка с клаузата от
застрахователната полица и ОУ на дружеството, поради неплащане на трета
разсрочена вноска от застрахователната премия, договорът за имуществена
застраховка „*****“, сключен между страните, е прекратил действието си преди
настъпване на застрахователното събитие. Основните аргументи на жалбоподателя за
неправилност на решението са свързани с изводите на районния съд, че
осъществените след настъпване на застрахователното събитие действия от страните не
са довели до възстановяване на покритието по полицата, като във въззивната жалба се
сочат фактите, които, според жалбоподателя, са довели именно до този правен
резултат.
Въззивният съд все пак ще посочи, че данните по делото обосновават
правилността на извода на КнРС за настъпило прекратяване на договорното
правоотношение между страните. Същото е преустановило действието си, считано от
16.10.2022г., когато е изтекъл 15-дневният срок след падежа на третата разсрочена
вноска от застрахователната премия, в рамките на който застрахованият е могъл да
извърши плащане, което да запази облигационната връзка. Съобразно разпоредбата на
чл.368 ал.1 от КЗ, в случаите на разсрочено плащане, вноските от застрахователната
премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, а ал.2 от същия текст
предвижда, че при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1.да намали
застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия; 2.да
измени условията по договора или 3.да прекрати договора. Според чл.368 ал.3 от КЗ,
застрахователят може да упражни едно от тези свои права по-рано от 15 дни от датата,
на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично,
когато застрахователят е избрал правото по чл.368 ал.2 т.3 от КЗ – както е в настоящия
случай - и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не
може да бъде по-кратък от 15 дни. В последния случай, КЗ изрично сочи, че
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо, т.е. законът в чл.368 ал.3 от КЗ урежда т.нар.
фингирано връчване на писменото предупреждение за разваляне на договора за
имуществено застраховане. С тази разпоредба законодателят, независимо от
употребения правно - технически термин „прекратяване“, е въвел особена хипотеза на
разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното
задължение на застрахования, при която без нарочно волеизявление от изправната
страна двустранният договор се счита за развален при настъпване на съответния
правопрекратяващ юридически факт – неизпълнение на поето договорно задължение
7
за заплащане на разсрочена вноска от уговорената застрахователна премия в 15-дневен
срок от настъпване на съответния падеж. В конкретния случай, несъмнено е, че
предпоставките за разваляне на договора са се осъществили и правната връзка е
прекратена, считано от 16.10.2022г.
Горното води до недвусмисления извод, че към датата на настъпване на
произшествието, довело до имуществени вреди на лекия автомобил на К. за същия не
е имало действаща и валидно сключена имуществена застраховка „*****“, от което
следва и другият правен извод, а именно, че за дружеството не е съществувало
задължение да заплати застрахователно обезщетение. След като подобно договорно
задължение не е съществувало, извършеното плащане на исковата сума е било лишено
от основание и по общото правило на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, целящ да предотврати
неоснователното обогатяване, получената без основание от К. сума, подлежи на
връщане.
Доводите във въззивната жалба, целящи да обосноват теза, че покритието по
договора, след развалянето му, е било възстановено със задна дата, са несъстоятелни.
Никое от извършените от страните след 16.10.2022г. действия – изтъкнати във
въззивната жалба - не е довело до твърдения в нея правен резултат. Нито фактът, че на
31.10.2022г. К. е заплатил третата и четвъртата разсрочени вноски от
застрахователната премия по прекратената полица, нито това, че застрахователят е
завел по негово искане преписка по щета и е приемал представени документи са
обстоятелства, които са годни да възстановят договорната връзка със задна дата. Те са
ирелевантни, тъй като договорът за застраховка се сключва в писмена форма, която е
форма за действителност, и не е допустимо чрез конклудентни действия и при липса
на ясни писмени волеизявления да възникне договорно правоотношение по договор за
застраховка. Представеният от жалбоподателя добавък №1 от 27.10.2022г. към
застрахователната полица, от една страна във вида, в който е представен, представлява
неподписан документ, който, като такъв, не може да породи правни последици, а от
друга страна, както уместно се възразява от въззиваемия– дори да е било възстановено
действието на полицата, от съдържанието му не следва извод, че с него се придава
ретроактивно действие, т.е. ако има възстановяване то същото би могло да бъде
занапред. Ирелевантно е и обстоятелството, че застрахователят е приел плащане на
двете разсрочени вноски, тъй като само по себе си приемането на плащане, без
наличие на изрични волеизявления, не може да доведе автоматично до продължаване
на договора. Ако вноските са били платени недължимо, подлежат на връщане. Що се
отнася до начина на отразяване на полицата в информационната система на
дружеството, следва да се посочи, че видно от разпечатката от същата за периода от
15.10.2022г., когато е отразено „прекратяване“ на застраховката, до 27.10.2022г., когато
е отразено „продължаване“ на застраховката, действащ договор с покритие „*****“ за
увредения автомобил не е отразено да е имало. Наред с посоченото, вписването в ИС
8
на дружеството не е елемент от фактическия състав на сключване и прекратяване на
застрахователните договори.
По изложените съображения, настоящият съд намира, че получената от
жалбоподателя сума му е била заплатена от застрахователното дружество без да е
имало основание за това плащане, поради което същата подлежи на връщане, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на поканата до окончателното й
изплащане. Аргументите на жалбоподателя, излагани в рамките на
първоинстанционното производство и във въззивната жалба дават основание да се
предположи, че неговите очаквания за наличие на предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение по прекратената полица са свързани и с поведението на
застрахователния му брокер, с който е водил комуникация по казуса, но извършените в
тази връзка действия са ирелевантни за настоящия спор, а породените от това правни
последици подлежат на самостоятелно разрешаване по съответния ред.
3. Относно разноските:
Потвърждаването на решението на КнРС не налага ревизиране на същото в
частта му за разноските, които са разпределени правилно.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя не се следват
разноски. На въззиваемото дружество се следва заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25 ал.1 от НЗПП, предвид фактическата и правна сложност на делото пред
въззивната инстанция, на същото се следва присъждане на възнаграждение в размер на
сумата от 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №703/05.07.2024г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№499/2024г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ************* да заплати на
„************“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *************
сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща разноски за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от датата на получаване на препис.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10