Р E Ш Е Н И Е
№ 340
гр.Плевен, 16.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 231 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260068
от 12.02.2021 г., постановено по анд № 2375/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
наказателно постановление № 35-0000868 от 03.11.2020 г. на Директор на РД
„Автомобилна администрация“ – Плевен, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, с което на „Гантранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ № 86, вх.А, ет.9, ап.25,
представлявано от управителя И.Х.Т., на
основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7б, ал.1 от Закона за
автомобилните превози, за това, че на 3.10.2020 г. около 15,36 часа в
гр.Плевен, фирма Гантранс ЕООД е извършила международен превоз на товари по
маршрута Плевен-Испания с МПС с рег.№ ****** марка Волво с водач И.Х.Т., с ЕГН **********,
който е с изтекъл срок на валидност на картата за квалификация на водач на МПС
до 11.04.2020 г.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Гантранс“ ЕООД,
представлявано от управителя И.Х.Т., чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д.,
който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че основният мотив,
за да потвърди атакуваното НП, е, че както актосъставителят в АУАН, така и
административно наказващият орган в НП правилно са цитирали правната норма,
която е приета за нарушена. Като цитира словесно описаното в АУАН нарушение, сочи,
че е посочена като нарушена разпоредбата на чл.76, ал.1 от Закона за
автомобилите превози. Сочи още, че на базата на издадения АУАН административно
наказващият орган е издал и атакуваното НП, в което отново му е вменено
нарушение по чл. 76, ал.1 от Закопа за автомобилните превози. Посочва, че в
атакуваното съдебно решение съдът е приел, че актосъставителят правилно е
посочил правната норма, която е счел, че е нарушена от дружеството, а имено 7б,
ал. I от ЗАвП, а в жалбата си касаторът е целял да внуши на съда, че е
нарушената правна норма е 76, ал.1 от ЗАвП. Сочи, че съгласно чл. 27, ал.1 от
Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане па Закопа за нормативните актове,
законодателят изрично е посочил строежа на нормативните актове, като е
записано, че след всяка буква се поставя скоба, поради което и
актосъставителят, и наказващият орган при изписване на правната квалификация на
деянието, е следвало да изпишат чл.7б) от ЗАвП. Твърди, че
тъй като в нито единия от двата административни документа – АУАН и НП - текстът
на правната норма, която считат, че е нарушена, не е изписана по този начин, а
е изписана като чл.76, ал.1, то следва, че същите са имали предвид точно
нарушаването на тази правна норма. Според касатора неясното и неточно изписване
на правната норма/ съгласно правилата па чл. 27 ал.1 от Указ за прилагане на
нормативните актове,/ води до разминаване на тълкуването коя точно правна норма
актосъставителят е приел, че е нарушена с описаното нарушение, респективно
същото е поведението и на административно наказващият орган при издаването на
НП. Счита, че при така изложените обстоятелства в хода на административно
наказващото производство органът, издал атакуваното НП, не е спазил процедурата,
предвидена в чл. 53 от ЗАНН. Счита още, че вмененото нарушение не кореспондира
със задължителна правна норма, вменяваща задължения на водача на МПС, така и на
„ГАНТРАНС“ ЕООД като международен превозвач, още по-малко има данни то да е
извършено виновно. Посочва, че съобразно чл.76, ал.1 от ЗАвП исковете по чл. 75
се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете,
произтичащи от смърт или от телесни повреда на пътник, се погасяват с изтичането
на 3-годишен давностен срок.". С оглед на гореизложеното твърди, че при
издаване на НП административно наказващият орган е нарушил и чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Друго
нарушение, което е допуснал АНО при издаването па атакуваното НП е, че в същото
не е посочен ЕИК номера на дружеството и ЕГН на представляващ на дружеството -
нарушение на чл. 57, ал.1 т.10 от ЗАНН. Навежда доводи, че тези оплаквания
относно нарушенията на материалния закон при издаването на атакуваното НП
въобще не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води и до нарушаване на
съдопроизводствените правила. Следващо нарушение, което е допуснал АНО при
издаването па атакуваното НП е, че в същото не е посочено пред кой съд подлежи на
обжалване НП - нарушение на чл. 57, ал.1 з. 10 от ЗАНН. Сочи, че отново липсват мотиви, с които да са обсъдени
техните оплаквания. Намира, че така изложените нарушения на
административно-процесуални норми, са довели до нарушаването на правото на защита
на дружеството и атакуваното НП се явява незаконосъобразно, както и наложената на
„ГАНТРАНС“ ЕООД с него имуществена санкция в размер на 3000 лв. В заключение
моли съда да отмени решението и да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът- Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен е депозирал
по делото писмено становище с вх.№263503/15.03.2021 год., в което са изложени
подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба,
претендира се да се остави в сила оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
адвокат Д.Д., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен не
се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в установения от закон
срок и от надлежна страна и е допустима.
По същество е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
3.10.2020г. около 15.36 часа, в гр. Плевен, фирма „Гантранс“ ЕООД е извършила
обществен международен превоз на товари по маршрута Плевен – Испания с МПС с
рег. № ******, марка „Волво“, с водач И.Х.Т., с ЕГН: **********, който е с
изтекъл срок на валидност на картата за квалификация на водач на МПС до
11.04.2020г., с което е нарушил разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр. На дружеството
бил съставен АУАН Серия А-2019 №278586/12.10.2020г. от А. Б. А., който бил
връчен лично на И.Т.. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №
35-0000868/03.11.2020г., с което на „ГАНТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7б, ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
Съдът приел, че описаната в АУАН фактическа
обстановка се установява от показанията
на свидетелите А. Б. А. и М. М. Х. и от приложените писмени доказателства по
делото, които кредитирал с доверие като кореспондиращи и взаимно допълващи се.
Съдът направил извод, че АУАН и Наказателното
постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
вр. чл.92, ал.2, вр. чл.91, ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл.47,
ал.1, б.”а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните
превози и при издаването им са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. При
цялостната проверка на атакуваното НП, съдът не констатирал нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението, като приел,
че в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Съдът изложил мотиви, че е спазено от страна на административно-наказващият
орган и изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Оплакването на дружеството, че в АУАН е посочена като
нарушена нормата на чл. 76, ал.1 от ЗАвП
съдът приел за неоснователно като установил от АУАН и НП, че е вписана като
нарушена нормата на чл. 7б от същия закон и тя правилно и ясно е
изписана. Съдът приел, че от сравнителния анализ на фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация недвусмислено могат да бъдат изведени,
както изискването за квалификация, на което не е отговарял водачът, извършил
процесния превоз – без валидна карта за квалификация (без правно значение дали такава изобщо не му е била издавана или
към датата на извършване на нарушението или срокът й е бил изтекъл), така и формата на
изпълнителното деяние, чрез което е било извършено нарушението (допускане на
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон, в частност на изискването за
квалификация, удостоверено с издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно
лице карта за квалификация на водача, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари). Съдът
направил извод, че законосъобразно е била потърсена административно-наказателна
отговорност за нарушение по цитирания текст, като на основание чл. 96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвПр за горното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв., която е в предвидения в закона абсолютен размер. Според въззивния
съд в случая не са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението, респективно липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които са залегнали в нормата на чл.
7а, ал.2 от ЗАвПр, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз.
На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
правилно.
Основният спорен момент в настоящото производство
допуснато ли е нарушение във връзка с изписване на правната квалификация на
вмененото на дружеството деяние. Според
касатора като нарушена и в АУАН, и в НП, е посочена разпоредбата на чл.76, ал.1
от Закон за автомобилните превози, тъй като съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, разпоредбите се
обозначават, както следва: членът - с "Чл." и арабска цифра;
параграфът - с "§" и арабска цифра; алинеята - с арабска цифра,
поставена в скоби; точката - с арабска цифра; буквата - с малка буква. След
всяка цифра, с изключение на цифрите, с които се обозначават алинеи, се поставя
точка, а след всяка буква - скоба. Касаторът прави извод, че ако АНО е имал
предвид, че е нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАП, то след изписване на
буквата е следвало да се постави скоба по следния начин - чл.7б), ал.1 и след
като не е поставена скоба, то посочената като нарушена разпоредба е тази на
чл.76, ал.1 от ЗАП Настоящата касационна инстанция намира това тълкуване на
разпоредбата на чл.27 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове за неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл. 26 от същия Указ, всеки нормативен акт се състои от членове;
допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават с параграфи;
членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Според настоящия състав на съда, именно в случаите, когато точката се състои от букви, всяка буква
според правилото на чл.27, ал.2 следва да започва на нов ред и именно след
буквата като съставна част на точката следва да се поставя скоба по този начин,
посочен в закона-„ )“. Например, за нагледност, разпоредбата на чл.32 от Указ
№883 се състои от две алинеи; от своя страна втора алинея на чл.32 се състои от
пет точки, а четвърта точка на ал.2 се състои от две букви-а) и б), като след
всяка от буквите-съставна част на точката е поставена скоба. Именно в тези
случаи се спазва правилото за поставяне
на скоба след буквата. Настоящият случай обаче не е такъв. В случая с
разпоредбите на чл.7а, чл.7б, чл.7в, чл.7г са създадени отделни членове.
Номерацията обаче, на тези нови членове включва прибавянето на поредна малка
буква от азбуката, след която не се поставя скоба, защото такава е
регламентацията на чл.52 от Указ №883- номерацията
на новите членове, поставени в края на акта, следва номера на последния член на
допълнения акт. Новият или новите членове, поставени на съответно систематично
място в акта, получават номера на члена, след който се намират. Към номера се
поставя поредна малка буква от азбуката.В чл.52 не е регламентирано в тези
случаи след всяка поредна мялка буква от азбуката да се поставя скоба. При
последващи допълнения, систематичното място на които е между членове с такова
обозначение, към обозначението на предходния член се прибавя малка арабска
цифра горе вдясно от буквата. Следователно, правната квалификация на
нарушението е посочена съвсем правилно, тъй като след обозначението „чл.7б“
законът не изисква поставянето на скоба, поради което не е допуснато от
актосъставителя и от АНО твърдяното от касатора нарушение.
Освен това, цифровото посочване на нарушената разпоредба
напълно съответства на словесното описание на вмененото на дружеството деяние.
Описано е ясно, конкретно и разбираемо, че се касае за извършване на
международен превоз на товари по определен маршрут от водач, на когото картата
за квалификация на водача е с изтекъл срок на валидност. А именно разпоредбата
на чл.7б, ал.1 от ЗАП вменява задължение на лицензираните превозвачи, на лицата по чл. 24е
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на
пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават
карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Т.е. словесното описание на нарушението напълно съответства на разписаното
в чл.7б, ал.1 от ЗАП правило за
поведение, поради което не е налице неяснота и объркване, затрудняващи или
осуетяващи правото на защита на привлеченото лице.
Противно на оплакванията в касационната жалба, в НП е
посочен ЕИК на наказаното дружество - в диспозитивната част, срещу името на
наказаното дружество. Посочено е, че НП подлежи на обжалване пред съответния
териториално компетентен съд по местоизвършване на нарушението. Вярно е , че не
е посочен конкретен районен съд, пред когото да се подаде жалбата, но след като
е направено препращане към съда по местоизвършване на нарушението и е посочено,
че същото е извършено в гр.Плевен, тази част на НП не е останала неясна. А дори
и жалбата да е била подадена пред некомпетентен съд, последният има задължение
по правилата местната подсъдност да препрати жалбата до компетентния съд. В
случая обаче и видно от въззивното дело, жалбата против НП е била подадена до и
разгледана от надлежния местно компетентен съд, поради което не може да се
приеме, че с непълното посочване на конкретния съд, който да разгледа делото, е
било нарушено правото на защита на наказаното лице.
По същество, от показанията на разпитаните свидетели Александров
и Х., и от приложеното на л.7-8 от въззивното дело копие на карта за
квалификация на водача И.Т., се
установява, че срокът на валидност на тази карта-до 11.04.2020 год. , е изтекъл
към датата на проверката-3.10.2020 год., с което наказаното дружество е
допуснало да бъде извършен международен превоз на товари по посочения в НП
маршрут от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени в ЗАП
и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. С НП
е наложена имуществена санкция на дружеството, а не глоба на самия водач, т.е.
ангажирана е обективната и безвиновна отговорност на дружеството, поради което
въпросът за вината на самия водач е без правно значение за отговорността на
дружеството.
Като е достигнал до извод за законосъобразност на НП и
съставомерност на вмененото нарушение, РС е постановил валидно, допустимо и
правилно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260068 от 12.02.2021 г., постановено по анд № 2375/2020
г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/ 2. /П/